Решение по дело №1661/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .

Образувано е по жалба на С. Г. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], против заповед № РДЦ-24-503/18.06.2024 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че при издаването на ИАА е допуснато СПН, изразяващо се в това, че не е ясно как е инициирано самото административно производство и какви документи са послужили за издаването на КА и заповедта което накърнява правата на жалбоподателя. Твърди се също неустановеност на компетентността на актосъставителите. Заема се и тезата, че строежът не е индивидуализиран, че не е ясно как е констатирано, че не представлява „търпим такъв“ като в крайна сметка се сочи, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

Представят се писмени бележки.

За ответника – Кмет на Район Централен при Община Пловдив не се взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № РДЦ-24-503/18.06.2024 на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „пристройка, разположена до североизточния край на жилищна сграда“, която сграда (ведно с пристройката) има идентификатор 56784.518.704.1 и административен адрес [улица], [населено място].

За да издаде процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж и не притежава характеристиките на търпим такъв по смисъла на §16, ал.1 ДРЗУТ и чл.127, ал.1 ПЗРЗИДЗУТ.

Тези обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни лица при Район Централен Община Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 17/03.04.2024 г.

Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателя, който е подал и възражение срещу него прието за неоснователно от Районната администрация.

Въз основа на КА е издадена оспорената заповед.

Жалбата срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед № 24ОА-964/24.04.2024 г. на Кмета на Община Пловдив на л.102 по делото. Заповедта е издадена и при спазване процедурата на закона – чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е издаден КА.

Съдът не констатира допуснати СПН в хода на проведеното административно производство. С представените на л.132 и сл. писмени доказателства се доказва компетентността на съставителите на КА.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Видно от констатациите по заключението на ВЛ, касателно процесната пристройка на 25.09.1982 г. е одобрен проект за "Пристройка към жилищна сграда" с размери 1,55м/3,00м /л.180 по делото/. Издадено е Разрешение за строеж №119/12.10.1982 г. за "Преустройство за санитарен възел" /л.169/. Разрешението за строеж е издадено на основание чл.148 от ППЗТСУ /отм./. Представена е нотариално заверена декларация от съсобственик в имота. Скица с виза за проучване и проектиране е издадена на 14.04.1980 г., презаверена на 24.06.1982 г. за "Пристройка и преустройство на съществуващо помещение за оформяне на санитарен възел" /л.174/. Строежът е разрешен по реда на временните строежи, тъй като към 1980г. имот пл.№ 938 е включен в режима на "Хълм на Освободителите" по Заповед №22/03.02.1977 г., в който не се предвижда ново основно и допълващо застрояване. Условията на разпоредбите за временни строежи са описани в разрешението за строеж. След началото на строителството са извършени отклонения от одобрения проект и издаденото разрешение за строеж. От общинската администрация са извършени две проверки - през 1982г. и 1983 г., за които са съставени констативни актове. Описанието на извършеното строителство в издадените наказателни книжа през 1982г. и 1983г., както и при съпоставка със схемите в констативните актове и заснемането от страна на експертизата на място се установява, че се касае за един и същ обект - процесната пристройка по обжалваната заповед и пристройката по наказателните книжа от 1982 г. – 1983 г. Проследявайки тези установявания, съдът счита за неоснователни доводите за търпимост на процесния строеж. Каза се, че се установява по делото, на база писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, че процесният строеж е построен към периода 1982 г. - 1983 г. - 1984 г. т.е. приложимата норма за преценка неговата търпимост е §16, ал.1 ДРЗУТ и следва да се прецени дали строежът е бил допустим по действащите ПУП и правилата и нормативите, действали по времето на извършването му или съгласно този закон. Установява се и, че за посочения адрес е издадено РС № 119/12.10.1982 г. на основание чл.148 ППЗТСУ като временен строеж в недвижим имот, засегнат от мероприятия по териториалното и селищното устройство. С РС е било позволено в североизточния край на жилищната сграда (в съществуващия отрез) да се построи санитарен възел. За пристройката е съставен КА №117/01.06.1983 г., с който е установено, че С. Г. Т. е направил пристройка по размери по-големи от разрешеното, заради което е постановено спиране на строителството и е издадено НП. В тази връзка, ако приемем, че това РС, издадено по изключение на основание чл.148 ППЗТСУ, условно се съотнася като действащ ПУП единствено за целите на §16, ал.1 ДРЗУТ, то процесната постройка не е допустима спрямо него, тъй като същата е реализирана извън обема на разрешеното строителство по издаденото РС № 119/12.10.1982 г. и това ясно личи от приложение 2 и 3 на приетата по делото СТЕ – л.193 и л.194. Към 1983 г. процесният имот пл.№ 938 от кв.216-стар попада в отреждане за "Хълм на Освободителите", одобрен със Заповед №22/03.02.1977 г. и за него няма режим на застрояване. Строителство е разрешавано само по реда на временните строежи - чл.148 от ППЗТСУ /отм./. Доказателство за това е издадената на 14.04.1980 г. скица с виза за проучване и проектиране, презаверена на 24.06.1982г. /л.174 по делото/, както и Разрешение за строеж №119/12.10.1982г. /л.169/, в което изрично е записано правното основание за неговото издаване. Изграждането на процесната пристройка не е било допустимо по действащия към годината на изпълнение ПУП като основно застрояване.

Същата не е допустима и по правилата и нормативите, действали по времето на извършването ѝ или съгласно този закон, тъй като е изградена на вътрешна регулационна линия на процесния имот без спазване на надлежни законоустановени отстояния и/или съгласие на съседите. Следва да се има предвид и, че процесната пристройка не съответства и на действащия план за застрояване в УПИ VIII-938. Видно от заключението на ВЛ действащ ПУП-ПРЗ за процесния имот е ПУП-ЗРП, одобрен със заповед № 1613/18.08.1988 г. за ЖК „ул.“Волга – ул.Ген.Данаил Николаев“- Пловдив като процесния строеж попада в отреждане за УПИ VIII-938 от кв.2а по плана. В действащия план за застрояване в това УПИ е предвидено запазване на съществуващата едноетажна жилищна сграда, нейното надстрояване с един етаж и пристрояване от север. В плана не е предвидено допълващо застрояване. Съгласно действащия ПУП - ПРЗ за процесния имот, одобрен със Заповед №1613/ 18.08.1988г. за [жк] - Пловдив, процесният строеж попада в отреждането за УПИ VIII -938 от кв.2а. В Застроителния план е предвидено като основно застрояване запазването на съществуващата едноетажна жилищна сграда, нейното надстрояване с един етаж върху съществуващата застроена площ и пристрояване от север. На мястото на процесната пристройка не е предвидено застрояване. В плана не е предвидено и допълващо застрояване. Пристройката е разположена по страничната регулационна граница на УПИ VIII -938 с УПИ VII-939. В застроителния план е предвиден начин на застрояване в имота по чл.21, ал.1 от ЗУТ - свободно застрояване. Допускането на процесната пристройка на мястото, на което тя е изпълнена би променило начина на застрояване от "свободно" на "свързано". В такъв случай, нейната ограждаща стена от изток ще представлява калканна стена, която следва да се покрие напълно с такава калканна стена на застрояване в УПИ VII-939 по нормата на чл.21, ал.2 ЗУТ. Съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ това би могло да се допусне само при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния УПИ VII -939, в който също ще се установи свързаното застрояване на общата граница. С предвиденото като начин и характер застрояване по действащия застроителен план към момента, процесната пристройка не е допустима. Съобразявайки изложеното, единствения възможен извод е, че процесният строеж не притежава характеристиката на търпим такъв.

Извеждайки изводи за това дали процесния строеж е търпим, следва да се отчете обстоятелството, че за територията на процесния имот не е одобряван План за застрояване преди да влезе в сила действащия ЗРП, одобрен със Заповед №1613/18.08.1988г.

Неоснователни се явяват и доводите, че единствено гл.архитект е компетентен на направи преценка дали един строеж е търпим. Органът по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е длъжен сам да изследва наличието на предпоставките за търпимост в зависимост от годината на извършване на строежа, каквото задължение има и съдът в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж. Трайната съдебна практика на Върховния административен съд приема, че дори да е издадено удостоверение за търпимост без основание /незаконният строеж не отговаря на изискванията за търпимост по някоя от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 ПР на ЗУТ/, то това удостоверение е годно да послужи за прехвърлителната сделка, а последиците от последващо премахване на незаконния строеж ще засегнат приобретателя, тъй като Удостоверението за търпимост не обвързва органа по незаконно строителство в производството по премахване на незаконния строеж по чл. 225а от ЗУТ. Съдебната практика дори допуска прогласяване на нищожност на удостоверение за търпимост, в случай, че то е издадено при наличие на влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225а ЗУТ. Удостоверението за търпимост не съставлява и основание по чл. 292 от АПК за неизискуемост на изпълнението по влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Това е така, тъй като удостоверението за търпимост не е относимо към законосъобразността на заповедта по чл. 225а ЗУТ. В този смисъл Решение № 2152 от 5.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2025 г., II о., докладчик председателят Г. С..

След като строежът не е търпим, правилно АО е разпоредил неговото премахване.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за неточно описание на разпоредения за премахване обект, както и касателно неговия извършител. Следва в случая да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят, в качеството му съпритежател на ид.ч. от терена и на съсобственик на основната сграда (НА на л.19, 36 гръб), пристройката към която е разпоредена за премахване, правилно се е припознал като адресат на акта именно в това си качество. Същият е участвал и в хода на проведеното административно производство като е подал възражение против КА. Именно по тази причина и съдът е приел жалбата за допустима - по отношение на С. Г. е налице правен интерес от направеното оспорване дотолкова доколкото разпореденото премахване на пристройката пряко засяга правната му сфера именно в качеството му на съсобственик на терена/сградата, към която е изградена пристройката. Съгласно § 3, ал. 1 Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Ирелевантно е в случая, че в мотивите на заповедта като възложител на незаконното строителство е посочен С. Г. Т., на чието име е издадено РС № 119/12.10.1982 г. при положение, че в заповедта ясно са посочени собствениците на имота, към административната преписка е приложен НА, жалбоподателят е участвал в административното производство. Цялото административна производство се е развивало с адресати съсобствениците на терена/сградата, към която е процесната пристройка видно от осъществената кореспонденция между АО и тях, така че няма съмнение и неяснота относно това обстоятелство.

Неоснователни са и оплакванията, че не е индивидуализиран строежа.

Противно на твърдяното и по жалбата, и в представеното писмено становище диспозитива на заповедта е достатъчно ясен – разпоредено е премахване на пристройката към сградата. Ясно и точно е посочен нареденият за премахване строеж, а именно пристройка, разположена на североизточния край на жилищна сграда. В мотивната част на заповедта, следвайки констатациите на КА, това описание е разширено като е уточнено, че пристройката е едноетажна, зидана с единични тухли, източната фасадна стена на пристройката е изградена по имотната граница. Посочено е изрично, че пристройката се състои от две помещение – едното е тоалетна, а другото – жилищно помещение. Направени са констатации, потвърдени в заключението на ВЛ, в резултат на огледа на „контактната фуга“ (фиг.2 на КА, л.52), между зидарията и основната сграда, предвид липсата на превръзка между двете зидарии, че те са конструктивно независими една от друга. Даденото описание на нареденият за премахване строеж кореспондира със съставения констативен акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, в който се съдържа и окомерна скица (л.51) на наредения за премахване строеж – фиг.1 вдясно, съпоставена с разрешеното строителство на по РС № 119/12.10.1982 г. Така даденото описание води до краен извод за индивидуализация на наредения за премахване строеж, съответно за достатъчна яснота кое е разпоредено за премахване дотолкова доколкото пристройката е отделна. В подкрепа на този извод са и констатациите на ВЛ по приетото по делото заключение. ВЛ изрично сочи, че жилищната сграда и пристройката имат и отделни покривни конструкции - на Приложение №1 към експертизата са дадени покривните линии на двете сгради и това обстоятелство е видно. Височините на двете сгради са еднакви до котата на стрехата, като четирискатният покрив на пристройката е "долепен" до покрива на жилищната сграда. При строителството на пристройката очевидно част от стрехата на жилищната сграда е изрязана така, че двата покрива да се съберат при контакта между тях, но изпълнението на пристройката не е довело до цялостна промяна на покрива на жилищната сграда. Покривната конструкция на пристройката стъпва върху изградените за нея тухлени стени от единични плътни тухли и предава натоварванията върху каменните стени на избеното помещения, без да има връзка между двете сгради. Покривната конструкция на пристройката може да бъде премахната без да се увреди значително покривната конструкция на жилищната сграда. Премахването на тухлената зидария на пристройката също може да бъде изпълнено без значително повреди върху жилищната сграда. Сателитна снимка, налична в публични източници показва двата покрива и контакта между тях. Ясно се вижда, че те са отделни.

Неоснователни са доводите касателно неправилно определяне на категорията на процесния строеж. Процесният строеж представлява пристройка към жилищна сграда ниско застрояване и също има жилищно предназначение. Жилищната сграда в имота е строеж от Пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква "а" от ЗУТ. Като свързана с жилищната сграда по предназначение и функционално чрез общата им тоалетна и имаща височина също определяща я като ниско застрояване, пристройката също се категоризира като строеж от Пета категория.

Настоящият състав не споделя възраженията по писмената защита за неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването на установен незаконен строеж, който не е търпим, какъвто е настоящият случай. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Наведените от касатора аргументи касателно процесната тоалетна като обслужващо – единствено санитарно помещение към къщата не могат да обосноват извод в обратен смисъл. Действително, едното от помещението в пристройката е санитарно помещение, обслужващо къщата. Именно в този връзка е и издаденото РС – преустройство за санитарен възел, но, каза се освен тоалетна, другото помещение в разпоредената за премахване пристройка е жилищно. Следва в случая да се отчете и обстоятелството, че съседното на тоалетната помещение в самата къща е баня (приложение 1 от заключението на ВЛ), така че премахването на пристройката, където е тоалетната, няма да доведе до премахване на единствено за къщата санитарно помещение. В крайна сметка това обстоятелство не влияе на преценката относно законността на строежа и не обуславя нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност. Разрешителният режим в ЗУТ е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и гарантиране безопасността на строителството. При извършване на незаконен строеж без одобрена проектна документация и разрешителен акт същият може да представлява заплаха, поради което законът въвежда мярката за премахването му.

Строежът, представляващ „пристройка, разположена до североизточния край на жилищна сграда“, е без строителни книжа, което сочи на незаконен такъв в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване.

По изложените съображения жалбата е неоснователна.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], против заповед № РДЦ-24-503/18.06.2024 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.