Р Е Ш Е Н И Е
№ 4293, 11.12.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.11.2018 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5758 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му ю. А. Т., твърди, че по силата на чл. 153, ал.
1 Закон за енергетиката като собственик на апартамент *, на етаж *, във вход „*”
на блок *, на ул. „*” № * в гр. * Н.Д.Н. има качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди /ОУ/ е длъжен
да заплаща месечните суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичане на периода за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл.
35, ал. 1 от ОУ дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
на забавата. Твърди се още, че за периода 01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. ищецът
доставил до сградата, в която се намира апартаментът на ответника, а търговецът
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, разпределил за имота на
ответника топлинна енергия на обща стойност 290.30 лева, цените на която не са
заплатени в срок, поради което по партидата на ответника са начислени
обезщетения за забава за периода 02.02.2015 г. – 11.12.2017 г. в общ размер на
47.29 лева. За тези вземания ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 19640 по описа на Районен съд - Пловдив, V бр. с. за 2017 г., която
заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 Граждански
процесуален кодекс /ГПК/, поради което и въз основа на дадено от заповедния съд
указание ищецът предявява настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Адвокат Е.Б. – назначена за особен представител на
ответника Н.Д.Н. с ЕГН **********, оспорва предявените искове, като твърди, че
: ответникът няма качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като не е нито
собственик, нито ползвател на посочения в исковата
Продължение на решение по гр. д. № 5758/18 г. на РСПд
– стр. 2/5
молба
недвижим имот; представеното с исковата молба препис-извлечение от сметка е
изготвено след изготвяне на изравнителната сметка за съответната година, за
която е процесното задължение, която не е връчена на ответника, поради което
същият е бил лишен от възможността да я оспори по реда и в сроковете предвидени
в Общите условия на дружеството; процесният имот не е топлофициран, а сградата,
в която същият се намира, не е присъединена към топлопреносната мрежа, поради
което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на ищеца и на
особения представител на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 19640 по
описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с. за 2017 г. на 18.12.2017 г. е издадена
Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Н.Д.Н. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД :
сумата от 290.30 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за
доставена топлинна енергия за периода 01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. за обект,
находящ се в гр. *, ул. „*” № *, бл. *, вх. „*”, ет. *, ап. *, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 12.12.2017 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 47.29 лв. – обезщетение за забава за
периода 02.02.2015 г. – 11.12.2017 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена
по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на даденото от заповедния съд указание,
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или
съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е
меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение.
За установяване на качеството на ответника на клиент
на топлинна енергия в първото и единственото проведено по делото открито
съдебно заседание от страна на ищеца бяха представени : заверен препис на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № *, том * , рег. № *, дело * от 17.01.2014 г.
на Нотариус вписан в регистъра на НК под № * – ************, с район на
действие – Районен съд – *, видно от който на 17.01.2014 г. третото лице Р.Ч.
е дарила на ответника – неин брат, ½ ид. ч. от процесния недвижим имот,
придобит по наследство от общите им
Продължение на решение по гр. д. № 5758/18 г. на РСПд
– стр. 3/5
наследодатели
А.Н.К. и Д. Н. К., съставляващ апартамент */*, на ет. *, във вход „*”, на блок *,
с административен адрес – гр. *, ул. „*” № *; възпроизведен на хартиен
носител като препис електронен документ, съставляващ издадена от Агенция по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/ Справка за лице за периода 01.01.1992
г. – 22.09.2018 г., съобразно която ответникът фигурира в базата данни на
АГКК като собственик на процесния имот за периода 17.01.2014 г. до 20.02.2018
г., когато ½ ид. ч. от него е конфискувана в полза на държавата.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България
набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по
установен от ЗКИР ред, както и обхваща и следните данните
по чл. 2, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗКИР : за правото
на собственост върху недвижимите имоти; за другите вещни права върху
недвижимите имоти; за държавните граници, границите на
административно-териториалните единици, землищните граници и границите на
територии с еднакво трайно предназначение; за зони на ограничения върху
поземлените имоти, като тези данни съобразно чл. 2, ал. 5 ЗКИР са доказателство за обстоятелствата, за които се
отнасят, до доказване на противното.
Процесната справка е
издадена по електронен път от АГКК в изпълнение на
правомощията й по чл. 15, т. 32 от Устройствения правилник на АГКК да предоставя кадастрална информация за територията на страната,
с оглед на което съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който се ползва с доказателствена сила за удостоверените в него
обстоятелства, в това число и по силата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР - за правото на
собственост върху процесния недвижим имот, с оглед на което и предвид
гореизложеното съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че през периода от
01.12.2014 г. до 30.04.2017 г. ответникът е собственик на апартамент
*/*, на ет. *, във вход „*”, на блок *, с административен адрес – гр. *, ул. „*”
№ *.
Установява се от неоспореното заключение на вещото
лице по допуснатата по делото съдебна техническа експертиза, че : в жилищния
блок, в който се намира апартаментът на ответника, има абонатна станция и през
периода 01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. тя е работила, като е подавала топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване /БГЛ/; в жилището на
ответника няма монтирани отоплителни тела, няма съществуващи щранглири, няма
водомери, поради което и не е начислявана топлоенергия за отопление и за БГВ,
като за имота през исковия период е начислявана само топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
Продължение на решение по гр. д. № 5758/18 г. на РСПд
– стр. 4/5
тази,
в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово
разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.
Или по силата на цитираните разпоредби, както и на факта, че за
времето от 01.12.2014 г. до 30.04.2017 г. ответникът е собственик на апартамент
*/*, на ет. *, във вход „*”, на блок *, с административен адрес – гр. *, ул. „*”
№ *, който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца,
през посочения времеви отрязък той е имал качеството на клиент на топлинна
енергия, поради което следва да заплати цените на доставената му топлинна
енергия – в процесния случай само на тази, отдадена от сградната инсталация.
Според заключението на вещото лице *. Ш. за периода
01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. количество топлинна енергия разпределено за имота
на ответника е 3,21277 мвтч. на стойност с ДДС, в това число и такса за
услугата дялово разпределение и след извършено прихващане с минусови
изравнителни сметки съгласно заключението на вещото лице Б.В., което съдът
кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на
ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето,
което ги е водило, а ответникът не оспори те да са водени неточно, 290.30 лв. Съобразно последното дължимите лихви за
забава за периода 02.02.2015 г. – 11.12.2017 г. възлизат на 47.29 лв. Ето защо
и тъй като до датата на приключване на съдебното дирене ответникът не ангажира
доказателствени средства относно установяване на факта на погасяване на тези
вземания, то предявените искове за същите като доказани следва да бъдат уважени
в претендираните в исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 465 лв. разноски по производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 240 лв. депозитни разноски по допуснатите по делото две експертизи и 150 лв. депозитни разноски за особен представител/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ на база на минимален размер на възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските
Продължение на решение по гр. д. № 5758/18 г. на РСПд
– стр. 5/5
по производството по ч. гр. д. № 19640/17 г. в размер на 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт. По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.Н. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 290.30 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент *, на етаж *, във вход „*”, на блок *, на ул. „*” № * в гр. *, през периода 01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 47.29 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 02.02.2015 г. – 11.12.2017 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № */18.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19640 по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с. за 2017 г.
ОСЪЖДА
Н.Д.Н. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 465 лв. разноски по производството по гр. д. № 5758 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 5758 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството
по ч. гр. д. № 19640 по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ :/п/ Таня Букова Вярно с оригинала: Ц.Т.