РЕШЕНИЕ
№
град София, 08.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав,
в публично заседание на десети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 2178/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 13.09.2017
г., постановено по гр.д. № 65036 по описа за 2016 година на Софийски районен
съд първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от М.НА П., БУЛСТАТ ********
срещу Фондация „Б.А.за П. на човека“, БУЛСТАТ********иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4550 лв., представляваща неустойка за
забавено изпълнение на договор с peг. № 93-00- 300/04.06.2015 г.
Недоволен от съдебното
решение е останал ищецът М.НА П., който е подал въззивна жалба, с която иска
отмяна на решението поради неправилност и постановяване на друго решение по същество на
спора, с което да се осъди ответникът да заплати претендираната по процесния
договор сума за периода 13.08.2015 г. до 14.10.2015 г., ведно с дължимата лихва
за забава, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане
на сумата. Развити са съображения, че съдът неправилно е приел, че договорните
отношения са били променени по взаимно съгласие на страните след подписването
на първоначалния договор. В тази връзка се навежда, че нито комисията по чл.11
от договора, нито директора на дирекция ППРЕСПЧ имат пълномощие от страна
възложителя да внасят промени в сключения договор и да определят нов срок за
изпълнението на същия.
В законоустановения срок
е подаден отговор на въззивната жалба от Фондация „Б.А.за П. на човека“, с който се твърди, че постановеното съдебно
решение е правилно и законосъобразно. Представя се становище в подкрепа на направените
възражения. Прави се искане за присъждане на разноски пред двете инстанции.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
От представените доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран с иск от М.НА П. срещу Фондация „Б.А.за П. на човека“ с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4550 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на договор с peг. № 93-00- 300/04.06.2015 г.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват или като санкция. Поради това тя се дължи независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди. Същата е акцесорно задължение и става изискуемо при неизпълнение на друго, главно задължение. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
По делото е безспорно наличието на валидно договорно задължение между страните, както и на валидно сключена клауза за неустойка, като последното е правилно установено и от първоинстанционния съд. Освен това е безспорно, че изпълнението на задълженията на въззиваемата страна е осъществено извън първоначално договорения по процесния договор срок. Спорен между страните е останал въпросът налице ли е виновно неизпълнение на срочното договорно задължение от страна на въззиваемата страна или първоначално договореният срок е бил удължен и съобразно това удължаване не е налице забава в изпълнението.
Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е направил пълна и цялостна оценка на доказателствата, събрани по делото, като обстойно е обсъдил въпросите, свързани с проведената кореспонденция между страните след подписването на споразумението. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, съобразно които е налице валидно предоговаряне на условията по договора досежно първоначалния срок за изпълнение на договорното задължение. От събраните доказателства категорично се установява, че съгласно заповед № 10-04-778/09.06.2015 г. на главния секретар на М.НА П. лицето М.К. е упълномощено, да осъществява контрол и да приема изпълнението по процесния договора.
С решение от 10.06.2015 г. М.К. - ръководител на проекта е определила комисия в състав от 4-ма души със задачи да приеме изпълнението на Договора, ако същият е изпълнен съгласно договореностите и в случай на частично или лошо изпълнение да упражни П. по чл. 10, ал. 1, т. 1.1 и чл. 11, ал. 3.4 и 5 от Договора.
В писмо от 30.06.2015 г. от М.К. до ръководителя на проекта по Договора изрично е посочено, че периодът от време, необходим на комисията за приемане на работата, не се включва в срока за изпълнение. По отношение на предложения от ответника график за изпълнение, същата заявява, че предложението за провеждане на обществено обсъждане през последните две седмици на м. септември е разумно и обосновано, като моли да бъде предложена дата, съобразена е натовареността на възложителя.
В протокол от оперативна среща на екипа за управление от 07.09.2015 г., на която са присъствали ръководителят на проекта и членовете на комисията, между страните по договора е определено общественото обсъждане на доклада да се проведе на 14.10.2015 г. На срещата от страна на възложителя са присъствали членове на комисията по приемане на изпълнението, както и упълномощеното длъжностно лице - ръководител на проекта, с които е постигнато съгласието за датата на провеждане на общественото обсъждане.
С приемо-предавателен протокол от 14.10.2015 г. възложителят е приел работата без възражения като изпълнена съгласно договорените условия - точно, качествено и отговаряща на указанията му. В протокола изрично е отбелязано, че в хода на подготовката на общественото обсъждане, Дирекция ППРБЕСПЧ е дала указания и съгласие общественото обсъждане да се проведе на 14.10.2015 г., за да се ангажира присъствие и на магистрати, инспектори и експерти от ИВСС, е оглед периода на съдебната ваканция, както и други съображения за служебна натовареност.
От разгледаните доказателства е видно, че в проведената писмена и устна кореспонденция между страните по договора, от страна на възложителя са участвали упълномощени да приемат изпълнението по договора лица. В тази връзка следва да се има предвид, че това изпълнение е невъзможно да се извърши без съдействието на възложителя и то, както е видно от посочените горе доказателства, е било дадено. Посредством именно това съдействие е прието, че общественото обсъждане на доклада ще се извърши след договорения срок, както и че периодът от време, в който се дава това съдействие(съгласуване на дати, одобрение на доклада, корекции на същия и други) не е част от предвидения по първоначалния договор срок. Не на последно място, работата на изпълнителя е била приета и то без възражения от лицата, които са били изрично упълномощени да приемат изпълнението( с приемно предавателен протокол от 14.10.2015 г.). Видно е, че в нито един момент изпълнителя на проекта не е проявил виновно поведение и не е допуснал едностранно забавяне на изпълнението, което да не е съгласувано изрично и писмено с възложителя, чрез упълномощените да ръководят проекта и да приемат изпълнението по него лица. Изпълнението на договорното задължение е направено извън срока, тъй като е налице последващо волеизявление от страна на възложителя, с което този срок е променен. Именно до тези изводи е достигнал и първоинстанционният съд, като е направил и подробно изложение на фактическите и правните си изводи в мотивите на обжалваното съдебно решение, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя. Предвид последното и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща и към тези мотиви и намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна се дължат направените в хода на делото разноски. Въззивникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от тази страна, което съдът е длъжен да разгледа. В тази връзка
като направи преценка на претендирания материален интерес, проявената
процесуална активност на процесуалния представител на въззиваемия и съобрази
размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата за минималните
им размери, съдът намира възражението за прекомерност за основателно. По тази
причина приема, че на въззиваемия следва да се определи и присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
По
изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 13.09.2017 г.,
постановено по гр.д. № 65036/2016г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М.НА П., БУЛСТАТ ******** да заплати на Фондация
„Б.А.за П. на човека“, БУЛСТАТ********сумата от 600 лв. разноски за
производството на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.