Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 03.07.2019
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На шести юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 64 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. А. С. твърди, че
ответницата е титуляр на партида с № в
ЕООД "В.и к."***. С ползването
на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя
възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота
на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи.
Заявява,
че Д.К.С. има неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 1
970,00 лева, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода,
за което в периода г. до г. е издадена квитанция № г., както и лихви за
забавено плащане в размер на 73,88 лева за период от г. до г.
Сочи, че
задължението е за един месец, като в имота е извършвано ежемесечно начисляване
на потребените количества вода с изключение на зимните месеци, когато водомерът
се зазимява. Отчитането на количествата доставена и отведена вода е
обективирано чрез електронен запис през текущия месец, като платежния
документ-квитанция за отчетеното количество се издава в края на месец. Срокът
за заплащане на дължимата сума по него е 30 дни от датата на издаване на
документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК,
услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 -
стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството
доставена и отведена вода за имота на потребителя е издадени квитанция № г.,
сумите, по която не са заплатени.
Заявява, че срещу Д.К.С. *** от
страна на ищцовото дружество ЕООД „В.и к."*** е подадено заявление по реда
на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1825/27.11.2018г. по ч.гр.д. № 3035/2018 г. по описа на
Районен съд - К., с която на длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „В.и к."***,
както следва: 1 970,00 лева за главница; 73,88 лева - лихва върху тази сума за
периода от г. до г.; законната лихва от 22.11.2018 г. до окончателното заплащане
на сумата; 40,88 лева държавна такса.
Твърди, че срещу издадената заповед
е подадено възражение от Д.К.С., с което е заявила, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед, тъй като било невъзможно да изразходи такова
количество вода, редовно е заплащала сметките си.
Моли съда
да признае за установено по отношение на ответника Д.К.С., ЕГН **********,***
че дължи да заплати на ЕООД "В.и к."***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сумата 1970,00
лева, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за което
в периода г. до г. е издадена квитанция № г., ведно със законната лихва от г.
до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в
размер на 73,88 лева за период от г. до г.,
претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение
от сметките, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по
ч.гр.д. 3035/ 2018 г. по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 40,88
лева за държавна такса, като задължението може да бъде заплатено по следната
банкова сметка:
*** „Ц." АД -
Стара Загора,. Претендира присъждането на направените по делото
разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С.,
която моли предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Излага съображения в писмени
бележки по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.К.С.,
чрез пълномощника ѝ адв. К. П., в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
Заявява,
че не оспорва соченото от ищеца обстоятелство, че ответницата е титуляр на
партида в ЕООД "В.и к." (ВиК), както и обстоятелството, че е
задължена ежемесечно да заплаща количеството консумирана вода, доставена от
дружеството в неин недвижим имот - двор с къща, находящ се в с.Е. на посочения
в исковата молба (ИМ) неин адрес. Не оспорва и сроковете, в които следва да
бъде заплатена консумираната вода.
Оспорва
останалите обстоятелства, на които се основава иска. Оспорва истинността на
квитанция № г., представена по делото заедно с Извлечение от Досие на абонат №,
които не носят нейни подписи, досежно начисленото количество от 907 мЗ
вода за периода от г. до г и съответно - начислената сума за плащане. Не
оспорва извлечението от Досие на абонат в останалата му част.
Излага
следните съображения: начисленото количество от 907 мЗ вода би
следвало да представлява пълна догоре 9-метрова шахта с площ от 100 м2.
Отчетният период се състои от 18 дни, от което следва, че ищецът ѝ е
доставял и в домакинството ѝ са потребявали по около 50 мЗ
вода на ден, съответно - по 50 000
литра вода ежедневно, което е практически
невъзможно.
Сочи, че
домакинството ѝ се състои от трима човека - тя, майка ѝ и единият
от синовете ѝ. Ползват външна чешма (на двора), две вътрешни - в лятната
кухня и в остъклението към къщата, както и душ-слушалка в банята. Вътрешна
тоалетна в къщата изградили през м. август 2018 г. (след спорния период), но и
досега същата не се ползвала, тъй като изградените в имота две септични ями, с
вместимост по около 2 м2 всяка, трудно поемали отпадните води даже и
при съвсем икономично ползване на чешмите.
Оспорва
твърденията на ответника, че отвежда отпадъчната вода от имота ѝ, въпреки
признанието в ИМ на това свое задължение, произтичащо от изготвените от него
Общи условия.
Заявява,
че в село Е. няма изградена централна канализация за отпадните води и ищецът не
извършва дейност по отвеждането им. Сочи, че ако в тези две септични ями
изтичат по 50 м2 вода ежедневно, те не само че ще бъдат препълнени,
но и целият имот ще бъде наводнен, включително къщата и постройките, а ако това
се случва ежедневно в продължение на 18 дни ще бъдат наводнени и съседните
дворове.
Твърди,
че през спорния период не е възниквала авария на водопровода в имота ѝ и
такава не е отстранявана. Категорично заявява, че откакто е титуляр на
партидата имотът ѝ не е наводняван с доставяна от ВиК питейна вода. Преди
около 10 и повече години от служител на ВиК била извършена подмяна на
водопроводната инсталация в имота с ПВЦ-тръби и подменен водомера с предоставен
такъв от ВиК. От тогава и до сега не е възниквал никакъв проблем и не са
извършвани ремонтни дейности. При засичането показанията на водомера на г. от
служителка на ВиК също не били констатирани никакви нередовности по
водопроводната инсталация и течове от крановете. Откакто е титуляр на партидата
досега изразходваната от домакинството ѝ вода е в рамките на 8 – 10 мЗ
на месец. В същите рамки 8 – 10 мЗ е и разходваната и засичана
питейна вода след г. И преди и след спорния период е заплащана редовно и в
срок.
Не
оспорва твърдението на ищеца, че в имота е извършвано ежемесечно начисляване на
количества питейна вода. Такова
начисляване се извършва и през зимните месеци.
Заявява,
че непосредствено засичане показанията на водомера до г. от служител на ищеца -
инкасатор, не било извършвано от поне 15 години. Едва на горепосочената дата за
пръв път се появила непозната за ответницата жена, която ѝ заявила, че е
новата инкасаторка за с. Е., учудила се на голямото количество изразходвана
вода, констатирала, че водомера, инсталацията и крановете са изправни и че няма
течове.
Сочи, че
доставката на ВиК-услуги се подчинява на общите правила на договора за продажба
на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена вода.
Издаването на фактури/разписки и осчетоводяването им от ищеца не доказват
наличието на доставката, съответно потреблението.
Заявява,
че от датата на регистрацията ѝ като абонат и до сега в имота ѝ се
потребява средно около 8 - 10 м2 вода за месец. Такова количество
вода са консумирали както до г., така и след г. Това се установява и от представеното
от ищеца Извлечение от досие на абонат. Всички начислявани извън процесния
период суми за доставена питейна вода са заплатени.
Оспорва
претенцията за лихви и представения лихвен лист. Заявява, че посоченият период
на претенцията не съвпада с твърденията на ищеца в обстоятелствената част на ИМ
и цитираните разпоредби от Общите условия на ВиК, от които следва, че вземането
става изискуемо след изтичането на 30 дни от издаването на
фактурата/разписката. В случая разписката е издадена на г. и от тази дата са
начислени лихвите за забава съгласно лихвения лист, вместо начална дата г.
Моли
съда, да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание адвокат К. П. поддържа
възраженията си срещу основателността на предявените искове и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно
от приложеното частно гражданско дело №3035/2018г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №1825/27.11.2018г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите : 1 970 лева за главница за доставена питейна и отведена отпадна вода , 73.88 лева лихва за забава върху
главницата за периода от. до. /датата на издаване на лихвения лист/, ведно
със законна лихва върху главницата,
считано от. до изплащане на вземането,
както и сумата от 40.88 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства : задължение за консумирана и незаплатена
питейна и отведена канална вода по партида №, за имот в село Е., община К., за
периода г. до г., както и дължима лихва за забава.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Д.К.С., че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3035/2018 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Представена е квитанция
№. на стойност 1 970 лева, както и досие на абонат № на името на Д.К.С., с
адрес ***.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Т.К., Н.И.Д. и А.Т.С..
От показанията на
свидетелката К. се установява, че работи в ищцовото дружество като инкасатор. В
имота на Д. отчитала вода от септември 2017г. Заявява, че „шахтата е с голям
циментов капак и не може да се вдига“. Тъй като нямало кой да вдига капака „ми
се казваше да пиша вода от предходния месец“, „от колегата, който преди това е
бил за този район около 9 – 10 кубика“. Свидетелката сочи, че през април, май
2018г. собственичката вдигнала капака и тогава отчела реално потребление. В
процесния имот живеела възрастна жена /майката на собственичката8 и синът на
собственичката. Заявява, че ходила да отчита водомера през деня в работни дни и
нямала възможност да уведомява потребителите. За пръв видяла водомера през
месец април, май, когото собственичката вдигнала капака.
Свидетелката Д.заявява,
че с ответницата са съседи в село Е.. „Дели ни един дувар, ограда“. Сочи,
че в имота на Д. не е имало теч.
Заявява, че преди да дойде новата инкасаторка през пролетта, „предишния не
можеше да го видиш“, като тя не го била
виждала с години. Водата плащали в общината в Е., „където ти дават бележка и ти
плащаш“.
От показанията на
свидетеля С. /син на ответницата/ се установява, че водомера е в двора в
яма/шахта, която е покрита с капак и една гума. „Винаги има човек вкъщи“, но
никога не били уведомявани „че ще идват“, за да вдигне капака, Сочи, че капака
е циментен и не бил много тежък и можело да се вдигне. Твърди, че „никой не е
идвал да засича вода поне 10 години“. От април 2019г се засичала водата, когато
дошла новата инкасаторка. Твърди, че направили вътрешна тоалетна миналата
година, но не я ползвали, защото ямите били много малки.
Показанията на
свидетеля С. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК,
предвид родствената му връзка със страната по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да
кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от другите свидетелски показания.
По делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което
не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че на името на Д.К.С. има незаплатена квитанция №, издадена по
партида № за имот находящ се в село Е., Посочено, е че квитанция № е отчетена консумация
на вода за периода г. до. Задължението
по квитанция № е в размер на 1 970 лева. Вещото лице сочи, че размерът на
дължимото обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, дължимо за периода до. е 73.88 лева
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за
предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест
на ответника е да докаже погасяването на вземането или насрещните си задължения за недължимост.
Ищецът е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е
доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1,
т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК”
ЕООД - Стара Загора са общоизвестни и публикувани
на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати
съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8,
ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“,
се определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на задълженията;
4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването
и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване,
промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Страните не
спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно
през процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е
възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в
сайта на ищцовото дружество. В настоящия случай
страните не спорят, че ответника има качеството на потребител на ВиК услуги. Между страните по делото не се спори, че
ответника е имал отрита партида №000323 при ищцовото дружество „В.и к.“
ЕООД *** за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за имот находящ се в село
Е., Предвид на това съдът, приема, че между страните
по делото е налице валидно възникнало правоотношение
с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно – битови нужди до потребител – собственик на имота находящ се
в село Е., присъединен към водоснабдителната
мрежа. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗРВКУ, поради което се дължи заплащане
на предоставените му от ВиК услуги по цени,
утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода.
Спорно
в отношенията между страните е изправността на доставчика по правоотношението
по отношение на поетите от него задължения по силата на обвързващите страните
Общи условия в т.ч. отчитане показанията на средството за измерване при
уговорени правила, условия и срокове.
Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора- чл.20 от ОУ / чл.22 от ОУ в сила от 2014 г./. Съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и ал.3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.21,
ал.1, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
/чл.23, ал.1 т.1 от ОУ от 11.08.2014 г./, отчитането на водомерите на
потребителите за питейно-битови нужди става за период не по-дълъг от три
месеца. В разпоредбата на чл.21, ал.3 от ОУ / респ. чл.23, ал.3 от ОУ от 11.08.2014 г./ се сочи, че в междинните
периоди между два отчета операторът начислява количеството изразходвана вода,
определено въз основа на среден разход от предните два отчета, като след
отчитането на показанията на водомера количествата се изравняват. Отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора- чл.21, ал.4 от ОУ респ. чл.21, ал.4 от ОУ от 2014 г.
Съгласно чл.21, ал.5 от ОУ датата на отчитане на водомерите се обявява с
писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин
в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Съгласно Общите
условия потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното отклонение и на индивидуалните водомери, като достъпът до
помещенията, в които са монтирани водомерите се осигурява от потребителя за
времето, посочено в съобщението от В и К оператора. При невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно
за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното
отчитане, а в случай, че потребителят не изпълни задълженията си се счита, че е налице отказ за осигуряване на
достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В
и К оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и единния граждански номер на свидетеля,
който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на
протокола В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл.46 от ОУ. В настоящият случай
ищецът, въпреки указана тежест на доказване, не е представил писмени
доказателства, както за количеството потребена вода в имота на ответницата през
процесния период /карнет /, така и за начина на отчитането й съобразно
правилата, регламентирани в Общите условия, действали през процесния период и в
чл.32 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съдът
намира, че следва да отбележи, че представените от ищеца лихвен лист и
извлечение на досие за абонат за партида № по правния си характер представляват
частни свидетелстващи документи, имащи само формална доказателствена сила. По принцип
частните документи по силата на чл.180
от ГПК са доказателство, че изявлението,
което се съдържа в тях е направено от лицето, които ги е подписало, но не
представляват доказателство за верността на това изявление. Частният
свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си
факти. Този документ представлява извънсъдебно
писмено твърдение на заинтересована страна. В конкретния случай позоваването
на изходящите от страна на ищеца документи, представляващи частни такива и
удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновава извод, че отразените
в тях обстоятелства са верни /Решение №30/12.07.2011г. на ВКС по гр.д
№284¢2010г., II
т.о., ТК/. Този извод на съда не се променя и от допуснатата и назначена
съдебно – счетоводна експертиза, тъй ката вещото лице изрично е посочило, че
заключението е изготвено, въз основа на издадените от ищеца документи.
Договорът за
доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй като ползваните
количества вода, както и стойността им се определят за фиксирани периоди от
време, а заплащането става ежемесечно. За да установи наличието на задължение и
неговия размер ищцовото дружество следва да докаже, че съобразно приетите от
него Общи условия е извършило всички действия по отчитането на потребеното
количество за всеки отделен период, което в случая не е установено от страна на
ищеца.
Съдът намира, че издаването на лихвен лист по
партида № с данни, които не почиват на документи, създадени, съобразно Общите
условия, не е обстоятелство годно да породи задължение. Това е така, защото
ползвателят на водоснабдителна услуга дължи заплащане на консумираната от него
вода, като нейното количество следва следва да се определя чрез средство за
търговско измерване – водомер, показанията на който трябва да бъдат отчетени,
съобразно разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г. и Общите условия.
Извън
гореизложеното съдът намира, че следва да отбележи също, че допуснатото от ищеца нарушение на Общите
условия относно периодичността на
отчитането и начисляването на изразходваните количества вода води до
невъзможност на ползвателя да упражнява правата си, лишавайки го от възможност
своевременно да възрази против дължимата сума, каквото възможност предвижда
чл.40, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и Общи условия, както и да
противопостави на кредитора възражение за погасяване по давност на периодично
дължимите суми. Последното е така, защото
при неправилното отчитане, не може да се определи за кой период е
възникнало задължението и от кой момент то
е станало изискуемо.
Следва да се
отбележи, че услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите
правила на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на
доставена и потребена вода. В този смисъл издаването на фактура и
осчетоводяването й от ищеца не доказват наличието на доставката, съответно потреблението.
Съдът счита,
че представената по делото фактура от страна на ищеца не е достатъчно доказателство
само по себе си да обоснове наличието но извършената доставка на 907 кубика на стойност 1 970 лева за
период от. до.
Предвид
изложеното съдът намира предявените искове за сумата 1 970 лева,
представляваща цената на
доставената и потребена питейна и отведена канална вода по партида №, за имот
находящ се в село Е., община К., за периода от. до., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –., за недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени. Искът за обезщетение за забава е акцесорен спрямо иска за главница
и също ще следва да се отхвърли.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Дължимите от ищеца на ответника
разноски са в размер на 570 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено по отношение на Д.К.С., ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** за сумата от 1 970 лева
главница, представляваща неплатена цена за доставена и отведена питейна и
отведена вода за периода. до., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от. до изплащане на вземането,
сумата от 73.88 лева лихва за забавено плащане на главницата от до., за
изпълнението на което парично задължение
е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД ***, заповед №1825/27.11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по частно гражданско дело 3035/2018г. по описа на Районен съд – К. ,
като неоснователен
ОСЪЖДА „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** да заплати на Д.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 570 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :