№ 16
гр. Враца, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. П.а
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Пенка Т. П.а Въззивно гражданско дело №
20211400500530 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
ИВ. М. П. от гр.Враца,чрез процесуален представител адв.М.А. от САК,е
обжалвал решение на РС гр.Враца от 27.09.2021г.,постановено по гр.д.№ 1663/2021г.,в
частта,в която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ,за разликата от уважената част от 1500 лв.до пълния предявен размер от 5000
лв.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваната му част е
неправилно и необосновано – постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,поради което се иска неговата отмяна в
обжалваната му част,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което
предявения иск се уважи и в отхвърлената му част.Претендират се разноски за двете
инстанции.
Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.В с.з.чрез
процесуален представител прокурор от ОП Враца Н.Л. оспорва същата.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
1
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна
в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл. 2 ал. 1
т. 3 предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Поддържа се в исковата молба, че с постановление за привличане като
обвиняем по ДП № 3M3294/2015 г. по описа на 01РУ- СДВР от 21.06.2016 г.
въззивникът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 346 ал.
5 вр. ал. 2 т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4
от НК. Сочи се, че срещу подсъдимия е образувано НОХД № 14309/2016 г. по описа на
СРС, като по делото са проведени множество съдебни заседания, в които въззивникът е
взел лично участие. На последното проведено съдебно заседание по делото, СРС
постановил присъда, с която признал подсъдимия за невиновен за престъплението, за
което е бил подсъдим. Присъдата не била обжалвана или протестирана ,и влязла в сила
на 12.06.2019 г.
Твърди се също, че със заповед за задържане от 08.12.2015 г. на ОР при 01 РУ-
СДВР, въззивникът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР.
Наказателното производство, от момента на привличането на въззивника като
обвиняем до постановяване на окончателен съдебен акт, продължило почти три
години. Твърди се, че през цялото това време въззивникът търпял неимуществени
вреди. В началото му се е налагало да крие качеството си на обвиняем от своите
роднини и приятели, за да им спести притеснението и неудобството. В последствие,
след като всички негови близки разбрали за повдигнатото му обвинение, на ищеца му
се налагало да обяснява на всеки поотделно в какво престъпление е обвинен, че не го е
извършил,и че няма никаква представа по каква причина е възбудено наказателното
преследване срещу него. Наложило му се дори да отговаря на въпроси като „Ти такъв
ли си?“, „Сигурен ли си, че не си извършил това, в което те обвиняват?“ и да чува
реплики като „Не искам да живея под един покрив с престъпник“, „Колкото и да държа
на теб, ще трябва да се разделим“.
Сочи се, че особено силен дискомфорт на ищеца причинявал фактът, че през
цялото това време той бил вътрешно убеден в невинността си, а бил третиран като
престъпник от полицията и прокуратурата. След привличането си като обвиняем,
ищецът силно ограничил и социалните си контакти. Загубил желание да се вижда с
приятели, затворил се в себе си, а в ежедневието си бил подложен на постоянен силен
стрес поради невъзможността да планира свободно ангажиментите си. За да докаже
невинността си, му се наложило да ангажира като свидетели свои близки, което също
2
му коствало немалка доза притеснение. Самият факт, че за повдигнатото му обвинение
НК предвиждал наказание лишаване от свобода бил неимоверно стресиращ и тревожен
за ищеца.
Въззивникът счита, че справедлив размер за обезщетяване на причинените му
неимуществените вреди, настъпили от незаконно повдигнатото обвинение, е сумата от
5 000 лв.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен поради
недоказаност. Сочи, че претенцията е обща и не е подкрепена от никакви
доказателства. Недоказан счита, че е и претендираният от ищеца размер на
обезщетението от 5 000 лв., като намира същия за прекомерен и неотговарящ на
принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че наличието на минало
осъждане за извършено престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК сочи за по-
нисък интензитет на отрицателните преживявания.Излага на следващо място, че
задържането на въззивника за срок от 24 часа по ЗМВР със заповед за задържане на
лице с peг. № 225зз-3128/08.12.2015г. по описа на 01 РУ-СДВР, е административна
мярка, приложена от орган на изпълнителната власт, в случая полицейски орган,
поради което не следва да се приема и ангажира отговорността на Прокуратура на
Република България.По отношение на продължителността на наказателното
производство счита, че досъдебната фаза е протекла в разумен срок, а именно 2 месеца
и 13 дни, от момента в който ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на
21.06.2016 г., с предявяване на постановлението за привличане на 06.07.2016 г., и
внасянето на обвинителен акт от СРП в CPC на 08.08.2016 г. За продължителността на
съдебната фаза до влизането в сила на краен съдебен акт – присъдата от 27.05.2019 г.,
намира, че прокуратурата няма ръководни функции на контрол и надзор.
Установено е от събраните по делото доказателства , че на 08.08.2016 г. по ДП
№ ЗМ3294/2015 г. по описа на 01РУ-СДВР /пр.пр. № 44581/2015 г. по описа на СРП/ е
повдигнато обвинение срещу въззивника за извършено престъпление по чл. 346 ал. 5
вр. ал. 2 т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т.
4 НК.Привлечен е в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 346
ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 НК на 09.12.2015 г., като му е
взета мярка за неотклонение „Гаранция ” в размер на 500,00 лв. На 14.12.2015 г. е
проведен и първият му разпит в това качество /стр. 56-57/. В последствие обвинението
е прецизирано, като въззивникът е привлечен в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 346 ал. 5, вр. ал. 2 т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 НК на 21.06.2016 г. /стр. 52/.
Обвинителният акт е внесен в Софийски районен съд на 10.08.2016 г., като е
образувано НОХД № 14309/2016 г. Пред първоинстанционния съд са проведени девет
съдебни заседания с присъствието на ищеца на осем от тях, като на 27.05.2019г. е
3
произнесена и присъда, с която въззивникът е признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение. Срещу така постановената присъда не е подадена жалба или протест,
като същата е влязла в законна сила на 12.06.2019 г.
От приложената към НОХД № 14309/2016 г. справка за съдимост на
въззивника, се установява, че с Решение № 444/12.12.2012 г. по НАХД № 1387/2012 г.
за престъпление по чл. 354а ал. 5, във вр. с ал. 3 т. 1 НК, извършено на 04.10.2012 г.,
същият на основание чл. 78а ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лв.
Видно от приложената в досъдебното производство справка от унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България срещу въззивника е
водено още едно производство за извършено престъпление – ДП № 79/2015 по описа
на РПУ 01-София /пр.пр. № 01584/2015 г. по описа на СРП/.
По делото са събирани гласни доказателства.От разпита на св.М.Д. се установява, че
свидетелят познава въззивника от 2005-2006 г., като е един от най-близките хора на
семейството му. Същият посочва, че знае, че срещу въззивника са водени две
наказателни производства, като второто от тях било за това, че ищецът откраднал
автомобил, като по него последният бил задържан за 72 часа. Свидетелят питал ищеца
има ли нещо общо с това, като той му отговорил, че по това време е бил на друго
място. Наказателното производство продължило дълго време, като в крайна сметка по
делото се доказало, че ищецът е бил на друго място и делото приключило в негова
полза. Свидетелят сочи, че след наказателното производство приятелката на ищеца се
разделила с него. След случилото се отношенията между ищеца и баща му се влошили,
като последният му задавал въпроса „Престъпник ли съм отгледал?”. Свидетелят
твърди, че всичко това се отразило на ищеца, като той станал по-свит, по-отдръпнат, не
говорел с хората и не бил същият човек както преди.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения иск за доказан по основание и го уважил
частично – за сумата 1500 лв.,като в останалата част го отхвърлил като неоснователен
и недоказан.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно е установено, че по отношение на въззивника е налице влязла в сила
оправдателна присъда по цитираното наказателното производство, както и конкретно
настъпилите за него неимуществени вреди, в следствие действията на ответника, както
и пряката им причинно-следствена връзка с тези действия.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
4
по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни
органи – юридически лица. Доколкото Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по
делото е налице пасивна легитимация на ответника.
Безспорно е установено, че срещу въззивника е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер по чл. 346 ал. 5, вр. ал. 2 т. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 НК, като по внесения в
съда обвинителен акт лицето е било оправдано с влязла в законна сила на 12.06.2019 г.
присъда. Оправдаването на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е
било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата
за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на Държавата, в лицето на нейния орган – Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер.Отговорността е обективна и
не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредата.
Няма спор, че едно висящо наказателно производство винаги води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение.В
настоящето производство спорен е единствено въпроса относно размера на дължимото
обезщетение.
От показанията и на разпитания по делото свидетел се установява, че след като
му било повдигнато обвинение, у въззивника настъпила промяна в негативен
аспект.Станал по-свит, по-отдръпнат, не говорел с хората и не бил същият човек както
преди. Свидетелят посочва, че негативната промяна у ищеца била в резултат на
повдигнатото срещу него обвинение, поради което може да се приеме, че е налице
причинна връзка между действията на ответника и причинените на въззивника
неимуществени вреди,която е доказана по делото.Настоящият състав дава вяра на
показанията на свидетеля в частта, в която се изяснява, че за психичното състояние на
ищеца е настъпила промяна в негативен аспект, вследствие на провежданата срещу
него наказателна процедура по незаконно обвинение за извършено престъпление, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства, те са вътрешно
непротиворечиви, житейски логични, като субективните възприятия за последиците
върху състоянието на ищеца по време на наказателния процес са непосредствени.На
показанията на свидетеля по отношение на обстоятелството, че поради незаконното
обвинение въззивникът е влошил отношенията с баща си и е бил напуснат от своята
приятелка,настоящият състав не дава вяра,тъй като показанията в тази им част не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
5
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение,
настоящият състав взе предвид продължителността на воденото срещу въззивника
наказателно производство, извършваните процесуално-следствени действия, взетите
по отношение на него мерки за неотклонение и други мерки за процесуална
принуда,фактът, че повдигнатото на ищеца обвинение е било за тежко умишлено
престъпление,като НК предвижда възможността да бъде наложено наказание лишаване
от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство, притесненията и напрегнатостта у въззивника, както и формиране
на негативна обществена реакция спрямо него,фактът,че тези негативни емоции и
отрицателни преживявания не са с по-висок интензитет и сила от обичайните
психически страдания при повдигане на едно обвинение,фактът, че по отношение на
въззивника е била взета втората най-лека мярка за неотклонение „парична гаранция” в
един относително нисък размер – 500,00 лв., с което не са наложени особени
ограничения на личността му, като не е препятствана и възможността му да планира
свободно ангажиментите си, както се твърди в исковата молба,както и на личността на
въззивника -с Решение № 444/12.12.2012 г. по НАХД № 1387/2012 г. за престъпление
по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 НК, извършено на 04.10.2012 г. въззивникът на
основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лв.,а видно от приложената в
досъдебното производство справка от унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България срещу въззивника е водено още едно
производство за извършено престъпление – ДП № 79/2015 по описа на РПУ 01-София
/пр.пр. № 01584/2015 г. по описа на СРП/,от което се установява, че срещу него са
водени наказателни производства, като макар и освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, той вече е бил привличан в качеството на
обвиняем за извършено от него престъпление, явявал се е пред органите на
досъдебното производство и е участвал в съдебно такова,при което съдът приема, че
търпените от въззивника неимуществени вреди от привличането му като обвиняем,
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства от воденото
срещу него наказателно производство, са с по-нисък интензитет от обичайните
психически страдания при повдигане на едно обвинение.
Имайки предвид изложеното,като има предвид и възрастта на
въззивнника,настоящият състав приема, че обезщетението за причинените на
въззивника неимуществени вреди следва да се определи на 1 500,00 лв., като искът до
пълния предявен размер от 5 000,00 лв.се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение.
Въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без
6
уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски.Въззиваемият
не претендира такива.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 27.09.2021г.по гр.д.1663/2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7