Присъда по дело №368/2023 на Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД №368/2023 г. по описа на СГС

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 21.04.2022г. по н.о.х.д. № 2875/19 г. Софийски районен съд, НО, 136
състав е признал подсъдимия М. Ц. Г. за невиновен в в това, че на 16.08.2018г. в гр.София, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага , умишлено подпомогнал, като взел от
пострадалата парите, предмет на престъплението, неустановено лице чрез заплашване /
заплаха с изнасилване и отрязване на ръцете/ да бъде принудена М.П.Л. да извърши нещо
противно на волята и – да хвърли през терасата на жилището си сумата от 1000 лева , в
резултат на което извършителят и е причинил имотна вреда в размер на 1000лева , поради
което и на основание поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 214,ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4 НК.
В законоустановения в НПК срок срещу присъдата е депозиран протест.
от прокурор при СРП с аргументи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна като
изводът на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите и приобщените писмени доказателства.
В разпоредително заседание от 27.01.2023г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
инстанционен контрол. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата, относими към
предмета на доказване , не се налага разпит на свидетели или събиране на други
доказателства.
В съдебно заседание от 13.02.2023г пред въззивна инстанция прокурорът
поддържа протеста, счита присъдата за постановена при неправилен анализ на
доказателствата. Пледира на осъдителна присъда към минимален размер, предвиден за
престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия адв.
Г. заявява, че при воденото наказателно производство е налице процесуално нарушение
като подсъдимият имал упълномощен адвокат, но същото е водено в присъствие на
служебен защитник. Сочи като доказателство за невиновността на подзащитния си – списък,
удостоверяващ присъствие на подсъдимия М. Ц. Г. на Национален фолклорен събор – с.
Жеравна. Заявява, че показанията на свидетеля К.П. не доказват присъствието на
подсъдимия на инкриминираната дата на мястото на инкриминираното деяние – ул.
„Милин камък“ в гр. София. Пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
В съдебно заседание подсъдимият М. Ц. Г. не се признава за виновен, пледира за
потвърждаване оправдателната присъда на СРС.

Въззивната инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при неправилно интерпретирана
фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, както и от приобщените доказателства. Присъдата е постановена
като са игнорирани показанията всички свидетели, които са относими към инкриминираното
деяние. Първоинстанционният съд не е обсъдил показанията на ключовите свидетели- К.Е.
1

П. и М.П.Л.. След като от доказателствената маса са изолирани показанията на двамата
основни свидетели, първоинстанционният съд е игнорирал приобщените по делото писмени
доказателства- справки от мобилни оператори, като не са изложени никакви съображения
дали ще се ценят или не - те изобщо не са взети предвид във връзка с извода за това дали е
налице извършено престъпление. По отношение на останалите свидетели- не са ценени
показанията на св. П. с мотив, че са свързани с т. нар. оперативна беседа. По отношение на
показанията на св. С.П. и С.К. – първоинстанционният съд е намерил същите за неясни и
противоречиви. Липсват каквито и да е аргументи в подкрепа на това твърдение. Така
първоинстанционният съд без да анализира доказателствената съвкупност е достигнал до
немотивиран и необоснован от правна и фактическа страна извод, че подсъдимият М. Ц. Г.
не е автор на инкриминираното деяние, поради което и същият е оправдан.
Така приетата от първостепенния съд за достоверна фактическа обстановка не
кореспондира с по- голямата част от доказателствата, стои житейски неправдоподобна и
нелогична. Събраните по делото доказателства не са обсъдени обективно, всестранно и
пълно като допуснатото нарушение на чл. 14 от НПК не е позволило изграждането на
правилни и обосновани правни и фактически изводи.

Въз основа на собствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства и след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 НПК въззивната инстанция приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Ц. Г. – роден на ****г. в гр.Лом, българин, български
гражданин, начално образование, неженен, реабилитиран, ЕГН:**********.
На 15.08.2018г. на домашния телефон /*******/ на пострадалата М.П.Л. позвънил
непознат номер като мъжки глас се представил за комисар Попов от 04 РУП и й издиктувал
телефонен номер 0291002 като и казал, че около блока, в който живее има престъпници и
трябва да съдейства за залавянето им. След като свидетелката затворила, стационарният
телефон отново звъннал и друг мъжки глас казал, че ако не събере всички ценности и пари
от дома си ще бъде изнасилена и ще и отрежат ръцете. Възрастната жена живеела сама в
апартамент на четвърти етаж в сграда , находяща се в гр. София, ул .„*******. За времето
от 17.17ч на 15.08.2018г. до 07.46ч. на 16.08.2018г на стационарния телефон на пострадалата
са засечени 13 броя последователни входящи повиквания от мобилен № 40728162759 и от
мобилен № 40728162761- и двата номера без данни за собственост, от мрежата на румънски
мобилен оператор; В тези повиквания мъжки глас заплашвал самотната жена, която събрала
намиращите се в дома и пари -сумата от 1000 лева, представляваща 12 броя банкноти с
номинал от 50 лв, а останалите в купуюри по 20 лева и ги поставила в червен найлонов
плик. Около 23.30 Л. излязла на балкона на апартамента, в който живеела с изглед към
вътрешния двор на сградата. Свидетелката хвърлила парите, намиращи се в найлоновия
плик в храстите под терасата. По- късно жената решила, че лицата, които я заплашват няма
да открият парите в храстите, слязла и ги прибрала. На 16.08.2018г. около 7.00 часа отново
на стационарния телефон на Л. позвънил мъж, който започнал да я заплашва и й дал
указания да хвърли парите през терасата с изглед към Руското училище. Л. взела плика
заедно с парите и го изхвърлила през терасата, след което се прибрала. След малко отново
излязла на балкона ,за да види дали плика с парите е още там и установила, че пликът е взет,
но не видяла от кого.
В периода от месец май 2017г. до датата на инкриминираното деяние дата
свидетелят К.Е. П. придружавал подсъдимия М. Ц. Г. като за това получавал
възнаграждение. П. станал свидетел как подсъдимият Г. получавал указания по мобилния
2

телефон от мъж , който му указвал на какъв адрес да отидат. Подсъдимият М. Ц. Г. наемал
такси и заедно със свидетеля К.Е. П. отивали на указания от мъжа по телефона адрес. След
това П. по нареждане на Г. се отдалечавал встрани от адреса. Подсъдимият М. Ц. Г.
обяснил на К.П., че срещите му са свързани с получаване на документи от различни хора, но
П. който повече от 30 за посочения период от време придружавал Г. установил, че Г. не
получява документи, а различни суми пари като понякога се срещал с възрастни хора.
На датата на инкриминираното деяние - 16.08.2017г. рано сутринта свидетелят
К.Е. П. придружил отново подсъдимия Г. като двамата се качили на такси от Централни
хали, слезли от таксито на ул. „Св. Наум“ и се придвижили пеша до ул. „Милин камък“.
Докато вървели телефонът на подсъдимия Г. звънял и той разговарял с някого като му казал,
че е на мястото и чака. След като стигнали до кооперация в близост до детска ясла на ул.
„Милин камък“, Г. казал на П. да се отдалечи на малка дистанция, след което след няколко
минути двамата отново се срещнали като подсъдимия М. Ц. Г. държал в ръката си плик с
пари в купюри от по 50 и по 20 лв. Двамата се качили на такси , което отново ги закарало до
Централните хали. Г. извадил от плика 250 лева и ги дал на П. като му казал, че му дава
парите, защото го е придружил. През това време телефонът на Г. отново позвънил и се
обадил мъжки глас като подсъдимият само казал „Готово“. Тъй като по указание на Г. П. се
бил отдалечил на малка дистанция , той не станал очевидец на факта как и откъде
подсъдимият е получил плика с паричната сума.
На следващия ден 17.08.2018г. пострадалата М.П.Л. подала сигнал в полицията.
Било образувано досъдебно производство по описа на Софийска районна прокуратура за
престъпление по чл. 209,ал. НК.
Били разпитани свидетели. Били изискани справки от мобилните оператори като
въз основа на тях е изготвен анализ на справка от мобилен оператор „Виваком“. Видно от
справката за времето от 17.17ч до 17.25 часа на 15.08.2018г. на телефона на пострадалата са
получени три броя последователни входящи повиквания от мобилен № 40728162759-без
данни за собственост, от мрежата на румънски мобилен оператор; за времето от 19.45ч на
15.08.2018г. до 07.46ч. на 16.08.2018г. на телефона на пострадалата са получени десет броя
последователни входящи повиквания от мобилен № 40728162761-без данни за собственост,
от мрежата на румънски мобилен оператор; за времето от 08.34ч. до 12.34ч. на 16.08.2018г.
на телефона на пострадалата са получени четири броя последователни входящи повиквания
от мобилен № **********-без данни за собственост, от мрежата на румънски мобилен
оператор
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
следните доказателствени източници: гласни доказателства – свидетелските показания на
М.П.Л. , дадени пред друг състав на СРС/л. 60сс/ и прочетени в с.з.на 07.04.22 /л.226/
включително прочетените по реда на ЧЛ.281 ,ал.1,т.4 НПК, показания от досъдебното
производство /л. 7 от д. п/; свидетелските показания на К.Е. П. /л.216 /, включително
прочетените по реда на чл. 281, ал.1,т.2 НПК показания от досъдебното производство
/л.25;27,28 от д. п/; прочетените свидетелски показания на С.К., дадени пред друг съдебен
състав /л61сс. /,както и прочетените показания на основание чл. 281,ал.1 т. 4 НПК от ДП. /л.
29/; свидетелските показания на С.Б.П. /л.225сс/ свидетелските показания на Л.С.П.
/л23сс/обясненията на подсъдимия М. Ц. Г. /л.215 /;писмени доказателства – справка от
Vivacom /л. 41-42/, ДЗ анализ на справка от мобилен оператор /л.39/ справка за съдимост /л.
22,23/. Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че възприетите от
първоинстанционния съд фактически положения са неправилно установени, като при
оценката им са допуснати логически грешки.

СРС съд необосновано е гласувал вяра на показанията на свидетелката С.Б.П.,
както и на обясненията на подсъдимия. В тази връзка съдът е изложил неубедителни
3

доводи, които настоящият състав не споделя. При анализа на доказателствения материал и
след щателна проверка на показанията на свидетелите, настоящият въззивен състав достигна
до различни изводи, като намира, че фактическите констатации на съда досежно деянието,
неговия механизъм, както и авторството му без основание са базирани върху
горепосочените доказателствени източници.
Въззивната инстанция подложи на собствен анализ събраните в хода на
досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства.

Основен доказателствен източник относно включените в предмета на доказване
обстоятелства са показанията на пострадалата–М.П.Л.. Настоящият състав намира, че те
представляват сигурна доказателствена основа досежно всички релевантни за делото факти.
Самата М.П.Л. като пострадала е основен очевидец на деянието и няма причина показанията
и да се определят като недостоверни. Показанията на пострадалата М.П.Л. в пълна степен и
последователно описват датата на деянието, механизма му, авторството и цялата хронология
на събитията.

Въззивният съд не приема становището на първоинстанционния съдът, че
показанията на пострадалата М.П.Л. са неясни, непоследователни и изключително
противоречиви. Свидетелката е давала показания два пъти- първият път на 17.08.2018г., а
именно непосредствено след инкриминираното деяние. Вторите показания свидетелката е
дала в хода на съдебното следствие на 04.12.2019г. като не е доживяла приключването на
делото пред първа инстанция. Въззивният съдебен състав кредитира с доверие показанията
на тази свидетелка, както тези, дадени в хода на досъдебното производство, така и дадените
в хода на съдебното следствие. Въпросните показания са от съществено значение за
разкриване на обективната истина, тъй като именно свидетелката М.П.Л. е пострадала от
инкриминираното деяние, именно към нея са били отправяни заплахи от неустановеното
лице, чийто помагач е подсъдимия М. Ц. Г.. Именно това е свидетелкака, която след
интензивни, целенасочени заплахи в продължение на над четиринадесет часа чрез
тринадесет входящи обаждания от неустановено по делото лице , е събрала и хвърлила
всичките си пари през балкона на терасата си, следвайки и действайки според указанията за
място и време на неустановеното лице. При внимателен прочит на двата разпита се
установява, че дори след повече от година, деветдесет годишната жена е възпроизвела почти
идентично фактическата обстановка, още преди да бъдат прочетени показанията и от
досъдебното производство. Твърдението на първоинстанционният съд за
непоследователност и противоречивост в показанията на тази основна свидетелка е невярно
и необосновано. Действително в съдебния протокол са записани и двете твърдения, че
жената е слязла и е прибрала плика с парите вечерта, както и обратното, че не е слизала да
вземе парите вечерта, а установила, че на сутринта ги е нямало. Логиката в тези твърдения
не може да бъде проверена без протоколът да съдържа отправяните въпроси към
свидетелката, както от съдията- доклаадчик, така и от страните в наказателното
производство, за да се установи на какъв въпрос и на кого и в какъв контекст пострадалата е
отговорила така. Всъщност това е единственото противоречие в показанията, а именно дали
свидетелката е слизала вечерта до двора да вземе плика с парите и дали на сутринта
потворно го е хвърлила. Това несъществено разминаване за отделен факт между показанията
на свидетелката от 17.08.2018г. на ДП и тези пред съда от 04.12.2019г. е изяснен още след
прочитане в хода на съдебното следствие пред първа инстанция на показанията на
свидетелката от ДП като същата заявява, че няма ясни спомени и заявява, че което е казала
непосредствено след инкриминираното деяние е най- достоверно. СРС не е потърсил
доказателствена опора за споделените от свидетелката факти в събраната по делото
4

доказателствена съвкупност, а е разглеждал отделните доказателствени средства сами за
себе си и то избирателно, като не е ги е обсъдил в тяхната взаимовръзка и цялост.
Въззивната инстанция цени като по- достоверни показанията на свидетелката, дадени
непосредствено, на следващия ден след икриминираното деяние, когато спомените,
възприятията на пострадалата за фактите, относими към воденото наказателно производство
са били по- ясни , конкретни и детайлни. В тази връзка следва да се отчете, че разпитът в
хода на съдебното следствие, е повече от година по- късно, както и да се вземе предвид
възрастта на пострадалата- 89 години, при което е вероятно същата да няма ясни спомени за
детайли отпреди повече от година. Това не е единственият аргумент, поради който
въззивната инстанция цени като по- достоверна фактическата обстановка, описана в разпита
от досъдебното производство. Така описаните факти от пострадалата М.П.Л. кореспондират
със справката от мобилните оператори, видно от която са налице два отделни периода на
входящи обаждания от лицето неизвестен извършител, а именно от 17.17ч до 17.25 часа на
15.08.2018г. на телефона на пострадалата са получени три броя последователни входящи
повиквания от мобилен № 40728162759; Следва интервал от около два часа прекъсване, след
което за времето от 19.45ч на 15.08.2018г. до 07.46ч. на 16.08.2018г. на телефона на
пострадалата са получени десет броя последователни входящи повиквания от мобилен №
40728162761, т.е интензитетът на повиквания от неустановеното лице към пострадалата
рязко се покачва, тъй като в тъмното парите или не са открити или свидетелката вече ги е
прибрала. Това продължава сутринта на 16.08.2018г., когато именно и подсъдимият М. Ц. Г.
, придружаван от св.К.Е. П. отиват към дома на пострадалата на ул. Милин камък“ 59.

Друг свидетел, чиито показания са от съществено значение за установяване на
релевантните по делото факти са показанията на свидетеля К.Е. П. от 07.11.2018 по ДП,
както и от 09.11.2018г. по реда на чл. 223 НПК, които са приобщени чрез прочитането им в
хода на съдебното следствие- протокол от с.з от 09.12.2021г.. Въззивната инстанция не
приема становището на първостепенния съд, че показанията на този свидетел са неясни,
необективни и противоречиви. Първостепенният съд възпроизвежда няколко факта от тези
разпити, без да ги анализира и обсъди. Липсват аргументи в какво съдът е установил
противоречие, между кои от трите проведени разпита, в какво се изразяват, визираните от
СРС необективност и липса на яснота. Следва да се отчете , че два от разпитите са
проведени пред съдия. Въззивният съд не споделя становището на първостепенния съд като
не намира съществени разлики в показанията на свидетеля П. в двата разпита от
досъдебното производство. Първият разпит е проведен на 07.11.2018г. от разследващ
полицай , а вторият е проведен два дена по- късно на 09.11.2018г. в хипотезата на чл. 223
НПК- пред съд. Тези два разпита съдържат идентична фактическа обстановка, логически
последователни са, житейски правдиви и липсва противоречие в описанието на фактите,
относими към настоящето наказателно производство. Ясно и категорично се установява, че
именно свидетелят К.Е. П. е придружавал в продължение на три месеца преди
инкриминираното деяние, включително и по време на това деяние подсъдимия М. Г.. За
този не малък диапазон от време свидетелят заявява, че заедно с Г. са посетили около 30
адреса при идентична фактическа обстановка, а именно подсъдимият Г. е получавал по
телефона указания от мъж с неизвестна му самоличност , след което двамата са отивали на
посочения от мъжа адрес, където П. се е оттеглял на малка дистанция докато Г. провеждал
„среща“, след което Г. неизменно се е връщал с парична сума. Такава е била и фактическата
обстановка на датата на инкриминираното деяние- 16.08.2018г. , когато отново заедно
свидетелят П. и подсъдимият Г. са се придвижили с такси до ул. „Св. Наум“, окъдето пеша
са се придвижили до адреса на ул. „Милин камък“. Отново свидетелят П. се е оттеглил на
малка дистанция и Г. се е върнал с парична сума, от която е заплатил на свидетеля 250 лева.
Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на пострадалата М.П.Л., която в
същото време, на същото място по указания на мъж с неустановена самоличност изхвърля
5

приготвената от нея парична сума през балкона като спазва изричната инструкция парите да
се изхвърлят през балкона с изглед към училището./Всъщност това указание на
неустановеното лице води до извода, че действително предишния ден, когато парите са
хвърлени във вътрешния двор- не са открити, Л. ги е прибрала и на следващия ден е
получила указание да ги хвърли през балкон към улицата/. В подкрепа на показанията на
свидетелите М.П.Л. и К.Е. П. са разпечатките от стационарния телефон на пострадалата, от
които се установява значителен интензитет на входящи повиквания от румънски мобилен
оператор след 19.00часа на 15.08.2018г. Въззивният съд анализира и показанията на
свидетеля П., дадени в хода на съдебното следствие на 09.12.2021г.Показанията от този
разпит допълват в известен смисъл показанията, дадени в хода на досъдебното
производство. Установява се, че свидетелят и подсъдимият са били в близки отношения и са
прекарвали доста време заедно. Макар да не може да си спомни първоначално конкретната
фактическа обстановка, относима към настоящето наказателно производство, свидетелят
заявява, че работата му била да придружава подсъдимия като последният му казвал да се
отдалечи на дистанция, а едва впоследствие разбрал , че става дума за телефонни измами,
както и че подсъдимият пътувал до Плевен, където предавал събраните пари, които
получавал от измамените лица. След прочитане на показанията на свидетеля от ДП същият
ги потвърждава и дава достоверни показания в значително по- голяма конкретика.
Въззивният съд не намира да е налице твърдяната от първостепенния съд неясност и
противоречивост в показанията на този свидетел. Разпитан в непосредствена близост до
времевия период по отношение на датата на инкриминираното деяние, свидетелят К.Е. П. е
имал по- детайлен спомен за фактите, относими към настоящето производство. Следва да се
отбележи, че в показанията си в ДП самият свидетел заявява за над тридесет идентични
срещи с пострадали лица, поради което след период от около две години е допустимо и
логично свидетелят да е забравил детайли и да бърка отделните случаи. Свидетелят К.П.
дава подробни и детайлни показания, че в момента на инкриминираното деяние е
придружавал подсъдимия М. Ц. Г. до мястото на инкриминираното деяние- ул. „Милин
камък“ като е дал подробно описание и на мястото, където подсъдимият е останал, за да
вземе парите като е помолил П. да се отдалечи. Така макар да не е свидетел на самото
взимане на паричната сума от мястото, където същата е хвърлена от Л., той е придружил
подсъдимия до въпросното място и непосредствено след като Г. е взел плика с парите е
възприел пряко и непосредствено как инкриминираната сума е влязла в патримониума на
спътника му.
Първоинстанционният съд е ценил с доверие показанията на свидетелката С. К., но
същите изобщо не са анализирани. Не се разбира какво именно цени от тези показания и
каква е ролята им за формиране на правните и фактически изводи на Софийски районен съд.
Въззивният съд счита, че са относими и цени с доверие показанията на свидетелката С.К.-
братовчедка на пострадалата, която заявява, че в телефонен разговор непосредствено след
инкриминираното деяние свидетелкатата М.П.Л. и е разказала за случилото се с нея. Тези
показания не са на очевидец, присъствал непосредствено на инкриминираното деяние, но
имат доказателствена стойност единствено и само при анализа на доказателствената
съвкупност като свидетелката възпроизвежда споделените и от пострадалата М.П.Л. факти и
обстоятелства, досежно инкриминираното деяние.
Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд досежно
показанията на свидетеля Л.П., който не е възприел пряко и непосредствено факти,
относими към настоящето производство, поради което тези показания не могат да се
приемат като доказателствен източник.
Реално единствените свидетелски показания, на които се градят изводите на
първоинстанционният съд са показанията на свидетелката С.П., които според съда са ясни и
непротиворечиви. Въззивният съд не споделя изводите на първостепенния и не кредитира с
доверието си показанията на свидетелката П.. Следва да се отбележи, че СРС не
6

аргументира по никакъв начин защо приема за достоверни и правдиви именно показанията
на въпросната свидетелка. Второстепенният съд не цени показанията на свидетелката
поради следните обстоятелства. На първо място, тази свидетелка е разпитана за пръв път във
фазата на съдебното следствие – по искане на защитата. Въпросната свидетелка не е била
пряк и непосредствен очевидец на инкриминираното деяние. Същата заявява, че е била на
инкриминираната дата с подсъдимия М. Ц. Г. , както че още на 15.08.2018 с него са се
намирали в с. Жеравна на събор. По делото е приобщена програмата на фестивала като са
отбелязани датите 17-19 август. При запознаване с програмата на фестивала се установява,
че има точни правила за провеждането му като откриването на фестивала става на 17.08..
Същевременно самата свидетелка заявява, че тя самата не фигурира като име и участник във
фестивала. Същото се отнася и за подсъдимия Г.. Свидетелката заявява, че са отваряли рано
сутрин и до вечерта са стоели на фестивала- докато има хора. Но фестивалът е започнал два
дни по- късно, а нито свидетелката, нито подсъдимият са представили каквито и да е
доказателства, че са се намирали там на 15.08.2018г. Изнесените от свидетелката П. факти
не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, свидетелката не е пряк и
непосредствен очевидец на инкриминираното деяние, а пресъздава казаното и от
подсъдимия. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. С.Б.П. , доколкото намира
същите за изграждащи защитната версия на подсъдимия.
В противовес с неясните, абстрактни, хипотетични твърдения на свидетелката П.,
лишени от конкретика, са категоричните показания на свидетеля К.Е. П., който в два
поредни разпита категорично сочи датата 16.08.2018г. и часа, на който с подсъдимия Г. са
отишли в кв. Лозенец с такси и се придвижили по ул. „Милин камък“ пеша.
Първоинстанционният съд е кредитирал доверието си и обясненията на
подсъдимия М. Ц. Г. , дадени в хода на съдебното следствие без да ги подлага на анализ и
съпоставя със събраните доказателства като заявява, че в събрания доказателствен материал
липсват доказателства, от които да се установи обратното на наведените от подсъдимия
твърдения.
Въззивната инстанция не намира обясненията на подсъдимия за достоверни ,
житейски правдиви и достоверни. Счита същите за защитна версия. Въпреки това,
първоинстанционният съд е основал изводите си за липса на престъпление изцяло въз
основа на обясненията на подсъдимия М. Ц. Г. и на тези на св. С.Б.П.. Настоящият състав
намира обясненията на подсъдимия за представляващи единствено защитна версия, а не
източник на доказателства и като такива не ги взема предвид при изграждане на фактите по
делото.

По отношение на приложената по делото като доказателство подписка от лица,
удостоверяващи присъствието на М. Г. на събора в с. Жеравна 15-18-2018г. същата не
представлява официален документ, нито частен с достоверна дата и подпис на лицата,
поради което не може да бъде приет като достоверен източник на информация.
По отношение на изразеното становище от защитата на подсъдимия Г. пред
въззивната инстанция, че са допуснати процесуални нарушения при воденото наказателно
производство като ПСД с подсъдимия са извършени със служебен защитник, след като
същият е имал упълномощен адвокат- по ДП не се съдържат доказателства за твърдяното
обстоятелство.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивният съд намира, че от така събраните доказателства се установява по безспорен
начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 214,ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4 НК. За да се приеме, че са осъществени
7

обективните признаци от състава на престъплението по чл. 214 от НК е достатъчно да се
установи наличието на престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено
поведение с имуществени последици противно волята си, като за целта деецът използва
физическа и/или психическа принуда, засягайки телесната неприкосновеност и здравето на
пострадалия или застрашавайки жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на
опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго лице. Принудата
следва да възбуди основателен страх у пострадалото лице, че ако не предприеме поисканите
действия, ще бъде поставено в по-неблагоприятно положение. Вследствие на принудата
пострадалата предприема желаното от дееца поведение, като престъплението е резултатно –
довършено е с настъпване на имотна.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че неустановен
по делото извършител е принудил словесно пострадалото лице да се разпореди с паричната
сума и да я хвърли през балкона . Формата на съучастие на подсъдимия М. Ц. Г. е на
помагач в случая на физическо участие в престъплението като допринася за извършването
му чрез създаване на условия за това. От субективна страна –формата на вината е пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК-подсъдимият М. Ц. Г. предвиждал извършването
на престъплението и неговите общественоопасни последици, като съзнавал, че деянието му
улеснява извършителя. Във волево отношение той целял или се съгласявал с улесняването и
с извършването на престъплението, като искал или допускал и неговия престъпен резултат.
С оглед изложеното, съдът призна подсъдимия М. Ц. Г. за виновен в извършване
на престъпление чл. 214,ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4 НК.
За това престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от една
до шест години и кумулативно с него – "глоба" в размер от хиляда до три хиляди лева, като
съдът може да наложи и "конфискация" до 1/2 на имуществото на дееца. При
индивидуализация на наказанието съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
От приобщената справка за съдимост е видно, че подсъдимият е реабилитиран. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия,
сравнително ниската обществена опасност на дееца, както и изминалия продължителен
период от времето на инкриминираното деяние. Като анализира изложените обстоятелства с
оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия трябва да бъде определено в минималния , предвиден в закона
размер, а именно – една години лишаване от свобода. Кумулативно съдът налага глоба в
размер на хиляда лева, което наказание съответства на обществената опасност на
извършеното деяние. Съдът намира, че с оглед постигане целите, предвидени в чл.36 НК,
налагане на наказанието "конфискация", предвидено като възможност за съда, не е
необходимо.
В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и така
наложеното наказание да бъде отложено, тъй като за постигане на поправителен и
превъзпитателен ефект на наказанието не е необходимо същото да бъде ефективно
изтърпявано. Настоящият състав намира за необходимо поправителното и
превъзпитателното въздействие върху последния да бъде за изпитателен срок в размер на
три години.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

9

Номер на акта:	24
Дата:	23 февруари 2023 г.
Съдия:	Вилислава Янчева Ангелова

Дело:	20231100600368
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 януари 2023 г.

Присъда по дело №368/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите