Р Е Ш
Е Н И Е №
260138
гр. Пловдив,29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение, в публично
заседание на втори ноември,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Сстефанова
Силвия
Алексова
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1808/20г.по описа на ПдОС,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД“Булстрад
Живот Виена Иншурънс Груп“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София против решение № 1611/13.05.20г.,постановено
по гр.д.№ 19619/18г.по описа на ПдРС,21-ви гр.с.,с което е осъдено
застрахователното дружество да заплати на: М.С.З.,ЕГН **********,***, следните суми: 1129,43 щ.д.главница,представляваща разликата между изплатената и
договорена откупна стойност по договор за застраховка „Живот“,съгласно
застрахователна полица № 36/501054Б от 08.11.2012г.;276,31лв.-обезщетение за забава за периода
20.11.2016г.–07.12.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от постъпване на исковата молба в съда–07.12.2018г. до окончателното
погасяване, както и общо 627,71лв. разноски в производството,и е осъдено
застрахователното дружество да заплати на В.Г.З.,ЕГН-**********,***,следните
суми: 3167,16 щ.д. главница,представляваща разликата между изплатената и
договорена откупна стойност по договор за застраховка „Живот“,съгласно застрахователна
полица № 36/501053Б от 08.11.2012г.;1132,15лв.-обезщетение за забава за периода
20.11.2016г.– 07.12.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от постъпване на исковата молба в съда–07.12.2018г.до окончателното погасяване,
както и общо 1167,90лв. разноски в производството.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното
решение.Твърди се,че неправилно районният съд игнорирал изцяло писмените
договорки между страните по договорите,предмет на застрахователните полици и
по-конкретно уговорката,че посочените в договорите откупни стойности са валидни
единствено при редовно плащане на застрахователната премия и след начисляване
на дължимата годишна премия за следващата година.Поддържа се,че застрахователят
е упражнил правото си да извърши прихващане на задължението на застрахованите лица
с дължимите от тях откупни стойности по застрахователните полици,като им
изплати разликата от тези суми след получаването на заявленията за изплащане на
откуп.Не се оспорвало правото на откуп на застрахованите,а размерът,подлежащ на
плащане.Искането към съда е да отмени изцяло първоинстанционното
решение.Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор
на въззивната жалба от М.С.З. и В.Г.З., в който са развити съображения за
неоснователност на същата.Искането към въззивната инстанция е да се потвърди атакуваното
решение.Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският
окръжен съд,след като прецени събраните по делото доказателства,становищата на страните
съгласно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно,като на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите,изложени от ПдРС.Независимо
от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави следното:
Съгласно чл.240,ал.1 от КЗ (отм.)
при застраховка "Живот" по искане на застрахования застрахователят е
длъжен да плати откупната стойност по застрахователния договор,ако от началото
на периода на застрахователното покритие са изминали поне две години и са
платени всички премии за този период. Откупната стойност се плаща от
застрахователя в 20-дневен срок от поискването.
По делото е безспорно,а и се установява от
представените доказателства,че на 08.11.2012г. ищците Замови са сключили с отв.дружество
договори за застраховка „Живот“,обективирани както следва: за В.З. в
застрахователна полица № 36/501053Б за срок от 16 години и покритие 01.11.2012г.–31.10.2028г.и за М.
З. в застрахователна полица с №
36/501054Б за срок от 20 години и покритие 01.11.2012г.–31.10.2032г.Безспорно е
също,че ищците са изпълнявали задълженията си по застрахователните договори. Не е спорно,че договорите са прекратени едностранно от ищците,считано
от 27.10.2016г,както и че са платени откупни стойности от общо
3375,17щ.д. на ищцата по щета № 91798 и 6782,51 щ.д. на ищеца по щета № 91799.
Спорът
се концентрира върху размера на дължимите
от застрахователя откупни стойности.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователен довода на въззивника,че първостепенният съд не се е съобразил в мотивите си с
договореното в застрахователните полици и по-конкретно с уговорката между
страните,че посочените в договора стойности са валидни единствено при редовно
плащане на застрахователната премия и след начисляване на дължимата годишна
премия за следващата година.Според застрахователя,ищците по делото не са
заплатили дължимата премия за следващата календарна година,поради което
посочените в договорите стойности на откупната стойност следвало да се намалят
с размера на невнесената застрахователна премия.
Подобен
ред за определяне на откупната стойност на застраховката обаче не е уреден в Общите условия на
застрахователя.В приложимия текст на чл.28 от ОУ
на въззивника по застраховка "живот" е посочено, че застраховащият
има право на откуп на договора си във всеки момент от срока му при положение,
че от началото на договора са минали поне две пълни застрахователни години и
премиите са плащани съгласно указаните в договора срокове и размери. Откупната
стойност се изчислява към датата на откупа, като за дата на откупа се приема
датата на предложението за откуп,(в случая-27.10.16г.).Така
посоченият текст не предвижда отклонение от нормата на чл.240,ал.1 от КЗ (отм.).В
застрахователните полици се съдържат таблици с откупните стойности на
застраховките,в
която е посочено, че след 4
години,на дата 01.11.2016г., откупната стойност по застраховката на В.З. е в размер на 9949,67 щ.д.,а
откупната стойност по застраховката на М.З.-4504,60 щ.д.Наистина
в текста над таблицата е посочено, че същата представлява таблица на откупните
стойности след изтичане на всяка поредна година от срока на застраховката при
редовно плащане на премията и след начисляване на дължимата годишна премия за
следващата застрахователна година.С оглед правната същност на правото на откуп
обаче,а именно на потестативно право на застрахования едностранно да прекрати
правоотношението си със застрахователя при наличие на установените в закона
предпоставки,уговарянето на допълнително задължение при прекратяване на
договора за изплащане на премия за следващата година,води до неяснота в отношенията между
страните,а отделно от това
противоречи и на законовата разпоредба
на чл.240,ал.1 от КЗ (отм.).Цитираната
разпоредба установява задължение за застрахователя при застраховка "Живот",по искане на
застраховащия,да плати откупната
стойност по застрахователния договор,ако от началото на периода на
застрахователното покритие са изминали поне две години и са платени всички
премии за този период.При тълкуване на разпоредбата се установява, че
"този период" по смисъла на чл.240,ал.1
от КЗ (отм.) означава
периода от две или повече години,които следва да са изминали,за да възникне
потестативното право на откупуване.В този смисъл разпоредбата не допуска възможност
законоустановеното задължение на застрахователя да бъде поставено в зависимост
от изплащане на премии за бъдещи периоди, каквато предпоставка е предвидена в
полиците.
Освен това предвидената в полиците предпоставка за изплащане на
посочените в тях откупни стойности–изплащане на премия и за
следващата застрахователна година,представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143,т.14
от ЗЗП,тъй като налага на потребителите
да изпълнят своите задължения, дори
и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. В случая на застраховащите (З.)-потребители по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП е
наложено задължението да заплатят
застрахователни премии за период,през който
застрахователят няма да поеме рисковете, за понасянето на които получава премията,и
потребителите няма
да получат дължащото се от страна
на застрахователя покритие.Поради тази причина клаузите са нищожни на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП,доколкото
по делото не е установено същите
да са индивидуално уговорени,както
правилно е отбелязал в мотивите на решението си първоинстанционният съд.
Поради
горните съображения, настоящият състав споделя изводa на ПдРС,че се дължат уговорените в таблицата откупни стойности,като поради частично плащане
от страна на ответника на сумите от 6782,51 щ.д. за
В.З. и 3375,17 щ.д.за М.З.,предявените искове за сумата от 3167,16 щ.д.(5447,58лв.)за В.З. и 1129,43
щ.д.(1942,65лв.)за М.З.,се явяват изцяло основателни.Основателни са и
акцесорните претенции по чл.86 от ЗЗД,доколкото
застрахователното дружество не е доказало плащане в предвидения в
чл.240,ал.1 от КЗ (отм.)
срок,поради което дължи обезщетение за забава.
Относно
наведеното за първи път с въззивната жалба
възражение за прихващане,следва да се посочи,че
съгл.т.6 от Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.01г.на ОСГК на
ВКС,възражението за прихващане може да се заяви за първи път пред въззивната
инстанция само ако представлява материалноправно изявление за прихващане на две
насрещни,изискуеми и ликвидни вземания.В случая обаче насрещното вземане,с
което се прихваща,е спорно,т.е.неликвидно,следователно ефектът на прихващането
ще се прояви след влизане в сила на решението.Предвид на това възражението за
съдебно прихващане на въззивника,доколкото има за предмет едно спорно право,не
може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция (чл.371 от ГПК) и
не следва да се разглежда.
При
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд и в
изпълнение на правомощията си по чл.271,ал.1,предл.1
от ГПК решението следва да се потвърди, а въззивната жалба да се
остави без уважение.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски във въззивното производство имат въззиваемите,които са направили искане за присъждането
им,както и са представили доказателства,че са сторили разноски в размер на 900лв.-В.З. и 500лв.-М.З.,представляващи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1611/13.05.20г.,постановено
по гр.д.№ 19619/18г.по описа на ПдРС,21-ви гр.с.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. „Света София“ № 6
да заплати на В.Г.З.,ЕГН **********,с адрес: *** на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата
от 900(деветстотин)лв.,представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПдОС.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. „Света София“ № 6
да заплати на М.С.З.,ЕГН **********,с адрес: *** на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата
от 500(петстотин)лв.,представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПдОС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: