по
НОХД № 284 / 2020 година
Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, против подсъдимия
С.К.Б., ЕГН **********,***,
за това, че през периода от месец септември 2015 година до месец май 2017
година включително в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, след
като е осъден с Решение № 79 / 10.07.2008 година по гражданско дело № 1537 / 2008
година на Районен съд - Пловдив, ХVІ граждански състав, влязло в сила на 01.08.2008
година да издържа свой низходящ – Б. С. Б., чието местоживеене през
инкриминирания период е в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив,
съзнателно не е изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски,
а именно: двадесет и една месечни вноски в размер от по 100,00 или общо в
размер на 2100,00 лева – престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Прокурорът поддържа
изцяло повдигнатото обвинение и счита, че от
събраните по делото доказателства е безспорно просрочването в размер на повече
от две месечни вноски на дължимата от подсъдимия издръжка, т. е. осъществен е съставът
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Предвид
обаче последвалото от страна на С.К.Б.
плащане преди постановяване на присъдата на първата инстанция и това, че други
вредни последици за детето не са настъпили, намира, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и подсъдимият
да не се наказва, като изтъква, че привилегията не се прилага повторно.
Защитникът адвокат М.А.Н.
*** моли за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и подзащитният й
да не търпи наказание за деянието си, тъй като изцяло е заплатил дължимата за
инкриминирания период сума.
Подсъдимият С.К.Б. се
присъединява към адвоката си, признава изцяло фактите в обстоятелствената част
на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти; моли да не бъде наказван с изявлението,
че е платил всичко за периода, за който е обвинен.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С.К.Б. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно специално образование, неработещ, с адресна регистрация: ***.
През 2003 година Д.Ц.Б. и С.К.Б. заживяват на съпружески начала, от което
съжителство на 21.03.2007 година се ражда синът им Б. С. Б., но около половин година след това мъжът и жената се разделят, като Б. отива с бебето при майка си в град Пловдив.
Там майката на момченцето предявява обективно съединени искове по чл.
82, ал. 1 и чл. 87 от Семейния кодекс (отм.) и с влязло в сила на 01.08.2008
година Решение № 79 / 10.07.2008 година по гражданско дело № 1537 / 2008 година
на Районен съд - Пловдив, ХVІ граждански състав, С.К.Б. е осъден да заплаща периодично
на малолетното си дете Б. С. Б. чрез неговата майка и законен
представител Д.Ц.Б. месечна издръжка в размер на 100,00 лева от датата на завеждане на иска – 21.05.2008
година, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
както и издръжка за минало време, считано година назад от предявяване на
исковата претенция.
По влязлото в сила
гражданско решение на 19.08.2008 година Д.Б. се снабдява с издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 742 / 2010 година по
описа на Частен съдебен изпълнител рег. № 759 с район на действие Окръжен съд -
Пловдив, като впоследствие съгласно Заповед № СД-04-75 / 25.07.2018 година и
Заповед № СД-04-76 / 25.07.2018 година на министъра на правосъдието служебният
архив на Частен съдебен изпълнител рег. № 759 е прехвърлен при Частен съдебен
изпълнител рег. № 819 с район на действие Окръжен съд - Пловдив и е образувано изпълнително
дело № 20188190401253 с взискател Б. С. Б. чрез законния си
представител Д.Ц.Б. и длъжник С.К.Б..
През месец януари 2009
година майката на Д. с Б. се местят да живеят в село Дълбок извор, община
Първомай, област Пловдив, до което населено място Б. пътува почти всеки ден, за
да се грижи за сина си, но не напуска град Пловдив, където полага грижи и за
дъщеря си от първия си брак, а през месец май 2017 година жената с двете си деца се мести да живее в село Паталеница, област Пазарджик,
където през месец септември заживява съвместно с А.А.И., който също има дете.
За времето от месец януари 2009 година до месец август 2015 година в
брой срещу квитанции, подписани от майката, и по банков път С.Б. плаща
дължимата за издръжка сума, след което престава, въпреки финансова възможност
за това, под предлог, че бившата му жена не се грижи за сина им.
През месец май 2018 година Д.Б. и А.И. заминават да
живеят във Великобритания, като децата им остават при майката на мъжа В.А.И. от
същото село, а през месец февруари 2019 година по действия на Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Пазарджик Б. Б. заживява при баща си С.Б. ***.
През същия месец февруари 2019 година от В.И. и независимо от нея от
сина й А.И. през месец април 2019 година, са подадени жалби до Районна
прокуратура - Пловдив за това, че подсъдимият не изпълнява задължението си по
издръжката спрямо детето си.
Образувани са два преписки, обединени и изпратени по компетентност на
Районна прокуратура - Първомай, като след предварителна проверка е образувано
настоящото наказателно производство.
Докато Б. Б. живее с баба си и майка си в село Дълбок извор подсъдимият инцидентно
посещава детето си и му дава и пари на ръка за необходими разходи, но поради
неплащане на издръжката, дължима по местоживеенето на детето в съответствие с
принципа за носимост на паричното задължение, за времето от месец септември 2015
година до месец май 2017 година включително С.К.Б. изпада в забава в
размер на двадесет и една месечни вноски по 100,00 или в общ размер на 2100,00
лева.
По време на
предварителното разследване при привличането на подсъдимия в качеството на
обвиняем му е разяснена привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК и му е даден срок до
23.03.2020 година, в който да заплати изцяло или отчасти задължението си за
издръжка за инкриминирания период, но той прави това при съдебното
производство, по което с Молба вх. № 260344 / 28.01.2021 година представя Вносна
бележка от 27.01.2021 година в 10:53:41 часа за преведени в полза на Д.Ц.Б. 2100,00
лева с посочено основание „издръжка за Б. Б.“ и прави изявление, че внесената
от него сума касае периода на повдигнатото обвинение – издръжка от месец септември
2015 година до месец май 2017 година включително.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Писмо рег. № 10-06-11-359#1 / 17.12.2020 година на Директора на Дирекция „Бюро по
труда“ - Пловдив (л.
17 от делото), Писмо изх. № 33974 /
18.12.2020 година на Частен съдебен изпълнител рег. № 819 с район на действие
Окръжен съд - Пловдив с приложени Справка изх. № 11-01-231-1 / 20.10.2020 година
на Община Брезово и на Удостоверение за декларирани данни вх. № 18127 /
21.10.2020 година (л. 19 - л. 21 от делото), Молба вх. № 260344 / 28.01.2021
година от подсъдимия, с която е представена Вносна бележка от 27.01.2021 година,
10:53:41 часа (л. 23 - л. 24 от делото), Прокурорско постановление от
01.03.2019 година за обединяване на преписки (л. 8, том І от досъдебното
производство), Жалба вх. № 933 / 19.04.2019 година и Жалба вх. № 1263 / 2019 /
13.02.2019 година по описа на Районна прокуратура - Пловдив (л. 13, л. 71, том
І от досъдебното производство), препис на Решение № 79 / 10.07.2008 година по гражданско дело № 1537 / 2008
година на Районен съд - Пловдив (л. 24, том І, л. 6 - л. 7, л. 70а, том
ІІ от досъдебното производство), Справки
от АИС на МВР (л. 33 - л. 36, том І, л. 208, том І, л. 38, л. 43, л. 54 - л. 56,
л. 83, л. 85, том ІІ от досъдебното производство), Прокурорско постановление от
05.02.2019 година (л. 69, том І от досъдебното производство), копие от изпълнително
дело № 20188190401253 на Частен съдебен изпълнител рег. № 819 с район на
действие Окръжен съд - Пловдив (л. 86 - л. 198, том І от досъдебното
производство), извлечения от сметка (л. 17 - л. 33, том ІІ от досъдебното производство),
справка за съдимост (л. 57, л. 106, том ІІ от досъдебното производство), вносни
бележки (л. 58 - л. 62, том ІІ от досъдебното производство), характеристична справка (л. 107, том ІІ от
досъдебното производство), удостоверения за
адреси, протоколи за доброволно предаване ( л. 112 - л. 116, том ІІ от досъдебното
производство), удостоверение за раждане (л. 117, том ІІ от досъдебното
производство), Писмо изх. № 30760 / 04.11.2020 година на Частен съдебен
изпълнител рег. № 819 с район на действие Окръжен съд - Пловдив (л. 118, том ІІ от досъдебното
производство), от
обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на
досъдебното производство (л. 51 - л. 52, л. 104, том ІІ от дознанието), от показанията
на свидетеля (л. 4 - л. 5, л. 100 - л. 103, том ІІ от досъдебното производство)
– всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по
реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът
приема за безспорно установени изложените в Обвинителния акт обстоятелства и
счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са обективни и взаимнодопълващи се и въз основа на чието логическо
единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.
При обсъждането на
събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата
инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства,
включени в предмета на доказване.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието
си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода от месец септември 2015
година до месец май 2017 година включително, в село Дълбок извор, община Първомай,
област Пловдив, след като е осъден с Решение № 79 / 10.07.2008 година по
гражданско дело № 1537 / 2008 година на Районен съд - Пловдив, ХVІ граждански
състав, влязло в сила на 01.08.2008 година, да издържа свой низходящ – детето
си Б. С. Б. (роден на *** година) с местоживеене през инкриминирания период в
село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, съзнателно не е изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – двадесет и една
месечни вноски в размер на по 100 (сто) лева всяка, или в общ размер на 2100 (две
хиляди и сто) лева.
От
обективна страна
– с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през
инкриминирания период не плаща издръжка на свой низходящ, а е пълнолетен
гражданин в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на
поне около минималната работна заплата за страната.
От
субективна страна
– подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му,
с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, защото съзнава
обществено опасния характер на стореното от него, с което предвижда и настъпването
на обществено опасните последици.
С оглед на горепосоченото
Съдът намира, че следва да признае за виновен С.К.Б. за осъществяване
състава на престъплението по повдигнатото обвинение, но без да го санкционира
за престъпното му бездействие.
Поощрителната
разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да
са настъпили други вредни последици за пострадалия, като е указано, че тази разпоредба
не се прилага повторно.
Кумулативните
условия за приложение на визирания законов текст са четири:
· деецът да е изпълнил
цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски,
които дължи;
· заплащането да е преди
постановяване на присъдата от първата инстанция;
· за нуждаещия се да не
са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за
издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;
· деецът да не се е
ползвал от привилегията на този законов институт.
От
събраните по делото доказателства е видно, че всички тези предпоставки в
конкретния случай са налице, като е изпълнена и целта на посочената разпоредба –
да се стимулира деецът да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, – поради
което на основание чл. 183, ал. 3 от НК на С.К.Б. не следва да бъде
налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние по чл. 183, ал. 1 от
НК.
Причини
за извършване на деянието
– ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред,
изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.
По гореизложените
съображения Съдът постанови Присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
