Решение по дело №7923/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

             

Номер              06.03.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                    ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7923 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 12.03.2019г., гр.д.48283/18г., СРС, 40 с-в отхвърля  предявения от П.М.П. против П.НА Р.Б.иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата  5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, безпокойства, тревоги и страх вследствие на твърдяно нарушаване на правото на разглеждане и приключване на производството по пр. пр. № 1516/2018г. на СРП в разумен срок.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата П.М.П.. Счита, че сроковете по НПК и ЗСВ не са идентични с разумния срок за решаване на делото. Неговото спазване изисква самостоятелна преценка за всеки отделен случай съобразно конкретните специфики – сложност на делото, поведение на засегнатото лице и поведение на държавните органи. Случаят не се отличава с никаква фактическа или правна сложност и не изисква продължителен период от време за предприемане на действия. Самият незаконосъобразен отказ за предложение за принудително настаняване, води до удължаване на срока. Не са обсъдени всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска П.НА Р.Б. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

Съгласно чл.155, ал.1 от Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Съобразно чл.157 вр. чл.156, ал.1 ЗЗдр., компетентният районен съд може да бъде сезиран и от прокурора. Последният внася искане за задължително настаняване и лечение, когато не е налице спешно състояние, налагащо незабавни медицински мерки за овладяването му. Преписката, по която се преценява дали бъде внесено искане за задължително настаняване и лечение може да бъде заведена в прокуратурата по сигнал или предложение на родственици на лицето, страдащо от психично разстройство, на негови настойници или попечители, на личния лекар, на държавни или общински органи и на други заинтересовани лице /чл. 9, ал. 2 от Наредба № 16/2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи и задължителното настаняване и лечение на лица с психиатрични разстройства, обн. ДВ бр. 45/2005 г./. Прокурорът събира данни за наличието на психично разстройство и опасност от поведението на болния, като използва правомощията си по чл.145, ал.1, т.2 и т.2 от Закона за съдебната власт - лично да извършва проверки или да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали.

Разпоредбата на чл.145, ал. 2 от Закона за съдебната власт предвижда проверката по ал. 1, т. 2 и 3 да се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец, като прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.

В случая, иниицираната проверка от ищцата П.М.П. на 01.02.2018г. пред Софийска районна прокуратура протича и приключва в рамките на разумен срок, съобразен с нормативно регламентирания. Още на 05.02.2018г., прокуратурата възлага извършването на проверка от органите на 3-то РПУ-СДВР, като на 19.02.2018г. са събрани сведения от лица, запознати с поведението на съпруга на ищцата, чието задължително лечение е поискано. На 06.03.2018г., срокът за извършване на проверката е удължен с 1 месец, считано от 09.03.2018г. Отново са извършени разпити, на 23.03.2018г. е внесена докладна записка в прокуратурата и на 27.04.2018г. е постановен отказ от СРП.  Поради обжалването му от ищцата на 31.05.2018г., с постановление от 06.06.2018г., Софийска градска прокуратура отменя отказа и връща преписката с указания за извършване на допълнителна проверка. В резултат, на 19.07.2018г. в Софийския районен съд е внесено мотивирано предложение за задължително настаняване и лечение на съпруга на ищцата.

Спазен е принципът за приключване на прокурорската проверка в разумния срок за разглеждане и решаване на делата, установен в чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в чл. 60а ЗСВ и в чл.2б, ал.1 ЗОДОВ. В тази насока въззивният съд съобразява всички критерии по чл.2б, ал. 2 ЗОДОВ - общата продължителност и предмета на производството; неговата фактическа и правна сложност; поведението на страните и на техните процесуални и законни представители;  поведението на останалите участници в процеса; поведението на компетентните орани; както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В случая, освен формалното спазване на сроковете за извършване на проверката, следва да се отчете и предвидената законова възможност за упражнения инстанционен контрол. Щом като прокурорската проверка протича в разумен срок за разглеждане на делата по смисъла та чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, не следва да се ангажира отговорността на държавата за забавено правосъдие по този ред, а искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да се потвърди.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2019г., гр.д.48283/18г., СРС, 40 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.