О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
град
ПЛЕВЕН, 07.08.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на СЕДМИ АВГУСТ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
и с участие
на секретаря…………..…………………………..в присъствие на
прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от
съдията…………ТАТЯНА БЕТОВА…….В.ч.гр.д. № 518 по описа на съда за 2020 година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413, ал.2 ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба, подадена от „***” ЕАД, ЕИК ***, представлявана от
В.М.С.-гл.изп. директор и Д. Н. Н.изп.директор, чрез пълномощника им
юрисконсулт С. П., срещу разпореждане №
156/12.03.2020г., постановено по ч.гр.д. № 86/2020г. по описа на Районен съд-Никопол, в частта, в която е
отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя срещу длъжника Н.В.Т. за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумите 550лв.-такса за
управление; 169.95лв. -застраховка за обезпечение и 176лв. – такса за
подновяване срока на ипотеката.
Във
въззивната частна жалба, се поддържа, че заявлението е с правно основание чл.417
от ГПК и към него е приложен документ, на който се основава вземането.
Извлечението от счетоводната книга на банката е редовно от външна страна и
удостоверява възникналите задължения досежно дължимите главница, лихви, такси и
разноски.То има минимално изискуемото съдържание, с оглед разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, което е предмет на проверката на заповедния съд. Банката
оспорва извода на съда за противоречие на искането със закона или с добри
нрави, както и че посочените в заявлението суми, за които е отказано издаването
на заповед, не са конкретно уговорени и са в противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК, а също и че не са точно и ясно определени задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит, на основание чл.58, ал.2 от ЗКИ.Твърди,
че по силата на чл.13 от договора за кредит, кредитополучателят е завил, че
запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, както и с
дължимите такси, свързани с обезпечението, които не са такси на банката, а на
външни лица.Счита, че съдът не е дал указание на заявителя да поясни и допълни
заявлението си, преди да обоснове извод за липса на точна и ясна определеност
на сумите за такси и разноски. В жалбата се твърди, че такса управление е
дължима на основание т.25.1.2 от Общите условия и от Тарифата код 610523.
Таксата подновяване срока на ипотека е дължима на основание т.17.2 от Общите
условия, а застраховка обезпечение – на основание т.13.5, т.13.6., т.13.7 и
т.27 от Общите условия. Към жалбата са приложени доказателства за подновяване на обезпечението
–договорна ипотека и за направените от банката разноски по това производство,
както и за разходите за застраховка в полза на банката на имотите-предмет на
обезпечението.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните: Производството по ч.гр.д. №86/2020г.
на Районен съд Никопол, е образувано по заявление на „***“ ЕАД, ЕИК ***, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Н.В.Т.
за заплащане на сумите, посочени в т.9 от заявлението - сумата 17680.49лв.,
представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за ипотечен
кредит от 30.05.2007 г.; сумата 1 982.50лв., представляваща дължима
договорна лихва за периода 18.05.2019г.
– 06.03.2020г.; сумата 19.01лв., представляваща санкционна лихва (лихвена
надбавка 3%) за същия период; сумата 24.55лв., представляваща обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемостта през периода
06.03.2020г.-10.03.2020г.; сумата 1016.02лв., представляваща заемни такси и
разноски ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.03.2020г. до окончателното ѝ
изплащане, както и за разноските в заповедното производство.В заявлението
изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято
изискуемост е настъпила поради обявена от банката предсрочна изискуемост.
Представени са освен извлечението от счетоводните книги на *** и договора за
ипотечен кредит, погасителния план, Общите условия към съответния вид договор и
Тарифата на банката за таксите, както и доказателства за връчено на длъжника
уведомление за предсрочна изискуемост.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение
по отношение на претендираните /с оглед предмета на въззивно обжалване/ вземения
на банката, посочени в извлечението от
счетоводните ѝ книги като дължими заемни такси в размер на 550лв. –такса
управление, в размер на 169.95лв. застраховка на обезпечение и 176.07лв. такса
подновяване срока на ипотека, районният съд е приел, че по отношение на тези
суми е налице противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като от
изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират тези суми да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.Макар че е установил, че вземането е удостоверено с
редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК и изискуемостта е
настъпила преди подаване на заявлението по чл.418, ал.1 от ГПК, съдът е приел,
че банката не е изпълнила условието точно и ясно
да определи задълженията на кредитополучателя в договора, в съответствие с императивното
изискване на чл.58, ал.2 от ЗКИ за изрично и изчерпателно определяне на разходите
по кредита с договора за кредит.Видно от мотивите, прието е също, че сумите
макар и наречени такса и застраховка са свързани с договора за потребителски
кредит и са обусловени от забавеното изпълнение по договора, като в този смисъл
заобикалят разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
Въззивният
съд, извършвайки самостоятелна преценка на доказателствата, приема за
установено следното
В
производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл.417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или с други думи казано проверката, която съгласно
чл.418, ал.2 ГПК се дължи, е досежно това дали представеният документ по чл.
417, т.2 ГПК /в случая това е извлечение от счетоводните книги/ е редовен от
външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, което се сочи като длъжник. Тази проверка е извършена от районния съд и
той е достигнал до извода, който се споделя и от настоящата инстанция, че това
изискване на закона е налице.След запознаване с депозираното заявление и
доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от
счетоводна книга е редовно от външна страна и удостоверява възникналите
задължения. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са
издължени, общият размер на просрочената сума, посочен е и общият размер на
непогасената част, в това число главници, договорни лихви, обезщетение за
забава. Вземанията, за които е постановен отказ също фигурират в извлечението и
са индивидуализирани по основание и размер.
Изводът на първоинстанционния съд, че вземането
за отказаните суми на заплатените такси за подновяване на договорна ипотека и
за застраховка на ипотекираното имущество, както и таксата за управление на
кредита, представляват такси за които длъжникът не е бил уведомен надлежно, не
се споделя от настоящия състав. Точно и ясно е разписано в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити и договора за ипотечен
кредит между страните от 30.05.2007г., към които той препраща какви са
задълженията на кредитополучателя. Таксата
за управление е дължима на основание т.25.1.2 от Общите условия, която предвижда, че Кредитополучателя дължи на
Кредитора такса за управление на кредита, която в края на всяка година на
падежната дата, определена в Договора, се събира от авоара по разплащателната
сметка на Кредитополучателя при ***.Размера е в Тарифата код 610523. Таксата за
подновяване срока на ипотека е за сметка на длъжника, съгл. т.17.2 от Общите
условия, която предвижда, че държавните, нотариални и други такси, свързани с
предоставените от Кредитополучателя обезпечения са за негова сметка. Същото се
отнася и за застраховането на тези
дадени в обезпечение вещи, което съгласно т.13.5, т.13.6., т.13.7 и т.27 от
Общите условия са за сметка на Кредитополучателя и той с подписване на
договора, съгл.т.27 от ОУ е дал съгласие при неизпълнение на задължението му за
подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащането на
застрахователните премии, Кредиторът да извърши тези действия за негова сметка,
като служебно събере платените суми от разплащателната му сметка. Към жалбата
са приложени и доказателства за подновяване на обезпечението/договорната
ипотека и за направените от банката разноски по това производство, както и за
разходите за застраховка в полза на банката на имотите-предмет на обезпечението.
Налага се изводът, че процесните три вземания
са уговорени между страните и е възникнало задължение за плащането им от
Кредитополучателя. За тези вземания не се прилага Закона за потребителския
кредит и по-конкретно за вземането в размер на 550лв., което не попада в
ограничителния режим, предвиден в чл.10а, ал.2 от ЗПК за таксите за усвояване и
управление на кредита, тъй като договорът между страните е сключен на
30.05.2007г. преди приемане на ЗПК и много преди създаването на цитираната
норма от него. Съответно – уговарянето и събирането на таксите за застраховка и
за подновяване на ипотеката, не могат да „заобикалят разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗПК.Основанията на вземането е посочено в документа – извлечение от
сметка по договор за кредит, а размерът е определен в самия документ, като не е
необходимо да се установява въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното
основание, поради което по смисъла на т.4а от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.
По
изложените съображения разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната
част и вместо него да бъде постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист спрямо длъжника за процесното вземане.
По
изложените съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 156/12.03.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №86/2020г.
по описа на Никополски районен съд, в частта, в която е отхвърлено подадено
заявление на жалбоподателя „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н ***, ул. „***” № ***, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н.В.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в
ЧАСТТА за дължими заемни такси и разноски при изискуем кредит за: сумата 550.00лв
- такса управление на кредита; за сумата 169.95лв. - застраховка за обезпечение
и за сумата 176.07лв. - такса подновяване срока на ипотека и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417, т. 2 от ГПК в полза на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ***, ул. „***” № ***, против Н.В.Т.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** за заемни такси и разноски при изискуем кредит : за сумата 550.00лв - такса управление на
кредита; за сумата 169.95лв. - застраховка за обезпечение и за сумата 176.07лв.
- такса подновяване срока на ипотека.
ДОПУСКА
незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед на което
на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и
изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на РС-Никопол
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: