Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260152 / 24.9.2020г. 24.09.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четиринадесети септември Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03430 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, срещу Община П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 605,42лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 104,67лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1087/28.05.2020г. по ч.г.д.№02144/2020г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Община П. е подал отговор, с който е заявил че производството по делото е допустимо, но е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че в жилището е настанен наемател, който следва да отговаря за всички задължения в имота. Ответникът е оспорил всички представени по делото документи. Ответникът е оспорил всички процесни суми, като погасени по давност.
В съдебно заседание ответникът е заявил, че признава, че дължи на ответника сумата от 18,73лв., представляваща главница за периода 01.04.2017г.- 30.04.2017г. и сумата от 2,43лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2017г.- 19.09.2018г. ответникът поддържа възражението за изтекла давност за вземанията до 31.03.2017г.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1087/28.05.2020г. по ч.г.д.№02144/2020г. на ПРС, поради което и съдът намира така предявените искове са допустими.
По основателността:
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик на процесния топлофициран апартамент, поради което се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД.
В настоящия случай като доказателства за дължимост на процесните суми ищецът е представил справка- извлечение по блокирана сметка, касаеща процесния апартамент към дата 19.09.2018г., видно от която ответникът дължи на ищеца процесните суми. Съдът намира, че представеното извлечение от сметка е частен свидетелстващ документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ изгодни за същото обстоятелства. Съдържанието на този документ обаче не се оспорва от ответника.
Видно от справка- извлечение по блокирана сметка ответникът дължи на ищеца сумата от 605,42лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., и сумата от 104,67лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 19.09.2018г.
Ответникът обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания предхождащи 01.04.2017г. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната тригодишна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време съгласно Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д. №244/2010г., което се включва в практиката задължителна за съдилищата, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита за висящ от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и от този момент ще се прекъсне исковата давност. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 26.05.2019г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 26.05.2016г. са погасени по давност, поради което и съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни поради изтекла давност исковете за сумата от 586,69лв., представляваща главница за периода 01.05.2016г. до 31.03.2017г., и сумата от 102,24лв., представляваща лихва за забава за периода 10.07.2016г.- 19.09.2018г.
Съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18,73лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.04.2017г.- 30.04.2017г., сумата от 2,43лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2017г.- 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1087/28.05.2020г. по ч.г.д.№02144/2020г. на ПРС.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
И двете страни претендират направените по делото разноски, като и двете страни са били представлявани от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 250,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 7,45лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за исковото и заповедното производства, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 193,81лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Община П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 18,73лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.04.2017г.- 30.04.2017г., сумата от 2,43лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2017г.- 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1087/28.05.2020г. по ч.г.д.№02144/2020г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ ИСКОВЕТЕ, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 586,69лв., представляваща главница за периода 01.05.2016г. до 31.03.2017г., и сумата от 102,24лв., представляваща лихва за забава за периода 10.07.2016г.- 19.09.2018г.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, сумата от 7,45лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, да заплати на Община П. сумата от 193,81лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№02144/2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: