№..................................................2018г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на двадесет и първи март 2018г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Христиана Петрова,
и
прокурор при ОП-Варна – С.Иванов,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1537/2017г.
по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5
от ЗДвП. вр. чл.145 и чл.203 от АПК.
Образувано е по обективно и субективно
съединени, предявени от Т.Д.В., ЕГН **********,***: 1.жалба против принудителна
административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в преместване на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ТХ 0770
СХ, наложена от А.Й. и Г.А. - служители на „ТЕТ-61“ ЕООД гр.София, на длъжност „водач открита
платформа с повдигащо устройство“; и иск
за причинени от незаконосъобразната ПАМ, имуществени вреди в размер на 72 лв.
В жалбата и в уточняваща
молба от 29.06.2017г. В. твърди, че оспорената ПАМ е нищожна, а в условията на
евентуалност и незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че същата е
наложена от лица, които не разполагат с необходимата материална и териториална
компетентност. Сочи, че е нарушено правото му на защита, тъй като протоколът за
налагане на ПАМ не му е връчен своевременно, както и че не му е било
представено уведомление до РПУ Зл.Пясъци. Не отрича да е имало забранителна
пътна маркировка, но твърди, че не е имало знаци сочещи забрана за спиране и за
репатриране на неправилно спрени автомобили. На изложените основания,
поддържани както в проведените съдебни заседания, така и в депозираните писмени
бележки, моли за прогласяване нищожността на ПАМ, а в условията на евентуалност
- за нейната отмяна, като ответника се осъди да му заплати обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 72 лв., представляващи такса за
репатриране и отговорно пазене на автомобила. Претендира и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответниците по жалбата срещу
ПАМ – служители на „ТЕТ-61“ ЕООД, на длъжност водач открита платформа с
повдигащо устройство – А.С.Й. и Г.Г.А., в депозирани по делото писмени
становища /л.114 и л.129/ и в съдебно заседание, чрез пълномощниците си – адв.Е.
и мл.адв.Г., оспорват жалбата с твърдения, че е доказано, че собственик на
пътя, на който е бил паркиран автомобила, е „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД,
което е превъзложило правомощията си за налагане на ПАМ на „ТЕТ-61“ ЕООД, и
изрично и поименно е оправомощило служителите на „ТЕТ-61“ ЕООД, наложили
мярката, с правомощията по чл.171 т.5 б.„б“ от ЗДвП. Освен това считат, че
оспорената ПАМ е разпоредена при спазване на административнопроцесуалните
норми. Сочат, че автомобила на жалбоподателя е бил паркиран върху пътна
маркировка М15, в зоната на действие на знак В27 с допълнителна табела Т17,
съгласно одобрен план за организация на движението, което прави ПАМ материално
законосъобразна. Молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по иска за вреди - „ТЕТ-61“ ЕООД гр.София,
чрез същите пълномощници в писмено становище, в проведните съдебни заседание и
по съществото на спора, оспорва предявения иск. Счита същия за неоснователен,
като поддържа твърдения за законосъобразност на мярката, по съображения
идентични с тези на другите ответници. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Участващия в производството прокурор при
ВОП, дава заключение, че обжалваната ПАМ е наложена от компетентен орган, но
при отсъствие на предвидените в закона материални предпоставки, поради което
следва да се отмени като незаконосъобразна, като това от своя страна е
предпоставка за уважаване на исковата претенция.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява
допустима.
Предмет на обжалване е
принудителна административна мярка, изразяваща
се в преместване на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“ с ДК № ТХ 0770 СХ, наложена от А.Й. и Г.А. - служители на „ТЕТ-61“
ЕООД – гр.София,
на длъжност „водач открита платформа с повдигащо устройство“.
Съобразно мотивите за налагане на ПАМ,
съдържащи се във фирмен констативен протокол от 16.05.2017г. и доказателствата
от представената административна преписка, процесната ПАМ е наложена по
отношение на паркираното в нарушение на установените правила за движение в к.к.“Златни
пясъци“ гр.Варна на място, обозначено с неподвижни пътни знаци В27 и Т17,
поставени до хотел „Мелия“. Описаното в протокола местоположение на паркираното
превозно средство е: „Пред кабелна телевизия „Зл.Пясъци“ върху пътна маркировка
М14 и в зоната на кръстовище. Посоченото правно основание за налагане на
мярката е чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП. В протокола се съдържа и окомерна схема на
местоположението на МПС.
В хода на съдебното
производство за установяване на собствеността върху терена, където е бил
паркиран и съответно откъдето е репатриран автомобила, са представени акт за
държавна собственост, решения на Окръжен съд – Варна, приемо-предавателен
протокол и разделителни протоколи – описи на имущество /л.37-99/. По отношение
компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, от ответника са представени:
Договор за възлагане на дейността по преместване на паркирани в нарушение на
правилата за движение ППС от 12.04.2017г. между „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД
и „ТЕТ – 61“ ЕООД /л.17-19/, Заповед № 06/12.04.2017 г. от прокуриста на
„Паркстрой – Златни пясъци“ ООД като собственик на алеите, паркингите и
зелените площи, с която са оправомощени да извършват дейностите по чл.171 т.5
б.“б“ от ЗДвП конкретно посочени служители на „ТЕТ – 61“ ЕООД, сред които А.Й.
и Г.А. и Заповед № 17/12.04.2017г. от Изпълнителния директор на „Златни пясъци“
АД, собственик на част от алеите/пътищата в к.к. „Златни пясъци“ с аналогично
съдържание /л.20-23/. Представени са заповеди за възлагане на дейността репатриране
от „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД на „ТЕТ – 61“ ЕООД /24,
25/ и заповеди от последното, относно компетентността на неговите служители,
ведно с трудови договори и длъжностни характеристики към тях /26-36/.
Допълнително в хода на
съдебното производство, са представени: схеми и скица на района на комплекс
„Мелия“ /л.124-126 и л.138/; одобрен генерален план за организация на
движението на територията на к.к.“Златни пясъци“ от Община Варна, с уточнение,
че собственика на пътя може да е нанесъл промени /л.153-155/; сигнално писмо
относно констатациите на служители на V РУ при ОД на МВР – гр.Варна за
неизправности по пътните знаци и маркировка; и снимки на мястото от където е
репатриран автомобила на жалбоподателя /л.159, 160/. Въз основа издадено съдебно удостоверение, от
Началника на V
РУ-Варна е постъпил отговор, че РУ е било уведмено за репатрирането на процесния
автомобил, за което представя и заверено копие от регистъра /л.173, 174/.
В хода на съдебното
производство е изслушан свидетеля М.Х Й., изпълняващ длъжността „касиер“ към
„ТЕТ 61“ ЕООД. Същият заявява, че е запознат с мястото където е бил паркиран
автомобила на жалбоподателя, като там има забранителна пътна маркировка М14, а
малко по-надолу – знак В27 и Т17. Репатрираните автомобили се карат при него,
където се описват и след това се съобщава за тях на дежурния в V-то РПУ.
Автомобилите се предават на водачите срещу подписана от тях декларация и
заплатена такса. Заявява, че няма задължение за връчване на протоколите за
налагане на ПАМ, или пък да разяснява какво нарушение са допуснали.
По делото е допусната СТЕ,
като вещото лице след оглед на место е дало заключение, че пред кабелна
телевизия „Зл.Пясъци“ е налице уширение, маркирано с хоризонтална маркировка, с
жълта боя – М14, като по асфалта в същата зона има останала стара маркировка от
разчертани паркоместа, с места за инвалиди. В района има поставени пътни знаци
В27 и Т17, нанесени на изготвеното към заключението Приложение 1 и видни на
снимков материал, представляващ Приложение 2. Вещото лице е посочило, че
конкретно по контура на уширението пред кабелната телевизия, където е била
паркирана колата, няма поставени знаци от посочения вид, а само хоризонтална
маркировка М14. В съдебно заседание допълва, че по принцип пътните знаци важат
от кръстовище до кръстовище, а в случая горепосочените такива не са разположени
в началото на уширението, или при навлизане в него, а в края на същото.
При така установените факти
и с оглед определения в чл.168 от АПК предмет на съдебната проверка за
законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема
от правна страна следното:
Като индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, наложената ПАМ следва да
отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
В жалбата са наведени
възражения за нищожност на оспорената ПАМ, поради налагането й от некомпетентен
орган, които съдът преценява като неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл.168 ал.1 от ЗДвП
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Анализът на разпоредба сочи, че компетентните да налагат визираната
в нея ПАМ длъжностни лица са: 1/ определените от министъра на вътрешните работи
и/или 2/ определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Конкретният
случай попада във втората хипотеза на чл.168 ал.1 от ЗДвП, тъй като лицето,
извършило репатрирането на процесния автомобил, е надлежно оправомощено да
налага ПАМ от посочения вид от собственика на пътя.
Видно от представения АДС
к.к.“Златни пясъци“, в т.ч. и алеите /улиците/ на територията на комплекса, е
бил собственост на „Златни пясъци“ ЕАД. Съгласно приложените по делото решения
на Окръжен съд – Варна и разделителни протоколи – описи на имущество имотите са
били включени последователно в имуществото /капитала/ на новоучредените
дружества „Златни пясъци – Сервиз“ АД; „Голдън Сървиз“ ООД и „Паркстрой –
Златни пясъци“ ООД, като по силата на
решение от 03.12.2002г. по ф.д. № 2259/2001г. последното дружество е образувано
след отделянето му от „Голдън Сървиз“ ООД, при което
в собственост на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД преминават част от
техническата инфраструктура на курортния комплекс, включително алеи /улици/,
паркинги и зелени площи. От разделителен протокол – опис се установява, че
съгласно общо събрание на съдружниците на „Голдън Сървиз“ ООД от 09.09.2002 г.
от дружеството се отделя имущество, в т. ч. и 77 588.00 кв. м. алеи,
собствеността върху което преминава върху новоучреденото дружество „Паркстрой –
Златни пясъци“ ООД. При съпоставка с данните в разделителен протокол – опис, с
който „Голдън Сървиз“ ООД придобива имущество от „Златни пясъци – Сервиз“ АД,
се установява, че площта на придобитите от праводателя на „Паркстрой – Златни
пясъци“ ООД алеи е идентична с тази на преминалите в собственост на последното
дружество /77 588.00 кв. м./. Тези обстоятелства водят до извода, че собственик
на всички алеи /улици/ на територията на к.к. „Златни пясъци“, а оттам и на
пътя, откъдето е репатриран автомобилът на жалбоподателя, е „Паркстрой – Златни
пясъци“ ООД.
Съгласно Договор №
05/12.04.2017г. „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД е възложило на „ТЕТ-61“ ЕООД
гр.София дейността по преместване на паркирани в нарушение на правилата за
движение по пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или
затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в
движението, както и на ППС, паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни
алеи или по тротоари. Посочено е, че договорът е сключен за срок от
13.04.2017г. до 30.09.2017г. включително. Със Заповед № 05/12.04.2017г.
„Паркстрой – Златни пъсяци“ ООД възлага дейността на „ТЕТ – 61“ ЕООД, а със
Заповед № 06/12.04.2017г. на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД извършването на
дейностите по репатриране е изрично възложено на конкретни служители на „ТЕТ –
61“ ЕООД, сред които са А.Й. и Г.А.. Същите са упълномощени и от своя
работодател „ТЕТ – 61“ ЕООД, а видно от приложените им трудови договори и
длъжностната характеристика на водач открита платформа с повдигащо устройство,
в правомощията на тези служители е определянето кои автомобили са паркирани
неправилно в нарушение на ЗДвП, както и в площи за озеленяване и тротоарите на
територията на к. к. „Златни пясъци“ и да извършват дейност по преместването
им.
От гореизложеното се налага
извод, че противно на твърдяното от жалбоподателя, оспорената ПАМ не страда от
порока некомпетентност на издателя и в тази връзка представлява валиден
административен акт.
Обжалваната ПАМ е издадена в
предписаната от закона форма, предвид факта, че по аргумент за противното от
чл.172 ал.1 от ЗДвП за принудителната административна мярка по чл.171 т.5 б.“б“
от ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. законодателят
допуска мярката да се налага с устно разпореждане на компетентното лице.
Съдът преценява като
неоснователни наведените от жалбоподателя възражения, за допуснати в нарушения
на адмнистиративно-производствените правила. Противно на твърденията в жалбата,
се установи изпълнение на изискването по чл.171 т.5 б.”б“ изречение второ от ЗДвП за
уведомяване на районното
управление на МВР, от територията на което е преместен автомобилът, за новото
местоположение на същия.
Действително, протоколът
обективиращ процесната ПАМ не е бил връчен към момента на налагането й на В.,
но това не е довело до нарушаване правото му на защита, както се твърди в
жалбата, предвид своевременно предприетото от него оспорване, поради което
същото не може да се квалифицира като съществено нарушение, обуславящо
незаконосъобразност на ПАМ само на това основание. При извършената служебна
проверка, съдът не констатира други такива.
По материалната законосъобразност на акта съдът съобрази следното:
Като израз на държавна принуда прилагането на принудителните
административни мерки засяга директно и безусловно правната сфера на адресата и
следва да се подчинява на принципа на законност. ПАМ могат да бъдат прилагани
единствено в изрично и точно изброени в закона случаи, по предвидения в
съответната норма ред и начин и в съответствие с целта на закона, като
уреждащите ги норми подлежат на стриктно и ограничително тълкуване. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, или при
липса на всички нормативноустановени за това условия.
Приложимата към обстоятелствата по случая материалноправна норма е тази на чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният акт е издаден при
неправилно приложение на посочения законов текст, според който паркирано ППС се
премества без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач
в три хипотези: 1) когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство; 2) когато създава опасност или 3)
когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Нормата е императивна и при наличието на посочените в нея предпоставки
административният орган налага предвидената ПАМ „преместване на ППС“ в
условията на обвързана компетентност. Целите на ПАМ според разпоредбата са
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
В случая от съставения
фирмен констативен протокол, съдържащ мотивите за налагането на ПАМ, не става
ясно коя от изброените хипотези е приложима в настоящия казус. От една страна,
в използвания бланков протокол, печатно е посочено, че автомобила е паркиран в
нарушение на установените правила за движение в к.к.“Златни пясъци“ на място,
обозначено с неподвижни пътни знаци В 27 и Т 17, а ръкописно като
местоположение е уточнено: до хотел „Амелия“, пред кабелна телевизия
„Зл.пясъци“ и върху маркировка М 14 и в зона на кръстовище.
Настоящият състав намира, че
от събраните по делото доказателства не се установява, нито една от
горепосочените хипотези, при които се нелага ПАМ. Първата изисква автомобилът
да е паркиран в нарушение на правилата за движение, но на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство. Двете изисквания са дадени кумулативно и при отсъствието на
което и да е от тях, такава мярка не може да се наложи. В случая между страните
не е спорно, че автомобила на жалбоподателя е бил паркиран на забранителна
маркировка М 14, но противно на твърденията на ответниците, всички
доказателства сочат, че тази зона не е надлежно обозначена с пътен знак В 27 и
Т 17. Видно от: неоспореното от страните заключение по допусната СТЕ /и
приложенията към същото/, ценено от съда като обективно и компетентно дадено;
от извадката от генералния план на комплекса /л.155/ и от приложения по делото
снимков материал, такива знаци са поставени, но не са разположени в началото на
уширението, или при навлизане в него, а в края на същото и след кръстовище.
Самите ответници по жалбата, в депозираните от тях писмени становища сочат, че
знаците са се намирали „..малко по-нагоре от мястото…“ на паркиране /л.118 и
л.133/. При това положение и предвид
нормите на чл.49 и чл.50 от ППЗДвП съдът не приема, че така поставените знаци
въвеждат валидно забрана за паркиране и престой на мястото, на което се е
намирал автомобила на жалбоподателя. Не са изложени твърдения от страна на
ответника, че превозното средство е пречело на движението, като е създавало
опасност или е правело невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Такива обстоятелства не се и установяват, още повече, че по данни
на експертизата, мястото преди това явно е служило за паркинг.
Предвид горното, съдът
намира, че в случая не е изпълнен фактическият състав на нито една от
посочените в чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП хипотези, поради което обжалваната ПАМ е
наложена в нарушение на приложимия материален закон и следва да бъде отменена.
Относно съединения с оспорването на
основание чл.204 ал.2 от АПК иск за присъждане на обезщетение за претърпени от
наложената ПАМ имуществени вреди в размер на 72 лв., съдът съобрази следното:
Предпоставка
за уважаване на исковата претенция е доказването на съществуваща пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразно наложената ПАМ по чл.171
т.5 б.“б” от ЗДвП и реално претърпените от жалбоподателя имуществени вреди в
претендирания размер. Съгласно цитираната разпоредба, разходите по преместване
на неправилно паркираното пътно превозно средство са за сметка на собственика
му като то може да бъде задържано до заплащането им. Нормата предвижда и
начисляването на такса за отговорно пазене на автомобила от момента на
уведомяването на съответното районно полицейско управление. Както беше изложено
по-горе, свид.Й., работещ като касиер на наказателния паркинг на „ТЕТ-61” ЕООД,
разяснява в показанията си, че репатрираните автомобили се получават от
водачите едва след като заплатят таксата за репатриране, за което им се издава
касов бон и подписват декларация. От приложените по делото декларация на Т. Д. В.
от 16.05.2017г. и касов бон на обща стойност 72 лв. /л.5 и 6/ може да се
заключи, че в случая тази процедура е била спазена като репатрираният автомобил
е освободен от наказателния паркинг на „ТЕТ-61” ЕООД едва след заплащане от
собственика му на дължимите суми по преместването в размер на 70 лв. и по
отговорното пазене в размер на 2 лв. – обстоятелство, което съвпада напълно с
твърденията на жалбоподателя. Следователно, действително в случая е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконно наложената ПАМ по чл.171
т.5 б.”б” от ЗДвП и претърпяната от жалбоподателя имуществена загуба, равняваща
се на заплатената от него такса за преместването и отговорното пазене на
автомобила. Това обуславя основателност на исковата претенция за обезщетение за
имуществени вреди, както по основание, така и по размер, поради което същата
следва да се уважи.
При този изход от
производството, основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане
за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които са доказани в размер 10 лв.
– платена държавна такса. С жалбата е направено искане за присъждане на 300 лв.
адвокатско възнаграждение, но тъй като няма данни да са ползвани адвокатски
услуги, такива не се следват.
Воден от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
от Т.Д.В., ЕГН **********,***: принудителна
административна мярка, изразяваща се в преместване на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ТХ 0770 СХ, наложена на
16.05.2017г. от служители на „ТЕТ-61“ ЕООД гр.София, на длъжност „водач открита платформа с повдигащо
устройство“.
ОСЪЖДА
„ТЕТ-61” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т.Д.В.,
ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени от отменената незаконна ПАМ по чл.171 т.5
б.„б” от ЗДвП, имуществени вреди в размер на 72 /седемдесет и два/ лв.
ОСЪЖДА
„ТЕТ-61“ ЕООД – гр. София, ЕИК ********* да заплати в полза на Т.Д.В., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 10 /десет/
лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: