№ 181
гр. Бургас, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20232100900338 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „Ко морения“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Марица“ № 81, ет.2, представлявано от управителя Красимир
Илиев Илиев, против „Родопи инвест къмпани” ООД, с ЕИК147184608, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 61,
представлявано заедно от управителите Красимир Илиев Илиев и Георги
Ангелов Петров за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100
000 (сто хиляди) лева, от които 90 000 лева по договор за предоставяне на
търговски заем за изпълнение на инвестиционен проект от 10.07.2007 г.,
ведно с лихва в размер на 27 288,79 лева за периода от 01.09.2020 г. до датата
на предаване на иска и 10 000 лева по договор за предоставяне не финансови
средства от 28.05.2010 г., ведно с лихва в размер на 3 032,09 лева за периода
от 01.09.2020 г. до датата на предаване на иска, която сума представлява
частичен иск от сумата на предоставените в заем общо 1 110 215,89 лева,
както и законна лихва върху главницата на иска от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество, като притежава
50 % от капитала му, а останалите 50 % са разпределени между
съдружниците му Георги Ангелов Петров - 35 % от капитала и Ангел
Георгиев Ангелов – 15 % от капитала. Дружеството било създадено за
извършване на строителство, като намерението на съдружниците било да
инвестират собствени средства, включително от техни дружества. Ищецът
заявява, че след създаване на дружеството, той и съдружникът Петров
1
инвестирали лични средства и средства от своите дружества, с които през
2007 и 2008 година закупили недвижими имоти. Ответното дружество
проектирало и построило 6 етажен хотел, който към момента бил на етап груб
строеж, като на 22.02.2011 г. бил издаден акт обр. 14. Сочи се, че средствата
за придобиване на имотите и изграждане на хотела били дадени от ищеца и
съдружника Петров, както и от техните дружества.
Твърди се от ищеца, че по силата на договор за заем за изпълнение на
инвестиционен проект от 10.07.2007 г., представляваното от него дружество
„Ко морения“ ЕООД, се задължило да предоставя паричен ресурс на „Родопи
инвест къмпани” ООД за изграждане на хотела според възможностите си, при
договорена лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ и надбавка от
десет пункта. С друг договор за предоставяне на финансови средства от
28.05.20210 година „Ко морения“ ЕООД, се задължило да предостави
финансови средства на „Родопи инвест къмпани” ООД до размера на 50 000
евро за изграждане на процесния хотел. Тези средства били предоставени на
„Ко морения“ ЕООД по банков кредит от „Уни Кредит Булбанк“ АД, поради
което ответното дружество се задължило да върне сумата най – късно до
31.12.2010 година, като заплати и лихва в размер на дължимата от „Ко
морения“ ЕООД към „Уни Кредит Булбанк“ АД. Твърди се в исковата молба,
че до момента ищецът е предоставил на ответника заем в общ размер на 1 110
215,89 лева, които средства са използвани за изграждане на процесния хотел в
ПИ с идентификатор 67653.662.10, както и за довършителни строителни
работи, реновиране и обзавеждане на имотите, находящи се в сграда с
идентификатор 67653.1.164.2, построена в съседния ПИ с идентификатор
67653.1.164. Твърди се, че ответното дружество „Родопи инвест къмпани”
ООД ежегодно е потвърждавало размерите на задълженията си към ищеца
при извършване на инвентаризацията на разчетите, с което изрично ги е
признавало, което от своя страна е прекъсвало погасителната давност. В тази
връзка се заявява, че към подаването на исковата молба, петгодишната
давност по отношение на главния дълг не е изтекла, като предоставените в
заем суми не са върнати.
Ищецът заявява, че падежът на процесното вземане по първия договор е
настъпил, тъй като със заемните средства дружеството е придобило и други
имоти, които са въведени в експлоатация и годни да носят приходи. Сочи, че
нито едно от обстоятелствата, които обосновават връщане на заемните
средства, не е настъпило, тъй като между съдружниците липсва каквато и да е
комуникация и е налице е пълна невъзможност за изпълнение на
задължението от страна на длъжника. Счита, че предвид създалите се
отношения между страните в настоящото производство са налице
предпоставките по смисъла на чл.71 от ЗЗД за дерогация на срочността на
2
задължението на „Родопи инвест къмпани“ ООД. Навежда доводи, че в
случая е налице хипотеза, в която длъжникът е в невъзможност да изпълни
свое парично задължение и за кредитора съществува риск да възстанови
предоставените в заем парични средства, поради което с подаването на
исковата молба „Ко морения“ ЕООД е отправила до длъжника си —
ответника по делото, своето волеизявление за предсрочна изискуемост на
заемната сума, включваща и възнаградителната лихва по чл.4 от договора.
Счита, че в случая по аналогия може да бъде приложена и нормата на чл. 432
от ТЗ.
Особените представители на ответното дружество оспорват
претенцията.
По отношение на договора за предоставяне на търговски заем за
изпълнение на инвестиционен проект от 10.07.2007 год. се сочи, че липсват
доказателства за предоставени от ищеца суми по този договор, както и
датите, на които това се е случило. Прави се възражение за недължимост на
предоставените средства по този договор, поради ненастъпил падеж. В тази
връзка сочи, че падежът за връщане на предоставените средства е обвързан с
въвеждането в експлоатация на „обекта”, за изграждането на който целево са
предоставени, и от получаване на приходи от дейността му, който факт не е
настъпил. По отношение на договора от 28.05.20210 година се заявява, че
сочената сума в размер на 50 000 евро не е предоставена на ответното
дружество.
Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.
Оспорват се твърденията на ищеца за направено признание от ответника
на процесните задължения към ищеца, като в тази връзка се сочи, че
разчетите с „писмо за потвърждение”, изходящи от „Ко морения” ЕООД и
адресирани до управителя и главния счетоводител на „Родопи инвест
къмпани” ООД, са подписани само от един от управителите, а дружеството се
представлява винаги от двамата заедно, поради което те не представляват
правно валидно изявена воля на длъжника. Навеждат се и доводи, че по
отношение разчетите за 2019г., 2020г., 2022г. и 2023г., не е ясно кое точно
физическо лице ги е подписало.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от особените
представители на ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От справка по партидата на дружествата в ТРРЮЛНЦ се установява, че
едноличният собственик на капитала и управител на „Ко морения“ ЕООД е
3
съдружник и управител на ответното дружество, като представителството с
другия управител Георги Петров Ангелов се извършва само заедно.
От ищеца се представени два договора, сключени между страните.
С първия договор за предоставяне на търговски заем за изпълнение на
инвестиционен проект ищецът е поел задължение да предоставя паричен
ресурс на ответника според възможностите си за изграждане на обект – хотел
в землището на гр.Смолян. Страните са уговорили средствата да се
предоставят касово, за заплащане на текущи разходи, и по банков път или
чрез вноски в брой по сметките на „Родопи инвест къмпани” ООД.
Ответникът е поел задължение да осигури връщането на средствата след
въвеждане на обекта в експлоатация и получаване на приходи от дейността
си, като за целта страните са се съгласили да бъде подписан анекс на по-късен
етап, с който да се изготви реален погасителен план.
По искане на особените представители на ответника, ищецът е бил
задължен да представи оригинала на договора. В съдебно заседание този
документ е представен и е установено, че в оригинала липсва ръкописно
добавената в копието дата „10.07.2007“. При това положение датата на
постигане на съгласието не може да бъде установена от самия договор, но тя в
никакъв случай не може да бъде 10.07.2007 год., тай като в договора се
цитира разрешение за строеж на хотела, издадено на 29.04.2008 год.
Вторият писмен договор с дата 28.05.2020 год. има за предмет
предоставяне на заем в размер на 50 000 евро, които ще се изразходват
целево, за строителството на хотела. Уговорено е предаването на средствата
да се осъществи по банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“
АД. Длъжникът е поел задължение за връщане най късно до 31.12.2010 год.
Оригинал на втория договор беше представен в с.з. на 15.05.2024 год. и
беше установено, че съдържащото се в делото копие му съответства напълно.
Вписаната в него дата „28.05.2010“ се възприема от съда като
достоверна, тъй като от заключението на съдебно-икономическата експертиза
е видно, че в банковите извлечения многократно като основание е посочван
договор от 28.05.2010 год.
Договорът за заем по Закона за задълженията и договорите е реална
сделка и това произтича от самия текст на чл.240 ал.1 от ЗЗД, според който
договорът се сключва с предаването на парите или другите заместими вещи.
Според константата съдебна практика, елементите от фактическия състав на
договора за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК. Самото предаване трябва да бъде
4
предшествано от съвпадащи намерения и волеизявления на страните, т.е. да
бъде постигнато съгласие за заема, вкл. за съществените елементи на
договора – предмет, срок, възмедност/безвъзмезност, обезпечения и пр.
Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той
извлича изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължение на последния.
Съдът приема, че с представените по делото два писмени договора се
доказва съгласие на страните за предоставяне на заем по чл.240 от ЗЗД.
Обстоятелството, че първият от двата договора е без дата, не променя това,
тъй като датата не е съществен елемент за съгласието в случая. Важното е, че
страните са се съгласили ищецът да предостави в собственост на ответника
пари (финансови средства), а последният е поел задължение да ги ползва за
постигане на определена цел и да върне заетата сума.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи предаването на
заетата сума в собственост на ответника, поради реалния характер на
договора, и най-вече поради възражението на особените представители, че
суми по двата договора не са били предоставени.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ищецът е предоставил за нуждите на заключението аналитични и
хронологични счетоводни справки на сч.с/ка 498 Други дебитори, оборотни
ведомости и справки от счетоводната програма за периода от 01.01012 –
31.12.23 год., както и общо 7 банкови извлечения. Ответникът е предоставил
оборотни ведомости, хронологични и аналитични регистри на сч.с/ка 499
Други кредитори и 11 банкови извлечения.
В резултат на проверка на наличните банкови извлечения вещото лице е
установила, че за периода 2007 – 2010 год. ищцовото дружество, неговият
ЕСК Красимир Илиев и М. И. са предоставили на и получили от ответника
суми. Средствата, предоставени от ищеца, са проследени в таблицата на
стр.8/средата/ и от тях е видно, че като основание за преводите са посочвани
„вноска по сметка“, „договор от 28.05.10“, „захранване“. От заключението
става ясно, че в ГФО за горния период са показани задължения, вкл. към
асоциирани и смесени предприятия, съотв. 167 хил.лв. за 2007 год., 528
хил.лв. за 2008 год., 650 хил.лв. за 2009 год. и 889 хил.лв. за 2010 год.
Посочено е от вещото лице, че поради отдалечения период и липса на
счетоводна информация, която да бъде сверена с отчетите, не може да се
потвърди с достатъчна сигурност, дали и къде са предоставени заемните суми
от „Ко морения“ ЕООД.
За 2011 год. са установени суми, предоставени от ищеца по сметката на
5
ответника в „Уникредит Булбанк“ АД, които са показани в таблицата на
стр.14 -15 от заключението. Според вещото лице, получените средства са в
размер на 21 885 евро и 105 018,71 лв. Видно е, че като основание е посочено
финансиране по договор и само в един от преводите е посочен договор от
28.05.2010 год. Според съда, всички преводи представляват предоставяне на
средства по договора за търговски заем и само преводът от 16 749 лв. касае
втория договор за заем, предвид изрично посоченото основание. За същия
период ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата от 67 800 лв. с
основание „върнат заем по договор“. От заключението е видно, че в
счетоводството на ответника получените суми са осчетоводени по кредита на
сч. с/ка 499/1 (Ко морения).
За финансовата 2012 год. са установени суми, предоставени от ищеца
по сметката на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД, които са показани в
таблицата на стр.17 от заключението. Според вещото лице, получените
средства са в размер на 44 581 евро и 31 387,50 лв. Като основания е
посочено „финансиране по договор“, с изключение на един превод от 380
евро с основание „по фактури“. Сумите са осчетоводени и намерили
отражение в счетоводните регистри на ответника, по сметка 499, аналитично
ниво „Ко морения“ ЕООД. Оборот за периода 01.01.12 – 31.12.12 на сметката
е показана сумата от 118 892,18 Кт (задължение). От заключението е видно,
че за този период няма наредени суми от ответника към ищеца. При
съобразяване на посочените в преводите основания, съдът намира, че сумите
са били предоставени по договора за заем, с изключение на сумата от 380
евро, която касае други договорни отношения – „по фактури“.
За финансовата 2013 год. са установени суми, предоставени от ищеца
по сметката на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД, които са показани в
таблицата на стр.19 от заключението. Според вещото лице, получените
средства са в размер на 45 070 евро и 6 810 лв. Като основания са посочени
основно „финансиране по договор“, с изключение на два превода с основание
„вноска по кредит“ – 3 690 евро и „прехвърляне на средства“ – 4 350 евро.
Всички наредени преводи са осчетоводени от ответника, поетите счетоводни
операции намират отражение в сч.с/ка 499 ан.ниво „Ко морения“. Върнати са
5 010 лв.
Отново при съобразяване на посочите основания, наредените суми се
преценят от съда като предоставени по договора за заем, с изключения на
двата превода на обща стойност 8 040 евро.
За финансовата 2014 год. са установени суми, предоставени от ищеца
по сметката на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД, които са показани в
таблицата на стр.22/горе от заключението. Според вещото лице, получените
средства са в размер на 42 222 евро и 11 564,75 лв. От тях, според съда,
6
следва да бъдат извадени преводите с основание „прехвърляне на средства“ и
„вноска по кредит“. Преводите с основание „финансиране по договор“ са на
стойност 14 060 евро и 11 564,75 лева. Видно е от заключението, че всички
преводи са били осчетоводени от ответника, като са увеличили кредита
(задължаването) на сметка 499 ан.ниво Ко морения.
За финансовата 2015 година от вещото лице са установени преводи от
ищеца към ответното дружество в размер на 38 688 евро и 3 768 лв. – таблица
на стр.23 от заключението. Само два от преводите са с основание
„прехвърляне на средства“, общо на стойност 6 590 евро. С изключение на
тях, всички други се преценят от съда като предоставени средства по
процесния договор за търговски заем и са намерили счетоводно отражение в
задължаването на сметка 499, ан.ниво Ко морения. За финансовата 2015 год.
не са установени преводи от ответника към ищеца.
За 2016 год. от ищеца към ответника са наредени общи 33 035 евро. По
изложените вече съображения и с оглед посочените основания, по процесния
договор са предоставени заемни средства в размер на 15 210 евро. Отразени
са по сметка 499, ан.ниво Ко морения. Няма преводи от ответника към ищеца.
За 2017 год. са установени преводи от „Ко морения“ ЕООД към
ответника в размер на 17 083 евро и 380 лв. – таблица на стр.27. Само един от
преводите се възприема от съда като релевантен за процесните отношения,
предвид посоченото в него основание – „прехвърляне на средства
финансиране за Родопи“ на стойност 2 815 евро. Няма върнати средства от
ответника на ищеца.
По отношение на следващите финансови години – 2018, 2019, 2020 и
2021 год. от вещото лице не са намерени получени и върнати суми от
страните по делото и не са осчетоводени такива.
В обобщение, от представените банкови документи и взетите
счетоводни операции при страните, съдът достигна до извод, че по договора
за предоставяне на търговски заем ищецът е предоставил на ответното
дружество в периода от 2011 год. до 2017 год. включително 142 179,26 лв. и
167 364 евро. Макар, че съществуват данни за парични преводи и преди това,
след да се вземат под внимание резервите на експертизата и липсата на
достоверни данни, чрез които информацията от преводите да бъде сверена,
поради което съдът не може приеме, че средствата са били предоставени в
собственост на заемателя именно по този договор. Налице са също така
счетоводни данни, че едноличният собственик на капитала на „Ко морения“
ЕООД също е предоставял средства на ответното дружество чрез лични
вноски по банкови сметки в размер на 270 225,41 лв., ето защо отразяванията
на задълженията в ГФО за периода от 2007 до 2010 год. вкл. не могат да
бъдат възприети като относими единствено и само към процесния договор.
7
От така предоставените средства по договора за търговски заем,
ответникът е възстановил на ищцовото дружество за периода от 2010 до 2013
год. сумата от 72 885 лв.
Във връзка с договора за предоставяне на финансови средства от
28.05.2010 год. експертизата е установила, че ищцовото дружество е превело
по сметката на ответника сума в размер на 81 011,71 лв. в периода 01.06.1010
– 22.07.2010 год. На 29.07.2010 год. ответното дружество е наредило по
сметка на ищеца сумата от 65 424 евро с основание „по договор и анекс от
28.05.2010 год.“. Според заключението, погасяване на задължението по този
договор е настъпило на 29.07.2010 год., когато задължението по него и било
по-малко – в размер на 41 730,39 евро.
Въпреки, че в счетоводната информация от „Родопи инвест къмпани”
ООД към 31.12.2020 год. задължението към „Ко морения“ ЕООД е в размер
на 1 575 719,86 лв., включващо главница в размер на 1 110 215,89 лв. и лихви
в размер на 465 494,97 лв., съдът приема, че ищецът има едно вземане - по
договора за търговски заем, което е в по-малък размер, а именно 69 294,25
лв. и 167 364,68 евро с левова равностойност 327 336,86 лв. Тъй като страните
са уговорили възмездност на договора, върху общо дължимата главница от
396 631,11 лв. се дължи лихвата по чл.4 от договора, а именно основния
лихвен процент на БНБ + 10 пункта. От нея, ищецът частично претендира
лихва върху частичния размер на главницата от 90 000 лв. за периода от
01.09.2020 год. до датата на предявяване на иска и според заключението на
експертизата тази лихва възлиза на 27 845,15 лв.
Спори се между страните дали задължението за заемателя по договора
за търговски заем е с настъпил падеж. Според ищеца, налице са предпоставки
за предсрочна изискуемост на задължението по чл.71 от ЗЗД, тъй като
съдружниците са влошили отношенията си и няма изгледи активът да бъде
довършен, така, че да започне да носи приходи на дружеството и да погасява
заема. Ищецът заявява, че с предявяването на иска е упражнил едностранно
правото си да иска предсрочно погасяване на задължението. Представителите
на ответника оспорват това и считат, че падежът на задължението е обвързан
с въвеждането на обекта в експлоатация и получаване на приходи и заявяват,
че предвид безспорния факт на незавършване на хотела, падежът на
задължението още не е настъпил.
Съдебната практика приема, че някои потестативни права могат да
бъдат упражнени с предявяването на исковата молба, напр. правото за
разваляне на договор, обявяването на задължение за предсрочно и изцяло
изискуемо, вкл. допуска, че правото може да бъде упражнено спрямо особен
представител на ответника - така решение №50068/05.07.2023 г. по търговско
дело №718/22 г І т.о. ВКС, решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г.
8
І т.о. ВКС и др.
В случая обаче според съда страните изобщо не са уговорили падеж на
задължението за връщане на заетите суми. От съдържанието на договора се
установява, че те са постигнали съгласие заемните средства да се предоставят
според възможностите на ищеца, а ответникът да ги върне след въвеждане на
обекта в експлоатация и получаване на приходи, като за целта ще бъде
сключен анекс по-късно, с който ще се изготви реален погасителен план.
Ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на заемни средства, но
страните не са подписали обещания погасителен план, чрез който да
фиксират падеж на задължението на заемателя. Когато задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага – чл.69 ал.1 от ЗЗД.
Съдът приема, че поради липса на погасителен план и фиксиран
падеж/падежи на задължението за връщане на средствата, ищецът, с
предявяването на исковата молба, е поискал изпълнение и задължението се е
трансформирало в изискуемо. След като съдебната практика допуска с
предявяването на иска задължението да бъде трансформирано в изцяло
предсрочно изискуемо и така длъжникът да изгуби преимуществото на
срока, то по аргумент на по-силното основание няма пречка по този начин
безсрочното задължение да бъде обявено за изискуемо. По тези съображения
ответникът следва да бъде осъден да върне заемните средства по договора за
търговски заем в частично предявения размер от 90 000 лв., както и да
заплати възнаградителната лихва в размер на 27 845,15 лв. Възражението на
ответника за погасяване на задължението по давност е неоснователно, поради
изложените вече съображения за липса на падеж, от който би могла да тече
погасителна давност – чл.114 от ЗЗД.
По отношение на вземането, произтичащо от договора за предоставяне
на финансови средства от 28.05.2010 год., претенцията е неоснователна,
понеже се установи, че ответникът е изпълнил задължението си за връщане
на заемните средства още през 2010 год. В тази част искът следва да се
отхвърли.
Ищецът е поискал да му се присъдят разноски за заплатена държавна
такса, възнаграждение на адвокат, особени представители, вещо лице и
удостоверения. Тези разноски, изчислени от съда, възлизат на 27 096,84 лв.,
от които, съразмерно на уважената част от претенцията, на ищеца се
присъждат 24 387,16 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА „Родопи инвест къмпани” ООД, с ЕИК147184608, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 61,
представлявано заедно от управителите Красимир Илиев Илиев и Георги
Ангелов Петров да заплати на „Ко морения“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес
на управление: гр.Бургас, ул.“Марица“ № 81, ет.2, представлявано от
управителя Красимир Илиев Илиев, сумата от 90 000 лв., предявена като
частичен иск от предоставените в заем парични средства по договор за
предоставяне на търговски заем за изпълнение на инвестиционен проект,
ведно със законната лихва върху частично предявената главница от 90 000 лв.
за периода от 01.09.2020 г. до датата на предявяване на иска – 11.08.2023 год.
размер на 27 288,79 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ко морения“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Марица“ № 81, ет.2, представлявано от управителя
Красимир Илиев Илиев против „Родопи инвест къмпани” ООД, с
ЕИК147184608, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
бул.“Демокрация“ № 61, представлявано заедно от управителите Красимир
Илиев Илиев и Георги Ангелов Петров, за присъждане на сумата от 10 000
лв., частичен иск от предоставени суми по договор за предоставяне на
финансови средства от 28.05.2010 г., ведно със законна лихва в размер на 3
032,09 лева за периода от 01.09.2020 г. до датата на предявяване на иска –
11.08.2023 год.
ОСЪЖДА „Родопи инвест къмпани” ООД, с ЕИК147184608, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 61,
представлявано заедно от управителите Красимир Илиев Илиев и Георги
Ангелов Петров, да заплати на „Ко морения“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес
на управление: гр.Бургас, ул.“Марица“ № 81, ет.2, представлявано от
управителя Красимир Илиев Илиев, разноски в размер на 24 387,16 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10