№ 21
гр. гр.Велинград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200483 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, чрез адв. М.П., против
Наказателно постановление № 292/16.11.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста
лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ),
за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ
във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ.
В жалбата са изложени подробни съображения за материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление (НП). Формулирано е искане за отмяна на атакуваното НП,
като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при грубо
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И.К., чрез процесуалния си
представител адв. М.П., поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, чрез юрк.
И.Б., оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно и излага съображения в тази насока.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.07.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите АНГ. Н.
АНГ. и В. Б. К. извършили пълна теренна и документална проверка на отдел
„4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. При
проверката било констатирано, че жалбоподателят И.К., в качеството си на
лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в
Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо
удостоверение за регистрация № 11237/04.02.2015 г., не е издал превозен
билет № 8268/00059/27062021/135139-08ЕВНМС от 27.06.2021 г. от временен
склад на отдел „4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ.
Сърница, с GPS координати LAT 41.880679 и LON 23.812831, съгласно
утвърдения технологичен план за добив на дървесина за отдела. За отдел „4“,
подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, било издадено
Позволително за сеч № 0611493/10.05.2021 г. Проверяващите служители
установили, че превозен билет № 8268/00059/27062021/135139-08ЕВНМС от
27.06.2021 г. не е издаден от временния склад на отдела по утвърдения
технологичен план, а е издаден от място с GPS координати LAT
41.876538333333336 и LON 23.81076, което попада в друг отдел, а именно в
отдел „7“, подотдел „0“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, в
който няма временен склад. Нарушението било извършено на 27.06.2021 г. в
землището на с. Медени поляни, общ. Сърница на място с GPS координати
LAT 41.876538333333336 и LON 23.81076 и установено на 14.07.2021 г. в
хода на извършената от служителите на РДГ-Пазарджик проверка.
Проверяващите органи квалифицирали извършеното от жалбоподателя
2
като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ,
тъй като приели, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си,
възложени с нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, защото не е издал превозния
билет от временен склад на отдел „4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени
поляни, общ. Сърница, с GPS координати LAT 41.880679 и LON 23.812831,
съгласно утвърдения технологичен план за добив на дървесина за отдела.
Свидетелят А.А. съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 002182/13.10.2021 г. срещу жалбоподателя, като в
същия било записано, че нарушителят не е издал превозен билет с друг номер,
а именно № 8268/00059/27062021/135135-08ЕВНМС от 27.06.2021 г. от
временен склад на отдел „4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни,
общ. Сърница. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. Препис от
АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 13.10.2021 г. В
законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН (съгласно действащата
редакция към датата на извършване на нарушението, ДВ бр. 13 от 14.02.2020
г.) жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу издадения АУАН, в
които изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв, на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ за това, че на 27.06.2021 г. в землището на с.
Медени поляни, общ. Сърница, не е издал превозен билет №
8268/00059/27062021/135139-08ЕВНМС от 27.06.2021 г. от временен склад на
отдел „4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, с
GPS координати LAT 41.880679 и LON 23.812831, съгласно утвърдения
технологичен план за добив на дървесина за отдела. НП било връчено на
жалбоподателя на 06.12.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят А.А. потвърждава авторството
3
на АУАН и направените в него констатации. Уточнява, че при извършената
проверка установили, че превозният билет е издаден от отдел „7“, подотдел
„0“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, където няма временен
склад и няма издадено позволително за сеч. Мястото, където бил издаден
превозния билет било на около 900 метра от временния склад в отдел „4“,
подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. Изложеното
от актосъставителя се подкрепя от показанията на свид. В.К., присъствала
при извършване на проверката, която разказва подробно за случая. Същата
категорично заявява, че превозният билет не е издаден от временен склад и
излага данни еднопосочни с тези на актосъставителя и кореспондиращи с
отразеното в АУАН.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.А. и В.К.. Всеки един
от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават последователни,
логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно констатациите на
проверката, които кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Не се установява свидетелите
А.А. и В.К. да са се намирали в някакви особени отношения с нарушителя, от
които да извличат ползи от твърденията си. Поради това съдът намира, че
същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на делото и кредитира
показанията им, като достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
4
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. АНГ. Н. АНГ., заемащ длъжността
„главен горски инспектор“ при Регионална дирекция по горите - Пазарджик.
Компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 199 от ЗГ
вр. чл. 197, т. 13 от ЗГ, а тази на административнонаказващия орган, издал
обжалваното наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и
представената по делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на
земеделието и храните. Видно от приетия като писмено доказателство по
делото трудов договор № К-1216/01.11.2021 г. административнонаказващият
орган инж. Валери Костадинов Ачев заема длъжността „директор“ на РДГ-
Пазарджик. Същият, в качеството му на директор на РДГ-Пазарджик, е
изрично оправомощен със Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на
земеделието и храните да издава наказателни постановления по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му. В този ред на мисли неоснователно
е релевираното от жалбоподателя възражение, че
административнонаказващият орган не притежава компетентност да издаде
процесното НП.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя И.К. и на свид. В.К., която е
присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, а не на двама свидетели,
присъствали при установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В
процесния случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид.
5
В.К., която е присъствала при установяване на нарушението и съставянето на
акта, с което настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено изискването на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Вярно е, че сочената разпоредба използва множествено
число по отношение на субекта „свидетел“. Но използваната от законодателя
множествена форма на съществителното име „свидетел“ не може да обоснове
извод за нередовност на съставянето на АУАН, поради подписването му от
един свидетел в процесната хипотеза (в този смисъл Решение №
1891/12.02.2019 г. по адм.дело № 8568/2017 г. на ВАС, VII о.). В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която изисква АУАН
да е подписан от поне един свидетел, т.е. подписът на един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, е достатъчен, за да отговаря
АУАН на изискванията на ЗАНН.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на атакуваното НП, тъй
като е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото за същото деяние била
образувана прокурорска преписка при РП - Пазарджик, ТО – Велинград за
извършване на преценка относно наличието на данни за извършено
престъпление от общ характер. Видно от приетите като писмени
доказателства по делото писма на Административния ръководител на РП -
Пазарджик, ТО - Велинград (л. 78 и л. 81), след извършена справка в
Унифицираната информационна система на ПРБ/УИС-3/, както и в
деловодните регистри няма данни за наличието на преписки, образувани по
повод, подаден в РП - Пазарджик, ТО - Велинград сигнал във връзка с АУАН
№ 002182/13.10.2021 г., издаден срещу ИЛ. К. К., ЕГН ********** от гр.
Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24. Следователно липсват данни да е
нарушен принципа „non bis in idem“.
На следващо място, неоснователно е инвокираното от жалбоподателя
възражение, че е нарушено правото му на защита, тъй като в АУАН липсват
изрични указания относно правото му да подаде възражения срещу акта.
Действително, видно от съдържанието на процесния АУАН, в същия няма
данни да е указано на жалбоподателя, че на основание чл. 44 от ЗАНН има
право да направи възражения в тридневен срок от подписването му (съгласно
действащата редакция на чл. 44 от ЗАНН към датата на съставяне на АУАН).
От приетото като писмено доказателство по делото възражение с вх. № РД
009-8205/18.10.2021 г. по описа на РДГ - Пазарджик обаче се установява, че в
6
законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят е
упражнил правото си да подаде възражение срещу АУАН. Поради това,
доколкото жалбоподателят е упражнил в срок правото си на възражение по
чл. 44 от ЗАНН, съдът намира, че в процесния случай липсата на изрични
указания в процесния АУАН относно правото на възражение срещу акта не е
довело до ограничаване правото на защита на соченото като нарушител лице
и не е основание за отмяна на НП.
Неоснователно е и наведеното във въззивната жалба възражение, че в
АУАН липсва точно и ясно описание на имота, в който се твърди, че е
извършено нарушението, като този пропуск административнонаказващият
орган се бил опитал да изправи, като е посочил номера на имота едва в НП.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
изложени от актосъставителя в т. 1 от АУАН, като поради липса на място в т.
1, видно от съдържанието на АУАН, същите са пренесени и в т. 8 от АУАН,
където именно е посочен номерът на въпросния имот – 47559.42.4. Пропускът
на актосъставителя е, че не е записал изрично, че описанието от т. 1
продължава в т. 8 от АУАН, но това несъмнено е така, защото в т. 8 от АУАН
са описани обективни признаци от състава на вмененото нарушение. В случая
в АУАН е посочено мястото на извършване на твърдяното нарушение, в т.ч.
номера на имота, в който то е осъществено, поради което още при
предявяването на АУАН жалбоподателя е имал възможността да се запознае с
номера на имота, в който се твърди, че е извършено нарушението.
Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя за наличие
на съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 6 от ЗАНН, тъй като в
съставения АУАН не е посочено бащиното име на нарушителя. Действително
такъв пропуск е допуснат в АУАН, но същият не води до съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като въпреки
наличието му в процесния случай няма неяснота относно субекта на
нарушението. В АУАН субекта на нарушението е индивидуализиран в
достатъчна степен с посочване на собственото и фамилно име на нарушителя,
неговото ЕГН и адрес, поради което не съществува съмнение относно лицето,
сочено като нарушител. Освен това в обжалваното НП са посочени собствено,
бащино и фамилно име на нарушителя, ЕГН и адрес, като от съдържанието на
НП се установява, че е санкционирано лице с ЕГН, собствено и фамилно име,
7
които са еднакви с ЕГН, собственото и фамилно име на лицето, посочено като
нарушител в АУАН. Единният граждански номер (ЕГН) е уникален номер,
чрез който физическите лица се определят еднозначно (чл. 11, ал. 1 от Закона
за гражданската регистрация). Поради това съдът намира, че няма колебания
относно субекта на нарушението и допуснатият пропуск в АУАН, изразяващ
се в непосочване на бащиното име на нарушителя, не е от категорията на
съществените процесуални нарушения.
Неоснователно е инвокираното в хода на съдебното следствие
възражение, че е налице просрочие на възможността за търсене на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, тъй като към
датата на извършване на проверката сечището е било освидетелствано с
Протокол за освидетелстване на сечище № 0595387 от 02.07.2021 г.
Действително, съгласно нормата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено
позволително за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване
изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за
добив на дървесина. В процесния случай жалбоподателят не е санкциониран
за неизпълнение на задължения по чл. 47 и чл. 48 от визираната наредба, а за
това, че не е издал превозен билет от временен склад на отдел „4“, подотдел
„р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. В приетия като
писмено доказателство по делото технологичен план № М-1 от 29.04.2021 г.
за добив на дървесина в отдел „4“, подотдел „р“, в землището на с. Медени
поляни, общ. Сърница не е предвидено задължение за издаване на превозен
билет от мястото на временния склад на отдела. При това положение съдът
намира, че не е била преклудирана възможността за търсене на
административнонакателна отговорност на жалбоподателя по аргумент от чл.
61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП обаче са
допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура, поради което и възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП се явява основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице
8
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях.
Според разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ дървесината се
транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, а в ал. 2, т. 2 е
посочено, че превозните билети се издават от лицата, упражняващи
лесовъдска практика – за дървесина, добита от собствените им гори, както и
от горските територии, за които са упълномощени от собственика.
Съгласно фактите, описани в АУАН и в НП, нарушението се изразява в
неиздаване на превозен билет от място, което представлява временен склад на
отдел „4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, с
GPS координати LAT 41.880679 и LON 23.812831, съгласно утвърдения
технологичен план за добив на дървесина за отдела. При съпоставка на
фактическото описание на нарушението с посочените като нарушени
законови разпоредби съдът намира, че в никоя от цитираните от
административнонаказващия орган правни норми не е вменено като
задължение превозните билети да се издават от лицата по чл. 211, ал. 2 от ЗГ
на точно определено място, включително и на мястото на временния склад по
смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗГ. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
обща, бланкетна и препращаща, поради което сама по себе си тя не може да
послужи като нормативно основание за търсене на
административнонаказателна отговорност. За да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на определено лице следва да
бъдат посочени точните норми от ЗГ, подзаконовите актове по прилагането
му, както и решения и предписания, основани на тях, които конкретният
нарушител не е изпълнил или е изпълнил несвоевременно. Като такава норма
в случая е посочена само нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, в която е разписано,
че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен
билет. И двете визирани в НП норми - 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ и чл. 211, ал.
1 от ЗГ не съответстват на фактическото описание на нарушението, свързано
с мястото на издаване на превозния билет. В нито една от посочените
разпоредби не се открива разписано задължение превозният билет да се
издава на точно определено място, респ. от мястото на временния склад. С
оглед фактите, описани в АУАН и НП, по извършване на нарушението не
9
става ясно защо според актосъставителя и административнонаказващия орган
превозният билет е следвало да бъде издаден именно от място с координати
LAT 41.880679 и LON 23.812831, т.е. от временен склад на отдел „4“,
подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, доколкото в
посочените като нарушени правни норми такова задължение не е законово
регламентирано.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице несъответствие
между фактическото описание на нарушението и сочената като нарушена
законова разпоредба, което представлява съществено процесуално нарушение
по чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Това е
достатъчно да се отмени НП. Противоречието между фактическото описание
на нарушението и неговата правна квалификация възпрепятства
санкционираното лице да разбере за какво точно деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и как правилно да организира
защитата си и то в пълен обем.
Освен гореизложеното, правото на защита на жалбоподателя е
накърнено и защото е налице разминаване между АУАН и НП относно
процесния превозен билет, за който се твърди, че бил издаден неправомерно.
В АУАН е посочено, че нарушението касае превозен билет №
8268/00059/27062021/135135-08ЕВНМС от 27.06.2021 г., а според НП
превозният билет е с № 8268/00059/27062021/135139-08ЕВНМС от 27.06.2021
г. Това несъответствие несъмнено пречи на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да се защитава адекватно,
респ. да разбере за издаването на кой точно превозен билет се твърди, че е
извършило нарушение. Ирелевантна е причината, поради която се е стигнало
до неправилно посочване на номера на превозния билет в АУАН. Дори и да
се касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на
защита на санкционираното лице.
По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
10
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е заплатил в брой
сумата от 500 лева за адвокатски хонорар на представляващия го
процесуален представител в процеса. Основателно е релевираното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските на
въззивника за адвокатското възнаграждение. Съдът, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера
на наложеното наказание (глоба в размер на 300 лева), както и обема на
извършените процесуални действия, намира, че така уговорения и
заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерно висок
и следва да бъде намален до минимума от 300 лв., съгласно чл. 18, ал. 2
във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 292/16.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на
жалбоподателя ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Милош Папарков“ № 24, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2
от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1
от ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50 да заплати на ИЛ. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, сумата
в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
11
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12