РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Благоевград, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20251210200531 по описа за 2025 година
Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. Х. с местоживеене в Б , против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К и №10125103, издаден от ОДМВР-Благоевград, с
който на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 400.00лв., във връзка с нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден при
допуснати процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е
доказано описаното с него нарушение, защото жалбоподателят не е
управлявал посоченото в електронния фиш МПС на отразената във фиша
дата. Иска се отмяна на обжалваният акт .
ОДМВР-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират
свой представител по делото, а в придружително писмо с преписката до съда
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
защитник на жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират
представител и становище по жалбата.
1
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице, което
има право да обжалва електронния фиш като негов адресат и той е упражнил
това си право в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /Електронния фиш е връчен
лично на жалбоподателя чрез разписка на 20.02.2025г. и след като е
констатирал, че не е бил водач на процесният автомобил на датата и мястото,
заснети в този електронен фиш, на 04.03.2025г., Х. е подал собственоръчно
попълнена декларация по чл. 189, ал.4 от ЗДвП при санкционния орган, с
която е посочил, че водач на автомобила му тогава е било лицето Г Г ,
починал м.01.2025г. , като е поискал анулиране на фиша. Въпреки последното,
видно от Докладна записка рег.№1116л-2671 от 11.03.2025г. на мл.инспектор
при Сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград и Писмо с рег.№111600-
4351/17.08.2025г. на Началник сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-
Благоевград, тази декларация не е призната и приета от страна на
санкционния орган и издаденият на името на Х. електронен фиш е оставен в
сила, а не е бил анулиран. По делото няма доказателства за датата на връчване
на писмото от 17.03.2025г. на Началник сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-
Благоевград, но след това писмо на 08.04.2025г. Х. е подал жалбата си срещу
неанулираният електронен фиш. Ето защо и доколкото по делото не е спорно,
че процесната жалба е подадена именно в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН след
това писмо на представител на санкционният орган, с което жалбоподателят е
уведомен, че искането му за анулиране на процесния електронен фиш не се
зачита, както и декларацията му по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, то съдът приема, че
тази жалба е подадена именно в изискуемият се срок както по ЗАНН, така и по
ЗДвП, защото самото подаване на въпросната декларация също е по своето
естество жалба и оспорване на този електронен фиш./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи
по категоричен и безспорен начин, че на жалбоподателя е издаден електронен
2
фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от
мобилна система за видео наблюдение /клип/, със серия на фиша К и
№10125103.
Електронният фиш е издаден на дата 16.12.2024г. от ОДМВР-
Благоевград, въз основа на снимков материал, направен АТСС Celeritas
MVD2020 на дата 16.12.2024г. в 15.27 часа / когато е била позиционирана за
работа мобилна система за заснемане на нарушения за скорост/ и със снимки
от същата дата в 15.46 часа /2бр./ със заснет чрез системата вече автомобил,
който е собственост на жалбоподателя.
В електронния фиш е отразено, че на 16.12.2024г. в 15.46 часа, в Б , обл.Б
, на път 1, 364.4 км, респ. на ПП1 Е-79, км 364+400, в посока на движение от
гр.Б към гр.С , извън населено място, при ограничение на скоростта от 60
км/час, въведено с пътен знак В-26, е заснето с посочената АТСС, че водач с
МПС с марка и модел „О “ с рег.№ , е извършил нарушение за скорост, като е
установена при това въведено ограничение на скоростта за пътния участък,
скорост за описаното МПС от 108км/час, което е в превишение на
ограничението с 48 км/час . Върху снимковият материал изрично е отразено,
че приетата за скорост на заснетия автомобил такава, е определена след
приспадане на техническия толеранс в полза на водача.
При направена справка в регистъра на МПС, приложен и като
доказателство по делото, е констатирано, че собственик на заснетият в клипа
автомобил е жалбоподателя К. Т. Х., който обаче оспорил след издаването на
фиша, че е бил водач на този автомобил на процесната дата и място.
Описаното деяние във фиша е квалифицирано като административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв., във връзка и на
основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
В удостоверение на надлежното въвеждане на ползваното в случая АТСС
за заснемане на твърдяното нарушение и техническата изправност на същото,
по делото е представено електронно извлечение от преглед на документа за
вписването на това средство като измервателно такова и сертифицирано за
измерване на скорост на МПС в Българския институт по метрология към дата
13.12.2022г., след което това техническо средство се счита за безсрочно
валидно.
3
С Протокол №159-ЗЧ-ИСИС/28.11.2024г. на Български институт по
Метрология се удостоверява техническата изправност на техническото
средство за измерване на скорост при МПС, включено в ползваната АТСС при
заснемане на твърдяното нарушение на процесната дата. От съдържанието му
е видно, че техническия толеранс и възможно отклонение при това замерване
е +-3 км/час, именно който толеранс се констатира, че е отчетен при
определяне на заснетата
При разпита на Св. М., който е младши автоконтрольор при санкционния
орган и служителят работил с процесната АТСС при заснемане на твърдяното
нарушение се установи, че именно той е работил на процесната дата с
ползваното за установяване на нарушението техническо средство в мобилната
АТСС, тип „тринога“, която лично позиционирал на мястото, заснето в снимка
от 16.12.2024г. в 15.27 часа към обжалваният електронен фиш . Участието му
в подготовката за работа с тази система се изразило именно в позициониране и
нивелиране на мобилната система, както и във въвеждане на ограничението
за скорост в контролирания пътен участък. След което, заснемането на
нарушенията за скорост, св.М. установява, че се извършва автоматично при
засичане на скорост над въведеното ограничение, чрез създаване на снимки на
автомобила с констатирана от техническото средство, несъобразена с
ограничението скорост. За нарушител се приема собственика на заснетото
МПС, на когото след установяването му по регистрационния номер на
заснетия автомобил, се издава електронен фиш. Св.М. сочи, че при
възражение на собственика, че не е бил водач на автомобила на датата на
нарушението, тогава му се предоставя възможност да подаде декларация по
чл. 189 от ЗДвП, в която може собственоръчно да посочи кой е управлявал
автомобила му. Според св.М., ползваното техническо средство за измерване на
скоростта на автомобилите на процесната дата и място е било технически
изправно, а той заявява, че е бил предварително обучен за работа с тази
АТСС.
В хода на процеса по искане на жалбоподателя е разпитан и свидетеля Б ,
който установява, че присъствал лично на уговорката между жалбоподателя и
лицето Г Г , който поискал Х. да му предостави за ползване процесния
автомобил за да отиде с него до клиенти в гр.С които считал, че се крият от
него защото познават, ползваният от него автомобил. Жалбоподателя се
съгласил и докато Г ползвал автомобила му да отиде до гр.С , св.Б и Х.
4
останали да пият кафе в Б .Свидетелят сочи, че автомобилът на
жалбоподателя бил върнат на същия ден около 15. 00 часа от лицето Г Г
отново в негово присъствие. След тази случка св.Б твърди, че разбрал от
жалбоподателя, че на него е издаден електронен фиш за скорост докато Г му е
управлявал автомобила на посочената дата. В същата насока са и дадените
обяснения от подсъдимото лице, което сочи, че през м.януари на 2025г.,
лицето Г Г , който му бил приятел, е починал. Именно за това и посочил
въпросното обстоятелство в подадената декларация по чл.189, ал.4 от от
ЗДвП, в която Х. лично отразил, че не е управлявал автомобила си на
процесната дата и място и поискал да му се анулира обжалваният фиш, но
това не било сторено от санкционния орган .
За извършеното заснемане е издаден и нарочен Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта по образец с
дата 18.12.2014г., съобразно Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Видно от копие
на този Протокол към делото, извършеното заснемане на нарушението в
разглежданият случай е на датата, отразена и в обжалваният електронен фиш .
В Протокола също така е посочено, че автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта за процесната дата и място е използвано в периода
14.50ч. -16.50 часа. Посочено в него е и поставеното ограничение на скорост с
пътен знак В-26 до 60 км/час, техническото средство, с което се заснемат
нарушенията за скорост, както и, че мобилната АТСС е позиционирана на 300
метра от ограничителния пътен знак за скорост .
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи се удостоверява материалната компетентност на издателя на
обжалвания електронен фиш, а именно ОДМВР-Благоевград .
Приета като доказателство е и план-скица за въведената вертикална
регулация и пътни знаци за процесният пътен участък, от която се установява,
че на процесното място е въведен ограничителен знак за скорост „В-26“ ,
определящ за допустима скорост на движение на автомобилите , извън
населеното място, скорост от 60 км/час .
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО И ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ
5
При така установените фактически дадености, въз основа на
ангажираният по делото доказателствен материал, съдът намира,че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, а жалбата срещу него
е основателна.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и
конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието е ПП, на Е-79, в
район 346+400 с посока на движение от Б към гр.С , което според съда е
напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този
реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и
заснето в снимков материал към електронния фиш с №10125103 с дата на
заснемането 16.12.2024г., което изключва всякакви съмнения и относно
неяснота и по този реквизит на обжалвания акт . Ясно и конкретно е посочена
и датата на извършване на деянието- 16.12.2024г. в 15.46 часа, които
напълно съвпадат с датата и часа в клипа относно момента на заснемане на
нарушението за скорост в този случай. Конкретно и подробно е описан
фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а именно,
че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на
жалбоподателя с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 60
км/час, сигнализирано чрез пътен знак В-26, като превишението е отчетено и
с оторизирано техническо средство-№ , включено към АТСС Seleritas MVD
2020. При приспадане на толеранса за техническа неточност на
ползваният Радар от 3 км/час, съставителят на електронния фиш е отразил
като стойност на превишението 48 км/час . В електронния фиш ясно и
коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
Издаденият електронен фиш се доказа и , че е бил връчен на
жалбоподателя лично на 20.02.2025г.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен
носител на снимков материал /снимки/ от автоматизираната система за
видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният
видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на
жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не може да
се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва
електронен фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и
6
доказателствата за установяването му.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на
процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
От своя страна, нормата на пар.1, т.1 от ЗАНН /публикувана и в сила ДВ
бр.81 от 2015г./, електронен фиш е електронно изявление върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система /АТСС в казуса/, въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушение от такива автоматизирани системи или технически средства.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен
фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е
надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално
нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен и
възраженията в обратна насока от страна на жалбоподателя, са
неоснователни.
/В бланката–образец на ЕФ е пропуснато да се посочи, че същият може
да се обжалва в 14-дневен срок пред съда съгласно нормата на чл. 189, ал.8 от
ЗДвП, вр. с чл.59 от ЗАНН, но последното е и законово регламентирано,
следователно се счита известно на дееца, за това този пропуск не засяга в
значима степен правото на защита и именно за това, въпросното право е
упражнено право надлежно и своевременно. Ето защо този пропуск не
променя извода за цялостна процесуална законосъобразност на обжалваният
акт и не може да е основание за отмяната му . /
От друга страна обаче с ангажираните по делото доказателства /гласни и
писмени/, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че
7
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение,
на водачите на ППС, е забранено да превишават определените стойности на
скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.
От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на процесната
дата /15.12.2024г. в 15.46 часа/ и на процесното място /процесното място по
ПП1, Е-79, км 364+400, с посока на движение от Б към гр.С /, за водачите на
ППС, е било въведено ограничение за скорост от 60 км/час, чрез пътен знак
/“В-26“/, което ограничение не е съобразено от водача на автомобил с марка и
модел „О “ с рег.№ /, защото той се е движел през процесния пътен участък
към този момент със скорост от 108 км/час или с превишение на въпросното
въведено ограничение от 48 км/час. Тези факти се доказаха с приложена по
делото снимки от АТСС към обжалваният електронен фиш, с показанията на
св.М., с изготвеният от него Протокол за ползване на АТСС. Техническото
средство от своя страна, с което е фиксирана скоростта на управляваният от
жалбоподателката автомобил на процесната дата и място, включено в
процесната АТСС, се доказа, че е надлежно утвърдено за такова измерване с
удостоверение към 13.12.2022г. и е без краен срок на валидност /безсрочно/.
Доказа се също така с представен Протокол за техническо изпитване на това
техническо устройство към ползваната АТСС, че то е било и технически
изправно към датата на процесното заснемане на нарушението, след като е
преминало успешно такова техническо изпитване. Ето защо, съдът приема за
безспорно доказана и надлежно установена скоростта на посоченият в
електронния фиш лек автомобил.
В казуса обаче не се доказа, че водач на този автомобил е бил именно
жалбоподателя Х.. В тази насока са както обясненията на Х., така и
показанията на св. Б , които са категорични, че на процесната дата
16.12.2024г., преди обяд, процесният автомобил, който е собственост на
жалбоподателя, е предоставен за ползване на 3-то лице, а именно Г Г , за да
отиде с него до гр.С при свои клиенти. Автомобилът е бил върнат на Х. от Г
на 16.12.2024г. около 15 часа, отново в присъствието и на св.Б , който в този
момент пиел кафе заедно с Х. в Б . Именно за това, след като му бил връчен
електронния фиш на 02.02.2025г., жалбоподателят веднага депозирал
8
Декларация по чл.189, ал.4 от ЗдвП пред санкционния орган /на 04.02.2025г./,
в която посочил, че не е бил водач на автомобила си, а такъв е бил Г Г , който
междувременно бил починал през м.01.2025г. Наред с това, жалбоподателят
поискал и анулиране на издаденият на негово име електронен фиш, след като
не е бил водач на автомобила при заснемане на процесното нарушение за
скорост . Вместо да направи последното, включително и преди това да изиска
допълнителна информация от Х. за посоченият водач Г , ако е считано, че има
нужда от това / посочване на 3 имена, вместо две и пълен адрес на Г /, макар
законодателят да не изисква някаква конкретна информация освен посочване
на данни за водача на съответното ППС, който не е собственик на заснетия с
нарушение автомобил, реално изпълнено от жалбоподателя и вписано в
декларацията му, санкционният орган напрактика е игнорирал без
никакво фактическо и законово основание тази декларация на
собственика на процесния автомобил в пълен разрез с разпоредбата на
чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП и е издал обжалваният електронен фиш
срещу него, без да има никакви доказателства за извършителство на
процесното нарушение именно от страна на жалбоподателя.
В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че ползваната в
казуса АТСС има изключително добро техническо качество на заснемане на
автомобилите, като в направените снимки с нея при констатирано нарушение
за скорост, освен ясни данни за модел и номер на автомобила, може да се
получи информация и изключително точна и ясна информация и за водача на
този автомобил, условия на пътя и дори пейзаж около автомобила. В резултат
на последното, съдебният състав и сам при явяване на жалбоподателя в
съдебното заседание констатира, че той не е лицето, заснето като водач в
процесния автомобил към датата на извършване на твърдяното
нарушение за скорост .
След като не се доказа, че жалбоподателят е бил водач на процесния
автомобил на датата и мястото на извършване на твърдяното противоправно
деяние, то той не е извършил нито от обективна, нито от субективна
страна вмененото му нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Като не е отчел
последното и въпреки липсата на доказателства за извършителство на
нарушението, е издал обжалваният електронен фиш на срещу жалбоподателя
Х., санкциониращият орган е изготвил материално незаконосъобразен
акт, който като такъв следва да се отмени.
9
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. с чл.63,
ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К
№10125103, издаден от ОД на МВР-Благоевград, с който на К. Т. Х., като
собственик на лек автомобил с марка и модел „О “ и с рег.№ , с адрес : Б ,
ул.“Т “№ , ет. , е наложено административно наказание „Глоба" в размер на
400.00лв./четиристотин лева/, във връзка с административно нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен
сьд в 14- дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10