Р Е
Ш Е Н
И Е № 223
гр.Попово, 12.10.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично заседание на пети октомври през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 258
по описа за 2016 год. на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „М.”АД със седалище и
адрес на управление гр.П., представлявано от изпълнителния директор С. А. А., против НП № 25-2503015/05.07.2015 г. на директора на
дирекция “Инспекция по труда” гр.Т., с което на юридическото лице е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 лв. (хиляда и шестотин лева) за това, че
”при извършена на 01.06.2016 г. на
представените от работодателя „М.”АД гр.П. документи е констатирано, че работодателят
е наел по трудов договор № 18/03.08.2015 г. лицето А. А. И. на длъжност „шофьор
на автобус”. Съгласно посоченият договор, трудовото възнаграждение се изплаща в
края на месеца, следващ изработения месец. Видно от представената присъствена
таблица на шофьорите за м.ноември
В жалбата се оспорва
извършеното нарушение, като се твърди, че издаденото НП е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, не се сочат конкретни доводи. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпили са писмени
бележки, в които жалбоподателят на първо място посочва, че АНО неправилно е
посочил нарушената правна норма, която би следвало да е тази по чл.128,т.2 от КТ; твърди се също, че още при сключване на трудовия договор, работника А. И. е
дал съгласие за направеното бъдещо прихващане, поради което липсва нарушение на
КТ, респ. издаденото НП се явява изцяло незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Въззиваемата страна
редовно призована, представлявана в с.з. юк Р. Х. оспорва
изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и
потвърди изцяло издаденото НП.
Районна прокуратура
П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. С призовка /приложена
л.11/, ЮЛ „М.”АД гр.П. било задължено да изпрати на 19.05.2016 г. в 15.30 ч.
представител в дирекция „Инспекция по труда ” гр. Т., който да представи за
проверка досиетата на всички работници и служители, сключили трудови договори с
работодателя в периода 01.07.2015 г.-01.10.2015 г., както и други подробно
описани документи във връзка с осъществяваната от работодателя дейност.
При детайлен преглед
на представените от работодателя документи, длъжностните лица – гл.инспектори С.Д.
и П.Т. констатирали, че с трудов договор № 18/03.08.2015 г. /приложен л.15/,
„М.”АД е наел на длъжност „шофьор на автобус” лицето А. А. И., при пълно
работно време от 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 380 лв.,
платимо еднократно и окончателно в края на следващия месец след месеца на
изработването. С молба от 20.11.2015 г. /приложена л.16/ работникът А. А. И.
заявил пред работодателя желанието си да бъде освободен от работа сред
приключване на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, а именно считано
от 30.11.2015 г. Като причини за напускането си работникът изтъкнал както
здравословни такива, така и неспазване на уговореното между него и
работодателя. Молбата била регистрирана с вх.№ 179/20.11.2015 г. и върху нея
била поставена резолюция „Да!”. Със заповед № 21/30.11.2015 г. /приложена л.17/
трудовото правоотношение с работника И. било прекратено на осн.чл.326,т.1 от КТ, като работодателят вписал, че на осн.чл. 220,ал.1 от КТ работникът дължи
380 лв. за неспазено предизвестие, а на осн.чл.224,ал.1 КТ на работника следва
да се изплати сума за неизползван за
От представената
пред длъжностните лица таблица за отчитане явяването и неявяването на работа на
шофьорите на автобуси през м.ноември
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Д. св.Т. (присъствал при проверката на
документи и при съставяне на акта),
както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства, като същата не се оспорва от страните по делото.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Съдът констатира, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган и в съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила и
съобразяване с материалния закон – предвид и обстоятелството,че съгласно чл.16,
ал.4,т.2 от Устройственият правилник на Изпълнителната агенция "ГИТ" (Обн.,
ДВ, бр.6/21.01.
Предвид
установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие, че търговското дружество „М.”АД
гр.П. е осъществило състава на вмененото му нарушение на трудовото
законодателство. В конкретният случай в акта и НП административното
нарушение правилно е квалифицирано по чл.272,ал.1 от КТ. С тази императивна разпоредба в КТ са изрично и изчерпателно са
уредени случаите, при които по изключение могат да се правят удръжки от
трудовото възнаграждение на работника или служителя без негово съгласие. Чрез
тази разпоредба Кодексът на труда
закриля и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер, договорен
между страните по трудовото правоотношение. По аргумент от противното, от
разпоредбата на чл. 272 КТ
може да се направи изводът, че със съгласие на работника или служителя могат да
се правят удръжки от трудовото възнаграждение и в други случаи, извън
посочените в чл.272,ал.1 КТ.
С ал. 2 на чл. 272 КТ се ограничава месечният размер на удръжките по ал.1, т. е. на
тези удръжки, които се извършват без съгласие на работника или служителя. В
настоящият случай не се твърди и не са ангажирани доказателства за изрично
съгласие от страна на работника А. И. да му бъде удържана каквато и да е сума
от месечното възнаграждение. От друга страна, основанието на което е направена общата
удръжката в размер на 258.50 лв. не е сред изрично и изчерпателно посочените в чл.272 от КТ.
Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на работодателя,
че от самото начало на възникване на трудовото правоотношение посредством
сключения трудов договор работникът принципно е бил дал съгласие за подобно
удържане на суми и е имал възможност при несъгласие да реализира правата си по
реда на чл.358 от КТ. За настоящият съдебен състав е безспорно, че
законодателят безусловно изисква съгласието на работника да бъде дадено в
писмена форма, тъй като се касае до съществен елемент от трудовия договор. Така
както закона изисква същият задължително да бъде сключен в писмена форма с
оглед неговата действителност, така писмената форма към момента на настъпването
на дадено събитие, касаещо съществен елемент от същия също следва да бъде
дадено в писмена форма. Формализмът в тази насока не е случаен, тъй като КТ е
въвел и система от мерки за защита правата на работника от произволни действия
от страна на работодателя, едно от които е напълно незаконосъобразното удържане
на сумата 258.50 лв. от работника А. И.. Ето защо, съдът приема, че от обективна
страна жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, за което е бил санкциониран.
Административно-наказателната
отговорност на търговското дружество – ЮЛ е безвиновна, което означава, че не
може да се търси аналогия с вината като понятие от НК (нещо, за което защитата
развива подробна аргументация), касаещо
субективната страна на деянието на физическо лице, т.е. при административни
нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът за вината. Във
всеки един случай обаче следва да се
установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че
нарушението е извършено при осъществяване на дейността на работодателя. В
настоящият казус се установи, че в чл.414,ал.1 от КТ е предвидена възможността
за налагане на имуществена санкция на ЮЛ, каквото е и дружеството-жалбоподател.
По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 1
600 лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на
тежестта на извършеното нарушение. Видно от съобразителната част на обжалваното
НП, при налагане на имуществената санкция наказващият орган се е съобразил
изцяло с разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН като мотивирано е преценил, че не
е налице маловажност на извършеното нарушение. Санкцията, наложена на
жалбоподателя е правилно определена, като същата е индивидуализирана в
съответствие с разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е определена към минималния
възможен размер. При преценка на всички обстоятелства, относими към
установеното нарушение - от една страна, небрежното отношение към установените
в страната правила и норми на трудовото законодателство касаещи
законосъобразното уреждане на трудовоправните отношения, лишаване от
възнаграждение работника за един медец, което неминуемо е довело до вредни
последици за него, а от друга страна липсата на данни по делото за предходни
нарушения на КТ, съдът намира, че имуществената санкция в размер на 1600 лв. е
определена в размер, адекватен и съответен на извършеното нарушение на КТ,
поради което атакуваното НП следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и
на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №25-2503015/05.07.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Т., с което на „М.”АД
със седалище и адрес на управление гр.П., Промишлена зона, ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор С. А.
А., за извършено нарушение по чл.272,ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция
в размер на 1 600 лв. (хиляда и
шестотин лева),
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: