№ 2492
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101763 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството образувано по искове на СТ. Р. СТ., с правно основание чл.66, ал.2
СК, срещу шест ответници (пет деца и майка им), за установяване на произхода на децата
от бащата и ищец по делото, при направено през 2017г. и оспорено от майката
припознаване, след което през 2020г. ново припознаване, незачетено от административния
орган.
Кумулативно са съединени още и искове с правно основание чл.70 СК вр. чл.59 СК
относно родителските права, местоживеенето и издръжка на децата.
Исковете са обосновани с твърденията, че ищецът е биологичен баща на петте деца
Димитър, Николай, Мария, Наталия и Г.Д.и, родени от майката и ответница А.Д.. Децата са
били родени в периода от 2005г. до 2012г. Произходът им по бащина линия не бил правно
установен. Но въпреки това и назад във времето, и особено след 2014г., ищецът основно се
грижел за децата, а майката А.Д. дезинтересирала от тях. Едва през 2017г. (дословно ищецът
сочи „в периода 2017г. – 2020г.“, но от приложено писмо от 18.12.2020г. от община Варна се
изяснява друго) ищецът е подал пред Общината заявления за припознаване на петте деца,
които били оспорени от майката. Въпреки това „поради служебна ангажираност и непълна
запознатост“ ищецът пропуснал да предяви искове по чл.66, ал.2 СК в предвидения в тази
разпоредба срок за това. Доколкото само ищецът трайно се грижи за децата се твърди, че
пропускането на законовия тримесечен срок било иррелевантно за възможността за
установяване действителния произход на децата, с оглед на принципите на чл.8 от ЕКПЧ.
Моли за установяване на произхода на децата по реда на чл.66, ал.2 СК и за произнасяне по
въпросите по чл.70 СК вр. чл.59 СК.
При служебната проверка по чл.130 ГПК съдът констатира, че съгласно чл.66, ал.2
СК, когато направеното припознаване се оспори, припознаващият може в тримесечен срок
от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произхода на детето.
Касае се до ясна и императивна норма, с която се въвежда задължителен преклузивен срок,
пропускането на който има за последица недопустимост на иска. Нормата е предвидена от
една страна за да обезпечи стабилността в гражданския статут на лицата, а от друга страна
за да дисциплинира припознаващия да упражни своевременно правото си на иск с оглед
интереса и на децата, и на правната сигурност. С оглед на тези белези на срока по чл.66, ал.2
СК съдът намира, че не би следвало да дерогира неговото приложение само по данните за
всеки отделен случай. Защото ако последното се приеме, то би следвало всеки преклузивен
1
законов срок да бъде възможен за преодоляване на база твърдения и доказателства, което е в
противоречие с принципите на гражданския процес. В действащия СК са предвидени и
други аналогични срокове за предявяване на искове относно произхода на лицата (например
по чл.67 СК, чл.69 СК и други) практиката по приложението на които не разкрива
отклонение от преклузивния им иимперативен характер (например Определение
№295/18.06.2015г. по ч.гр.д. №1121/2015г. на 1-во ГО на ВКС за срока по чл.69 СК,
Определение №148/12.04.2021г. по ч.гр.д. №306/2021г. на 3-то ГО на ВКС за срока по чл.67
СК, и други). Затова и подходът към всички тези срокове би следвало да е единен, а не да
варира според конкретните за случая фактически данни.
В допълнение към горното следва да бъде отчетено, че от приложеното писмо от
18.12.2020г. от Община Варна се установява, че всъщност ищецът е подал петте броя
заявления за припознаване на петте деца още на 20.10.2017г. По тях е било подадено
подадено от майката възражение на 19.03.2018г., като за него припознаващият е бил
уведомен с протокол от 28.03.2018г. От което се извежда, че в конкретния случай не просто
са изтекли над три месеца от деня на известяване за възражението срещу припознаването, а
са изтекли повече от три години от този релевантен момент. Това обстоятелство също е
важно, тъй като случаят очевидно не касае минимално пропускане на тримесечния срок с
оглед на евентуални непредвидени и обективни причини, а се касае за особено значим
период на бездействие и пасивност на ищеца по повод формалната и правна защита на
интересите (неговите и на децата). При това положение да се обяснява забавяне с повече от
три години поради „служебна ангажираност и непълна запознатост“ съдът счита за
необосновано в насока допустимостта на предявените искове към настоящия момент. При
друго разбиране исковете би могло да се счетат за валидно предявени и след шест години от
узнаването за оспореното припознаване например, какъвто подход противоречи на правната
сигурност, а и на закона. А извод за пълно противоречие с принципите на чл.8 от ЕКПЧ не
би могло да се констатира несъмнено, както с оглед на обсъдените конкретни за случая
обстоятелства, така и с оглед предвидената в СК правна възможност за защита на
субективните граждански права, макар скрепена със срок за упражняване на защитимите
права.
Настоящият съдебен състав напълно осъзнава вероятните и възможнни житейски
аспекти на ситуацията, но докато същите не бъдат регламентирани по съответен начин от
законодателя, съдът не следва да дерогира императивните правила на закона. По тези
причини и въз основа на изложените съображения, в качеството му и на първоинстанционен
състав, съдът преценява, че следва да бъде прекратено производството по делото, поради
значително пропускане на срока по чл.66, ал.2 СК за предявяване на исковете за произход в
случай на оспорено припознаване.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1763 по описа на ВОС за 2021г., 11-ти
състав, на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2