Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 26.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16528/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от К.Н.Д., с която е предявен срещу Р.В.П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 30000 лв., частичен от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от седем статии, автор на които е ответника, публикувани в сайта www.pogled.info в периода 12.05.2016 г. – 06.09.2017 г.

 

            Ищецът твърди, че публикуваните статии съдържат невярна информация, клевети и обидни квалификации и го злепоставят. В публикациите, чиито автор е ответникът, ищецът е определен като „фатмак“ и „търгаш“, наречен е „бакалинът на партията“ и „К. - Бакалина“, внушено е, че използва непозволени методи за влияние и въздействие върху членовете на партията, като използва схеми и урежда на позиции кадри на други политически формации, че лъже и си купува медийни публикации и овладява насилствено партията, използвайки портфейла и банковите си сметки. Твърди, че от публикациите е понесъл неимуществени вреди – изпитал е тревога, безпомощност, безпокойство, гняв, унижение и разочарование, наложило му се е да дава обяснения пред близки и познати. Претендира обезвреда, като определя дължимото обезщетение в общ размер на 100000 лв., от които в настоящото производство претендира частично сумата от 30000 лв.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва да е автор на статиите и твърди, че ако е налице деликт, следва да се ангажира по реда на чл.49 ГПК отговорността на електронното издание. Твърди, ищецът, в качеството си на политик, доброволно е приел да търпи негативите като публична личност, включително да бъде обект на оценка и критика, включително чрез използване на художествени изрази и езикови похвати. Не намира използваните за ищеца определения да са обидни, твърди в статиите се изразява журналистическа критика към ищеца в качеството му на политик. Оспорва да са понесени твърдените от ищеца неимуществени вреди.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

За да бъде уважен предявения деликтен иск, следва да се установи, че ответникът е извършил противоправни действия, представляващи публично (чрез средства за масова информация) отправяне на обидни или клеветнически изявления по повод ищеца, годни да накърнят доброто му име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди.

 

Установява се от представените на хартиен носител електронни документи, свалени от интернет, че в периода 12.05.2016 г. – 06.09.2017 г. в он-лайн издание Поглед.инфо, са публикувани следните статии с така описано съдържание:

Статия 1 – от 12.05.2016 г.

Съдържа критика към оттегляне от страна на ищеца на кандидатурата си за председател на БСП и отдаване на подкрепа към друг кандидат, след като в платформата си като кандидат за лидер е уверявал поддръжнеците си, че е готов да бъде председател и няма да ги предаде.

Авторът охарактеризира К.Д. като „фатмакът, който кряка в армията и се опитва да командва с железен юмрук всички“.

В статията се сочи още, че на заседания на Националния съвет или парламентарната група на БСП ищецът повдига въпроса за медията pogled.info, като твърди, че е „бухалка“. Авторът сочи, че очаква след статията ищецът „да чупи пръсти и да се заканва“, тъй като е свикнал да съществува „в добре платена медийна среда, където никога не му задават неудобни въпроси и не го питат за последователността на политическото му поведение“.

Статия 2 – от 19.12.2016 г.

Заглавие на статията - „Реваншът на търгашите в БСП“.

В статията авторът използва игра на думи, като чрез абревиатурата „МОЛ“, съкращение от „Млади образовани лидери“ (концепция на ищеца за привличане към партията на нов вид политици), прави паралел с другото значение на думата - на голям търговски център, за да нарече ищеца с прозвището „К. Бакалина“ и да го определи като „търгаш“. В статията е използван цветист език – „…зловещо мирише на бакалия…“ „… неприятен аромат на сделка и мръсни пари…“

Статия 3 – от 17.02.2017 г.

Критикува се инициатива на ръководството на БСП да се приемат решения след допитване до членовете на партията. В статията се посочва, че ищецът е пуснал „дежурните си млади талибанчета да извиват ръцете на партията“.

Статия 4 – от 31.05.2017 г.

Заглавие: „И К.Д. ще изчезне в мътилката на миналото като несполучлив проект или фалирал МОЛ“.

Посветена е на напускане на парламента от страна на ищеца и медийния интерес към това. Критикува възгледи на ищеца, свързани с необходима промяна на партията и реформи, които според автора са свързани с пълнене на БСП с „млади и абсолютно неориентирани хора“, които представляват „мощен корпус от партийнни зомбита, които гласуват по команда и могат да бъдат държани на дистанционно управление“. „Разделението е основата на властта, разбирана по бизнесменски, а К. Д. е преди всичко бизнесмен, нали!?“. Нарича ищеца „автократ“.

Статия 5 – от 09.06.2017 г.

Заглавие: „Моделът „Монтана“ или как социалистите там успяха да спрат фюрерчето К. Д. да кадрува“

В статията ищецът е наречен: „класически грандоман“, „кандидат-диктаторче“, „авторитаристче на повикване“, „политическо фюрерче“. В статията се предават събития, свързани с избор на местно ръководство на организацията на партията в гр. Монтана, при който кандидатът, предложен от ищеца, не е приет от местните членове.

Статия 6 – от 23.07.2017 г.

Заглавие: „К. Д. – „човекът от народа“, който се опитва отново да продаде левицата на Първанов“

Статията е посветена на ищеца, провокирана от негово интервю във вестник „Ретро“, за което авторът твърди, че ищецът си е платил и което съдържа „опашати лъжи“. Авторът твърди в статията, че ищецът лъже като отрича с президента Първанов да са бизнес партньори и лъже, като отрича да е милионер. Текстът на статията внушава, че ищецът работи в посока вливане на политическата формация АБВ в БСП, за да „се уреди със своята малка секта в партията, за да бъде непоклатим, ако един ден К.Н.тръгне срещу него“.

Статия 7 – от 06.09.2017 г.

Критикува ръководството на БСП, че се противопоставя на дискусията в партията и чрез медиен натиск се опитва да отстрани всеки опозиционен глас, определя това като стремеж към „пълно задушаване на демокрацията“. Нарича описаните процеси „модела „Д.“ – обиди към всички, които мислят различно, апаратни схеми и интриги“. Сочи, че партията е получила „милионерска подмяна“.

 

Спорни по делото са три въпроса: публикувани ли са процесните седем статии на сайта Поглед.инфо, автор ли е ответникът на статиите и дали изнесената за ищеца информация обективно е опозоряваща или клеветническа или напротив - вярно отразява действително осъществили се събития, като оценката за личността на ищеца е израз на правомерно осъществен журналистически коментар. Т.е. спори се извършено ли е деянието, кой е авторът му и дали деянието е противоправно.

 

По осъществяване на деянието и авторството му:

Установява се от приетата по делото съдебно компютърно-техническа експертиза, че седемте статии са публикувани на посочените в тях дати и са със съдържание, идентично на обективираното на хартиен носител към исковата молба, като пълното съдържание на статиите е поместено и в експертизата. И седемте статии понастоящем не съществуват в сайта, точната дата на премахването им не може да се определи, но са налични в архивно общодостъпно копие на сайта с линкове до статиите в интернет архивна библиотека „web.archive.org“. В статиите е посочен като автор ответникът, представен като Р.П., доктор по философия и главен редактор на Поглед.инфо и е поместена негова снимка. При разпита си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че посочената интернет архивна библиотека отразява (архивира) съдържанието на сайта към определен момент и посочения брой прегледи на всяка статия (под заглавието, след датата, в ляво от автора) отразява броя отваряния на статията към момента на архивирането й.

От представените писмени доказателства – справка от Търговския регистър и Договор за възлагане на управление, се установява, че ответникът е законен представител – управител на Е. ЕООД, което дружество е собственик и издател на сайта Поглед.инфо. В самия сайт, в раздел „Контакти“, ответникът е посочен като Главен редактор.

От така установеното съдът достига до извод, че ответникът в качеството си на главен редактор на медията и автор на процесните седем статии, е създал и публикувал същите в интернет сайта на Поглед.инфо. Доказателства в противна насока (насрещно доказване) не са представени – нищо не разколебава достоверността на съдържанието на статиите и посоченият в тях автор. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че се удостоверява съдържанието на статиите към момент, предхождащ завеждане на делото, съобразно създаденото архивно копие в специален сайт, до който страните нямат достъп и влияние, съответно – не могат да го манипулират съобразно доказателствените си нужди. Ето защо съдът приема, че ответникът като автор е съставил статии с посоченото по-горе съдържание и ги е разпространил чрез он-лайн медията Поглед.инфо, с публикуването им на посочените в статиите дати. С това се установява извършване на твърдяното в исковата молба деяние и неговото авторство.

 

По противоправността на деянието:

С Конституцията на Република България – чл.39 и чл.40 и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – чл.10 е прогласена свободата на словото, а именно: всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи; печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Особеното значение на това право идва от близката му връзка с демокрацията и ролята му на незаменим инструмент на гражданското общество с цел насърчаване на обществено значимите дебати. Ограничение на правото на мнение и свобода на словото може да се налага само в интерес на легитимни цели, които са изчерпателно посочени както в КРБ, така и в КЗПЧ, а именно - в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието (чл.10, пар.2 КЗПЧ). Ал.2 на чл.39 КРБ предвижда, че правото на свободно изразяване на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

В съвременното общество медиите гарантират стабилното функциониране на демокрацията, упражняват обществен контрол върху държавното управление и улесняват участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Медиите подпомагат оформянето на информирано обществено мнение и стимулират дебат по въпроси от обществен интерес. Поради това журналистиката е обект на особена закрила, както в практиката на Европейския съд по правата на човека, така и в практиката на българските съдилища. Срещу тази закрила обаче стои задължението на журналистите да действат добросъвестно и да представят надеждна и прецизна информация (виж решението по дело Fressoz and Roire v. France, 1999 г.).

Публикациите, предмет на процесния спор, представляват коментарни статии, които в частта относно ищеца са насочени да критикуват политическите му позиции в партията, в която членува и изпълнява длъжността на заместник председател – Българската социалистическа партия, като критиката е относно вижданията му за развитието на партията, средствата и методите, които прилага като заместник председател и целите, които се твърди да преследва. В този контекст статиите внушават на читателя, че ищецът е подвластен на икономическите си интереси, прави опити да внедри в ръководството на БСП свои бизнес-партньори, които се асоциират с други политически формации, има уклон към недемократични способи за управление – чрез потъпкване на чуждото мнение, използва финансовите си ресурси на състоятелен човек, за да купува медии, които да му поставят удобни въпроси и да му изграждат желан образ и чрез същите тези финансови ресурси да попълни редиците на партията с подчинени и зависими от него лица, които на партийни форуми да гласуват съгласно неговите указания. Всички така описани тези на автора се внушават на читателя чрез изключително остър и саркастичен език. Ищецът е определен като „фатмак“, „класически грандоман“, „кандидат-диктаторче“, „авторитаристче на повикване“, „политическо фюрерче“ – за охарактеризиране на управленските му похвати. По повод мнението на автора за икономическото овладяване на партията от страна на ищеца, последният е наречен „К. Бакалина“ и „търгаш“, като в конкретната статия по този повод е използван цветист език – „…зловещо мирише на бакалия…“ „… неприятен аромат на сделка и мръсни пари…“, внушаващ нередност на действията на ищеца. В тази връзка статиите съдържат твърдения за внедряване от ищеца на „мощен корпус от партийнни зомбита, които гласуват по команда и могат да бъдат държани на дистанционно управление“ … „Разделението е основата на властта, разбирана по бизнесменски, а К. Д. е преди всичко бизнесмен, нали!?“. Критикува управлението на БСП, към което числи и ищецът, заради стремежа му към „пълно задушаване на демокрацията“. Нарича описаните процеси „модела „Д.“ – обиди към всички, които мислят различно, апаратни схеми и интриги“. Сочи, че партията е получила „милионерска подмяна“.

Журналистическият коментар, в който се правят анализи и се дават оценки на събития и личности, не подлежи на проверка за истинност. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че журналистите могат да използват определена степен на преувеличение или дори провокация. Настъпателността на журналистите е полезна, когато темите засягат въпроси от обществен интерес. Трябва обаче да се вземат предвид задълженията и отговорностите на журналистите, когато проверяват точността и надежността на информацията, която съобщават – така Prager and Oberschlick v. Austria, 1995, Fressoz and Roire v. France, 2004. Първото от цитираните решения, смятано за основополагащо решение за свободата на словото, е постановено по повод статия на журналиста Обершлик, в която нарича лидера на Австрийската статия на свободата „идиот“. Австрийският съд приема, че думата „идиот“ надхвърля границите на допустимата критика и има за цел единствено да унижи политика. ЕСПЧ от своя страна постановява в решението си, че „Дадени дума или израз, макар и да могат да бъдат възприети като спорни, не съставляват поради това безпочвена персонална атака, ако авторът е представил обективно разбираемо обяснение за използването им в случая. Свободата на словото е приложима и към "информация" и "идеи", които засягат, шокират или смущават, и това е от особена важност по отношение на пресата, чиято основна задача е да разпространява информация и идеи по политически и други въпроси от обществен интерес“… Думата "идиот" в заглавието и текста на статията, трябва да се разглежда в светлината на всички факти по случая, включително обстоятелствата, при които статията е написана. ЕСПЧ отчита че статията е по повод провокативна реч на политика, очевидно замислена да предизвика остри реакции, нейният пълен текст е бил публикуван заедно със статията на Обершлик, а авторът е представил обективно разбираемо обяснение за своята реакция, произтичаща от провокативното изказване на политика. „По мнение на Съда, предвид важността на разисквания въпрос, не може да се твърди, че като е избрал тази особена форма, г-н Обершлик е преминал границите на свободата на словото.“

Прилагайки посочените в цитираното решение на ЕСПЧ принципи, съдът приема, че дори и силно обидни изрази, когато се съдържат в журналистически коментар с оценъчен характер по повод значими за обществото действия/събития/изказвания, не са неправомерни и представляват упражняване на правото на мнение и свобода на словото.

В настоящия случай в процесните статии, отсъстват конкретни факти – изложение или описание на действия, изказвания, постъпки на ищеца, които да са дали повод на ответника да критикува остро личността му. Критиката за авторитарно поведение, икономическо овладяване на партията и поставяне на ръководни позиции на подчинени на ищеца лица, която е предадена чрез обективно обидни фрази, не е обоснована с конкретно събитие или изказване, за да се приеме за правомерно, макар и чрез шокиращ език, изразяване на мнение и извършване на журналистически коментар. В статиите отсъства конкретният повод за даване на силно критичните оценки, поради това квалификациите следва да се приемат като обидни, без да изпълняват някаква обществено значима цел или да провокират интереса на читателя към важни за обществото събития. Възмущението от идеите, целите и методите на ищеца като член на ръководството на БСП, може да се разглежда като провокация, оправдана от гледна точка на обществения интерес, само ако има конкретно действие или бездействие на ищеца, негова постъпка или изказване, в коментар и оценка на които да се дадат квалификациите, използвани ответника и който коментар е съответен по провокативност с коментираната постъпка/изказване. Поради липсата на конкретен повод, съизмерим по значимост с коментарите, статиите не представляват израз на конституционно прогласената свобода на словото и правото на журналистически коментар - оценка на обществено значими личности и събития. В този случай, когато публикациите не почиват на „достатъчна фактологическа основа“ – не са обосновани с надеждна и прецизна информация, те не представляват израз на свободата на изразяване на мнение и журналистическото право на критичен коментар по обществено значим въпрос, а поради необосноваността на обвиненията, имат характер на увреждащи действия – така пар.37 на решението на ЕСПЧ по делото Prager and Oberschlick v. Austria, 1995.

По изложените съображения съдът приема, че е налице противоправно действие, извършено от ответника, чрез съставяне и публикуване на процесните статии, съдържащи опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто име и репутация и приписващи закононарушения.

При преценка дали са възникнали вреди за ищеца и съответно – за определяне на размера им, съдът съобрази събраните гласни доказателства – разпита на свидетелите Г.В.и Т. Д.. От показанията на свидетеля В., сътрудник на ищеца, се установява, че ищецът е бил силно разгневен при публикуване на всяка една от обсъдените по-горе статии, негови близки са му се обаждали, налагало се да отменя служебни ангажименти, отлагал е семейни почивки. От показанията на свидетеля Д., чичо на ищеца, се установява, че много близки хора на семейството са се интересували верни ли са статиите, самият свидетел е звънял на ищеца при всяка публикация.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. относно здравословни проблеми на ищеца, настъпили през периода на публикуване на статиите – свидетелят не разполага със специалните знания нито да преценява наличие на здравословен проблем или влошаване на здравословно състояние, нито да прави изводи за причинна връзка между такъв проблем и медийните публикации.

Показанията на ангажирания от ответника свидетел А.С.не допринасят за изясняване на значими за делото факти, нито успяват да проведат успешно насрещно доказване – да внесат съмнения в установени по почин на ищеца обстоятелства. Свидетелят разказва за липсата на професионални последствия за ищеца в следствие на процесните статии, но по делото ищецът не се е позовал на вреди, произтичащи от липса на професионално развитие или професионални неуспехи. Свидетелят не се определя като близък приятел на ищеца, а като негов познат. Разказва, че публично ищецът не е показвал агресия или гняв от статиите, но това не опровергава твърдяното и установено по делото, че най-близките му са станали свидетели на провокираните негативни емоционални преживявания. По мнение на свидетеля, публичният имидж на ищеца не е пострадал от статиите, но той не предоставя информация как самият ищец е възприел статиите – свидетелят С. сочи, че ищецът не е обсъждал с него публикациите.

Съдът приема, че така установеното води до извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания - изпитал е тревога, безпокойство, гняв, чувствал е унижение, наложило му се е да дава обяснения пред близки и познати във връзка със статиите, отменял е служебни ангажименти и планирани семейни ваканции. При преценка съобразно чл.52 ЗЗД за размера на обезщетението, което трябва да се присъди, освен емоционалните страдания, съдът отчита факта, че ищецът е публична личност и като такъв в по-висока степен дължи толерантност към критики, негативни оцени и саркастични коментари към себе си. Съдът съобрази и данните за посещенията на всяка статия и данните от показанията на свидетелката В. за броя последователи на страницата на медията във Фейсбук, което сочи, че статиите са достигнали до десетки хиляди читатели, надвишаващи 50000 души, преимуществено симпатизанти на партията, управленска длъжност в която заема ищецът. С оглед на това съдът приема, че вредите за ищеца следва да се определят в размер на 7000 лв. Исковата претенция следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

 

По разноските:

       На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, експертиза, адвокатско възнаграждение и разноски по обезпечението, съразмерно с уважената част на иска – за сумата от 1092,70 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 1533,33 лв. Възражението за прекомерност не е основателно – уговореното възражение е съобразено с цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Р.В.П., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на К.Н.Д., ЕГН:**********, както следва:

            на основание чл.45 ЗЗД сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от седем статии на ответника, публикувани в сайта www.pogled.info в периода 12.05.2016 г. – 06.09.2017 г., заедно със законната лихва от 06.09.2017 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1092,70 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв., като частичен от 100000 лв.

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН:**********, да заплати на Р.В.П., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1533,33 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: