№ 21
гр. гр. Добрич, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20213200900046 по описа за 2021 година
Търговско дело № 46/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано
по искова молба вх. рег. № */30.03.2021 г., подадена от Й. СТ. ИВ. ЕГН
**********, В. ИВ. ИВ. ЕГН ********** и СТ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** -
всички със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич, с
която срещу ЗКЛИ гр. София, бул. „С. Ш“ № *, ЕИК ** при условията на
обективно съединяване са предявени следните искове:
иск от Й. СТ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ №
12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 200 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на нейния съпруг И И. И., поч. ** г., настъпила в резултат на ПТП,
виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при **,
ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. ( датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция
) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск от В. ИВ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ №
12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 200 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на нейния баща И И. И., поч. ** г., настъпила в резултат на ПТП,
виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при **,
ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. ( датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция
) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск от СТ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“
№ 12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 200 000.00 лв., представляваща
1
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на неговия баща И И. И., поч. ** г., настъпила в резултат на ПТП,
виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при **,
ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. ( датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция
) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ответникът ЗКЛИ гр. София оспорва иска по основание и размер, като
поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото
разноски. Изложени са възражения относно наличието на застрахователно
събитие и относно вида, характера и степента на уврежданията на
пострадалия. Инвокирани са твърдения за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия с принос в размер на 80 % .
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена
от инж. Е.Ж., на ** г., около 06.40 ч., по път **, в посока към гр. Б и в лентата
за движение в посока към гр. Б се е движел лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №
**, със скорост около 40.61 км/ч. Автомобилът е управляван от И И. И., като
на предната седалка е пътувала съпругата му Й. СТ. ИВ.. Съгласно
техническата спецификация за съответната марка и модел МПС от
модификацията „Ф. П.“ е оборудван с триточкови автоматични предпазни
колани за водача, пътника до него на предна дясна седалка и пътуващите на
трите места на задната седалка. Пътната настилка била асфалтова, мокра, без
неравности и повреди по нея, прав участък. Платното за движение в района
на местопроизшествието е било със широчина 6.00 м., разделено с единична
прекъсната линия М3 на две равни части с широчина по 3.00 м.
Метеорологичните условия – тъмна част на денонощието, облачно време и
добра видимост. В същото време, по същия път но в противоположна посока
от с. Дропла към с. Змеево, в лентата за движение в посока с. Змеево се е
движел лекият автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, със скорост около 67.39
км/ч. управляван от М Д.а Г, която е пътувала само в автомобила.
Наближавайки мястото на произшествието, водачът на л.а. „Х. Д.“ е
възприела насрещно движещият се л. а. „Ф. П.“ и след като е превключила
фаровете си на къси светлини е видяла паднал голям клон от дърво на пътя в
нейната лента на движение. Водачът на л.а. „Х. Д.“ е преценил, че не може да
спре автомобила си преди достигането на до падналия клон от дървото и е
решил да заобиколи препятствието, поради което е навлязъл в лентата за
насрещното движение. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното
пресичане на траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар
между предната лява част на л. а. „Ф. П.“ и предната лява част на л.а. „Х. Д.“.
В резултат на удара водачът на л. а. „Ф. П.“ И И. И. починал на място.
Мястото на произшествието се намира на около 260.00 м. след полезащитен
пояс № 2543. След произшествието двата автомобила са се установили в
състояние на покой. При извършеният оглед на кормилните механизми,
окачвания на предните и задните мостове, ходовите части и спирачните
системи на леките автомобили не са установени повреди и неизправности,
които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат
причина за неговото настъпване. Според експертното мнение на вещото лице
2
по съдебно-автотехническата експертиза, водачът на л. а. „Ф. П.“ е имал
техническа възможност да възприеме светещите фарове на движещия се
срещу него л.а. „Х. Д.“ от разстояние не по-малко от 300.00 м. между двата
автомобила, но не е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а.
„Х. Д.“, респ. настъпването на произшествието, от което следва, че
поведението на водача на л.а. „Х. Д.“ не е било съобразено с конкретната
пътна обстановка. Водачът на л.а. „Х. Д.“ е имал техническата възможност да
предотврати удара с л. а. „Ф. П.“, респ. настъпването на произшествието, ако
не бе навлизал в лентата за насрещно движение в момента, в който в
противоположната посока се е движел л. а. „Ф. П.“.
Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от д-р Д.Д., вследствие на ПТП, водачът на л. а. „Ф. П.“ И И. И. е
получил следните травматични увреждания: счупване на множество ребра
двустранно, контузия на белите дробове, кръвонасядане на органите на
средостението, ожулвания на гръдния кош, разкъсване на черния дроб и
слезката, наличие на кръв в коремната кухина, счупване на лява бедрена кост
и открито счупване на двете кости на лявата подбедрица. Разкъсванията на
черния дроб и слезката, както и острата кръвозагуба, са причинили смъртта
на пострадалия. Установените увреждания са резултат на много силен удар с
или върху твърди, тъпи предмети, с направление отпред назад и отляво
надясно. Получените от пострадалия травми са в причинно-следствена връзка
с настъпилото пътно-транспортно произшествие. При огледа и аутопсията на
тялото на пострадалия не са установени характерните лентовидни
кръвонасядания при поставен обезопасителен колан, а са установени
счупвания на ребра в лява гръдна половина и коремна травма – разкъсване на
черния дроб и слезката. Според експертното мнение на вещото лице д-р Д.,
отчитайки механизма на настъпването на произшествието, пострадалият не е
бил с поставен обезопасителен колан. Видно от становището на вещото лице,
ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не биха настъпили
разкъсванията на коремните органи и последвалия кръвоизлив в коремната
кухина, като би могъл да се избегне смъртния изход.
По повод на настъпилото ПТП е образувано ДП № 170/2020 г. по описа
на РУ-МВР-Б, пр. пр. № 741/2020 г. по описа на ОП-Добрич.
С влязла в законна сила на 04.12.2021 г. Присъда № 13/18.11.2021 г. по
НОХД № 341/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, М Д.а Г е призната
за виновна в това, че на **г. около 06.40 ч. по път № 9002, на около два
километра след с. Дропла, общ.Б в посока с. Змеево, общ.Б, при управление
на МПС – лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, нарушила правилата за
движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл. 44, ал. 2 ЗДвП и причинила по
непредпазливост смъртта на И И. И., поради което и на основание чл.3 43 ал.
1, б. ”в” във вр. с чл.342, ал. 1 НК и чл.58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 НК й
налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал. 1 НК се отлага с изпитателен
срок от 3 години.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д. Н. Д. и Г. П. Т. се установи, че загиналият е бил изключително
близък с всички членове на семейството си, като той е им осигурявал
издръжка. Ищцата Й.И. изключително трудно е понесла смъртта на съпруга
си, като на погребението му е припаднала и се е наложило да й бъде
3
поставена инжекция с успокоително лекарство. След смъртта на съпруга си
Й.И. е станала по-затворена в общуването си, като според свидетеля Г.Т.
постоянно говорила за своя съпруг. Ищецът С.И. – син на пострадалия се е
наложило да стане глава на семейството и да осигурява грижи за издръжката
на болната си майка. Ищцата В.И. – дъщеря на пострадалия, от няколко
години живее със семейството си в Пловдив, но имала изградена силна
емоционална връзка с баща си.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на
водачите на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, към трети лица при
застрахователя ЗКЛИ АД, по силата на застрахователна полица № ****,
валидна от 06.07.2020 г. до 06.07.2021 г.
Съгласно установеното задължение в чл. 380, ал. 1 КЗ пострадалите са
отправили претенция вх. № 14367/03.11.2020 г. до застрахователя за
изплащане на обезщетение за причинените в резултат на ПТП
неимуществени вреди, като по този повод застрахователят е образувал щета
№ **.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледаТ по същество.
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
4
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на
застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само
прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на
деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице
трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на ** г., за което вината е на
водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица по силата на застрахователна полица
№ ****, валидна от 06.07.2020 г. до 06.07.2021 г.
С влязла в законна сила на 04.12.2021 г. Присъда № 13/18.11.2021 г. по
НОХД № 341/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, М Д.а Г е призната
за виновна в това, че на **г. около 06.40 ч. по път № 9002, на около два
километра след с. Дропла, общ.Б в посока с. Змеево, общ.Б, при управление
на МПС – лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, нарушила правилата за
движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл. 44, ал. 2 ЗДвП и причинила по
непредпазливост смъртта на И И. И., поради което и на основание чл.3 43 ал.
1, б. ”в” във вр. с чл.342, ал. 1 НК и чл.58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 НК й
налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал. 1 НК се отлага с изпитателен
срок от 3 години.
Постановеният от наказателния съд съдебен акт е задължителен за
5
гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли
е то и вината на дееца.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия И..
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинената на ищеца средна телесна повреда.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на
водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.
С., 2020, 397 - 401.
Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
Доказателствата по делото водят до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. В разглеждания случай е
установено, че пострадалият не е ползвал обезопасителен колан. Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
ползването на обезопасителен колан би предотвратило настъпването на
6
смъртта на пострадалия.
Гореизложените доводи налагат извода, че приносът на пострадалия,
респ. на неговите родители на настъпилите вследствие на процесното ПТП
вреди следва да бъде определен на 50 %.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалите за основателно.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. с. 366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
7
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Цит. съч., 366 – 367.
Характерът на увреденото право е по принцип без правно значение за
възможността за възникване на имуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях обезщетение се определя от съда по справедливост – чл.
52 ЗЗД.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и
характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е
настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
промяната в живота на пострадалия, физическите и психологическите
последици за увредения и други фактори.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета
на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите
по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
8
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на пострадалото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно – следствена
връзка между средната телесна повреда на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е
настъпило ПТП, негативните за ищците последици в емоционален и
психологически план, обществено-икономическа обстановка в страната към
датата на настъпване на ПТП, нормативно определените лимити на
застрахователните покрития към същия момент, както и приносът на
пострадалия, счита, че искът на Й. СТ. ИВ. за неимуществени вреди се явява
основателен и доказан до размер на сумата от 100 000.00 лв., искът на В. ИВ.
ИВ. се явява основателен и доказан за 75 000.00 лв., а искът на СТ. ИВ. ИВ. –
за основателен доказан за 80 000.00 лв.
Исковете следва да се уважат до тези размери, като за разликата до
претендираните размери от 200 000.00 лв. следва да се отхвърлят.
Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от
05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на
Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на
общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд,
и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че
следва да присъди на процесуалния представител на ищците сумата от 10
000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от
10 200.00 лв., представляващи държавна такса в полза на Съда.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 2 500.00 лв., представляващи разноски по
9
делото и адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗКЛИ гр. София, район Студентски, бул. „С. Ш“ № *, ЕИК
** да заплати на Й. СТ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц.
С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич, сумата от 100 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на нейния съпруг И И. И., поч. ** г., настъпила в
резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с
рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при **, ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. (
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100 000.00 лв. до 200 000.00 лв.
ОСЪЖДА ЗКЛИ гр. София, район Студентски, бул. „С. Ш“ № *, ЕИК
** да заплати на В. ИВ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц.
С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 75 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на нейния баща И И. И., поч. ** г., настъпила в
резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с
рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при **, ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. (
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 75 000.00 лв. до 200 000.00 лв.
ОСЪЖДА ЗКЛИ гр. София, район Студентски, бул. „С. Ш“ № *, ЕИК
** да заплати на СТ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц.
С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 80 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на неговия баща И И. И., поч. ** г., настъпила в
резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с
рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при **, ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. (
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 80 000.00 лв. до 200 000.00 лв.
ОСЪЖДА Й. СТ. ИВ. ЕГН **********, В. ИВ. ИВ. ЕГН ********** и
СТ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** - всички със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ №
12, общ. Г. Т., област Добрич, да заплатят на ЗКЛИ гр. София, бул. „С. Ш“ №
*, ЕИК ** сумата от 2 500.00 лв., представляващи разноски по делото и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗКЛИ АД гр. София, бул. „Ч.В“ № *, ЕИК **, да заплати
на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 10 200.00 лв. представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗКЛИ АД гр. София, бул. „Ч.В“ № *, ЕИК **, да заплати
10
на адв. М.Я. сумата от 10 000 ( десет хиляди ) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
11