П Р О Т О К О Л
Град СОФИЯ, 28.10.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав в публично съдебно
заседание на двадесет и осми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Р.
Н.А.
СЕКРЕТАР:
МАРИАНА КОСАЧЕВА
ПРОКУРОР:
ЮЛИАН Л. И СТОЯН ЛАЗАРОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия КОЕВ, НОХД № 3548 по описа за 2020
година,
На именното повикване в 14.45 часа, в залата
се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С.Г. се явява лично и с адв. Л., редовно упълномощена с пълномощно, което
представя в днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.А. се явява лично и с адв. В. В., редовно упълномощен с пълномощно, което
представя в днешното съдебно заседание.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството,
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:
С.А.Г. – роден на *** г. в гр. Пловдив, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, живущ ***,
ЕГН **********.
Д.С.А. – роден на *** г. в с. Борово, българин,
български гражданин, с висше образование, разведен, пенсионер, неосъждан, живущ
***, ЕГН **********.
ПРОКУРОР Л.: Считаме, че делото е подсъдно на СГС. Няма основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство. На досъд. производство
не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, наличие на резервен
съдия, или съдебен заседател, назначаването на защитник, тълковник,
или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Не се налага
промяна на мерките за процесуална принуда. Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Молим да насрочите съдебното заседание, да се призоват лицата от списъка за
призоваване към обвинителния акт.
ПРОКУРОР ЛАЗАРОВ: Поддържам казаното от колегата.
АДВ. Л.: Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам,
че в хода на досъд. производство при изготвянето на
обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
накърняващи правото на защита, изразяващи
се в следното:
Обвинителната теза, както е формулирана
е неясна, противоречива и обвинителния акт не съответства на изискванията на чл.
246 и Тълкувателно решение № 2/2002 г. Видно от диспозитива
на обвинителния акт, подзащитният ми се обвинява в
това, че е бездействал в периода 28.03.2018 г. до 26.06.2018 г., като бездействието
се изразява в това, че не е свикал извънредно заседание на УС, на което да се
възложи на Института по пътища и мостове да извърши обследване и оценка на
посочения път и се докладва отказа на Сдружение „ Т.“ да се извърши ремонт и
подмяна на асфалтово покритие. Обстоятелствена част, която да обосновава
наличие на такива задължения с конкретно посочване на фактите, при които подсъдимият
е бил длъжен да действа, както трябва при обвинение в бездействие, в
обвинителния акт няма. От стр. 1 до стр. 98 на обвинителния акт, абзац 2 всички
факти, които са изложени са извън инкриминирания период. За инкриминирания
период, който за подзащитният ми е 28.03.2018 г. – 26.06.2018
г. няма посочено нито един факт. При това положение се вижда, че обстоятелствената
част, вместо да излага в подробности тезата на обвинението е по - кратка и по -
безсъдържателна от диспозитива на обвинителния акт,
който се съдържа на л. 16 и следващите.
На следващо място от съдържанието
на обвинителния акт не става ясно защо точно в този период 28.03.2018г. –
26.06.2018 г.за подзащитният ми да е възникнало задължение
да свика УС, на който да докладва отказ
на Сдружението „Т.“. В същия обвинителен акт, както е посочено на л. 5 е от 14.07.2017
г., т. е. близо едно година, преди датата, която прокуратурата възвежда като
начало на инкриминираното бездействие.
На следващо място в обвинителния акт са изписани множество констатации,
за които обвинението твърди, че са установени, относно лошото състояние на пътя
и предписания за извършване на ремонт, като същевременно обвинението срещу подзащитният ми е, че не би свикал заседание, на което да
се възложи на Института за пътища и мостове да изготви такива предписания. Обвинителната
теза е неясна и противоречива, тъй като не е ясно за защитата и подсъдимия защо,
след като прокурорът твърди, че още с доклад на 20.06.2017 г. са установени
недостатъците на пътя, на базата на което е уведомено Сдружението „Т.“, че
следва да извърши ремонт, е следвало да се извърши повторно установяване на
тези недостатъци, което е инкриминирано. Неясна и противоречива е обвинителната
теза защо се твърди, че именно в периода 28.03.2018 г. – 26.06.2018 г. и защо именно
подзащитният ми е следвало да свиква заседание на УС,
за което да уведоми за отказ, който е година преди това, още повече при
цитирани в диспозитива като нарушени правила, които
предполагат възможност за всеки член на УС да свика такова заседание, ако прецени,
че същото е необходимо. Не става ясно защо се инкриминира невъзлагането на
изследване и оценка на пътя от Института по пътища и мостове, без да са
посочени факти, които да правят тази оценка задължителна по някакъв начин
задължителна за изпълнителя, или да обуславят извършването на такава оценка като
предпоставка било за търсене на отговорност на изпълнителя, било за ангажиране
на принудителни действия за отстраняване на констатираните нередности. Това са
част от абсолютните неясноти и противоречия в обвинителния акт, които правят
защитата невъзможна, тъй като за г-н Г.е невъзможно да организира защитата си.
Обвинението се е концентрирало върху това да установи, че в един период от
време в продължение на близо година различни
институции са установявали, че има проблем с този път, АПИ е сезирана и по
никакъв начин не се занимава с конкретните
задължения лични на Г. в качеството му на длъжностно лице, като се посочи конкретни
длъжности действия, които само той е могъл да извърши, не е извършил, в
резултат на което се твърди да е могло да настъпят вредните последици. Липсва
причинна връзка и не са изложени никакви факти между обвинението за това, че не
е свикано заседание на УС, на което да се изготви експертиза именно от
Института по пътища и мостове, след като е имало констатации на компетентния
орган за недостатъци на пътя и твърдението за наличието на специална цел,
набавяне на облага за сдружението. Факти в обвинителния акт за съществуването
на специалната цел няма. Моля да прекратите съдебното производство и да върнете
делото на прокурора, като по отношение на останалите точки от 4 нататък считам,
че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
по т. 5 също не са налице основания за предприемане на действия, предвидени в
нея.
Моля да отмените на подзащитния ми взетата мярка
за процесуална принуда, или я замените с най - леката „Подписка“, тъй като не
се налага продължаване на действието на „Паричната гаранция“, тъй като
перфектното процесуално поведение на г-н Г. прави налагането на тази по-тежка
мярка за процесуална принуда ненужна. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. В.: Делото е подсъдно на СГС. По т. 2 за мен
има основание за прекратяване. Фактите, както са изложени за подзащитният ми Д.А. не описват престъпление, но тъй като
тази възможност беше отнета на съда за разпоредително заседание, не правя искане
за прекратяване на наказателното производство. Няма основания за спиране на наказателното
производство. По т. 3 ние не правим искания за допуснати на досъд.
производство съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на
фактите, изложени за г-н А. има много неистини. В хода на съдебното следствие
ще ги установим и ще стане ясно, че това, което се твърди като престъпна
дейност, няма никаква фактическа основа. Нямам искания за разглеждане на делото
по особените правила. По т. 5 нямаме искания за закрити врата, резервен съдия,
съдебни заседатели. По т. 6, моля да отмените мярката за неотклонение на подзащитния ми Д.А. „Парична гаранция“, евентуално да го
оставите без мярка за неотклонение, или евентуално „Подписка“. Доказателствата,
които съществуват по делото говорят за перфектно процесуално поведение. Към
настоящия момент подобна мярка за неотклонение намирам за прекомерна. Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Поддържам казаното от адв. Л..
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Поддържам казаното от адв. В..
ПРОКУРОР Л.: Противопоставям се на искането за промяна
на мярката за неотклонение на подсъдимите Г. и А.. Мерките са съобразени с повдигнатите
обвинения.
ПРОКУРОР ЛАЗАРОВ: Поддържам казаното от колегата.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ приема, че са налице предпоставките
за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради
допуснати на досъд. производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите, чрез изготвянето на неясен обвинителен акт, съдържащ в
своите рамки множество противоречия, лишаващи и двамата обвиняеми от
възможността да разберат в какво са обвинени и да осигурят адекватна на
обвиненията защита. Съдът изцяло споделя възраженията на защитата на подсъдимия
Г., поради което не намира за необходимо да ги приповтаря и възпроизвежда
отново в мотивите на собственото си определение. Всички неясноти, посочени от
защитата следва да бъдат отстранени от СГП, след като делото й бъде върнато.
Освен казаното
от защитата, съдът констатира и следното:
В обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че УС на АПИ се е състоял от трима
членове. Никъде не е посочено името на третия от членовете, извън двамата
подсъдими. Не става ясно и поради каква причина е ангажирана единствено тяхната
наказателна отговорност за несвикване на извънредно заседание на УС при положение,
че възможност да стори това е имал и
третия член на УС, чието име по неясна за съда причина изобщо не фигурира в обвинителния
акт.
Отделно от това следва да се има предвид, че и
двамата подсъдими са обвинени за това, че не са изпълнени служебните си
задължения, като са нарушили посочени в обвинителния акт текстове от Закона за
пътищата и от правилата за работа на УС на АПИ, сред които е и чл. 11 и чл. 12
от същите правила, утвърдени със заповед с посочен номер на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. При запознаване със съдържанието на посочените
текстове от правилата се установява, че чл. 11 не съдържа задължения за членовете
на УС, а сочи тяхно правомощие да свикват извънредни заседания на УС по
предвидения в същите правила ред.
Отделно от това, обстоятелствената част на обвинителния
акт съдържа изобилна фактология, която привидно няма
отношение към обвинението по начина, по който е формулирано в диспозитива на обвинителния акт и значително предхожда
инкриминираното бездействие на двамата подсъдими. Тази фактология
съдържа конкретни действия и на двамата подсъдими, които са били насочени към реализиране
на гаранционната отговорност на изпълнителите – „Т. Своге“ и влизат в
противоречие с тезата на прокуратурата, че конкретното бездействие на двамата
подсъдими, изразяващо се в несвикване на заседания на УС е целяло набавянето на
имотна облага за ДЗЗД „Т. Своге“.
Съдът приема, че не са налице основания за
изменение или отменяване на мерките за неотклонение на двамата подсъдими.
Поради така изложените съображения и на основание чл.
249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3548/2020
г. по описа на СГС, НО, 24 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в
мотивите на настоящото определение процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА мерките за неотклонение на подсъдимите С.А.Г.
и Д.С.А. -„Парична гаранция“ в размер на по 10 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
пред САС в 7 - дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 15.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: