№ 2592
гр. ***, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20223110113485 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно и субективно съединени
искове, както следва:
от Р. Д. Г., ЕГН ********** с адрес гр. ***, ****, И. Д. А., ЕГН
********** с адрес **** и Л. А. С., ЕГН **********, гражданин на *** с
адрес **** срещу Х. С. С., ЕГН ********** с адрес ****, С. С. С., ЕГН
********** с адрес **** и С. И. С., ЕГН ********** ****, за приемане
за установено в отношенията между страните, че е допусната грешка-
непълнота в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен
имот с площ от 830кв.м. е включен в ПИ № ****.**** по КККР на гр.
***, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 1635кв.м., и не е отразен
самостоятелно при граници ПИ № ****.****, ****.****, ПИ №
****.****, ****.**** и останалата част от ПИ № ****, очертани със
зелени и червени линии на скицата на лист 19 от делото като, както и е
допусната грешка при отразяване на построената в спорната реална част
сграда с площ от 17кв.м. отразена с червени очертания на скицата на
л.19, на основание чл. 54 ЗКИР;
- от Р. Д. Г. , ЕГН ********** с адрес гр. ***, **** за осъждане на С. И.
С., ЕГН ********** **** да й заплати обезщетение за претърпените
имуществени вреди в общ размер от 1625,30 лева [хиляда шестстотин
двадесет и пет лева и тридесет стотинки], съставляващи: - 200.00 лева (1/3 от
600 лв.) - разноски в административното производство по заявление с вх.№
01-316572/11.10.2017 г. до СГКК - ***; - 256,67 лева (1/9 от 2310 лв.) и 3,33
лева (1/3 от 10 лв.) - разноски по адм,д.№ 1755/2018 г. по описа на
Административен съд-*** и по адм.д.№ 13898/2019 г. по описа на Върховен
1
административен съд на Република България; и - 1165,30 лева -разноски по
изпълнително дело № 20218080400777 по описа на ЧСИ рег.№ 808 Захари
Димитров;
- от Р. Д. Г. , ЕГН ********** с адрес гр. ***, **** срещу Х. С. С., ЕГН
********** с адрес ****, и С. С. С., ЕГН ********** с адрес **** за осъждане
на всеки от ответниците да й заплатят обезщетение за претърпените
имуществени вреди в от по 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева,
съставляващи: - 200.00 лева (1/3 от 600 лв,) - разноски в административното
производство по заявление с вх.№ 01- 316572/11.10.2017 г. до СГКК - ***, -
256,67 лева (1/9 от 2310 лв.) и 3,33 лева (1/3 от 10 лв.) разноски по адм.д. №
1755/2018 г. по описа на Административен съд-*** и по адм.д. № 13898/2019 г.
по описа на Върховен административен съд на Република България;
- от И. Д. А. , ЕГН ********** с адрес **** и Л. А. С. , ЕГН
**********, гражданин на *** с адрес **** срещу Х. С. С., ЕГН ********** с
адрес ****, С. С. С., ЕГН ********** с адрес **** и С. И. С., ЕГН **********
**** за осъждане всеки от ответниците да заплати на всеки от ищците сумата
от по 256,67лева, представляваща припадаща се част от дължимото
обезщетение в общ размер от 2310лева за причинени имуществени вреди, от
които 210лева за платена държавна такса и 800лева адв. възнаграждение за
касационно обжалване в производството по адм. дело № 1398/2019г. на ВАС,
700лева платен депозит за вещо лице и 600лева адв. възнаграждение в
производството по адм.д. № 1755/2018г. на АдмС ***, на основание чл. 45
ЗЗД;
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения изложени от ищците в исковата молба:
Наследници са на д. г. С., починал на ***г.
С договор за дарение по НА № 191/1982г., наследодателят им е
придобил от чичо си в. С. г., недвижим имот представляващ лозе- дворно
място с площ от 625кв.м. в м-ст Средна Кокарджа с пл. № ****А, жк Стойко
Пеев при граници-г. С. г., път, в, Р. и И. Ш., заедно със застроения кьошк, стая
и таванска стая над нея от кьошка.
Праводателят му се е легитимирал като собственик въз основа на:
С договор за покупко- продажба по НА № 120/1958г. г. С. г. е придобил
недвижим имот представляващ лозе в м-ст Средна Кокарджа от 1250кв.м. при
съседи-път, И. Б., К. А. и М. П..
С договор за дарение по НА № 154/1979г. г. г. е дарил на брат си в. С. г.
1/2ид.ч. от този имот, заедно с 1/2ид.ч. от построената в него сграда.
С делбен протокол от с.з. от 22.08.1979г. по гр.д. № 2651/1979г. по
описа на РС *** е одобрена съдебна спогодба за делба при равни квоти между
г. г. и в. г., съгласно която г. г. е получил в собственост дял I от заключението на
в.л. състоящ се от лозе с площ от 625кв.м. при граници- Р. Х.а, път, дял II и И.
Ш., заедно със стая и изба от кьошка и гараж, а в. г. е получил дял II състоящ
се от лозе с площ от 625кв.м. при граници- дял I, път, път, в, Р. и И. Ш., заедно
2
със стая и таванска стая над нея от кьошка.
Ответниците са наследници на С. г. С., поч. на 12.11.2010г. и като
такива се легитимират като собственици на лозе с площ от 625кв.м. в м-ст
Средна Кокарджа при граници- Р. Х.а, път, И. Ш. и в. С. г., представляващ
имот пл. № **** по плана на ж.к Стойко Пеев. Праводателят им се
легитимира като собственик на основание договор за дарение по НА №
101/1980г. сключен с баща му г. С. г. и съпругата му.
С акт за узаконяване № 87/24.12.1987г. на гл.архитект при ОбНС *** в
полза на наследодателите на страните /д. С. и С. С./, на основание чл. 302
ППЗТСУ и чл. 162 ЗТСУ е било узаконено построеното през 1970г. за
задоволяване на жилищни нужди жилище от две стаи и кухня с остъклена
веранда и застроена площ от 35кв.м. в парцел пл. № ****, ****а в кв. Стойко
Пеев. В производството по узаконяване са били издадени разрешение за
строеж № 334/24.12.1987г., виза за узаконяване от 24.11.1987г. за двата
парцела, одобрен архитектурен проект от Приморски РНС от 24.12.1987г. с
обяснителна записка за узаконяване жилищна сграда на д. и С. С.и. От
графичната част на визата за узаконяване посочват да се установява, че
попълнената граница между двата имота по делбата е нанесена и спрямо
сградата /около средата й/, но без да преминава през сигнатурата й.
Твърди се, че в първия КП от 1973г./без данни за одобряването му с
конкретна заповед/, имотът е бил заснет като ПИ пл. № **** с площ от
1455кв.м. /а не, както е по НА № 120/1958г./ и записан в регистъра към него на
г. С. г.. Извършената съдебна делба по гр.д. № 2651/1979г. по описа на РС ***
е била попълнена в КП от 1973г. и разписния лист към него, като от имот пл.
**** са образувани два нови имота- ПИ пл. № **** с площ от 661кв.м. на г. С.
г., съответстващ на дял I по делбата и ПИ пл. № ****А с площ от 794кв.м.
записан на в. С. г., съответстващ на дял II по делбата. Независимо от разликата
в площта на имотите съобразно титулите за собственост и установената при
попълването им в КП от 1973г., считат че имотите заключени между
описаните граници в делбата и последващите дарения не са променяни.
Твърдят обаче, че това е така с изключение западната граница на ПИ ****А
представляваща част от границата му с ПИ ****. Счита, че това се дължи на
неточното попълване в КП от 1973г. на изградените постройки в имотите,
поставени в дял на всеки от съделителите и представляващи реални части от
първоначалната сграда- кьошк, впоследствие узаконена като жилище. Твърди,
че в тази част, границата по делбата преминава през оста на тухлен зид
разделящ съществуващите стая с маза под нея /ситуирана в дял I- стая и изба
от кьошка/ от съществуващите стая с таванска стая над нея /ситуирана в дял II-
стая и таванска стая над нея от кьошка/. Считат, че постройката е неправилно
заснета в КП от 1973г., както по местонахождение, така и по площ.
Действително е следвало да бъде изместена в западна посока в съответствие с
точното й местоположение, но предвид неточността и схематичността на
окомерната скица към заключението на в.л. тази преценка не била
осъществена. Правилното нанасяне на сградата обуславяло и западната
граница на имота да бъде ситуирана също по на запад, а не така както е
3
попълнена в плана. По този начин, площта на ПИ **** се намалявала на
625кв.м., а тази на имот ****А се увеличавала на 830кв.м., което сочи да е
съответно на сборната площ на всеки от дяловете и действителното
местоположение на границата по делбата.
Посочват, че в последващия план- действащата КК, имотите са били
неправилно заснети в границите на общ ПИ 2552.**** с площ от 1635кв.м.
Твърди се, че имотът по НА № 191/1982г. съставлява реална част с площ от
830кв.м. от ПИ 2552.**** и съответства на имот пл. № ****А по КП от 1973г.,
с изключение на западната му граница откъм имот пл. № **** и неправилно
не е бил нанесен в КК като самостоятелен имот. Приетият ПУП- ПУР на кв.
Изгрев твърди да няма вещно действие.
Със заявление от 11. 10.2017г. ищцата Р. Г. е поискала изменение в
КККР по отношение на процесния имот 2552.**** състоящо се в отразяване в
неговите граници на два реално обособени дяла съобразно дяловете по
съдебната делба от 1979г., заличаване на сгради 1 и 2, нанасяне на сгради и
вписване на нова собственост. Срещу проекта ответниците С. С. и С. С. са
подали възражения, съотв. на 19.01.2018г. и 05.02.2018г., че изменението не
отговаря на съдебната делба. Затова, със заповед № 18-2180/16.03.2018г.
Началникът на СГКК *** е отказал одобрение на исканото изменение.
Заповедта е била обект на съдебен контрол по адм.д. № 1755/2018г. на АдмС
***, в рамките на което ищците са твърдяли, че няма спор за материално право
и въпросът е технически- свързан с установяване наличието или липсата на
съответствие на проектираната с установената в скицата на в.л. по съдебната
спогодба граница и попълването на съдебната делба в границите на процесния
имот ****. Ответниците са пледирали са законосъобразност на заповедта, тъй
като проектът за изменение не съответствал на титулите за собственост и
съдебната делба по отношение на достъп, площ и сгради. Жалбата на ищцата
Р. Г. е била отхвърлена с решение № 1564/24.07.2019г. на Адм. съд ***,
потвърдено в тази му част с решение № 4278/13.04.2020г. на ВАС.
Впоследствие, със заявление от 09.06.2021г. ответниците са внесли
проект за промяна на КККР по отношение на имот ****, състоящо се в
отразяване в неговите граници на два реално обособени дяла съобразно
дяловете по съдебната делба от 1979г., заличаване на сгради 1 и 2, нанасяне на
сгради и вписване на нова собственост. Искането било идентично на
направеното от ищците със заявление от 11.10.2017г. Поради тази причина,
ищците считат, че сторените от тях разноски в адм. производство по заявление
от 11. 10.2017г. /400лева за изготвяне проекти от Кадекс ООД през 2017г. и
2018г., адм. такси за изменение на КККР при подаване на заявлението/, по адм.
дело № 1755/2018г. на АС ***/10лева държавна такса за образуване на дело,
700лева депозит за в.лице, 600лева платено адв.възнаграждение/, по к.адм.д.
№ 13898/2019г. на ВАС /210лева държавна такса за обжалване и 800лева
платено адв. възнаграждение/ и по изп.дело 777/2021г. на ЧСИ рег. № 808
образувано по издаден изп. лист от 15.01.2021г. от АС *** по адм.д. №
1755/2018г. с взискател С. С. и длъжник Р. Г. /720лева присъдени разноски,
240лева разноски по изп.дело, 205,30лева такси по ТЗЧСИ/, са понесени като
4
вреди, вследствие противоправното поведение на ответниците оспорвайки
извършване на исканото изменение със заявлението на ищците от 11.10.2017г.
и последващо процедиране по искане идентично на оспореното от тях. Затова
и считат, че тези разноски следва да им бъдат възстановени от ответниците.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който исковете се оспорват като неоснователни.
Потвърждават: че с ищците са съсобственици на процесния имот
2552.****; че с НА № 120/1958г. г. С. г. е придобил недвижим имот
представляващ лозе в м-ст Средна Кокарджа от 1250кв.м. при съседи- път, И.
Б., К. А. и М. П.; че с делбен протокол от с.з. от 22.08.1979г. по гр.д. №
2651/1979г. по описа на РС *** е одобрена съдебна спогодба между г. г. и в. г.
за делба при равни квоти, съгласно която г. г. е получил в собственост дял I от
заключението на в.л. състоящ се от лозе с площ от 625кв.м. при граници- Р.
Х.а, път, дял II и И. Ш., заедно със стая и изба от кьошка и гараж, а в. г. е
получил дял II състоящ се от лозе с площ от 625кв.м. при граници- дял I, път,
път, в, Р. и И. Ш., заедно със стая и таванска стая над нея от кьошка; че
ищците са собственици на основание наследяване от д. С., който придобива от
в. С. с НА за дарение № 191/1982г. недвижим имот представляващ лозе-
дворно място с площ от 625кв.м. в м-ст Средна Кокарджа с пл. № ****А, жк
Стойко Пеев при граници-г. С. г., път, в, Р. и И. Ш., заедно със застроения
кьошк, стая и таванска стая над нея от кьошка; че ответниците са собственици
по наследство от С. С., а той по дарение по НА № 101/1980г. на лозе с площ от
625кв.м. в м-ст Средна Кокарджа при граници- Р. Х.а, път, И. Ш. и в. С. г.,
заедно със стая и изба от кьошка над нея.
Не възразяват по попълване и нанасяне в КККР на притежавания от тях
имот -лозе с площ от 625кв.м. в м-ст Средна Кокарджа при граници- Р. Х.а,
път, И. Ш. и в. С. г., заедно със стая и изба от кьошка, както и 1/2ид.ч. от
сградата узаконена с акт № 87/24.12.1987г. по издадено разрешение за строеж
№ 334/24.12.1987г., съгласно протокол за делба от 1979г. и титулите за
собственост и представляващо имот пл. № ****, жк Стойко Пеев.
Не възразяват и по попълване и нанасяне в КККР на притежавания от
ищците имот - лозе с площ от 625кв.м. при граници- г. С. г., път, в, Р. и И. Ш.,
заедно със застроения кьошк, стая и таванска стая над нея от кьошка, съгласно
протокол за делба от 1979г. и титулите за собственост и представляващо имот
пл. № ****А, жк Стойко Пеев.
Считат обаче доводите за разликата над 625кв.м. до претендираните
830кв.м. за неоснователни, защото: Твърдят, че ищците се легитимират само
собственици на само 625кв.м., на колкото и ответниците. Установено е било в
производството по адм.д. № 1755/2018г. ВАдмС, че праводателите на ищците
са приобщили към имота си път, намиращ се южно от бивш имот ****А
и части от път североизточно от същия имот. Приобщените части били
части от пътища и попадали в действащата улична регулация. Твърди се, че
5
КП от 1973г. няма данни да е приет на валидно основание, т.е същият не е
влязъл в сила и няма заповед за неговото одобряване. Едва с приемането на
КК през 2008г. имотът е нанесен като един- процесния с площ от 1635кв.м.,
без обаче да е била нанесена съдебната делба от 1979г., чиято площ била
значително по- голяма от описаната в документите за собственост. Нанасянето
на делбата и обособяването на имоти № **** и ****А се твърди също да е
било сторено без съответната заповед на кмета на Община ***. Единственият
одобрен план се сочи да е този от 2008г., съобразно които имотът е вписан на
ищците и ответниците. Затова, считат, че ищците се явяват собственици на
само 625кв.м. съобразно титулите за собственост. За разликата твърдят да
нямат титул за собственост, нито пък се позовават на давност.
Твърдят, че от 2008г. и понастоящем ползват имота в съсобственост с
ищците, както и че същият не е разделен технически по скица, а и на място,
нито е разделяно ползването му или собствеността върху него. Затова считат,
че разликата от 385кв.м. следва да бъде разпределена между ищците и
ответниците, или между двата дяла по делбата от 1979г. пропорционално.
Твърдят, че до подаване на настоящата искова молба, ищците не са се
заявявали като собственици на ПИ ****А в пълния му обем от 830кв.м. От
приложената обяснителната записка към проекта им за изменение на КК
ставало ясно, че е представена скица № 1626/25.09.1984г. от действащия към
датата КП за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. От
това извеждат извод, че действително по КП от 1973г. имот ****А е бил с
квадратура 830кв.м. и вероятно наистина имало присвоена част от
предвижданията за път, или разлика в квадратурата, за която обаче ищците не
разполагали с титул за собственост, поради което и са искали да се снабдят с
КНА.
Предвид горното считат, че в случая не е налице грешка в КККР,
имотите следва да бъдат нанесени съобразно протокола за съдебна делба от
1979г., а разликата в площта да се разпредели съобразно квотите в
съсобствеността- по 1/2ид.ч.
Възразяват срещу искането на ищците и предвид на това, че с исканото
от тях изменение, техният имот би останал без достъп до път. Посочва, че
ПУП- ПУР на кв. Изгрев е влязъл в сила през 2012г., но все още не е
приложен, нито има вероятност за прилагането му в следващите години.
По отношение на исковете за обезщетение за вреди, излагат следните
възражения: След приключване на адм.д. № 1755/2018г. на АдмС *** и
предвид влошените отношения между съсобствениците, ответниците са взели
решение имотът да бъде разделен, поради което и са посетили фирмата
изготвила проекта за разделяне. Че той е идентичен на този на ищците
твърдят, че са разбрали едва при получаване на настоящата искова молба. При
възлагане изготвянето му са представили документи за собственост и влезлите
в сила съдебни решения. Твърдят, че подаденият от тях проект е почти
идентичен на този на ищците от 2018г., но той не съответствал на възложеното
от тях. Твърдят, че геодезистите не са изготвили проекта съобразявайки се с
решенията по адм. д. № 1755/2018г. Усъмнявайки се, че повече от 9месеца
6
нищо не е правено по преписката им в АГКК по заявлението им за изменение,
са посетили геодезическата фирма и от там са им съобщили, „че след като
проектът е одобрен, фирмата им не носи повече отговорност. Всичко, което
направили било точно и законосъобразно. Сградата, която не е в частта на
възложителя се прехвърля в другия имот и няма касателство към проекта, тъй
като фирмата нямала връзка със собственика на другия парцел. АГКК била
отговорна на кого е сградата и те не носели отговорност дали са верни
документите или не, а ползвали каквото е налично в кадастъра и нямали
касателство за правотата им. Не се занимавали с външни граници понеже се
отразява делба на вече съществуващ имот и се ползват външните граници на
вече съществуващия имот- на имот **** от АГКК". Твърдят, че по отношение
на сградите са подали искане, с което искали промяната в КККР да е само по
отношение на поземления имот, но не и по отношение на сградите. Т.е искали
се попълване на техния имот и корекция на проекта още през м.09.2022г., но
от фирмата са отказали, тъй като не били наети и от другите съсобственици и
в този случай оставят имота, така както е по АГКК, като нанасят само частта
от делбата на ответниците, а за останалите съсобственици трябвало да се
прави отделен проект, за да се нанесат, както желаят. В този смисъл твърдят,
че внесеният от тях проект е идентичен само доколкото с него са искали
вписване на делбата по отношение на техния дял съобразно протоколът за
съдебна делба от 1979г. По отношение на техния проект все още нямало
произнасяне от АГКК.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В пледоарията си по същество процесуаният представител на ищците
поддържа исковата молба и уточняват претенциите си, като настояват за
установяване на границите на имот ****А съгласно кадастралния план от 1973
г. и делбата от 1979 г. Те оспорват заключенията на вещото лице инж. С. Н. К.,
че не е индивидуализирал имота с точни граници и съседи според разписните
листи, и настояват за допълнителни измервания, за да се установи площта на
ПИ ****А при преместване на делбената линия според зида между сградите.
Ищците подчертават, че делбената граница, нанесена в плана от 1973 г., е
неточна, тъй като минава през сграда, вместо между двете сгради, както е
посочено в протокола от 1979 г. Те твърдят, че липсата на достъп до път за Дял
I е в разрез с установеното в делбата, която изрично отбелязва път като
граница.
Ответниците, чрез адвокат Генчева, поддържат отговора на исковата
молба, като оспорват необходимостта от индивидуализиране на съседните
имоти чрез разписни листи, тъй като това не е предмет на спора. Те
подчертават, че имот **** е в съсобственост, без материализирана делбена
граница, и че скицата от 1979 г. е схема, която не може да се нанесе директно в
КККР. Депозират писмени бележки, с които оспорват претенцията за 830
кв.м. като неоснователна, тъй като документите за собственост удостоверяват
площ от 625 кв.м. за ПИ ****А, а разликата до 830 кв.м. не е подкрепена с
документи за собственост или давностно владение. Според тях имот **** е в
7
съсобственост между ищците и ответниците от 2008 г., без техническо
разделяне или материализирани граници на място, което изключва
самостоятелно владение от ищците. И двете съдебно-технически експертизи
потвърждават, че делбата от 1979 г. не е точно отразена в плана от 1973 г., а
скицата към протокола е схема без мащаб, което прави невъзможно
директното й нанасяне в КККР. Ответниците отбелязват, че ПУП-ПУР от 2012
г. за кв. „Изгрев“ предвижда улична регулация, но не е приложен, което би
оставило техния дял без достъп до път при делба според претенциите на
ищците. По втория иск за обезщетение ответниците твърдят, че не са
причинили вреди, тъй като техният проект за изменение на КККР, подаден
през 2021 г., цели отразяване на делбата от 1979 г. само за техния дял, без да
засяга правата на ищците. Те подчертават, че проектът им, изготвен от
„Кадекс“ ООД, е идентичен с този на ищците от 2018 г. само по отношение на
външните граници на имота, но не и по отношение на сградите, тъй като
фирмата е отказала корекции без съгласието на всички съсобственици.
Ответниците оспорват разходите по административното дело № 1755/2018,
твърдейки, че отказът на АГКК е правилен поради липсата на съгласие между
съсобствениците. Те молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани и да им бъдат присъдени разноските.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
От представения по делото Нотариален акт № 101, том IV, 1980 г., се
установява, че г. С. г. е придобил в собственост дворно място, представляващо
лозе с площ 625 кв.м., с планоснимачен номер **** в местност „Средна
Кокарджа“. Имотът граничи с Р. Х.а, път, И. Ш. и в. С. г., като собствеността е
придобита чрез съдебна делба по гр.д. № 2651/1979 г. на Варненския районен
съд, съответстваща на Дял I.
Нотариален акт № 191, 1982 г., установява, че д. г. С. е придобил
собствеността върху дворно място, представляващо лозе с площ 625 кв.м., с
планоснимачен номер ****А по кадастрален план от 1973 г. в местност
„Средна Кокарджа“. Имотът граничи с имот ****, имот 3118, път, г. С. г., в, Р.
и И. Ш., като собствеността е придобита чрез същата съдебна делба.
По силата Протокол от 22.08.1979 г. по гр.д. № 2651/1979 г. на
Варненския районен съд е одобрена постигната спогодба за делба на поземлен
имот с площ 1250 кв.м. на два равни дяла по 625 кв.м. Дял I е предоставен на
г. С. г., а Дял II – на в. С. г.. Към протокола е приложена скица, илюстрираща
делбената линия. Приложено Заключение на вещо лице по гр.д. № 2651/1979
г. съдържа проекто-разделителен протокол със скица за разделяне на поземлен
имот с планоснимачен номер **** на два дяла с равни площи по 625 кв.м. Дял
I е правоъгълен, а Дял II е Г-образен, с отбелязан достъп до път от източната
страна за Дял I. Делбената линия е нанесена с пунктир и минава по общата
граница на две сгради, без точни размери или координати на граничните
точки. Скицата е схема, а не кадастрална основа.
Видно от Скица-проект № 15-16669-11.01.2018 г., издадена от
8
Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – ***, е, че поземлен
имот с идентификатор **** е отразен в кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. Имотът има стар
идентификатор 1546 по кадастрален план от 1999 г., с посочени граници,
площ и съдебна площ от 42,70 кв.м. за обект в имота.
Със заявление с вх. № 01-313132/09.06.2021 г. от С. И. С., Х. С. С. и С.
С. С. се иска изменение на КККР за поземлен имот ****, за да се отрази
делбата от 1979 г. с два дяла (****.1 и ****.2), заличаване на сгради 1 и 2 и
вписване на нови сгради и собственост.
С Уведомление № 24-23716-23.11.2017 г. от СГКК – *** са
констатирани недостатъци в проекта за изменение на КККР за имот ****, с
указания за корекции на материализираните граници и измерванията на място.
С Протокол от 01.12.2017 г., издаден от СГКК – ***, се удостоверяват
извършени геодезически измервания и поделяне на материализираните
граници на поземлен имот ****, за да се приведат в съответствие с
документите за собственост.
Видно от координатен регистър геодезически данни за граничните
точки на поземлен имот **** са използвани за уточняване на границите при
измененията в КККР.
Разписен лист към заявление с вх. № 01-316572/11.10.2017 г. съдържа
приложени нотариални актове, удостоверения за наследници, протоколи и
скици, свързани с делбата и собствеността на процесния имот, подкрепящи
искането за изменение на КККР.
Обяснителна записка от инж. Л.Й. Н. описва техническите аспекти на
проекта за изменение на КККР за имот ****, включително корекции на
границите и площите в съответствие с кадастралните планове от 1956 г. и 1973
г., изготвена от правоспособно лице, регистрирано с Заповед № 73/17.04.2001
г.
Ръчна скица от геодезическо заснемане отразява материализираните
граници на поземлен имот ****, включително две жилищни сгради (22 кв.м. и
19 кв.м.), стопанска постройка, навес и подпорна каменна стена от суха
зидария на източната граница.
Фотоснимки документират съС.ието на терена на поземлен имот ****,
показвайки огради от бетонови колове и мрежа, подпорна стена и сгради, като
липсва ограда по делбената граница.
С приложената частна експертиза е изготвен проект за изменение на
КККР за имот **** във връзка с уведомление № 24-23716-23.11.2017 г. Тя
изследва привеждането на границите в съответствие с документите за
собственост и кадастралните планове от 1973 г. и 2008 г., като предлага
корекции на материализираните граници чрез геодезически измервания.
Експертизата, изготвена от правоспособно лице, не се ползва с
доказателствена стойност, тъй като изисква специални знания, ангажирани в
рамките на съдебното производство.
9
Две квитанции от 11.10.2017 г. и 07.12.2017 г., касаеща бележка от
02.09.2021 г. и извлечение от банкова сметка удостоверяват разходи,
направени от ищците в административното производство по заявление с вх. №
01-316572/11.10.2017 г., включително 4000 лв. за изготвяне на проект от
„Кадекс“ ООД и 200 лв. такси за изменение на КККР.
От удостоверение с № АГУЛ240002161P/15.02.2024 г. се установява, че
Район „Приморски“ не разполага със заповед за одобряване на кадастрален
план на „Фарма део Дома държ“ от 1973 г. Удостоверението посочва, че със
Заповед № РД-02-14-12/02.04.1987 г. на Председателя на Министерския съвет
е одобрен регулационен план за ж.к. „Стойко Пеев“ за комплексно
застрояване.
По делото е приета първоначална експертиза от вещото лице инж. И.
Х., която въз основа на приложените по делото документи, справки в Община
*** и Кметство „Приморски“, геодезически измервания и сравнение с планове
от 1956 г., 1973 г., 1999 г. и КККР от 2008 г.. дава заключение, че делбената
граница от 1979 г. е отразена в плана от 1973 г., но с неточности: площите са
730 кв.м. на дял вместо 625 кв.м., а Дял I няма достъп до път, противно на
протокола. Скицата от 1979 г. е схема без мащаб. Една сграда е отразена в
плановете от 1956 г. (15 кв.м.) и 1973 г. (10 кв.м.), а огледът установява две
сгради (22 кв.м. и 19 кв.м.). Промени са извършени само при делбата от 1979
г., без административна документация. КККР от 2008 г. обединява дяловете в
един имот. Разликата в площите между титулите (1250 кв.м.) и плановете
(1430–1460 кв.м.) се дължи на неточно вписване в нотариалния акт от 1958 г.
Делбената линия минава по общата граница на сградите, но дяловете не
отговарят на чл. 19 от ЗУТ поради липсата на достъп до път за Дял I. Няма
ограда по делбената граница, а имотът е ограден от север, изток и юг, с
подпорна стена на изток. ПУП-ПУР от 2012 г. предвижда улична регулация за
52% от имота, но не е приложен. Препоръчва се привеждане на границите към
плана от 1973 г. и нанасяне на делбената линия след геодезическо заснемане.
Към експертизата са приложени шест комбинирани скици и две скици от
геодезическо заснемане.
От изготвената от инж. С. Н. К. съдебно-техническа експертиза се
установява, че за територията са действали топографо-геодезически план от
1956 г. (ПИ 12213, 1430 кв.м.), кадастрален план от 1973 г. (ПИ ****, 1460
кв.м.), регулационен план на ж.к. „Стойко Пеев“ от 1987 г. и кадастрален план
от 1999 г. (ПИ 1546). ПИ 12213 е записан като лозе на С. Н. Н., а ПИ **** е
разделен на ПИ **** и ****А след делбата от 1979 г. Делбената граница от
1979 г. е отразена в плана от 1973 г., но с несъответствия: Дял I е с площ 645
кв.м. и шИ. 11,90 м, а Дял II – 814 кв.м. и шИ. 12,09 м, вместо равни площи от
625 кв.м. Дял I няма достъп до път, противно на протокола, който отбелязва
път като източна граница. Скицата от 1979 г. е схема без мащаб и координати,
което затруднява точното нанасяне на делбената линия. Една сграда е отразена
в плановете от 1956 г. (15 кв.м.) и 1973 г. (10 кв.м.), като разликата се дължи
на мащаба. Огледът установява две сгради с площи 22 кв.м. (Дял I) и 19 кв.м.
(Дял II). Промени в границите са извършени само при делбата от 1979 г., без
10
административна документация. КККР от 2008 г. обединява дяловете в един
имот (****). Разликата между титулите за собственост (1250 кв.м.) и
плановете (1430–1460 кв.м.) се дължи на неточно вписване в нотариалния акт
от 1958 г. Делбената линия минава по общата граница на сградите, но
дяловете не отговарят на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен
имот по чл. 19 от Закона за устройство на територията, тъй като Дял I няма
достъп до път. Огледът на място показва липса на ограда по делбената
граница, като имотът е ограден от север, изток и юг с паянтови огради и
подпорна стена на изток. Западната граница е без ограда. КККР от 2008 г.
заснема имотите като единен, без да отразява делбата. ПУП-ПУР от 2012 г.
предвижда улична регулация за 52% от имота, но не е приложен. Дава се
становище за привеждане на границите към плана от 1973 г., отделяне на
приобщените площи от пътека (131 кв.м.), ПИ 3908 (37 кв.м.) и ПИ 3118 (16
кв.м.), и нанасяне на делбената линия след геодезическо заснемане. Към
експертизата са приложени девет комбинирани скици, шест фотоснимки,
ръчна скица и координатен регистър.
При изслушването си в съдебно заседания вещото лице пояснява, че
делбената линия, нанесена в кадастралния план от 1973 г., е неточна, тъй като
минава през една от сградите в поземления имот, вместо между двете сгради,
както е отбелязано в протокола от делбата от 1979 г. Според него скицата към
протокола от 1979 г. е схема без мащаб и координати, което прави невъзможно
директното й нанасяне в кадастралната карта и регистри (КККР). Инж. К.
отбелязва, че Дял I, съгласно плана от 1973 г., няма достъп до път, което
противоречи на протокола от 1979 г., в който е посочен път като източна
граница на Дял I. Той уточнява, че пътеката, отбелязана като граница в
протокола, е била приобщена към поземлен имот с идентификатор **** в
КККР от 2008 г. По време на огледа на място вещото лице установява липса на
ограда по делбената граница, което допълнително затруднява точното
установяване на делбата. Той потвърждава, че разликите в площите между
документите за собственост (1250 кв.м.) и кадастралните планове (1430–1460
кв.м.) се дължат на неточно вписване в нотариалния акт от 1958 г. Вещото
лице пояснява, че ПУП-ПУР от 2012 г. предвижда улична регулация за 52% от
имота, но не е приложен.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предмет на разглеждане са субективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 45 от ЗЗД.
По своята правна същност искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е
установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди,
че грешно е заснета в границите на имота на ответника /грешка в
кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот
/непълнота на кадастралната карта/. Иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или
в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
11
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне
на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./
определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им
съС.ие към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри”.
Съобразно даденото задължително тълкуване с мотивите на ТР 8/2014
г. на ОСГК установяването както на спорното право на собственост, така и на
неточното отразяване на обема на това право, е към момента на предявяване
на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на
кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото. Доколкото в диспозитива на съдебното
решение е отразена решаващата воля на първоинстанционния съд именно към
посочения релевантен момент, произнасянето му е валидно.
С оглед изложените от страните твърдения между тях не съществува
спор относно правото на собственост на два самостоятелни имота, които
неправилно са отразени в кадастралната карта като единен поземлен имот,
като това се установява и от приложените писмени доказателства и титули за
собственост. Спорът между тях е концентриран единствено върху това къде
следва да бъде отразена общата граница между техните два собствени имота,
респективно върху обема на правата им.
Отразяването на процесния имот с идентификатор **** по актуалните
КККР не е съобразен с извършена съдебна делба по гр.д. № 2651/1979 г.,
одобрена с протокол от 22.08.1979 г. С нея имотът, придобит по нотариален
акт № 120/1958 г. с площ 1250 кв.м., е разделен на два равни дяла по 625 кв.м.
Дял I (ПИ № ****) е предоставен на г. С. г. с граници: Р. Х.а, път, Дял II и И.
Ш., заедно със сграда (стая и изба от кьошк) с площ 22 кв.м. Дял II (ПИ №
****А) е предоставен на в. С. г. с граници: Дял I, път, в, Р. и И. Ш., заедно със
сграда (стая и таванска стая над кьошк) с площ 19 кв.м.
Гореизложеното относно неправилното отразяване на двата
самостоятелни имоти се потвърждава от заключенията и на двете съдебно-
технически експертизи, но съдът кредитира като най-пълно, обективно и
компетентно дадено това, изготвено от вещото лице инж. С. К.. Това е така,
защото същото се отличава с най-голям пълнота, прецизност и съответствие с
доказателствения материал по делото, а и също така само изготвената от
експерта скица по приложение № 8 в пълнота изпълнява изискването на чл.
54, ал. 2 от ЗКИР за изготвен проект за изменение на КККР по реда на чл. 53а,
т. 1 от ЗКИР. От друга страна заключението на инж. Х. съответства в голяма
степен на констатациите на инж. К., като неточността в плана от 1973 г. и
12
необособяването на дяловете в КККР, но неговият анализ не е толкова
задълбочен и не предоставя толкова подробни и прецизни комбинирани
скици, като не отговаря на отговаря изчерпателно на въпроса, касаещ
промяната в площта на общия имот, и разпределението на самостоятелните
поземлени имоти, което е съществено за определяне на равните дялове и
коректното местоположение на границата между двата имота.
Предвид изложеното съдът изцяло кредитира изготвеното инж. С. К.
заключение на СТЕ, с което се приема, че протоколното определение за
одобряване на делбата от 1979 г., неразделна част от която е и приложената
скица, изрично определят границата да минава между двете сгради, като Дял I
има достъп до път от източната страна, което осигурява равнопоставеност на
дяловете по отношение на функционалност и достъп. Вещото лице обаче
констатира, че в кадастралния план от 1973 г., който служи като основа за
КККР, делбата е отразена неточно. Делбената линия е нанесена погрешно,
минавайки през една от сградите, вместо между тях, а площите на дяловете са
неравни: ПИ № **** е с площ 645 кв.м. и шИ. 11,90 м, а ПИ № ****А – с
площ 814 кв.м. и шИ. 12,09 м, вместо равни площи по 625 кв.м. Освен това
Дял I няма достъп до път, което противоречи на протокола, който отбелязва
път като източна граница. Скицата от 1979 г. е схема без мащаб и координати,
което значително затруднява точното й нанасяне в КККР и допринася за
последващите неточности.
В актуалната КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.,
имотът е отразен като единен поземлен имот с идентификатор **** и обща
площ 1635 кв.м., без обособяване на ПИ № **** и ПИ № ****А като отделни
имоти. Вещото лице установява, че в имота са включени две сгради с площи
22 кв.м. (в Дял I) и 19 кв.м. (в Дял II), но делбената граница между тях не е
материализирана на място с ограда. Огледът на терена показва, че имотът е
ограден от север, изток и юг с паянтови огради и подпорна каменна стена от
суха зидария на изток, докато западната граница остава без ограда. Общата
площ от 1635 кв.м. надхвърля площта по титулите за собственост (1250 кв.м.),
което се дължи на приобщаване на допълнителни площи: 131 кв.м. от пътека,
37 кв.м. от ПИ № 3908 и 16 кв.м. от ПИ № 3118, общо 184 кв.м. Тези площи не
са индивидуализирани в КККР, а са включени в общата площ на имота, което
допринася за несъответствието между КККР и действителното правно и
фактическо съС.ие на собствеността.
Несъответствието между документите за собственост и КККР се дължи
на първо място на неточността в кадастралния план от 1973г., която води до
неправилно нанасяне на делбената линия, която минава през една от сградите,
вместо между тях, както е предвидено в протоколното определение от 1979 г.
Тази грешка е резултат от схематичния характер на скицата от 1979 г., която
липсва мащаб и координати, което прави невъзможно директното й
приложение в КККР без допълнителни геодезически измервания. На второ
място не е отразено приобщаването на допълнителни площи увеличава
общата площ на имота до 1460 кв.м. в плана от 1973 г., като разликата от 185
кв.м. спрямо титулите за собственост (1250 кв.м.) се дължи на неточно
13
вписване в нотариалния акт от 1958 г. и на добавянето на пътека и части от
съседни имоти. И най-същественото несъответствие е неправилното
обединяване на двата дяла в един имот с идентификатор **** в КККР от 2008
г. не отразява делбата от 1979 г., което представлява основната непълнота в
КККР. Тази непълнота, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, се изразява в
необособяването на ПИ № **** и ПИ № ****А като самостоятелни имоти,
както е предвидено в делбата, и в неточното нанасяне на делбената линия,
която не съответства на действителното положение на сградите. В резултат на
това КККР не отразява правото на собственост на ищците върху стар ПИ №
****А, както и на ответниците върху стар ПИ № ****, което нарушава
декларативния характер на КККР, изискващ точно отразяване на
собствеността.
Приложимостта на регулационните планове е от съществено значение
за установяване на правния режим на имота, респективно за наличието на
нормативно предвидено основание за промяна на границите и обединяване на
двата имота.
Съгласно разпоредбата на чл.39 от Закона за планово изграждане на
населените места – до изменението на текста /ДВ.бр.54/1956 година/ имотите
са се считали отчуждени по силата на самия план и съобразно разпоредбата на
чл.46 от ЗПИНМ /отм/отчуждените по дворищно-регулационните планове
недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на
влизане в сила на регулацията. Ако това не бъде сторено, правоимащите могат
въз основа само на влязлата в сила оценка да поискат да бъдат снабдени с
изпълнителен лист срещу собствениците-длъжници по реда на правилника за
приложение на този закон. С изменението на разпоредбата на чл. 48 от
ЗПИНМ /ДВ бр. 68 от 25.8.1959 г./, действала към момента на създаване на
регулационния план, е въведено прекратително условие – фактическото
заемане на придаден към парцел имот, без да бъде изплатена стойността му,
както и незаемането на придадения имот при изтичане на 5 годишен
давностен срок е свързано със загубване на всякакви права върху придадения
имот по регулация.
Съгласно следващата действаща в темпорален аспект норма на чл.110,
ал.1 от ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по
регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и
съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се
придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на
дворищнорегулационния план.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК
на ВС се приема, че в посоченото придобивно основание също е под
прекратително условие, тъй като съгласно чл.ЗЗ, ал.1 ЗТСУ /отм./ и чл.86, ал.2
ППЗТСУ /отм./, ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен
план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към
съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два
маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на
14
първоначалното /преди неприложения план/ положение на недвижимите
имоти. дворищно регулационният план следва да се счита за приложен от
момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни
граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./.
Понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ /отм./ е
относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на
регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените
части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това
заемане, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание -
чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ /отм./ При изменение на плана
на цитираното основание се предвижда в чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ връщане
към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не
са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищно
регулационния план. Същевременно чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗТСУ /отм./ въвежда
забрана да се изменя планът на това основание, ако той е приложен.
Следователно, ако заемането на придадената част е предпоставка за
приложение на плана и не са изтекли десет години от това заемане, би
съществувала пречка за изменение на дворищно регулационния план на това
основание въпреки изричната възможност, предвидена в текста на чл. 33, ал. 1
ЗТСУ /отм./. За да се преодолее логическото противоречие в посочените
текстове на ЗТСУ, ОС на Върховния съд приема, че с изтичане на десет
години от заемане на придадения имот закононарушението се санира и при
съвпадение на регулационни и имотни граници планът трябва да се счита за
приложен - пречка за изменението му на основание чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ
/отм./
За пръв път общите по регулация парцели възникват през 1949 г. — със
Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд /ДВ,
бр. 64 от 21.III. 1949 г./. Същата отпада с ППИНМ /ДВ, бр. 51 от 1950 г./ —
чл. 237—239; ПГОПИНМ /Изв., бр. 76 от 1960 г./ — § 49-54 и § 200—205, със
ЗТСУ - чл. 58 и с ППЗТСУ — чл. 241—245. Характерно за тази отменена
уредба е отчуждителното действие на дворищната регулация по отношение на
парцелите, предназначени за малкоетажно или средноетажно застрояване.
С влизането в сила на ЗУТ посоченото действие на регулацията отпада
окончателно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗУТ, както
и на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗУТ, вече не съществува възможност за принудително
образуване на общи по регулация парцели в случаите. Образуването им е
обусловено единствено от споразумение между отделните им собственици.
По този начин е отменен основният принцип на дворищната регулация преди
влизане в сила на ЗУТ - отреждането на парцелите да се извършва за имотите,
а не за собствениците им.
В същото време ЗУТ предвижда възможност да бъдат приложени по
досегашния режим – този по ЗТСУ до 31.XII.2000 г., а именно действащите
към влизането в сила на закона дворищнорегулационни планове, като същите
бъдат приложени в периода от 31.3.2001 г. до 30.11.2001 г. В посочения шест
месечен срок от влизането на ЗУТ в сила, като заинтересуваните собственици
15
на парцели са могли да поискат в този срок извършването на оценка на
придадените към парцела имоти.
С Тълкувателно решение № 3/2010 на ОСГК на ВКС се приема
задължително тълкуване в смисъл, че изтичането на сроковете, посочени в § 8,
ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без
да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал.1,
изр.2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на
неприложения дворищнорегулационен план.
В мотивите на тълкувателното решение са дадени разяснения, че ЗУТ
зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени
дворищнорегулационни планове като имотни граници /съгласно чл.15, ал.1 от
ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо
урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи/, но въвежда
съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници
между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като
налага принципа на т.нар.„доброволна" регулация: Съгласно чл.15, ал.2, 3, 4 и
5 от ЗУТ изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на
границите на урегулирани поземлени имоти /тоест придаването на части от
един имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран
поземлен имот от два маломерни имота/, се допуска само със съгласието на
собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на
собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти
при действието на ЗУТ се допуска само по изключение- например в
хипотезата на чл.16 от ЗУТ.
Вещото лице констатира, че нито регулационният план на ж.к. „Стойко
Пеев“, одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на Председателя на
Комитета за териториално и селищно устройство (КТСУ) при Министерския
съвет, нито планът, одобрен със Заповед № 175/25.07.1979 г., са приложени.
Това се потвърждава от удостоверение № АГУЛ240002161P/15.02.2024 г.,
издадено от Район „Приморски“, което удостоверява липсата на заповед за
одобряване на кадастрален план от 1973 г. и неприлагането на регулационния
план от 1987 г. Липсата на приложена дворищно-регулационна уредба
означава, че правата на собствениците остават непроменени спрямо съС.ието
преди регулацията. В настоящия случай липсата на приложена регулация
обуславя единствения възможен и обоснован извод , че извършената между
преводателите на страните съдебна делба следва да бъде определяща за обема
на собствеността, а от там и за ситуиране на общата граница между двата
имота.
Един недвижим поземлен имот се индивидуализира по
местоположение, площ и граници, като площта не е от първостепенно
значение. Възможно е да има разлика в площта, като имотът се
16
индивидуализира преимуществено в зависимост от местонахождението и
границите му. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се
установява, че не е налице приложена регулация по отношение на поземления
имот, не е извършена „доброволна регулация“ чрез създаване на общ
урегулиран поземлен имот, и с оглед факта, че по силата на съставената
кадастрална карта при действието на ЗУТ е невъзможно принудителното
изменение на границите на имотите, респективно тяхното отразяване в общ
такъв, без осъществяването на някой от посочените правопораждащи
фактически състави, следва да се приеме, че същото е лишено от правно
основание. От своя страна, неотразяването на отделните поземлени имоти
представлява непълнота в кадастралната карта, която подлежи на поправяне
по реда на чл. 54, ал 2 от ЗКИР.
За отстраняване на непълнотата в КККР, на първо място следва да бъдат
приведени границите на имота в съответствие с кадастралния план от 1973 г.,
като се коригира делбената линия с установят точните координати на
граничните точки така, че линията минава между сградите с площи 22 кв.м. и
19 кв.м. Общата площ от 1460 кв.м. следва да бъде разделена на два равни
дяла по 730 кв.м., което отразява обема на правото на собственост на страните
след извършване на делбата, допълнени с приобщените площи. По този начин
старите ПИ № **** и ПИ № ****А трябва да бъдат обособени като
самостоятелни имоти в КККР с проектни идентификатори № ****.1 и №
****.2, съобразно заключението по т. 6 на вещото ижн. К., като се запази
равенството на дяловете и се отрази действителното положение на имота,.
Скица-проектът на лист 469 илюстрира това разделяне, като границата е
нанесена между сградите, като границите на новообразуваните имоти,
осигуряват пълно съответствие с обема на правото на собственост на всяка от
насрещните страни.
По този начин новообразуваният поземлен имот с проектен идент. №
****.1 (съответстващ на Дял I, стар ПИ № ****) е с площ 730 кв.м. и включва
сграда с площ 22 кв.м., при граници: поземлен имот с идент. № ****.****,
път, новообразуван поземлен имот с проектен идент. № ****.2 и поземлен
имот с идент. № ****.****. Новообразуваният поземлен имот с проектен
идент. № ****.2 (съответстващ на Дял II, стар ПИ № ****А) е с площ 730
кв.м. и включва сграда с площ 19 кв.м., при граници: новообразуван поземлен
имот с проектен идент. № ****.1, път, поземлен имот с идент. № ****.**** и
поземлен имот с идент. № ****.****. Делбената линия между двата имота е
коригирана да минава между сградите, както е предвидено в протокола от
1979 г.По този начин и след извършване на визираната поправка
кадастралната карта ще изпълнява предназначението си - да отразява
действителното съществуващо на място фактическо положение на имотите,
сградите и самостоятелните обекти в тях.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 45 от
ЗЗД:
За ангажиране на деликтната отговорност на ответниците следва да
бъдат установени всички предпоставки на генералния деликт - противоправно
17
поведение, което е в причинна връзка е настъпването на вреди в
патримониума на ищеца. Вината на ответника се предполага. Неизпълнението
на посочената доказателствена тежест обуславя отхвърляне на исковете.
Съгласно тР.та съдебна практика противоправно поведение по смисъла
чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно
изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава
установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и
накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго
лице. Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки
нормативна забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице
необходимите за извършването му предпоставки, съответно - бездействието
ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да
бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от
съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона
предпоставки за извършване на действието.
В настоящия случай не е доказано извършването на противоправно
действие от страна на ответниците. Разходите, претендирани от ищците, са
направени по тяхна инициатива в рамките на административното
производство по заявление от 11.10.2017 г. и последващите съдебни
производства. Ответниците са оспорили исканете за изменение на КККР по
проект, подаден от ищците, с възражения от 19.01.2018 г. и 05.02.2018 г., като
са се позовали на несъответствие с титулите за собственост и делбата от 1979
г. по отношение на достъпа, площта и сградите. Основателността на техните
възражения е установена както в настоящото исково производство, така и в
проведените административни съдебни делба. От друга страна, подаденият от
ответниците проект през 2021 г. цели отразяване на делбата само за техния
дял, като обаче претендирайки повече права от реално притежаваните, те са
засегнали имуществените права на ответниците, срещу които те
добросъвестно са се защитили. Липсата на съгласие между съсобствениците за
проекта на ищците е основание за отказа на АГКК със Заповед № 18-
2180/16.03.2018 г., което не може да се квалифицира като нарушение на
правна норма от страна на ответниците. Оспорването на неоснователно
искане за изменение на КККР в никакъв случай не представлява
противоправно действие, а е допустимо действие на защита на материалните
права на страните, поради което за извършването му не следва да бъде
ангажирана деликтната им отговорност. Нещо повече, с оглед изхода на спора
по исковете по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР възраженията на ответниците относно
обема на претендираните права от ищците, респективно отразяването на
границите на имотите им в тяхното искане са основателни, поради което на
още по-силно основание следва да се приеме, че не е осъществен състава на
деликта.
В допълнение към гореизложеното за пълнота на обосновката следва да
се посочи, че претенците са разноски в съдебните и изпълнителните
производства е следвало да бъдат релевирани, респективно разпределени при
провеждането на последните, а искането за присъждането им по реда на чл. 45
18
от ЗЗД в отделно исково производство е неоснователно и подлежи на
отхвърляне и на това самостоятелно основание.
По отношение на разноските:
Разгледани са обективно и кумулативно съединени искове по чл. 54, ал.
2 ЗКИР и чл. 45 ЗЗД. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е уважен частично – за
признаване на граници, съответстващи на площ от 730 кв.м., като е отхвърлен
за разликата до претендираните 830 кв.м., или 100 кв.м., или за размер
съответстващ на 88% от претенцията и отхвърлен в 12% от нея, доколкото не
съществува друг обективен критерии за пропорционално разпределяне на
разноските, освен площта на имотите. Всички искове, предявени на основание
чл. 45 от ЗЗД са изцяло отхвърлени като неоснователни.
От представения от ищците списък по чл. 80 от ГПК се установява, че
са направени общо разноски в размер на 2944,37 лв., включващи адвокатско
възнаграждение от 1600 лв., държавна такса по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в
размер на 513,20 лв., държавни такси по исковете по чл. 45 ЗЗД в размер на
465,01 лв., както и такси за преписи, вписвания и удостоверения в размер на
166,58 лв. Доколкото не е извършена конкретизация на адвокатския хонорар
по различните искове, съдът приема, че 1200 лв. се отнасят до главния иск, а
400 лв. – до исковете по чл. 45 ЗЗД, доколкото посочените стойности са
съотносими към минималните размери на Наредба №1 от 9 юли 2004 г. на
ВАдвС. Разноските по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, включващи посочените
1200 лв. адвокатски хонорар, държавната такса и допълнителните такси в
размер на 166,58 лв., възлизат общо на 1879,78 лв. Съразмерно с уважената
част от иска в размер на 88%, ищците имат право на възстановяване на сума в
размер на 1653,21 лв.
По отношение на разноските, направени от ответниците, от
представения списък и доказателства се установява, че са направени общо
5650 лв. разноски, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 5050
лв. (4650 лв. за главния иск и 400 лв. за деликтните искове), както и три
депозита за експертизи по 200 лв., общо 600 лв. Ищците са направили
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за
основателно и намалява подлежащото на присъждане възнаграждение по
главния иск на 2000 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска – 12% –
ответниците имат право на разноски в размер на 240 лв. от адвокатския
хонорар и 72 лв. от направените разноски за вещи лица, или общо 312 лв. по
главния иск. Тъй като исковете по чл. 45 ЗЗД са изцяло отхвърлени,
ответниците имат право на пълно възстановяване на направените по тях
разноски, а именно сумата от 400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. С. С., ЕГН
**********, С. С. С., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН **********, по
19
предявените от Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ****, И. Д. А., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж***, и Л. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ж***, искове на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че е налице непълнота в
кадастралната карта и регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, изразяваща се в това, че частта с площ от 730 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор № ****, заключена между точки 1,
2,3,4,5,14,13,12,11,10,8, 1 на скица-проект, приложена на лист 469 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото
решение, е неправилно включена в имота с идентификатор № ****, вместо
да бъде обособена като самостоятелен поземлен имот с проектен
идентификатор № ****.2, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
№№ ****.1, ****.1818, ****.2414 и ****.****, като по този начин се обособи
и отдели от поземелен имот с проектен идентификатор № ****.1, с площ от
730 кв. м. и граници по точки 1, 2,3,4,5,6,7,8,1 на скица-проекта, който също
неправилно включена в общ имот поземлен имот с идентификатор № ****,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ****.2, ****.2407,
****.2409, **** и ****.****, като границата между двата новообразувани
имота с проектни идентификатори № ****.1 и № ****.2 минава между
т.8,1,2,3,4,5, съобразно приподписаната скица проект на стр. 469 по делото,
както и че Р. Д. Г., ЕГН **********, И. Д. А., ЕГН **********, и Л. А. С.,
ЕГН **********, са собственици на реалната част с площ 730 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № ****, представляваща новообразуван
поземлен имот с проектен идентификатор № ****.2, с трайно предназначение
– земеделска земя, начин на трайно ползване – лозе, стар идентификатор №
****А по кадастрален план от 1973 г., в която е изградена и сграда с площ 19
кв.м., с местоположение и граници, заключени между точки 1, 2, 3, 4, 5, 14, 13,
12, 11, 10, 8, 1 на скица-проекта, приложена на лист 469 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото
решение, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
****, И. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж***, и Л. А. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж***, срещу Х. С. С., ЕГН **********, С. С. С.,
ЕГН **********, С. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
в частта над определения размер на площта от 730 кв. м. до претендираната
площ от 830кв.м., включен в ПИ № **** по КККР, и до границите, очертани
със зелени и червени линии на скицата на лист 19 от делото, приложена към
исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Г. , ЕГН ********** с адрес гр. ***,
**** иск за осъждане на С. И. С., ЕГН ********** **** да й заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер от 1625,30
лева [хиляда шестстотин двадесет и пет лева и тридесет стотинки],
съставляващи: - 200.00 лева (1/3 от 600 лв.) - разноски в административното
производство по заявление с вх.№ 01-316572/11.10.2017 г. до СГКК - ***; -
256,67 лева (1/9 от 2310 лв.) и 3,33 лева (1/3 от 10 лв.) - разноски по адм,д.№
1755/2018 г. по описа на Административен съд-*** и по адм.д.№ 13898/2019 г.
20
по описа на Върховен административен съд на Република България; и -
1165,30 лева -разноски по изпълнително дело № 20218080400777 по описа на
ЧСИ рег.№ 808 Захари Димитров;
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. Г., ЕГН ********** с адрес гр. ***,
**** искове срещу Х. С. С., ЕГН ********** с адрес ****, и С. С. С., ЕГН
********** с адрес **** за осъждане на всеки от ответниците да й заплатят
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на от по 460,00
(четиристотин и шестдесет) лева, съставляващи: - 200.00 лева (1/3 от 600 лв,) -
разноски в административното производство по заявление с вх.№ 01-
316572/11.10.2017 г. до СГКК - ***, - 256,67 лева (1/9 от 2310 лв.) и 3,33 лева
(1/3 от 10 лв.) разноски по адм.д. № 1755/2018 г. по описа на Административен
съд-*** и по адм.д. № 13898/2019 г. по описа на Върховен административен
съд на Република България;
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Д. А. , ЕГН ********** с адрес **** и
Л. А. С. , ЕГН **********, гражданин на *** с адрес **** срещу Х. С. С., ЕГН
********** с адрес ****, С. С. С., ЕГН ********** с адрес **** и С. И. С.,
ЕГН ********** **** за осъждане всеки от ответниците да заплати на всеки
от ищците сумата от по 256,67лева, представляваща припадаща се част от
дължимото обезщетение в общ размер от 2310лева за причинени имуществени
вреди, от които 210лева за платена държавна такса и 800лева адв.
възнаграждение за касационно обжалване в производството по адм. дело №
1398/2019г. на ВАС, 700лева платен депозит за вещо лице и 600лева адв.
възнаграждение в производството по адм.д. № 1755/2018г. на АдмС ***, на
основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, и С. И.
С., ЕГН **********, да заплатят на Р. Д. Г., ЕГН **********, И. Д. А., ЕГН
**********, и Л. А. С., ЕГН **********, сумата от 1653,21 лв. (хиляда
шестстотин петдесет и три лева и двадесет и една стотинки), представляваща
направени по делото разноски по главния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН **********, И. Д. А., ЕГН **********, и Л. А.
С., ЕГН **********, да заплатят на Х. С. С., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН
**********, и С. И. С., ЕГН **********, сумата от 712 лв. (седемстотин и
дванадесет лева), от които 312 лв. са разноски по отхвърлената част от главния
иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и 400 лв. – разноски по изцяло отхвърлените искове
по чл. 45 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
21