Р
Е Ш Е Н И Е № 32
Гр. Сливен, 22.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Пенка Спасова и прокурор Борислав Сяров, като разгледа докладваното
от съдия Яница Ченалова ВНАХД № 149 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по протест и
допълнение към него на РП – Сливен срещу Решение № 15 от
15.01.2020 г., постановено по АНД № 1822/2019г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал обвиняемата Р.Й.К. за невиновна в това, че на 13.01.2019г. в гр. Сливен
в цех „Тъкачен” на завод „Роже Ванден Берхе” ЕАД гр. Сливен нарушила правилата
установени за охрана на безопасността на труда, визирани в чл. 14, ал.1 от
Глава Трета „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд” на „Закон за здравословни и безопасни условия на труд”, а именно: Чл. 14,
ал.1 Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други са длъжни да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи свързани с работата както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения площадки или места /не е осигурила
дължимото зимно работно облекло и обувки на пострадалата Даниела Й. Димитрова/ и с това изложила на
опасност здравето на трудещия се Даниела Й. Димитрова, поради което обвиняемата
е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 136, ал.1 от НК.
В протеста на РП – Сливен първоинстанционният съдебен
акт е оспорен със съображения за неправилност и необоснованост. Настоява се за
отмяна на решението и постановяване на нов съдебен акт, с който обвиняемата да
бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и да й бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Постъпило е и допълнение към протеста, в което са
изложени подробни съображения по заявените първоначално оплаквания. Развита е
теза за неправилно приложение на материалния закон, за некоректен и
повърхностен анализ на доказателствените материали от първоинстанционния съд.
Поддържат се исканията направени с първоначалния протест, като допълнително се
претендира съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, и
се прави алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
В с.з. пред настоящата
инстанция представителят на ОП – Сливен поддържа протеста и претендира за
уважаването му на основанията, посочени в него.
Обвиняемата и нейният
защитник оспорват протеста.
Защитникът настоява за
несъставомерност на деянието, тъй като обвиняемата не е адресат на нормата,
посочена от РП – Сливен, предвиждаща наказание за лице, което наруши правила,
установени за безопасност на труда. С позоваване на посочената в диспозитива на
обвинението разпоредба на чл. 14, ал.1 от
Глава трета „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд” на Закон за здравословни и безопасни условия на труд, счита, че този
текст вменява задължения на юридически и физически лица, които самостоятелно
наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи,
предоставени им от предприятие, както и лица, които за своя сметка работят –
сами или в съдружие. Сочи, че доверителката му не е адресат на тази норма,
защото не е юридическо или физическо лице, което самостоятелно наема работещи,
нито ползва работещи, предоставени от предприятие, нито работи за своя сметка –
сама или в съдружие. Счита идентичните констатации на СлРС за липса на
престъпление по чл.136, ал.1 от НК и евентуално наличие на деяние по чл.134
ал.1 т.2 от НК за правилни. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
В личната си защита обв. К.
поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде
потвърдено решението на районния съд.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите изложени в протеста, както и становищата, изразени пред настоящия
състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло обжалваното
решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:
Протестът на РП – Сливен е допустим, подаден от страна в процеса с
правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледан по
същество, протестът е неоснователен.
Производството пред СлРС е протекло
по реда глава 28 от НПК.
Образувано е по внесено от
РП – Сливен постановление за налагане на административно наказание при
условията на чл. 78а от НК на обвиняемата Р.Й.К. за престъпление по чл.136 ал.1
от НК.
От
приобщените по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От 2011г. обв. Р.К. работела във фирма
„Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД – гр. Сливен като координатор качество. Освен
основната длъжност, обв. К. била определена за пряк отговорник за безопасността
и условията на труд в предприятието съгласно заповед №003/06.10.2011г. В
заповедта било посочено, че обв. К. следва да извършва първоначалните и
извънредни инструктажи на работниците и служителите по безопасност и здраве.
Съгласно същата заповед периодичните инструктажи се извършвали от преките
ръководители по места. Периодичен инструктаж е бил направен на 25.09.2019г. от
секционния майстор Юрий Михайлов. Съобразно горепосочената заповед и
длъжностната характеристика на обвиняемата К. тя е отговаряла и за раздаване на
работното облекло според сезона (зимен или летен) като лично тя го е раздавала
на работниците срещу подпис. Обикновено за летния сезон обв. К. осигурявала
необходимото работно облекло, което включвало панталон, туника и тениска от
лека материя. За зимния период обв. К. не е раздавала зимно облекло (панталон,
туника и елече от по-плътна материя), за което е била задължена. Работниците
сами си осигурявали зимното облекло и обувки. С оглед ниските температури през
зимата в цеха се налагало да обличат по няколко чифта дрехи и да носят
неподходящи обувки, които сами си купували и в повечето случаи се плъзгали.
От около 20 години пострадалата
Д.Д.работела във фирма „………………….. – гр. Сливен като тъкачка. На 13.01.2019г. в
13,30 часа тя отишла втора смяна на работа. Работата й е била свързана с
тъкачна машина № 5, на която била оператор. Свид. Даниела Димитрова нямала
осигурено задължително зимно облекло, отговарящо на изискванията за безопасност
на труда. На нея й е било раздадено единствено лятно работно облекло за
едногодишен срок на 10.07.2018г. Предвид ниските температури на 13.01.2019г.,
този ден тя била облечена с две плътни блузи, горнище на анцуг и дебел елек,
два чифта чорапи, клин, долнище на анцуг и гуменки. Облечена по този начин
пострадалата Димитрова била трудно подвижна и не можела да реагира и да се
движи нормално. Около 20,00 часа тъкачната машина, на която работела Димитрова
се повредила. Наложило се да се качи на две дървени дъски, служещи за стъпала
за да извика на помощник тъкача да види къде е точно повредата и да я отстрани.
Връщайки се обратно, пострадалата Д. паднала от тъкачния стан от височина около
2- 2,5 метра. Главата и ръцете й били целите в кръв. Незабавно пристигнал
медицински екип от спешна помощ, който откарал постр.Димитрова в болницата.
По делото е изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че пострадалата Димитрова е
получила счупване на двете кости (лъчева и лакътна) от предмишницата на дясната
ръка и счупване на лъчевата кост на лявата ръка, които са довели до трайно
затрудняване движенията на десния и левия горни крайници.
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, от която е видно, че е налице несъобразяване с разпоредбите,
регламентиращи необходимите безопасни и здравословни условия на труд във всички
случаи свързани с работата на работещите.
Горната фактическа
обстановка по идентичен начин е възприета от първоинстанционния съд. Същата се
установява категорично от събраните и приобщени по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства. Кредит на доверие следва да бъде даден на
свидетелските показания, предвид тяхната
логичност и съответствие относно обстоятелствата, включени в предмета на делото.
Относими са и писмените доказателствени материали, приобщени по надлежния
процесуален ред. Съдът се
доверява и на заключенията по изготвените съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-техническа експертиза, които са подробни, изчерпателни и обосновани.
Заключенията са изготвени от вещи лица с необходимата компетентност и квалификация, в
чиито знания, обективност и безпристрастност, съдът няма основание да се
съмнява. Заключенията са приложени по делото, не са оспорени от страните и допринасят
в значителна степен за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване.
Доколкото с допълнението
към протеста се претендира некоректен анализ на доказателствените източници,
въззивният съд следва да посочи, че не констатира недостатъци в
доказателствения анализ, нито неправилна оценъчна дейност на първата съдебна
инстанция. Първоинстанционният съд, макар и лаконично, е обсъдил всички
доказателствени материали, дал им е вяра като последователни, съответни едни на
други и взаимно допълващи се, и е достигнал до изводи по фактите, идентични с
тези, изложени в постановлението по чл.375 от НПК, по което е образувано
съдебното производство. Настоящият състав на въззивния съд споделя доводите на първата инстанция за
наличие на взаимовръзка и логичност между посочените гласни и писмените
доказателствени източници, подкрепени от назначените експертизи, касателно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Макар и
заявени като оплакване за непълнота на съдебния акт в частта относно анализа на
доказателствата, доводите в протеста на РП – Сливен по същество касаят
формираните от първата съдебна инстанция правни изводи. Настоящата съдебна
инстанция намира прочита на доказателствата от страна на първоинстанционния съд
за правилен и въз основа на него е изградена фактическа обстановка, идентична с
изложената от прокурора в постановлението по чл.375 от НПК, основаваща се на
всички приобщени по делото доказателства.
При коректно изяснена
фактическа обстановка, правилни са изводите на първата инстанция, че обвиняемата
не е годен субект на престъплението по чл.136 ал.1 от НК с оглед запълненото
съдържание на бланкетната диспозиция с разпоредбата на чл.14 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. Престъплението, в което е обвинена обв.
К. по посочената правна квалификация не се установява от обективна страна. Наведените
в обратния смисъл доводи в протеста на РП – Сливен са неоснователни.
Първоинстанционният съд е
поставил в основата на разсъжденията си заключенията на назначените по делото
експертизи – съдебно-медицинска и съдебно-техническа, които са кредитирани
изцяло. Обсъдени са и данните от писмените доказателствени материали, както и
информацията от свидетелските показания. Всички доказателствени материали
еднозначно сочат на несъставомерност на деянието, за което е привлечена към
наказателна отговорност обвиняемата. Доводите на СлРС в тази връзка изцяло се споделят от въззивния съд.
По делото несъмнено е установено
получаване на уврежданията на пострадалата Д.Д. – две средни телесни повреди вследствие
на трудовата злополука. В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочена
причината за възникване на злополуката – загуба на равновесие при движение на
височина по необезопасени по надлежния ред дървени дъски към тъкачен стан № 5.
Дъските са разположени на височина около 1,80 метра ведно с
необезопасена с перила стълба и служат за извършване на текуща
технологично-производствена поддръжка и аварийно-ремонтна дейност. Според вещото
лице предпоставка за злополуката е работа на височина без осигуряване на
предпазни средства, в среда с несъответстваща (силно занижена) за работното
място при зимни условия температура. Вещото лице е посочило, че е налице
несъобразяване с разпоредбите от страна на работодателя, регламентиращи
необходимите безопасни и здравословни условия на труд, изразяващи се основно в
неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата на работещите, наличие на необезопасени места и зони, в
които се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане
на машините, както и липса на безопасен достъп лични предпазни средства за
извършване на безопасно изпълнение на трудовия процес. Отчитайки наличието на
температурата в работното помещение значително под минимално изискуемите
стойности и въз основа на изложеното преди това в заключението, е формирано
заключение за несъобразяване с изискванията за безопасни условия на труд, в
резултат на което се е установила пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото падане.
Приложените по делото писмени
доказателства удостоверяват извършена в цеха за производство на килими на фирма
„Рожее Ванден Берхе” ЕАД – гр. Сливен проверка от Дирекция инспекция по труда –
гр. Сливен. В протокол за извършена проверка № ПР 1901587/18.01.2019г. са
отразени измерените температури в различните участъци в цеха, както и липсата
на парапети на стълбата и на дъските на височина 2 метра, от които се
обслужва тъкачен стан № 5.
Съответен на цитираните доказателства е
изводът на първоинстанционния съд, че причина за причиняването на телесните
повреди на пострадалата Д. необезопасяването на тъкачен стан № 5 от страна на
работодателя. Падането от височината, на която се е намирала пострадалата е
поради конкретните условия, в които е трябвало да полага труд, които не
отговарят на изискването за безопасност, каквато е констатацията на експерта по
съдебно-техническата експертиза. Именно между състоянието, в което се е бил
станът, височината на която се е намирала пострадалата и липсата на
обезопасителни перила, от където е загубила равновесие и е паднала постр.
Димитрова, е намерена пряка причинна връзка с получените увреждания, имащи
характера на две средни телесни повреди. Няма данни обвиняемата да е имала
отношение към въпроса за обезопасяване на въпросния стан, нито е повдигнато
такова обвинение. Не се доказва пряка причинна връзка между служебните
задължения на обв. К. относно раздаването на работно облекло и инцидента,
настъпил с пострадалата. Основателни са доводите на защитата, че обвиняемата не
е извършила вмененото й с обвинението престъпление, доколкото тя не е адресат
на разпоредбата на цитираната в обвинението разпоредба на чл. 14, ал.1 от Глава трета „Задължения за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд” от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Същата разпоредба вменява задължения на юридически и
физически лица, които самостоятелно наемат работещи, за юридически и физически
лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, както и за лица,
които за своя сметка работят – сами или в съдружие, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в близост до работните помещения площадки или
места. Няма спор, че обв. К. е имала задължение да раздава работно облекло срещу
подпис, но самата обвиняема не е работодател, а служител в същото дружество, в
което е работила и пострадалата. Тоест тя действително не попада в обхвата на
лицата, към които са поставени изисквания с разпоредбата на чл.14 ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят е следвало да
осигури безопасни условия на труд на работещите в цеха, както правилно е приел
първоинстанционният съд. Такъв извод следва и от приобщените в хода на
съдебното следствие пред въззивния съд писмени доказателства – Общи правила за
здравословни и безопасни условия на труд в процесното предприятие, инструкция
по безопасност на труда при обслужване на рапирни станове за производство на
килими. Не на последно място по делото не са ангажирани никакви доказателства
за извършване на инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение на
обвиняемата, на посочената дата – 13.01.2019 г. Доколкото не е доказана
причинната връзка между задълженията на обвиняемата да раздаде на пострадалата
работно облекло и настъпилата злополука и датата на деянието, посочена в
обвинението, обвинението е останало и недоказано.
При горните констатации обосновано и законосъобразно СлРС
е установил липсата на престъпление от обективна и субективна страна и годен
субект на престъплението по чл.136, ал.1 от НК, поради което е налице
несъставомерност по тези текст от закона. Правилно в този случай обвиняемата е
призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.136,
ал.1 от НК.
Извършената от въззивната
инстанция проверка на първоинстанционния съдебен акт релевира извод, че същият
е правилен и обоснован. Не се констатират нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Не могат да се
споделят доводите в протеста, че изводите на първостепенния съд са неправилни.
Видно от мотивите към решението на СлРС въз основа на всички доказателства е
достигнат мотивиран извод за обективна и субективна несъставомерност на
деянието по текста от НК, по който е ангажирана наказателната отговорност на
обвиняемото лице. Постановяването на оправдателния съдебен акт не е резултат от
неправилна оценъчна дейност при обсъждане на доказателствата от СлРС или друго
нарушение, а произнесен с надлежно обосноваване на постановеното решение.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и материално и процесуално
законосъобразно. Наведените в протеста на РП – Сливен оплаквания за допуснати
нарушения на закона съдът намира за неоснователни. Не са налице основания за изменение
или отмяна на съдебния акт на първата инстанция, поради което същият следва да
бъде потвърден.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/15.01.2020 г., постановено по АНД № 1822/2019 г. по описа
на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: