Определение по дело №1792/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

           

№ 260054                                             14.08.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                           Членове:  1. Пламена Върбанова

          2. мл.с. Детелина Димова

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1792 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова против Решение№ 60/05.06.2020г. постановено по гр.д. № 761/2019г. по описа на РС Средец, с което съдът е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР да заплати на Ж.В.Б., е ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата от 1364,35 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 189,62 часа за периода от 20.05.2017г. до 06.12.2019г., които часове са разликата между отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 137,44 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху сумата от 1364,35 лева от момента, в който сумите са станали изискуеми, тоест от 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на исковата молба -06.12.2019г, както и сумата от 340,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото. Със същото решение, съдът е осъдил Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC - Средец държавна такса в размер на 104,57 лева и сумата от 150, 00 лева - възнаграждение за вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към спорните въпроси по делото норми и необосновано. Посочва се, че за положения от ищеца труд на работни смени, съгласно утвърдени графици, отработеното време се отчитало сумарно като при това изчисляване след прихващане на положителните и отрицателните разлики, били формиран резултат, който в случай, че надвишал нормата на работните часове, се заплащал като извънреден труд. При изчисляването на отработеното време и компенсирането на положения извънреден труд била приложена специалната уредба, съдържаща се в ЗМВР. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд за субсидиарно приложение на Кодекса на труда по отношение на правоотношенията между държавните служители, работещи в МВР, какъвто е ищецът и ответната дирекция, защото нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, за което като пример се сочат  конкретни  разпоредби  в ЗДС, чрез които се препраща към норми на КТ. Прави се анализ на приетите подзаконови нормативни актове към КТ, ЗДС И ЗМВР, чиято цел била да детайлизира съдържащата се в нормативния акт от по – висока степен уредба. Изброени са както наредбите, приети на основание КТ и ЗДСл, така и тези, приети на основание законовата делегация, уредена в чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. Излага аргументи, че след като отделните наредби уреждат една и съща материя, то предвид качеството на ищеца като държавен служител по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение се определяло от нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДС , така и спрямо КТ. Възразява срещу изводите на районния съд за приложимост на НСОРЗ поради съществуваща празнота в правната уредба, относима към спорния по делото въпрос, тъй като счита, че правната регламентация в областта на правоотношенията с държавните служители в МВР е пълна и изчерпателна, като именно специалните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР следва да намерят приложение. В тази връзка допълва, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на изънредния труд , почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и лицата, работещи по трудово правоотношение. Посочва, че неприложимостта на чл. 9 от НСОРЗ се извежда и от липсата на две от предпоставките, визирани в същата норма, а именно: продължителност на нощното работно време, по – малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. В случая, заявява, че продължителността на дневното и нощното време била еднаква, както и, че не е била налице работа по трудови норми. За сравнение посочва, че в КТ законодателят бил предвидил различна продължителност на нощния труд в сравнение с дневния такъв, като не така бил уреден въпроса в ЗМВР. Според въззивника, именно защото нормалната продължителност на дневния и нощния труд, полаган от държавните служители била еднаква,  коефициента, изчислен по същия алгоритъм както уредения в НСОРЗ, би бил единица. Поради изложеното намира предявените искове за неоснователни и моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на Ж.В.Б. чрез адв. М.Д. *** на 08.07.2020г. като в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК  е постъпил отговор по жалбата с  подробно изложени доводи за неоснователност на същата. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно субсидиарното приложение на НСОРЗ, като настоява, че нормалната продължителност на нощното работно време и за служителите на МВР е 7 часа, така както е уредено в КТ. Възприемането на обратното становище би имало за последица поставянето на служителите на МВР в по – неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се уреждат от КТ и ЗДСл. Моли да се потвърди решението на РС Средец, както и да му бъдат присъдени разноски в размер на 340 лева, съобразно представени към отговора договор за правна защита и съдействие от 13.07.2020 г. и списък на разноските.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.  

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова против Решение№ 60/05.06.2020г. постановено по гр.д. № 761/2019г. по описа на РС Средец, съобразно настоящото определение.  

ВНАСЯ в.гр.д. № 1792/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 23.09.2020 г. от 10,00 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните, като препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивната страна. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2. мл.с.