М О Т И В И
към Присъда № 30/01.03.2010 г. по НОХД № 600/2010 г. по описа на
ОС - Пловдив
Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Л.А.Б. за това, че на 25.11.2009 г. в А., П.област, при управление на МПС – лек автомобил „***” с
ДК № *** е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1, чл. 20
ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. П.
Ф. с ЕГН ********** - престъпление
по чл.343 ал.1 б. „В” във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес са приети граждански искове, предявени от наследниците –
съпругата, сина и дъщерята на починалия Г.Ф. – П.Ф., П.Ф. и З.Ф. в размер на по
50 000 лв. за всеки един от тримата, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдание, а от П.Ф. и
444 лв. за имуществени вреди – обичайни разходи за погребение, от
престъплението, за което ОП-Пловдив е повдигнала обвинение, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че на същия с оглед на разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „Б” от НК следва да му
бъде наложено наказание пробация, с комбинация от три
пробационни мерки, както и Б. да бъде лишен от право да управлява МПС. Относно
предявените граждански искове, прокурорът е на становище, че същите са доказани
по основание и като такива следва да бъдат уважени в размер определен от съда
по справедливост за неимуществените вреди и изцяло за имуществените, а
подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Частните обвинители и граждански
ищци П.Ф., П.Ф. и З.Ф., чрез
повереника си адв.К. молят съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание пробация и най-вече да се
уважат предявените граждански искове в
пълен размер, ведно със законните последици от това.
Подсъдимият
Л.А.Б. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. М. моли
съда да му определи и наложи едно справедливо наказание - пробация при
условията разпоредбата на 55 ал.1 т.2 б. „Б”
от НК в размер на около една година. По отношение на предявените
граждански искове защитникът е на становище, че същите са доказани по основание
и като такива следва да бъдат уважени в размер, съобразен със съдебната
практика.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намира и приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият Л.А.Б. е роден на *** *** и живее в
гр.Пловдив. Той е българин, български гражданин. Завършил е основно
образование, по професия е строител, но към настоящия момент е безработен.
Женен е, не е осъждан, с ЕГН **********. Б. е шофьор от ноември 1987 г., като
през 2008 г. е наказван три пъти от органите на „Пътна Полиция” Пловдив.
Около 16 часа на 25.11.2009 г. Л.Б. *** с л. а. „***”
с ДК № ***, собственост на сина му Р. Б.. Малко след като оставил братята си,
подсъдимият тръгнал да се връща за гр. П.. Управляваният от него автомобил се
движел по бул.”***” в гр.А., след което се включил в движението по източната
лента на бул.”Б.”, в посока гр.П.. Подсъдимият карал на къси светлини, със
скорост от 66,29 км./ч. По същото време в източната лента за движение на бул. „***”,
в посока гр.П., се движел пострадалият велосипедист Г.Ф.. Както си карал
колелото, без да подаде сигнал с ръка, Ф. предприел маневра за преминаване в
западната лента за движение. Подсъдимият задействал екстремно спирачната
система и навил волана на ляво, но не успял да избегне удара с велосипедиста,
който настъпил в предната дясна част на автомобила, а за велосипеда в лявата му
част. След удара Ф. ударил главата си в дясната горна част на предното обзорно
стъкло на автомобила и паднал на платното за движение. От множеството
наранявания, пострадалият изпаднал в кома, а малко по-късно починал в УМБАЛ
„Св. Георги” ЕАД в П..
Извършен е оглед на местопроизшествието, за което е
изготвен приложения по делото протокол, както и фотоалбум.
Видно от заключението на назначената СМЕ № 508/2009 г.
/л.29-345 от досд. пр./, се установява, че при настъпилото ПТП на пострадалия Ф.
е причинена: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизливи под
твърдата и меките мозъчни обвивки, счупване на свода и основата на черепа,
масивна кръвна колекция под меките черепни покривки, тежък оток на мозъка,
аспирация на кръв, охлузване и кръвонасядане на кожата и главата отляво
теменно, отляво хълбочно и на левите крайници. Причината за смъртта на Г. Ф. е
тежката черепно-мозъчна травма с налично притискане и разрушаване на
жизнено-важни центрове на мозъка, което е довело до остра и сравнително бързо
настъпила сърдечно-съдова слабост със смъртен изход. Смъртта на Ф. е в пряка
причинно-следствена връзка с травмите получени при претърпяното ПТП.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство авто-техническа експертиза /л. 49-70 от досъд. пр./ се установява,
че от техническа гледна ПТП е възникнало следствие на: движението на лекия
автомобил „БМВ 316” с ДК № РВ 7623 ВН с несъобразена скорост от 66,29 км./ч., /която в момента на удара,
следствие на задействаната спирачна система на автомобила е била 28,59
км./ч./, технически неправилните
действия на подсъдимия по предприемане на маневра с волана по посока на
движението на велосипеда, ненаблюдаване на пътната обстановка и незабелязване
на движещия се в същата лента за движение велосипедист и технически
неправилните действия на Б. по движение и приближаване до велосипедиста, без да
съобрази скоростта си на движение с възникване на опасна ситуация от една
страна, а от друга - извършването на маневра от страна на пострадалия Ф., без
да се огледа и без да подаде сигнал за това с вдигане на ръка.
Видно от протоколите за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина не се установява
употребата на алкохол в кръвта, както на подсъдимия, така и на
пострадалия.
Съдът възприема и кредитира в присъдата си депозираните
заключения като изготвени обстойно с необходимите професионални знания и опит в
съответната област, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направеното самопризнание на
подсъдимия, както и от събраните в досъдебното производство доказателства,
които изцяло го подкрепят, а именно – показанията на свидетелите, от заключенията на назначените по делото
експертизи, както и от писмените доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така установената по делото
безспорна и категорична фактическа обстановка съдът е на становище, че
подсъдимият Л.А.Б. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.343 ал.1 б. “В” вр. с чл.342 ал.1 от НК,
затова, че на 25.11.2009 г. в А., П.
област, при управление на МПС – лек автомобил „***” с ДК № *** е нарушил
правилата за движение – чл. 20 ал.1 и 2 и чл.21 ал.1 от ЗДП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Г. П.Ф..
По
делото безспорно се установи, че подсъдимият е управлявал автомобила си с 66,29
км./ч. т.е. над допустимата максимално разрешена скорост от 50 км./ч. за
населено място, което от своя страна го е поставило в невъзможност да
контролира управляваното от него превозно средство и не е успял безпрепятствено
да спре, когато е възникнала опасност за движението. В конкретния казус следва
да се отбележи, че вина за самото възникване на пътнотранспортното произшествие
може да се търси и в самия пострадал, тъй като той с поведението си на пътя
определено е допринесъл за настъпването на най-трагичния резултат от всички
възможни такива. Основание за този извод на съда дава заключението по
назначената авто-техническа експертиза. Вещото лице е категорично, че Ф. е
предприел извършването на маневра с колелото си, без да се огледа и без да
подаде сигнал с вдигане на ръка. В подкрепа на становището на съда за наличие
на съвина в случая се явява и обстоятелството, че така възникналото ПТП не би
настъпило ако скоростта на движение на автомобила би било по-ниска от 38,34
км./ч., която се явява значително по-ниска от максимално разрешената такава в
случая от 50 км./ч., т.е. ако Б. бе управлявал автомобила в рамките на
разрешената от закона и максимално допустима в случая скорост от 50 км./ч. /от
38,34 до 50км./ч./ ПТП не би могло да се избегне. Ето защо съдът приема, че в
конкретния казус е налице съпричиняване на настъпилите вредоносни последици.
Наред с това обаче, настоящият състав не приема изложеното в обвинителния акт,
че с поведението си подсъдимият е нарушил и разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 и
ал.2 т.1 от ЗДП. Според преценката на съда тези норми имат твърде общ или
по-скоро препоръчителен характер и в конкретния казус не биха могли да бъдат
вмени във вина на подсъдимия, поради което съдът призна Б. за невинен и го
оправда в тази част на повдигнатото му обвинение.
От субективна страна престъплението е извършено по
непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на така установената правна квалификация на
извършеното от Л.Б. престъпление и с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е на становище, че на подсъдимия следва да бъде определено и наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „Б” от НК. Тъй като в разпоредбата на чл.343 ал.1
б. “В” от НК не е предвиден най-ниският предел на наказанието лишаване от
свобода, то същото следва да се замени с пробация. Настоящият състав счита, че
за постигане целите на наказанието на подсъдимия е достатъчно да бъдат наложени
само задължителните съгласно чл.42а ал.4 от НК пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящия му адрес в гр.Пловдив, ЖР „***” бл.***, вх. *, ет.*,
ап.* и периодични срещи с пробационен служител. Според преценката на съда двете
пробационни мерки, с оглед факта, че се касае за непоправимо посегателство
върху човешкия живот, а от друга страна – добрите характеристични данни на
подсъдимия – чисто съдебно минало, признание на вината, изразено искрено
съжаление към случилото се, а не на последно място и съвина относно престъпния
противоправен резултат, следва да бъдат в размер на по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, а регистрацията по настоящия му адрес и с минималния предвиден в закона
интензитет – явяване пред пробационния служител два пъти седмично. Съдът е на
становище, че при тези обстоятелства
точно, това съчетание на пробационните мерки в конкретния казус в
максимална степен ще съдействува за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия.
В случая съдът е на становище, че са налице и основанията
за приложение на чл.343г от НК вр. с 343 ал.1 от НК като на подсъдимия Л.Б.
следва да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
също от ЕДНА ГОДИНА. Според преценката на съда, с оглед цялостното поведение на
подсъдимия на пътя, именно това наказание ще съдейства за постигането на целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
По отношение на предявените граждански искове за
неимуществени вреди с оглед на постановената присъда съдът счита, че в резултат
причинената смърт на пострадалия от пътно-транспортното произшествие на съпругата, сина и дъщерята на Г. Ф. са
причинени болки и страдания, поради което същият е доказан по основание. По
делото безспорно се установи, че цялото семейство са живели в едно домакинство,
макар дъщерята З.Ф. временно да е потърсила препитание в гр.С.. Отношенията
между починалия и съпругата и децата му, макар отдавна навършили пълнолетие, са
били изградени на основата на взаимно уважение и разбирателство. Загубата
съответно на съпруга и на бащата, макар същият да е бил на значителна възраст,
е дошла внезапно за тях и това е причинило непоправима мъка и страдание в
душата им. От друга страна, що се касае до предявения граждански иск за
имуществени вреди в хода на производство безспорно се установи, че са направени
разходи за погребението на Г. Ф. от страна на съпругата му П.Ф.. Ето защо и
като отчита съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалия Ф. и
по справедливост съдът счита, че предявените граждански искове за неимуществени
вреди следва да бъдат уважени в размер
на по 30 000 /тридесет хиляди/ лв. за всеки един от пострадалите, а за
разликата до пълния им предявен размер от по 50 000 лв. да се отхвърлят като НЕОСНОВАТЕЛНИ, а гражданският иск за
имуществени вреди да се уважи в пълния му предявен размер от 444 лв. за П.Ф.,
ведно със законната лихва върху така присъдените суми, считано от датата на
увреждането - 25.11.2009 г. до
окончателното им заплащане, както и направените по делото разноски в размер на
по 200 лв. от всеки един от тримата – адвокатско възнаграждение на повереника
им.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Л.Б. следва да заплати по сметка ***. разноски по
производството и сумата от 3 618 лв. дължима държавна такса върху уважения
размер на предявените граждански искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: