Присъда по дело №1807/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №69/05.04.2023г. по НОХД №1807/2022г. по описа на РС-
Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по
Досъдебно производство №189/2020г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас, пор. № 964/2020г. по
описа на БРП, по който е образувано производство срещу подсъдимия A. Х. Х. /с предишни
имена С. Н. Д./, роден ****, ЕГН: **********, български гражданин, с начално образование,
осъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.316, вр. чл.308 ал.2, вр.
ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 09.04.2020г. в
гр.Камено, на ул.„Георги Д.“, съзнателно се ползвал от неистински официален документ,
доказващ правоуправление на моторно превозно средство, а именно свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство с № *****, издадено от Република
Германия на 03.02.2020г. на името на С. Н. Д., роден на ****г., валидно до 02.02.2035г.,
като го представил пред Н. Г. Д. - мл. автоконтрольор към РУ - Камено, когато от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение,
което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание в минимално предвидения в закона размер, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с определяне на изпитателен
срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия – адв.Г. К. моли съда да приеме, че подзащитният й е
извършил вмененото му във вина деяние, но с оглед наличието на реабилитация по право по
отношение на същия, моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с определяне на изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият, не се явява в съдебно заседание, като производството се разгледа на
основание чл.269, ал.3 НПК в негово отсъствие.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият A. Х. Х. /с предишни имена С. Н. Д./, с ЕГН: **********, е роден ****.
Същият е български гражданин, с начално образование, осъждан.
На 09.04.2020г. за времето от 07.30 часа до 19.30 часа свидетелите Н. Д. и М. Г. -
полицейски инспектори в РУ - Камено, и свидетелят И. Д. - мл. разузнавач при РУ – Камено,
извършвали обход на ул. „Георги Д.“ в гр.Камено. Те забелязали лек автомобил „Опел
Корса“, с peг. № ****, който не бил с включени дневни светлини. Свидетелят Д. спрял
автомобила за проверка и заедно със свидетелите Г. и Д. установили самоличността на
водача - С. Н. Д., ЕГН: **********, от ***** За допуснатото нарушение по чл.70, ал.3 и
чл.129, ал.2, т.1 от ЗДвП, на С. Д. бил съставен АУАН, серия АА № 632321 от 09.04.2020г.
Свидетелят Д. поискал от водача да представи свидетелство за управление на
моторно превозно средство и същият представил такова с № *****, издадено от Република
Германия на негово име от 03.02.2020г., валидно до 02.02.2035г. Полицейският служител се
усъмнил в истинността на документа, тъй като по него липсвали холограмни знаци. По тази
причина той поискал от обвиняемия Д. да му представи същия доброволно, в която връзка
бил съставен протокол за доброволно предаване.
В хода на разследването била назначена и изготвена експертиза по техническо
1

изследване на документи, обективирана в Протокол №57/04.06.2020г. на експерт-
криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР - гр.Бургас. Според заключението на същата
представеното за изследване гръцко свидетелство за управление на МПС, което според
съдържащите се в него данни е с № *****, издадено от Република Германия на името на С.
Н. Д. от 03.02.2020г., валидно до 02.02.2035г., е изработено от друга синтетична материя, а
не от поликарбонат, както оригиналните, ламинирано е с прозрачно синтетично фолио и е
със заоблени ъгли. В изготвената експертиза са описани редица различия между оригинално
свидетелство и представеното за изследване такова, с оглед на които вещото лице е
извършило преценка, че представеният за изследване документ е неистински, съответно не е
издадено от служба, имаща това право в Република Германия. В тази връзка на обвиняемия
е съставен и още един АУАН, серия АА № 632322 за допуснато нарушение по чл.150, ал.3 от
ЗДвП - за това, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – Н. Г. Д. /л.19 от ДП/, М. Н. Г. /л.20 от ДП/ и И. Х. Д. /л.21 от ДП/,
експертна справка №34/09.04.2020г. , изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при
ОД на МВР-гр.Бургас /л.10 от ДП/, Протокол №57/04.06.2020г. за извършена експертиза по
техническо изследване на документи, изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при
ОД на МВР-гр.Бургас /л.26 от ДП/, АУАН серия АА № 632321 от 09.04.2020г. /л.14 от ДП/,
АУАН серия АА № 632322 от 09.04.2020г. /л.15 от ДП/, ЗППАМ №20-7779-
000036/09.04.2020г. /л.16 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 08.04.2020г. /л.8 от
ДП/, свидетелство за управление на моторно превозно средство /л.12 от ДП/, справка за
нарушител/водач, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите
множество приложени по делото писмени доказателства.
На първо място, от показанията на свидетелите Н. Г. Д., М. Н. Г. и И. Х. Д. се
установява, че на 09.04.2020г. в гр.Камено, на ул.„Георги Д.“, същите са спрели за проверка
водача на лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № *****, а именно подсъдимия - A. Х. Х..
Последният представил на Н. Г. Д. - мл. автоконтрольор към РУ - Камено свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с №
*****, издадено от Република Германия на 03.02.2020г. на името на С. Н. Д., роден на
****г., валидно до 02.02.2035г. Съдът кредитира показанията на тези свидетели /в това
число и прочетените такива на основание чл.281, ал.4 вр. чл.281, ал.1, т.2 НПК/ в цялост
като последователни, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Съдът кредитира и Експертна справка №34/09.04.2020г. и Протокол №57/04.06.2020г.
за извършена експертиза по техническо изследване на документи, изготвени от експерт-
криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр.Бургас, като намира същите за компетентно
извършени и отговарящи изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
Видно от същите процесното свидетелство за управление на моторно превозно средство,
което според съдържащите се в него данни е с № *****, е неистинско и съответно не е
издадено от служба, имаща право на това в Република Германия, като в изследователската
част на заключението подробно се описват признаците, по които предоставеното за
изследване СУМПС се различава от истинските такива.
Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива
навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към
повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под
съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от
съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на
2

вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, а
именно ползване от неистински официален документ, доколкото не са събрани
доказателства, че от подсъдимия може да се търси наказателна отговорност за самото
съставяне на същия.
За да възприеме посочената по – горе фактическа обстановка съдът взе предвид и
наличната по ДП справка за нарушител/водач, видно от която макар на подсъдимия никога
да не е издавано СУМПС в страната ни, същият очевидно осъществява дейността по
управление на МПС, тъй като от 2009г. до 2020г. спрямо него са издавани няколко на брой
АУАН, НП и електронни фишове за нарушения на ЗДвП. Нещо повече, видно от
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Х. последното извършена от
него противообществена проява е престъпление по транспорта и съобщенията, осъществено
през 2012г. От изложеното може да се заключи, че в периода от 2012г. до 2020г. /когато се
твърди подсъдимият да се е снабдил с гръцко СУМПС/ Х. е управлявал МПС без налично
свидетелство за правоуправление. Същият очевидно не може да се снабди с такъв документ
в страната, тъй като не отговаря на изискванията за образование в тази връзка, което именно
по мнение на настоящия съдебен състав го е мотивирали да се снабди с неистинско такова, в
което е посочено, че е издадено от компетентните власти в Република Германия.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни престъпления” са
най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и
съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС,
неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един „неистински
официален документ”. В закона няма легална дефиниция за „документ”, но според
Постановление №3 от 23.03.1982г. по н.д. №12/81г. на Пленума на ВС, документът съдържа
факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на
такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права
и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа включва както
изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От своя страна
според легалната дефиниция в чл.93, т.5 НК – „официален документ” е този, който е издаден
по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а “неистински
документ”, съгласно чл.93, т.6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило.
В конкретния случай свидетелството за управление на моторно превозно средство
правилно е било квалифицирано от БРП като „неистински официален документ”, доколкото
съдържа всички гореописани характеристики. Същият се издава по установен ред и форма –
съобразно НАРЕДБА № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
3

дисциплина респективно еквивалента на този нормативен акт в Република Германия. На
документа е придаден вид, че изхожда от компетентните органи в Република Германия,
които обаче, видно от възприетата по-горе фактическа обстановка, не са го издавали, поради
което не остава никакво съмнение, че свидетелството наред с качество си на официален
документ е и „неистински” такъв по смисъла на закона.
За отговорността по чл.308 НК е важно да се установи, че официалният документ е
издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без значение дали документът е с
вярно или невярно съдържание. Въпреки това - в конкретния случай, а и с оглед прецизност,
съдът следва да посочи, че наред със своята неистинност, СУМПС е и с невярно
съдържание, доколкото удостоверява факти, които не отговарят на действителното
положение.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 НК се изразява в „ползването”
на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай
действията на подсъдимият Х. по представяне пред свидетеля Н. Г. Д. - мл. автоконтрольор
към РУ - Камено на свидетелството за правоуправление на МПС категорично представлява
„ползване” на документа, поради което и този признак от обективна страна е налице.
Правилно БРП е ангажирала отговорността на подсъдимия за ползване на документа,
а не за неговото съставяне. В Решение №429 от 31.05.2005г. по н.д. № 904/2004г., I н.о. на
ВКС, е прието, че престъпният състав на чл.316 НК е субсидиарен, защото същият е
приложим само когато отговорността на ползвателя не може да се реализира за самото
съставяне на документите. В конкретния случай не са налични никакви доказателства, че
именно Х. лично или посредствено е съставил документа, поради което и правилно
обвинението спрямо същия се е ограничило само до престъпното им ползване.
От субективна страна престъплението по чл.316 НК е извършено при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. В частност подсъдимият много добре е
знаел, че в действителност няма правоспособност да управлява МПС, поради което и
притежаваното от него СУМПС отразява неверни обстоятелства и няма как да е издаден от
длъжностното лице, посочено в него. Нещо повече подсъдимият е действал с ясното
съзнание, че представяйки този документ пред служители на РУ - Камено същият ще го
ползва по предназначение, а именно – за да удостовери пред компетентните лица, че има
правоспособност да управлява МПС, като от волева страна е целял именно това.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Х. обстоятелство, съдът отчете
констатираната у същия склонност за нарушаване както правилата на ЗДВП, така и за
извършване на престъпления против транспорта. Действително, към настоящия момент
същият е реабилитиран на осн. чл.86, ал.1, т.1 НК, поради което и съдът не отчита като
отегчаващо вината му обстоятелство тези осъждания. БРС констатира обаче, че последното
престъпление във връзка с които същият е осъждан до момента е такова по глава 11 раздел II
от НК, а именно „Престъпления по транспорта и съобщенията“. До момента също така
4

подсъдимият е бил наказван с 2 НП, при все, че същият е неправоспособен водач. Всичко
това навежда към извода за трайно изградени навици по управление на МПС без
необходимото за това свидетелство, както и за склонност към нарушаване правилата за
движение, уредени в ЗДвП и НК.
Налице са обаче и смекчаващи отговорността на Х. обстоятелства. Като такива на
първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване. Също така БРС взе предвид факта, че към настоящия момент подсъдимият е
неосъждан /реабилитиран по право/ и липсват данни за извършвани от него
противообществени прояви. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице със
сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита,
че спрямо него следва да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.5 НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение отложи на
основание чл.66, ал.1 НК с определяне на изпитателен срок от 3 /три/ години.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху Х. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.

По веществените доказателства:
Съдът разпореди вещественото доказателство - свидетелство за правоуправление на
моторно превозно средство с № *****, издадено от Република Германия на 03.02.2020г. на
името на С. Н. Д., роден на ****г., валидно до 02.02.2035г., находящо се на лист 12 от ДП,
да остане приложено по делото за срока на съхранението му в архив, след което да се
унищожи по реда на ПАС.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по разноските, като осъди на основание чл.189, ал.3
НПК подсъдимия A. Х. Х., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр.
Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на
86.49 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/.
БРС осъди също така подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Бургас направените по делото в
хода на съдебното производство разноски в размер на 30,00 лв. /тридесет лева/.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	69
Дата:	5 април 2023 г. (в сила от 21 април 2023 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20222120201807
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 май 2022 г.

Присъда по дело №1807/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите