№ 367
гр. Горна Оряховица, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100208 по описа за 2022 година
Предявени обективно съединени искове по чл.48 ал.7 ввр. ал.6 от ЗУЕС ввр. чл.61 ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Г. Д. ИВ. и Д. ИВ. ИВ.(двамата чрез адв.Л.П. от ВТАК), твърдят в исковата си
молба, че са собственици на самостоятелен обект в сграда - двустаен апартамент в жилищен блок,
находящ се в гр.Л. ул.****, с квадратура 61.75кв.м., ведно с припадащите се части от общите части
на сградата(собствеността представлявала 6.85% от общата площ на блока и 1.98% ид.части от
общите части на сградата). Закупили го на 01.04.2020г. с нот.акт№847/26.06.2007г. Твърди се, че
сградата се състои от 15бр. самостоятелни обекта - разположени на пет етажа, като на всеки етаж
има по три апартамента: по една гарсониера с квадратура 40.22кв.м., един двустаен с квадратура
61.75кв.м. и един тристаен с квадратура 78.22кв.м. Твърди се, че ответниците са част от другите
собственици на сградата, в качеството си на наследници на Т.М. Т.а, видно от договор за покупко-
продажба на жилище №293/1987г., сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, двустаен апартамент№12,
в жилищен блок, находящ се в гр.Л. ул.****, с квадратура 61.75кв.м., ведно с припадащите се
части от общите части на сградата, като тяхната собственост представлява също 6.85% от общата
площ на блока/1.98% - едно цяло и двадесет и осем стотни процента идеални части от общите
части на сградата/. Установило се, че блокът се нуждаел от необходим и същевременно неотложен
ремонт на общи части на сградата: покривно пространство и асансьорна шахта. Необходимо било
да се осъществят неотложни ремонтни дейности по поддържане и възстановяване на общи части на
сградата, каквито са покривното пространство и асансьорната шахта, наложени от износването им
и овехтяването им, за привеждането им в състояние, годно за тяхното предназначение. С искане от
02.04.2020г. до Управителя на ЕС на собствениците на обекти в жилищен блок в гр.Л. ул.****,
уведомили същия за нуждата от извършването на неотложен и необходим ремонт, в т.ч. вземане на
решение и незабавно отпускане на финансови средства за осъществяване на ремонта, като
впоследствие внесе на ОС на собствениците на обекти в етажната собственост платежните
1
документи, удостоверяващи направените разходи. С писмо от 03.04.2020г. били уведомени от
Управителя на EС, че в нея не бил създаден и поддържан фонд „Ремонт и обновяване”, съгласно
чл.50 от ЗУЕС, което правело предмета на искането неосъществим и въпросът следвало да бъде
поставен на ОС на собствениците. С покана от 03.04.2020г. собствениците в ЕС били уведомени за
датата на свикване на ОС, съдържаща информацията, указана в ЗУЕС. С протокол от 03.04.2020г.
било удостоверено поставянето на поканата. На 12.04.2020г. било проведено ОС(съставен
протокол от същата дата), на което било взето решение неотложния и необходим ремонт да бъде
осъществен от ищците, като впоследствие направените разходи за това им бъдат възстановени от
собствениците в ЕС. До решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване” не се стигнало.
Ищците със свои средства организирали и осъществили необходим и неотложен ремонт на общи
части на сградата: покривно пространство и асансьорна шахта. Сключили договор с физическо
лице-изпълнител с предмет: Неотложен и необходим ремонт на покривното пространство на адрес:
гр.Л. ул.****, над двустайните апартаменти, на асансьорната шахта и комина. Полагане на
хидроизолация на покрив с размер 100.00кв. м., обшивка - хидроизолационна на асансьорна шахта
и комин. Лицето осъществило дейностите, за което му заплатили сумата 1325.00лв. С искане от
26.08.2020г., до Управителя на ЕС помолили за свикване на ОС за вземане на решение за
възстановяване на направените от нас разходи. С покана от 30.09.2020г. било свикано ОС за
вземане на решение в посочения смисъл. С протокол от 14.09.2020г. било удостоверено
поставянето на покана за провеждането на ОС. В деня и часа на насроченото ОС не бил образуван
необходимия кворум за провеждането му, за което бил съставен протокол. С протокол от
01.10.2020г. било констатирано, че на 30.09.2020г. и на 01.10.2020г. събрание не било проведено,
поради неявяване на собствениците в етажната собственост. Твърди се, че към настоящия момент
АНГ. ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т. не бил заплатили сумата 190.84лв., представляваща дължими
средства за извършен ремонт на общите части на сградата /покрив и асансьор/, съгласно чл.6 ал.1
т.9 и чл.48 ал.7 от ЗУЕС. Върху въпросната полагаща се сума се дължила и мораторна лихва за
периода от 30.04.2020г.(датата на извършването на плащането по договор за неотложен и
необходим ремонт до 07.02.2022г.(датата на депозиране на исковата молба) в размер 34.00лв.
Предявени са обективно съединени искове по чл.48 ал.7 ввр. ал.6 от ЗУЕС ввр. чл.61 ал.2 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за: сумата 190.84лв., представляваща дължими средства за извършен неотложен и
необходим ремонт на общите части на сградата(покрив и асансьор – полагане на хидроизолация на
покрив, обшивка-хидроизолационна на асансьорната шахта и комин), находяща се в гр.Л. ул.****,
в която АНГ. ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т. притежават недвижим имот, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2022г. до
окончателното и изплащане; сумата 34.00лв., представляваща мораторна лихва за периода:
30.04.2020г.(датата на извършването на плащането по договор за Неотложен и необходим ремонт
на покривното пространство над двустайните апартаменти, на асансьорната шахта и
комина)-10.02.2022г.(съответно АНГ. ЕВГ. Б. - главница 63.61лв. и лихва 11.03лв.; Н. С. П. -
главница 63.61лв. и лихва 11.03лв.; Н. С. Т. - главница 63.61лв. и лихва 11.03лв.). Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът АНГ. ЕВГ. Б. твърди, че понастоящем живее на адрес: гр.Л. ул.****. Никой не
го бил уведомявал, че трябва да дава някакви пари за ремонт на покрива.
Ответникът Н. С. Т. заявява, че никога не е живял на посочения адрес: гр.Л. ул.****.
Покойната му сестра(починала през 2021г.) е живяла със съпруга си и с племенника му.
Понастоящем на адреса живеел само АНГ. ЕВГ. Б..От призовката разбрал, че става въпрос за
2
някакъв ремонт. Тъй като пътувал поискал да плати сумите, като се срещнал с Г. Д. ИВ., но тя му
заявили, че „не можело, трябвало да мине през някакво дело“.
Ответницата Н. С. П. твърди, че никога не е живял на посочения адрес: гр.Л. ул.****. Преди
живеела сестра и там, а сега в племенникът и АНГ. ЕВГ. Б.. След получаване на съобщението за
образуваното дело заявила желание за погасяване на задълженията.
Във връзка с молба от 28.03.2022г. на ищците по реда на чл.214 от ГПК за изменение на
претенциите си към ответниците по размер, съдът с Определение от 15.04.2022г. е допуснал
изменение на претенциите по размер от по: -30.86лв., представляваща дължими средства за
извършен неотложен и необходим ремонт на общите части на сградата(покрив и асансьор –
полагане на хидроизолация на покрив, обшивка-хидроизолационна на асансьорната шахта и
комин), находяща се в гр.Л. ул.****, в която АНГ. ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т. притежават
недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 10.02.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 5.60лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 30.04.2020г.(датата на извършването на плащането по договор за
Неотложен и необходим ремонт на покривното пространство над двустайните апартаменти, на
асансьорната шахта и комина)-10.02.2022г. – за всеки от АНГ. ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т..
В съдебно заседание на 13.06.2022г. ответниците АНГ. ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т.(чрез
адв.Пр.С. от ВТАК) представят вн.бележка за преведена сума по сметката на Г. Д. ИВ., като били
погасени задълженията по делото в т.ч. и внесената ДТ от 100.00лв. Единственият спор оставал
възнаграждението на процесуалния представител на ищците. Моли съда да отхвърли предявените
искове(сумите били възстановени на ищците). Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение и моли същото да бъде намалено.
В съдебно заседание на 13.06.2022г. ищците Г. Д. ИВ. и Д. ИВ. ИВ.(двамата чрез адв.Л.П.
от ВТАК) признават извършеното плащане. Претендират са направените по делото разноски в
частта относно заплатеното адв.възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, че Г. Д. ИВ. и Д. ИВ. ИВ. са собственици на самостоятелен обект в сграда -
двустаен апартамент в жилищен блок, находящ се в гр.Л. ул.****, с квадратура 61.75кв.м., ведно с
припадащите се части от общите части на сградата(собствеността представлявала 6.85% от общата
площ на блока и 1.98% ид.части от общите части на сградата), видно от договор за покупко-
продажба, обективиран в нот.акт№206 за покупко-продажба на недв.имот томII рег.№2787
нот.дело№179/01.04.2020г. на нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС.
Сградата се състои от 15бр. самостоятелни обекта - разположени на пет етажа, като на
всеки етаж има по три апартамента: по една гарсониера с квадратура 40.22кв.м., един двустаен с
квадратура 61.75кв.м. и един тристаен с квадратура 78.22кв.м. Т.М. Т.а е била част от
другите собственици на сградата, като нейна собственост представлява 2.07% ид.части от общите
части на сградата и правото на строеж/, видно от договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ.
Видно от удостоверение за наследници на Т.М. Т.а, издадено от Общ.Л., след смъртта на
Т.М. Т.а(07.11.2019г.), нейни преки наследници са: Н. С. П.(дъщеря); Н. С. Т.(син) и Ваня Савова
Т.а(дъщеря – починала на 03.06.2021г.). Единствен наследник на Ваня Савова Т.а се явява АНГ.
ЕВГ. Б.(син.).
3
Блокът се нуждаел от необходим и същевременно неотложен ремонт на общи части на
сградата: покривно пространство и асансьорна шахта. Необходимо било да се осъществят
неотложни ремонтни дейности по поддържане и възстановяване на общи части на сградата,
каквито са покривното пространство и асансьорната шахта, наложени от износването им и
овехтяването им, за привеждането им в състояние, годно за тяхното предназначение. С искане от
02.04.2020г. до Управителя на ЕС на собствениците на обекти в жилищен блок в гр.Л. ул.****,
уведомили същия за нуждата от извършването на неотложен и необходим ремонт, в т.ч. вземане на
решение и незабавно отпускане на финансови средства за осъществяване на ремонта, като
впоследствие внесе на ОС на собствениците на обекти в етажната собственост платежните
документи, удостоверяващи направените разходи. С писмо от 03.04.2020г. били уведомени от
Управителя на EС, че в нея не бил създаден и поддържан фонд „Ремонт и обновяване”, съгласно
чл.50 от ЗУЕС. С покана от 03.04.2020г. собствениците в ЕС били уведомени за датата на свикване
на ОС, съдържаща информацията, указана в ЗУЕС. С протокол от 03.04.2020г. било удостоверено
поставянето на поканата. На 12.04.2020г. било проведено ОС(съставен протокол от същата дата),
на което било взето решение неотложния и необходим ремонт да бъде осъществен от ищците, като
впоследствие направените разходи за това им бъдат възстановени от собствениците в ЕС. До
решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване” не се стигнало.
Ищците Г. Д. ИВ. и Д. ИВ. ИВ. със свои средства организирали и осъществили необходим
и неотложен ремонт на общи части на сградата: покривно пространство и асансьорна шахта.
Сключили гр.договор№1/30.04.2020г. с физическо лице-изпълнител с предмет: Неотложен и
необходим ремонт на покривното пространство на адрес: гр.Л. ул.****, над двустайните
апартаменти, на асансьорната шахта и комина. Полагане на хидроизолация на покрив с размер
100.00кв.м., обшивка - хидроизолационна на асансьорна шахта и комин. Лицето-изпълнител
осъществило дейностите, за което му заплатили сумата 1325.00лв. С искане от 26.08.2020г., до
Управителя на ЕС помолили за свикване на ОС за вземане на решение за възстановяване на
направените от нас разходи. С покана от 30.09.2020г. било свикано ОС за вземане на решение в
посочения смисъл. С протокол от 14.09.2020г. било удостоверено поставянето на покана за
провеждането на ОС. В деня и часа на насроченото ОС не бил образуван необходимия кворум за
провеждането му, за което бил съставен протокол. С протокол от 01.10.2020г. било констатирано,
че на 30.09.2020г. и на 01.10.2020г. събрание не било проведено, поради неявяване на
собствениците в етажната собственост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предметът на спора е посочен от ищците чрез излагане на обстоятелствата, на които се
основава искането и и сочените от тях твърдения. От своя страна при постановяване на решението,
съдът трябва да изясни какъв е предметът на спора - какво е спорното субективно право и какъв
вид защита се търси спрямо него, като всъщност с решението следва да очертае именно спорното
право(без да се излиза от предмета на спора) и да се произнесе точно по търсената с иска правна
защита. Правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, при която същият се
ръководи именно от твърденията на ищците и от наведените от тях обстоятелства, на които се
основава искането.
Предявени са обективно съединени искове по чл.48 ал.7 ввр. ал.6 от ЗУЕС ввр. чл.61 ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В случая по делото няма спор, че страните притежават самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, жилищен блок, находящ се в гр.Л. ул.****, като
ищците са собственици на апартамент№15 на пети етаж, ответникът е собственик на
4
апартамент№6 на втория етаж.
Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Аналогична е и разпоредбата на чл.41 от ЗС, уреждаща отношенията
между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на
общите части на сградата, и регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с
дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото
събрание. Според чл.48 ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на ОС на собствениците, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл.48 ал.6 от ЗУЕС, всеки собственик може
да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на
сградата без решение на ОС на собствениците. Разходите за извършване на ремонта, направени от
собственик за негова сметка, с решение на ОС на собствениците се възстановяват или се
прихващат от дължимите от него вноски по чл.50 от ЗУЕС, след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията. Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по
реда на чл.48 ал.6 от ЗУЕС, той има право да предяви иск срещу останалите собственици, съгласно
чл.48 ал.7 от ЗУЕС.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.48 ал.7 ввр. ал.6 от
ЗУЕС ввр. чл.61 ал.2 от ЗЗД в тежест на ищците е да докажат, че страните са етажни собственици в
процесната сграда, размера на припадащите им се идеални части от общите части на сградата, че е
бил налице необходимост от извършване на ремонт на процесната сграда в режим на етажна
собственост след взето решение на ОС на собствениците на 12.04.2020г., че извършеният ремонт е
бил неотложен, както и че дължимата припадаща се част от ответника е равна на претендираната
сума. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да установи
правопогасяващите и правоизключващите си възражения.
Не се спори фактът на откриване на наследството на починалата Т.М. Т.а/чл.1 от ЗН/ и
право на призованите по силата на нормите на чл.5 ал.1 от ЗН нейни син, дъщеря и внук да го
приемат/чл.48 от ЗН/. Спор по приемането му не е наведен по делото и тъй като и фактът на това
приемане е естествено да се предполага, че е настъпил(поне според житейската логика), като всеки
от тримата наследници по закон е придобил по 1/3ид.част от обема на правото на собственост
върху имота, явяваща се елемент от актива на наследственото имущество на починалата. По
силата на наследственото правоприемство, възникналото в патримониума на наследодателката,
задължение за заплащане на припадащата се част от разходите за общите части на сградата, в
която се намира наследствения имот, е преминало върху наследниците и - АНГ. ЕВГ. Б., Н. С. П.
и Н. С. Т..
Разпоредбата на чл.48 ал.7 ввр. ал.6 от ЗУЕС е самостоятелна възможност на собственика,
който е извършил необходим ремонт на обща част на сградата, да търси и предявява претенциите
си по съдебен ред срещу останалите съсобственици без да е необходимо решение на ОС на
собствениците за извършване на ремонта, поради което исковете се явяват основателни.
Неотложният ремонт, дефиниран в разпоредбата на чл.48 ал.5 от ЗУЕС и в §.1 т.9 от ДР на ЗУЕС,
представлява дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни
елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни
повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите,
5
обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.
Сторените за такъв неотложен ремонт, разноски са необходими, тъй като те се извършват, за да се
запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила, респ. да се запази живота и здравето
на хората. От съвкупния анализ на ангажираните доказателства съдът приема, че може да бъде
направен обоснован извод, че ищците са извършили ремонт на покривното пространство на блока
над двустайните апартаменти, предвид влошеното състояние на покрива, както и на асансьорната
шахта и комина. Логичният извод е, че извършените в тази връзка разходи представляват именно
необходими разноски - такива, които са свързани със запазването на вещта. Съдът намира, че
извършеният ремонт има и характера на неотложен такъв, съгласно §.1 т.9 от ДР на ЗУЕС,
доколкото същият е предприет с цел отстраняването на значителни повреди в сградата. Ремонтът е
извършен в параметрите на решението на ОС на собствениците от 12.04.2020г. Според чл.48 ал.7
ввр. ал.6 от ЗУЕС разходите за „неотложен ремонт“ са дължими и без решение на ОС на
собствениците. В случая по делото няма спор, че липсва решение на ОС на собствениците за
възстановяване на направените от ищеца разходи или за прихващане на платените суми с
дължимите вноски към фонд „Ремонт и обновяване“. В този смисъл единствената възможност на
ищеца за възстановяване на направените от него разходи във връзка с извършения необходим
ремонт е по съдебен ред. Следва възстановяването на разходите на етажен собственик по ремонта
на покрива да стане по реда на чл.61 ал.2 от ЗЗД(работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му), когато работата е предприета
уместно, какъвто е настоящият случай. Съдът намира за безспорно установено по делото, че
именно ищците са възложили и заплатили ремонта на покрива, като стойността му, включваща
разходи за труд и материали възлиза на 1325.00лв.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице
е едно неизпълнение от страна на ответника, т.е. в един фиксиран, предварително договорен от
страните срок, ответникът не е осъществил действия iure et facto.
Съдът констатира, че в съдебно заседание на 13.06.2022г. ответниците извършват плащане
в полза на ищците по банкова сметка в размер на 209.38лв., представляваща задълженията по
делото, както и разноските в частта на заплатената ДТ.
Спорен по делото остава въпросът, в чия тежест следва да бъдат възложени съдебно-
деловодните разноски, като и двете страни са поискали произнасяне на съда в тази насока.
Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се
посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на
конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищцата направените от нея
разноски(ако такива са поискани своевременно) – чл.78 ал.1 от ГПК, съответно - при отхвърляне
на иска, ищците са тези, които следва да заплатят сторените от ответниците разходи – чл.78 ал.3 от
ГПК.
6
В настоящия случай разноските за ищцовата страна представляват внесена ДТ по тарифата
за ДТССГПК – 100.00лв. Претендира се и присъждане в полза на ищците и сторено
адв.възнаграждение в размер на 600.00лв.(общо – 200.00лв. за иска срещу АНГ. ЕВГ. Б., 200.00лв.
за иска срещу Н. С. П. и 200.00лв. за иска срещу Н. С. Т.), съгласно договор и пълномощно.
Представен е и списък за разноски по чл.80 от ГПК. Съдебната процедура е предпоставена от
наличието на спор, определяща несигурност в отношението между страните. Действията на
ответниците след образуване на исковото производство по заплащането на задълженията,
предполага признание на иска и води до установеност в съдържанието на отношението между
страните, на която основа съдът е властен да постанови решението си - аргумент от чл.237 от ГПК.
Извършеното изпълнение от ответниците, след получаване на преписа от исковата молба, се
отразява върху разпределението на разноските, тъй като от този факт, независимо, че съдът следва
да постанови отхвърлителен дизпозитив, следва произнасяне по искането за разноските на ищеца,
по общото правило на чл.78 ал.2 от ГПК. Приложимостта на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК за
освобождаване на ответниците от разноски предполага кумулативното наличие на две
предпоставки: -ответниците да не са дали с поведението си повод за завеждане на делото; -да
признаят исковете(само при кумулативното наличие на тези две предпоставки разноските се
възлагат върху ищците).
Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия, независимо че е възможно в определени хипотези моментът на настъпването
им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде
изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е
възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана
до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е
противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. Изпълнението на облигацията е
подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва
друго от волята на страните или закона – съгласно чл.69 ал.1 от ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. При неизпълнение на парични задължения
законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора и даване
на длъжника на подходящ срок да изпълни доброволно, когато няма уговорен срок за
изпълнение.
Изискуемостта на престацията, сама по себе си, не поставя длъжника в забава.
Отговорността за забавянето се поражда едва след покана, която показва, че кредиторът желае да
получи престацията. Законът не предписва особена форма за поканата. Кредиторът може да избере
всяко удобно за него средство, за да изяви волята си и която трябва да е достатъчно ясно изразена,
че желае да получи престацията. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която
длъжникът изпада в забава. След като ответникът признава дълга си, чийто падеж е настъпил, той
дължи връщането му обратно в патримониума на кредитора без да чака предприемането на други
действия, покани или образуване на съдебни дела от ищцата. Поканата(исковата молба) тук би
имала значение само за изпадането на длъжника в забава, т.е. за присъждането в полза на ищците
на обезщетение в размер на законната лихва за закъсняло плащане. По тази причина съдът счита,
че не е налице едно от предвидените условия в чл.78 ал.2 от ГПК - ответниците да не са дали
повод за завеждане на иска, поради което не биха могли да се ползват от процесуалната
привилегия на посочената норма.
7
Според чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗАдв. В настоящия случай
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 от от
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(за процесуално
представителство, защита и съдействие при интерес до 1000.00лв.) е 300.00лв. Съгласно
представения пред ГОРС договор за правна защита и съдействие, страните(клиенти-адвокат) по
него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв.(при минимално
възнаграждение - 900.00лв. при предявени обективно и субективно съединени искове).
Осъществената от пълномощника на ищците защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство реално в три съдебни заседания, като може да се приеме, че делото
е фактически и правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. Съдът намира, че
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение от 600.00лв. не е прекомерно(то е под
минимално регламентирания размер) и не следва да бъде намалено по смисъла на чл.78 ал.5 от
ГПК. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищците
сумата 600.00лв., представляваща направените по делото разноски(адвокатско възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на Г. Д. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Л. ул.****1, със съдебен адрес: гр.Л. ул.**** ет.V ап.15 и Д. ИВ. ИВ. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.****1, със съдебен адрес: гр.Л. ул.****
ет.V ап.15(чрез адв.Л.П. от ВТАК), против АНГ. ЕВГ. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр.Л. ул.****
ет.IV ап.12, за: сумата 30.86лв., представляваща дължими средства за извършен неотложен и
необходим ремонт на общите части на сградата(покрив и асансьор – полагане на хидроизолация на
покрив, обшивка-хидроизолационна на асансьорната шахта и комин), находяща се в гр.Л. ул.****,
в която АНГ. ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т. притежават недвижим имот, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2022г. до
окончателното и изплащане; сумата 5.60лв., представляваща мораторна лихва за периода:
30.04.2020г.(датата на извършването на плащането по договор за Неотложен и необходим ремонт
на покривното пространство над двустайните апартаменти, на асансьорната шахта и
комина)-10.02.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на Г. Д. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Л. ул.****1, със съдебен адрес: гр.Л. ул.**** ет.V ап.15 и Д. ИВ. ИВ. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.****1, със съдебен адрес: гр.Л. ул.****
ет.V ап.15(чрез адв.Л.П. от ВТАК), против Н. С. П. с ЕГН**********, с адрес: гр.Л. ул.**** за:
сумата 30.86лв., представляваща дължими средства за извършен неотложен и необходим ремонт
на общите части на сградата(покрив и асансьор – полагане на хидроизолация на покрив, обшивка-
хидроизолационна на асансьорната шахта и комин), находяща се в гр.Л. ул.****, в която АНГ.
ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т. притежават недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2022г. до окончателното и
8
изплащане; сумата 5.60лв., представляваща мораторна лихва за периода: 30.04.2020г.(датата на
извършването на плащането по договор за Неотложен и необходим ремонт на покривното
пространство над двустайните апартаменти, на асансьорната шахта и комина)-10.02.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на Г. Д. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Л. ул.****1, със съдебен адрес: гр.Л. ул.**** ет.V ап.15 и Д. ИВ. ИВ. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.****1, със съдебен адрес: гр.Л. ул.****
ет.V ап.15(чрез адв.Л.П. от ВТАК), против Н. С. Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Л. ул.****, за:
сумата 30.86лв., представляваща дължими средства за извършен неотложен и необходим ремонт
на общите части на сградата(покрив и асансьор – полагане на хидроизолация на покрив, обшивка-
хидроизолационна на асансьорната шахта и комин), находяща се в гр.Л. ул.****, в която АНГ.
ЕВГ. Б., Н. С. П. и Н. С. Т. притежават недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2022г. до окончателното и
изплащане; сумата 5.60лв., представляваща мораторна лихва за периода: 30.04.2020г.(датата на
извършването на плащането по договор за Неотложен и необходим ремонт на покривното
пространство над двустайните апартаменти, на асансьорната шахта и комина)-10.02.2022г.
ОСЪЖДА АНГ. ЕВГ. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр.Л. ул.**** ет.IV ап.12; Н. С. П. с
ЕГН**********, с адрес: гр.Л. ул.„**** и Н. С. Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Л. ул.****, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г. Д. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.****1, със
съдебен адрес: гр.Л. ул.**** ет.V ап.15 и Д. ИВ. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Л. ул.****1, със съдебен адрес: гр.Л. ул.**** ет.V ап.15, сумата 600.00лв./шестстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9