Номер 23521.10.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораI Граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
Секретар:Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20205500503012 по описа за 2020 година
Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ и
сл.
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. Й. от *** против решение № 762/06.07.2020 г.
постановено по гр.д.№ 6808/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, с която същото се
обжалва като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което предявените искове по
чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ бъдат уважени, а на страната бъдат присъдени сторените пред
двете съдебни инстанции разноски.
С подадения отговор въззиваемия “А.У.” ЕООД оспорва жалбата като неоснователна и
претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение, като излага съображения за
неговата правилност.
Претендира и присъждането на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В откритото съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от
пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за уважаването й, както и за
присъждането на разноски.
Въззиваемото дружество се представлява от законния си представител и от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
обжалваното решение, както и за присъждането на разноските по делото.
След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от въззивника Г. И. Й. против
“А.У.” ЕООД обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на
уволнението му като незаконно, възстановяване на заеманата допреди уволнението длъжност
1
“машинен оператор дървообработване“ и присъждането на обезщетение в размер на 3 360 лв.
за шестмесечен период на оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение.
С исковата си молба ищецът е изложил оплаквания, че уволнението му е незаконно, т.к.
трудовият му договор е бил прекратен от работодателя в уговорения срок за изпитване, а
самата клауза за изпитване в полза на работодателя е недействителна поради заобикаляне на
закона.
Основание за недействителността на посочената клауза било знанието на работодателя,
че Г. И. Й. е годен да изпълнява длъжността, т.к. фактически изпълняваната от него работа
била на “общ работник”, каквато длъжност ищецът заемал по предходните си трудови
правоотношения, а тези обстоятелства ибил отразени в трудовата му книжка, която била
предоставена на работодателя при сключване на трудовия договор.
В тази връзка прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя
на основание чл.71 от КТ представлявало злоупотреба с право, както и дискриминация под
формата на тормоз.
С отговора на исковата молба ответното дружество /сега въззиваем/ е оспорило
предявените искове, като е възразило, че уговорената в полза на работодателя клауза за
изпитване не е недействителна, т.к. работодателят обективно не е знаел дали ищецът разполага
с нужните качества за изпълнение на длъжността, на която е бил назначен..
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е
приел, че трудовото правоотношение на Г. И. Й. с „А.У.“ ЕООД е било прекратено
едностранно от работодателя, който законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовия договор, сключен със срок за изпитване в негова полза, като клаузата за изпитване не
е недействителна и от негова страна не е била извършена злоупотреба с право .
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на
законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена от
процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното
решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за правилно, по
следните съображения:
Въззивният съд счита, че от фактическа и правна страна делото е било изяснено
правилно от първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решението.
Безспорно установено от събраните от Старозагорския районен съд доказателства е, че
считано от 19.07.2019 г. страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя.
При подаването на молбата си за назначаване Г. И. Й. е представил пред работодателя
ЕР № 2778/22.11.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” АД – гр.Стара
Загора, с което му е била призната 75 % трайно намалена работоспособност за срок до
01.11.2020 г. поради заболяването му от органично разстройство на личността; епилепсия-
2
ГКТП и парциални с вторична генерализация с интервали от месеци.
Със сключения трудов договор Г. И. Й. е бил назначен на длъжност “машинен оператор
дървообработване”, като съгласно връчената му срещу подпис длъжностна характеристика той
е имал за основни задължения разкрояване на детайли по дължина на лентов трион, рязане на
сглобки на плоскости под наклон, пробиване на пробивна машина,разкрояване и изрязване на
форми по шаблон, настойване на машини, разчитане на чертежи, измерване с измервателни
уреди.
От показанията на прекия му ръководител – свидетеля И.К. е установено, че
въззивникът е изпълнявал длъжност в склада като общ работник, а работата му се изразявала в
това да напълни няколко камиона с дървен материал или пелети, или дърва за огрев и да пълни
колички с материали, които пренасяли в склада.Г.Й. е бил назначен като общ работник,
оператор на машини, но предвид работата и колегите, ръководителят му избягвал да му
възлага работа с машини.
Установено е също така, че на 13.11.2019 г. работодателят е издал заповед №
15/13.11.2019 г., с която е изразил воля за прекратяване на трудовия договор на въззивника.
Заповедта е била връчена на Г.Й. на 28.11.2019 г., като преди това на 20.11.2019 г.
устно е бил уведомен за издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Към момента на издаване на заповед № 15/13.11.2019 г. Г.Й. е бил в разрешен отпуск
поради временна нетрудоспособност за периода 30.10.2019 г. – 26.11.2019 г.
От вписванията в трудовата книжка на Г. И. Й. се установява, че по предходни трудови
правоотношения с други работодатели е заемал длъжности “общ работник”.
При така установените относими факти направените от първоинстанционния съд
правни изводи за неоснователност на предявените искове напълно се споделят от настоящия
въззивен състав.
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната,
в чиято полза е уговорен той, може да прекрати трудовия договор без предизвестие.
Законосъобразното упражняване на това право предполага уговорен в полза на
съответната страна срок за изпитване и писмено волеизявление за прекратяване на трудовия
договор, направено в рамките на този срок.
Не се изисква наличието на конкретно основание, което да служи като мотиви на
волеизявлението за прекратяването на трудовия договор, а съгласно чл.335, ал.2 т.3 от КТ
прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото волеизявление.
По делото са налице доказателства, че заповед № 15/13.11.2019 г. е била връчена на
Г.Й. на 28.11.2019 г., към която дата работодателят е прекратил без предизвестие трудовия
договор на въззивника.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост.
Основното твърдение на въззивника за незаконосъобразност на уволнението му поради
недействителността на клаузата за изпитване, и извършената поради това от работодателя
злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло недоказано
поради липса на ангажирани доказателства при сключване на трудовия договор работодателят
3
да е знаел, че Г.Й. е годен да изпълнява длъжността.
Сами по себе си фактите, че въззивникът е изпълнявал присъщи за длъжността „общ
работник“ трудови дейности, като по предходни трудови правоотношения вече е заемал такива
длъжности, и това е било отразено в трудовата му книжка, не обуславят знание у работодателя,
че работника притежава нужните му качества за изпълнение на длъжността.
В тази насока следва да се има предвид, че изпълняваната от Г.Й. длъжност е била
“машинен оператор дървообработване” и именно във връзка с нея е бил уговорен срокът за
изпитване в полза на работодателя, което предвид установената с ЕР на ТЕЛК трайно
намалената работоспособност на работника поради влошено здравословно състояние е изцяло
в съответствие с целта на закона.
Обстоятелството, че прекия ръководител на въззивника му е възлагал предимно
физическа работа, вместо работа с дървообработващи машини, е последващо сключването на
трудовия договор и не може да обоснове твърдяното знание у работодателя към момента на
сключването му.
Освен това във всяко предприятие длъжностите „общ работник“ имат характерни
особености на трудовите функции и присъщи в тази връзка задължения, поради което дори
работникът да е изпълнявал такава длъжност в друго предприятие и работодателят да е знаел
за това, у него пак няма да е налице знание, че работникът е годен да изпълнява длъжността по
сключения помежду им трудов договор от 19.07.2019 г.
Предвид това въззивният съд намира, че не е налице недействителност на уговорената
между страните клауза за изпитване поради заобикаляне на закона, а оттам и липсва извършена
от работодателя злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение с
въззивника Й..
Ето защо искът за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен, което пък
обуславя и неоснователността на другите два обективно съединени иска, а поради съвпадането
на правните изводи на въззивния съд с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното
решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемото дружество има
право на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско
възнаграждение, следва да му се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
600 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І - во от ГПК и чл.272
от ГПК Старозагорски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 762/06.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 6808/2019 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Граждански процесуален кодекс Г. И. Й. , ЕГН –
4
********** , с адрес: ***, *** да заплати на „А.У.“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител С.Г.Б. - управител
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, съставляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5