№ 343
гр. София , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Р. Христова Кирова
Членове:Милена Богданова
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100509144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.А.И. - длъжник по изпълнително дело №
1247/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 27 участък срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради негоден
изпълнителен титул. Жалбата е подадена чрез процесуалния представител на
длъжника в изпълнителното производство, адвокат В.Б., надлежно
упълномощена с пълномощно по изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че е налице негоден изпълнителен титул-липса
на годен взискател по делото, доколкото детето Я.Д.А. е посочена с грешно
ЕГН. Поддържа неправилност на разпореждането на държавния съдебен
изпълнител, с което последният е отказал да прекрати изпълнението, като е
счел че е налице очевидна фактическа грешка при изписване на ЕГН на
единия взискател. Поддържа се, че сгрешеното ЕГН води до липсата на
обективна възможност да се индивидуализира лицето, на което се дължи
издръжка. Поддържа също така, че е недопустимо съдебният изпълнител по
1
свой почин да констатира ОФГ и да го поправя в чужд съдебен акт. Твърди се
също така, че погрешно като взискател е посочена майката на децата.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ и да
прекрати принудителното изпълнение на посоченото основание.
Моли също така да отмени обжалваното разпореждане, с което е
отказано продължаването на срока за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 1247/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 27 участък, с
което ДСИ отказва да се произнесе в срок по разноските по изпълнителното
дело.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от ответните по
жалбата страни – взискателите Я.Д.А. и А.Д.А., действащи чрез своята майка
и законен представител П.В.П.. Възражението е подадено чрез техния
процесуален представител адвокат А., надлежно упълномощен с пълномощно
приложено по изпълнителното дело.
Моли съда да остави без уважение подадената жалба, а
постановлението/разпореждането на съдебния изпълнител да бъде
потвърдено като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие
с материалния и процесуалния закон и обосновано. Твърди, че безпределно
ясно може да се отредели кой е взискател по делото. Твърди, че съдебният
изпълнител не е провеждал производство по поправка на ОФГ, а само е
констатирал точната самоличност на детето Я. чрез три имена, съгласно НБД
„Население“ и те съвпадат напълно с тези в изпълнителния лист и е
установил, че длъжникът е баща на детето. Твърди, че извършването на
такива справки е в правомощията на ДСИ. Излага подробно становище и по
останалите възражения и искания в жалбата на длъжника.
По повод постъпилата жалба, ДСИ депозира писмени мотиви.
Поддържа допустимост, но неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
Изпълнително дело № 1247/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 27
участък е образувано на 01.06.2021 г. по молба от Я.Д.А. и А.Д.А., действащи
чрез своята майка и законен представител П.В.П. в качеството им на
2
взискатели срещу Д.А.И. в качеството на длъжник за принудителното
събиране на сумите по изпълнителен лист от 12.04.2021 г. В молбата са
посочени и конкретни изпълнителни способи.
На 21.06.2021 г. на длъжника е връчена ПДИ. На 23.06.2021 г.
длъжникът и жалбоподател в настоящото производство депозирал по
изпълнителното дело молба, с която заявил искане за прекратяване на
изпълнителното производство, поради негоден изпълнителен титул, тъй като
в представения изпълнителен лист е посочено ЕГН на дъщеря му Я., което не
съществува.
Представил доказателства за изплатена издръжка за периода от
17.01.2021 г. до м.юни 2021 г. Поискал е продължаване на срока за
доброволно изпълнение до определяне на точния размер каква издръжка за
минало време следва да бъде заплатена от длъжника, като се съобразят и
извършените от него плащания. Длъжникът е изразил готовност занапред да
заплаща дължимата издръжка по посочената сметка на СРС. Заявил е
възражение за прекомерност на претендираните разноски в размер на 1200 лв.
Оспорил и дължимостта на останалите разноски.
По така заявените искания, ДСИ се е произнесъл с разпореждане от
23.06.2021 г., препис от което е връчено редовно на длъжника на 29.06.2021 г.
С обжалваното разпореждане ДСИ е оставил без уважение искането за
прекратяване на изпълнителното дело с мотивите, че след извършена на
24.06.2021 г. справка ГРАО, се установява, че е допусната очевидна
фактическа грешка при изписване на третата цифра от ЕГН-то на Я.Д.А. като
вместо 4-ка е написана 1-ца. Оставена е без уважение молбата за удължаване
срока за доброволно изпълнение. Със същото разпореждане е указано, че
лихвите по дължимите суми ще бъдат изчислени след изплащане на
неплатените издръжки за минало време, а по възражението за прекомерност
ДСИ ще се произнесе след уточняване на неплатената сума за издръжка за
минало време.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок на 06.07.2021 г.
/препис от разпореждането е връчено редовно на длъжника на 29.06.2021 г./,
3
срещу акт подлежащ на обжалване-отказ на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение, обективиран в обжалваното разпореждане и е процесуално
допустима частично.
Подадената въззивна жалба в частта, с която се заявява искане за
отмяна на разпореждането на ДСИ от 23.06.2021 г. в частта, с която е
отказано продължаването на срока за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 1247/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 27 участък и в
частта, с която ДСИ отказва да се произнесе в срок по разноските по
изпълнителното дело, е процесуално недопустима, поради което
производството в тази част следва да бъде прекратено, а жалбата оставена без
разглеждане.
В нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са лимитативно посочени
действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника, а
именно: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл. 486, ал. 2, отказът
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати и да приключи принудителното
изпълнение, разноските по изпълнението и постановлението за възлагане.
Очевидно обжалваните действия не са измежду лимитивно посочените,
поради което жалбата се явява недопустима.
По същество жалбата в допустимата й част е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Измежду посочените предпоставки в нормата на чл.433, ал.1 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство няма такова основание-
негоден изпълнителен титул, липса на годен взискател по делото.
На следващо място с оглед представения изпълнителен лист и
извършената от съдебния изпълнител служебна справка, безспорно се
установява и идентифицира взискателя по делото Я.Д.А.. Съдебният
изпълнител разполага с правото и компетентността да извършва справки по
4
реда на Наредба 14/18.11.2009 г., от която справка се установява, че за лице
на име Я.Д.А. е открит само един запис, че родители на това дете са именно:
Д.А.И. и П.В.П., а брат: А.Д.А.. Т.е. при тази справка и при липсата на други
записи с посоченото име, безспорно се идентифицира взискателят по делото.
Очевидно е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на една от
цифрите на ЕГН на Я., която грешка е констатирана от ДСИ, който е
преценил, че същата не се явява обективна пречка за ясното и точно
идентифициране на взискателя по делото. В този смисъл неоснователно е
възражението, че ДСИ е иззел чужди правомощия и провел процедура по
поправка на ОФГ. Очевидно, че такава не е извършена. ДСИ е предприел
единствено и само действия, необходими във връзка с идентифициране на
единия от взискателите по делото и тези действия са от неговата
компетентност и са законосъобразни.
Изпълнителният титул е годен. По изпълнителното дело са представени
невлязло в сила въззивно Решение от 16.02.2021 г., постановено по в.гр.д. №
262/2020 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, ГК, по силата на което
Д.А.И. е осъден да заплаща на децата си Я.Д.А. и А.Д.А. месечна издръжка
чрез тяхната майка и законен представител П.В.П., както следва: 300 лв. за
Я.Д.А. и 450 лв. за А.Д.А., считано от 17.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, обуславящи
нейното изменение или прекратяване. Със същото решение е постановено и
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка на децата на основание чл.242, ал.1 от ГПК. В този смисъл и
съобразно нормата на чл.404, т.1 от ГПК е налице валидно, годно
изпълнително основание.
С оглед на горното жалбата в допустимата й част следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по
жалбата направените от тях разноски в размер на 360 лв. Направените
разходи и заплащането им се установяват със следните писмени
доказателства: договор за правна защита и съдействие № 102 от 08.07.2021 г.,
фактури №№ 93521 и 93522, и двете от 09.07.2021 г., както и движение по
сметката, посочена във фактурите, от което се установява, че сумата от 360
5
лв. е постъпила по сметката на 09.07.2021 г.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба на Д.А.И., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр.София, бул. „****, офис 3-длъжник по
изпълнително дело № 1247/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 27 участък, в
частта й, с която моли да бъде отменено разпореждане от 23.06.20201 г., в
частта, с която е отказано продължаването на срока за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 1247/2021 г. по описа на ДСИ при СРС,
27 участък и в частта, с която ДСИ отказва да се произнесе в срок по
разноските по изпълнителното дело и прекратява производството по в.гр.д.№
9144/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-І-Б състав в тази му част.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от съдебния акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно
основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК на Д.А.И., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.София, бул. „****, офис 3- длъжник по изпълнително дело №
1247/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 27 участък, в частта, с която моли да
бъде отменено разпореждане от 23.06.2021 г., с което ДСИ е отказал да
прекрати принудителното изпълнение, поради негоден изпълнителен титул.
ОСЪЖДА Д.А.И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София,
бул. „****, офис 3 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Я.Д.А., ЕГН
********** и на А.Д.А., ЕГН **********, и двамата действащи чрез своята
майка и законен представител П.В.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, бул. „****, до вх.Б, партер, адвокатско дружество „А. и У.“ сумата
от 360 лв. /триста и шестдесет лв./ разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7