О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр.Плевен,
20.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АСЯ ШИРКОВА,
като
разгледа докл***аното от
съдия Ширкова гр.д.№ 2519 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящето
дело е образувано по искова молба от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от Н.С. и А.Д., *** против Г.Д.Б. с ЕГН
********** *** за установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане
в размер на 10884,80 лева, произтичащо от договор за заем.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез процесуалния и
представител ***.Л.Ш. от АК ***, с която оспорва предявените искове. В отговора
е направено възражение за местна подсъдност и искане за изпращане на делото на
РС ***, по настоящ адрес на ответницата.
Видно
от представената справка за адрес от НБД, ответницата е с постоянен адрес *** и
настоящ адрес ***.
В
случая съдът счита, че представения договор за потребителски кредит, както и
изложените в исковата молба обстоятелства сочат, че ответникът по делото има
качеството на потребител. Съгласно § 13, т.1 от ЗЗП "Потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед представения
договор за потребителски кредит сочи, съдът приема, че между Т.Б.А.Б. ЕАД и
ответника е сключен договор по силата на който Банката е предоставила кредит и
затова ответникът като страна по договор, по който му е предоставен кредит за
текущи нужди има качеството "потребител на финансова услуга" по
смисъла на §
13, т.1, във вр. с т.12
от ДР на ЗЗП.
При така посочените факти, този състав
намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 7.08.2018 г.), съгласно която
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. С изменението на закона отпадна специалната изборна подсъдност в
полза на потребителите и се въведе задължителна подсъдност по спорове
повдигнати от или срещу потребители. Чл.119, ал.3 се допълни, че възражение за
неподсъдност на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 може да се прави
от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. С въведените
законодателни изменения се предвиди, че подсъдността по чл.113 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото
на иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно до
определен краен срок– приключване на първото съдебно заседание по делото.
Ето защо след като настоящият адрес на
ответника е в гр.***, на основание чл.113 ГПК местно компетентен да разгледа спора е именно Районен съд ***. При така
изложеното, съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено пред
ПлРС и делото бъде изпратено на Районен съд *** по
компетентност.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.113 ГПК производството по гр.д.№ 2519/19г. на ПлРС и ИЗПРАЩА
делото на РАЙОНЕН СЪД ***.
На
основание чл.121 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ПлОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :