Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 6307 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 626 ГПК, вр. чл. 17, пар. 1 Регламент /ЕО/ 1896/2006, вр. чл. 53 от
Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна
продажба на стоки (обн. ДВ, бр. 36 от 05.05.1992 г. ) и
иск по чл. 78 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба
на стоки, вр. чл. 86 ЗЗД.
Приложимо е
българското право на основание и чл. 1, б.а и чл. 4 Регламент /ЕО/ 593/2008.
Съдът погрешно
е квалифицирал исковете по текстовете от ТЗ и ЗЗД, тъй като към договорите за
международна продажба на стоки се прилага Виенската конвенция на ООН, по която
Република България е страна и която е ратифицирана с Указ № 264 на Държавния
съвет от 13.03.1990 г. (ДВ, бр. 23/1990 г.) в сила от 1 септември 1990 г. и е с
приоритет пред вътрешното право при противоречие, с оглед чл. 5, ал. 4 КРБ.
Същевременно,
обаче, на страните са указани подлежащите на установяване факти, както и е
разпределена тежестта на доказване, вкл. при посочената в настоящото решение
правна квалификация. Събраните са доказателства за релевантните факти. В този
смисъл не се налага отмяна хода на устните състезания и изготвяне на нов доклад
по делото.
Ищецът твърди, че е придобил процесните вземания като правоприемник на К.ЕООД,
по силата на договор за продажба на търговско предприятие по чл. 37 ЗОЗ от
04.08.2015 година, вписан в ТР на 28.10.2015 година, за което е уведомен и
ответникът. Ищецът твърди търговски отношения между неговия праводател и
ответника по договор за продажба на стоки и издадени фактури, както и предаване
на стоките на ответника. Твърди наличието на уговорка и по двете фактури на
„франко завод“ или предаване на стоката и преминаване на собствеността и риска
в склада на продавача. Твърди изпълнение на задълженията си и неплащане на
дължимата цена в цялост в срок. Твърди забава на ответника. Претендира разноски
и законна лихва.
Намира възражението за прихващане на ответника за недоказано, както и
всичките му възражения за неоснователност на исковата претенция, вкл., че е
било налице изискване по отношение на рецептата и определено качество на
стоките.
Ответникът оспорва изложените от ищеца факти – твърди, че няма търговски
отношения с праводателя на ищеца, че получената стока е била некачествена, че е
била неправилно етикирана, че ищецът е произвел некачествена стока.
Прави възражение за прихващане със сумата от 13 396,13 евро – сторени
разходи за преетикиране, за изтеглянето на стоки от пазара /вкл. разходи за
транспорт/, за заплатени неустойки на трето лице – претърпени вреди от
покупката на негодна за употреба стока.
Оспорва и акцесорните претенции. Претендира разноски.
При очертания предмет на спора и изложените от страните фактически
твърдения, ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения
между своя праводател и ответника по договори за продажба, с изложеното в ИМ
съдържание, прехвърляне на вземанията по тях по силата на договор за продажба
на търговско предприятие, уведомяване на ответника за това. Ищецът носи тежест
да докаже и доставяне на ответника на процесните стоки, съобразно договореното и
годни за употреба, уговорената цена, начална дата на забавата и размер на
обезщетението за забава.
Ответникът носи тежест да докаже възраженията си, вкл. договорени
специфични изисквания за стоките – етикиране, специфично качество и т.н., както
и наличието на скрити недостатъци, негодност на стоките за обичайната и
договорената употреба, както и претърпени вреди /и техния размер/ от
неизпълнение на договорно задължение, които се изразяват в реално претърпени
загуби и са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ответникът носи тежест да
докаже и че при получаването е прегледал стоката и е уведомил незабавно продавача за видимите
несъответствия с договорените изисквания, както и е уведомил незабавно
продавача след узнаване наличието и на евентуално налични скрити недостатъци по
см. на чл. 324 ТЗ.
Страните не спорят, че процесните стоки са получени от ответника в склада
на ищеца в РБългария, поради което на основание чл. 153 ГПК, съдът приема това обстоятелство
за доказано в процеса.
С договор за продажба на търговско предприятие, сключен на основание чл. 37
ЗОЗ, вр. чл. 15 ТЗ и вписан в търговския регистър на 28.10.2015 година, "УниКредит
Булбанк" АД в качеството си на заложен кредитор по особен залог върху
търговското предприятие на длъжника "К." ЕООД на основание чл. 15,
ал. 1 от ТЗ и чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ е прехвърлил правото на собственост върху
търговското предприятие на "К." ЕООД на купувача – ищец в настоящото производство
"К." ЕАД. Договорът е сключен в изискуемата към датата на
подписването му форма за действителност – писмен с нотариална заверка на
подписите /от 16.10.2015 година/, поради което е настъпил прехвърлителния му
ефект, а доколкото уведомяването на кредиторите и длъжниците за извършеното
прехвърляне не опорочава сделката /тъй като не е елемент от фактическия състав
и законът не предвижда такива последици, а правата на кредиторите са защитени
от разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, която предвижда солидарна отговорност
между прехвърлителя и приобретателя, ако няма друго споразумение с кредиторите /,
то възраженията в тази връзка са неотносими към спора. Независимо от това
следва да се посочи, че от доказателствата по делото – имейл кореспонденция
между страните /която ответникът не е оспорил по съдържание и относно
получаване на представените от ищеца електронни писма/, се установява, че
длъжникът е уведомен от купувача по договора за прехвърляне на търговско
предприятие. Или, ищецът се легитимира като притежател на вземанията на К.ЕООД,
произтичащи от твърдените облигационни отношения.
Установява се, че ищецът е издал процесните фактури № 63749/10.10.2014
година и № 63850/28.11.2014 година, на стойност съответно – 9475.20 евро по
поръчка № РР354379/10.10.2014 година и 14 942.64 евро по поръчка №
РР356641/28.11.2014 г. Видно от представените международни товарителници, на л.
32 – 33 и л. 37 – 38 от делото, изпращачът - "К." ЕООД е предал на
превозвача стоки по вид и количество, идентични на посочените в издадените
фактури, като получател по товарителниците е посочен ответникът.
Не е спорно, че представеното от ищеца „напомнително писмо” е получено от
името на ответника на 27.01.2015 година. Видно от същото, ответникът е поканен
от ищеца да заплати дължимите суми по процесните две фактури.
От представената между страните кореспонденция в периода 01.04.2015 година
– 26.01.2016 година, която не се оспорва да е разменена, се установява, че К.ЕООД,
а впоследствие и К.АД и ответника са предявявали взаимно претенции една към
друга, съответно - за заплащане сумите по процесните фактури, а ответникът – за
удържане от цената по фактури на суми от 5015 евро – разходи, сторени за
преетикиране на стоки, поради неправилно поставени етикети от продавача /вкл.
за преетикиране, транспорт и неустойки/ и от 8381,13 евро. Видно от
кореспонденцията, законният представител на ответника е изразил съгласие за
заплащане на обща сума по двете фактури, представени с исковата молба от
13 304 евро, а законният представител на ответника се е съгласил с приспадане
на посочената сума от 5015 евро. В част от писмата ответникът е уведомил ищеца
за получени от него продукти АРО, етикирани неправилно /не съобразно
предварително одобреното от страните/. За претендираните суми ответникът е издал
фактури неосчетоводени от ищеца.
Представени са и фактури на л. 230 и сл. от делото, за дължими суми от
ответника за транспорт и други разноски, както и електронна кореспонденция, от
която е видно, че М.К.§ К.Ч.е поискала на 13.01.2015
година изтегляне на стоки на ответника от търговския обект, поради неправилно
етикиране на същите /АРО Растителна сметана – подсладена и неподсладена/, както
и че впоследствие М.Ч.е взело проби от АРО – подсладена сметана за установяване
годност на продукта. Налице са доказателства и за върнати от М.К.§ К.Ч.на ответника стоки /л. 280 и сл./ в периода след 14.01.2015
година, а като причини за връщане са посочени споразумение с доставчик и
рекламация – грешен етикет.
От заключението по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като мотивирано, обективно, изготвено в обхвата на компетентност на вещото
лице, се установява, че процесните две фактури /на обща стойност 24 417,84
евро, с левова равностойност 47 757, 14 лева/ са осчетоводени и при двете
страни. В счетоводството на ответника задълженията по тях се водят погасени, но
вещото лице не е установило по какъв начин и кога са извършени плащания или
погасяване на задълженията. Фактурите са заведени при ответника по партидата и
с доставчик К.ЕООД. Според вещото
лице, лихвата за забава върху главниците по фактурите, при съобразяване на
посочения в тях срок за плащане, за период, съответно по фактура № 63749 –
10.12.2014 година – 11.04.2016 година е 2520,94 лева и по фактура № 63850 –
28.01.2015 година – 11.04.2016 година е 3577,04 лева.
Останалите представени по делото доказателства са неотносими към спора, вкл.
тези предхождащи датите на издадените фактури.
На първо място, съдът приема, че доколкото представените от ответника споразумения
за прихващане, не са подписани от името на К.ЕООД, нито пък от името на К.АД,
същите не са противопоставими на ищеца, но същевременно, доколкото документите
изхождат от ответника и са подписани от негов представител следва да бъдат взети
предвид в частта, в която е обективирано извънсъдебно писмено признание на
ответника за размера и дължимостта на вземанията за продажна цена по процесните
две фактури, което признание на неизгоден за страната факт има доказателствена
стойност в процеса за установяването му. Посочените доказателства сочат също на
извода, че облигационните отношенията са възникнали именно между ответника и
праводателя на ищеца /а не с италианското дружество/, тъй като именно
издадените от него фактури са осчетоводени от ответника, както и цялата
кореспонденция във връзка с отношенията, възникнали по повод на тези фактури е
водена между ответника и К.ЕООД /впоследствие с К.АД/. Възраженията на
ответника в противния смисъл са недоказани по делото /вкл., че поръчките са
направени на дружеството в Италия/. Наличието на трайни търговски отношения между
ответника и италианското дружество К.само по себе си не изключва възможността
за преки отношения на ответника с К.ЕООД, а в процеса не се установи относимост
на тези твърдения на ответника към процесните правоотношения конкретно. Именно
на противното сочи процесуалното поведение на ответника, който основава своите
възражения на насрещни свои вземания към К.ЕООД, като страна по договорите.
Наличието на сключени
договори за търговска продажба на стоки, обективирани във фактура № 63749 и № 63850
/за посочените във фактурите вид и количество стоки/, доколкото договорът за
продажба в случая е неформален, с оглед разпоредбите на Конвенцията на ООН, се
установява и от осчетоводените от двете страни /по-специално К.ЕООД/ фактури и
заключението на вещото лице. От една страна, фактурите съдържат информация за
всички съществени елементи на договора за търговска продажба – вещите, предмет
на договора и уговорената цена. От друга страна, фактът на отразяване на
първичните счетоводни документи в счетоводството на купувача също представлява
и извънсъдебно признание, кореспондиращо на останалите събрани по делото
доказателства /електронна кореспонденция между страните /в.т.ч. и с К.ЕООД/ и
представени и едностранно подписани, вкл. осчетоводени от ответника споразумения
за прихващане/, относно постигането на съгласие между страните за сключването
на сделките /търговски продажби/ и получаването на стоките по тях, както и за
уговорената цена, в размер именно на отразения във фактурите. Тоест, установява
се съществуване вземанията на продавача по процесните фактури. Получаване на
описаните във фактурите стоки от ответника в склад на ищеца в страната е
безспорен между страните факт.
Не се доказа
плащане по фактурите, а вещото лице изрично посочва в о.с.з., че ищецът не е
отразил счетоводно погасяване чрез прихващане по представените от ответника и
неподписани от името на К.ЕООД или К.АД споразумения.
Фактическият
състав на сключване на договора за международна продажба включва два елемента:
предложение и приемане. Съдът приема за установени тези два елемента, въпреки
твърденията за обратното на ответника, по изложените по-горе съображения.
Осчетоводяване на издадените от ищеца фактури и
получаване на стоката безспорно потвърждават наличието на предходно
отправено предложение /по чл. 14 от Конвенцията/, което освен това е прието по
смисъла на чл. 18 от Конвенцията. Или, от приемане на предложението, договорите
за продажба се считат сключени.
В изпълнение
на задължението си по чл. 30 от Конвенцията продавачът е доставил стоките,
поради което за купувача е възникнало насрещното задължение да плати определената
в приетите фактури цена.
Съгласно чл.
53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме
нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на конвенцията. Видно
от осчетоводените от ответника фактури, цената е дължима в срок от 60 дни след
изпращането. Няма спор, че стоките по първата фактура са изпратени на
10.10.2014 година, а по втората – на 28.11.2014 година, което се установява и
от представените по делото международни товарителници. Тоест, след изтичане на
посочените срокове, купувачът изпада в забава и дължи обезщетие за това. Съгласно
чл. 78 от Конвенцията, ако страната не плати цената или друга сума, за която е
в забава, другата страна може да иска лихва върху нея, като си запазва правото
да търси обезщетение, дължимо в съответствие с чл. 74. Относно размера на
лихвата, следва да се съобрази правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на продавача. Предвид заключението на вещото лице и
диспозитивното начало в процеса, искът за лихви е основателен също в пълен
предявен размер.
По
възраженията на ответника.
Относно
възражението за неизпълнен договор на ответника в частта, в която се претендира
доставяне на негодна стока следва да се посочи следното. По делото няма
доказателства, че ищецът е доставил некачествена или негодна за обичайното или
договореното предназначение стока /чл. 35 от Конвенцията/. Във връзка с тези
възражения, ответникът е представил единствено частни документи, които не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за материализираните
в тях изявления на страните и следва съдържанието им /доколко отразеното в тях
отговаря на действителното положение/ да бъде ценено от съда по вътрешно
убеждение и с оглед всички доказателства по делото. По делото, обаче, няма
никакви други доказателства за това, че именно доставените от ищеца стоки са върнати
от М.Ч., че са били некачествени или негодни за консумация /доколкото същите са
хранителни стоки/, нито пък има доказателства за това страните по договорите за
продажби въобще да са уговорили специално изискване стоката да е с определено
качество – напр. консистенция, съдържание и т.н. Тоест, ответникът не проведе
пълно и главно доказване на фактите, на които основава своите твърдения и
възражения във връзка с неизпълнение на договорно задължение от К.ЕООД за
доставяне на стока, съответна по качество и описание на указаната. Напротив,
както беше посочено по-горе в изложението, доказа се единствено получена от
ответника стока, съответстваща по вид и количество на описаната във фактурите.
Още веднъж следва изрично да се посочи, че само частните документи, обективиращи
неизгоден за подписалата го страна факт се характеризират с по-висока висока
доказателствена стойност, от гледна точка на което следва да се възприеме и разменената
между страните кореспонденция относно негодността и претърпените от ответника
вреди от негодна за консумация стока и представените от ответника документи. Именно
поради липсата на материална доказателствена сила на частния документ и липсата
на други доказателства по делото, не се установяват и реално претърпени от
ответника имуществени вреди, произтичащи пряко от доставена некачествена стока
/фактури, товарителници и разменена кореспонденция, удостоверяващи изгодни за
представилата ги страна факти, сами по себе си и без наличието на други
доказателства по делото, не ги установяват/.
Предвид
изложеното, неоснователно е и възражението за прихващане на ответника за сумата
от 8381,13 евро – с основание чл. 45, ал. 1, б. b,
вр. чл. 74 от Конвенцията за претърпени вреди от неизпълнение
на задължението на продавача да достави качествена стока.
По
възражението за прихващане за сумата от 5015 евро –имуществени вреди вследствие
неизпълнение на задължение на ищеца да изработи и постави на стоката, предмет
на процесните фактури, на етикети с конкретно
уговорено съдържание и начин на оформление и език следва да се посочи следното.
За разлика от
твърденията за доставяне на стоки с недостатъци и претърпени вреди от това,
съдът приема за доказани твърденията на ответника за наличието на съглашение
между страните за етикиране на стоките по специфично уговорен начин и
неизпълнение на поето задължение в този смисъл от К.ЕООД. Аргументи за този
извод се съдържат в неоспорената кореспондепция между страните, видно от която
цитираното дружество се е съгласило с претенцията на ответника за посочената
сума, с което е признало дължимостта й – както основанието, така и размера на
претенцията. По отношение на тези обстоятелства представените от ответника
частни документи обективират неизгодни за ищеца изявления и съдът приема, че са
достатъчно доказателство за наличието на насрещно вземане на ответника за
посочената сума и на посоченото основание. Отделно, не се установи К.ЕООД като
стопански субект на хранителната промишленост, по смисъла на Регламент /ЕО/
1169/2011, вр. Регламент /ЕО/ 178/2002 да не е изпълнил нормативно установено
задължение за предоставяне информация за хранителна стока посредством
етикирането й, което би кореспондирало с неизпълнение на задължение за
доставяне на годна за предназначението
си вещ, единствено което би освободило длъжника от последиците на собствената
му забава за заплащане на цената.
Или, в тази си
част възражението е основателно и следва да се извърши прихващане между двете
вземания до размера на по-малкото от тях.
Искът за
главница, съответно, ще се уважи в размер от 19 402,84 евро.
По разноските.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК разноските са дължими и на двете страни, съответни
на уважената и отхвърлената част от исковете.
Възражението
на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника е основателно,
предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е
почти в двоен на предвидения минимален размер по НМРАВ /чл. 7, ал. 2, т. 4/,
поради което следва да бъде намален до размер от 3600 лева с ДДС.
Или, така на
ищеца са дължими – 2756,02 лева за производството по издаване на европейската
заповед за плащане и 4989,91 лева – за исковото производство – за ДТ, адвокат, вещо
лице и превод на документи, а на ответника – 993,93 лева – за адвокат, превод и
легализация на документи, съобразно представените по делото доказателства и
списъци с разноски по чл. 80 ГПК. С оглед приложимостта на българското
процесуално право, съдът съобразява т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно присъждането
на разноските и в производството по европейска заповед за плащане.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.
626 ГПК, че А.С.Б.С.С Р О /I.C.B.C. s.r.o./, дружество
регистрирано съобразно законодателството на Република Чехия, с идент. № VAT № ********* дължи на К.АД,
ЕИК: *********, на основание чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите
за международна продажба на стоки
(обн. ДВ, бр. 36 от 05.05.1992 г. ) сумата
от 19 402,84 евро - незаплатена цена по договори за продажба на стоки,
обективирани във фактури № 63749/10.10.2014 година и № 63850/28.11.2014 година,
на стойност съответно – 9475.20 евро и 14 942.64 евро, ведно със законната
лихва от 11.04.2016 година и до окончателното плащане на главницата, за която
сума е издадена Европейска заповед за плащане от 14.04.2016 година по т.д. №
2607/2016 г. на СГС, ТО, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 24 417,84 лева, като погасен
чрез прихващане с насрещно вземане на ответника до размера на по-малкото
вземане за сумата от 5015 евро
–имуществени вреди вследствие неизпълнение на задължение на ищеца да изработи и
постави на стоката, предмет на фактури № 63749/10.10.2014 година и №
63850/28.11.2014 година, на етикети с конкретно уговорено съдържание и начин на
оформление и език, като ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на ответника с негово вземане в общ размер от 8381,13 евро на основание чл. 45, ал.
1, б. b, вр. чл. 74 от Конвенцията
- за претърпени вреди от неизпълнение на задължението на продавача да достави
качествена и годна за употреба стока.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на
чл. 626 ГПК, че А.С.Б.С.С Р О /I.C.B.C. s.r.o./, дружество регистрирано съобразно
законодателството на Република Чехия, с идент. № VAT №
********* дължи на К.АД, ЕИК: *********, на
основание чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите
за международна продажба на стоки
(обн. ДВ, бр. 36 от 05.05.1992 г. ) сумата от 3070,96 евро – общо дължимо обезщетение за забава върху сумите по
фактури № 63749/10.10.2014 година и № 63850/28.11.2014 година, което
обезщетение е дължимо за периода 10.12.2014 година – 04.04.2016
година, за която сума е издадена Европейска заповед за плащане от 14.04.2016
година по т.д. № 2607/2016 г. на СГС, ТО.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, А.С.Б.С.С Р О /I.C.B.C. s.r.o./, дружество
регистрирано съобразно законодателството на Република Чехия, с идент. № VAT № ********* да заплати на К.АД,
ЕИК: ********* сумата от 2756,02 лева – разноски производството по издаване на
европейската заповед за плащане и сумата от 4989,91 лева – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, К.АД, ЕИК: ********* да заплати на А.С.Б.С.С Р О /I.C.B.C. s.r.o./, дружество
регистрирано съобразно законодателството на Република Чехия, с идент. № VAT № ********* сумата от 993,93
лева – разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: