Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 07035 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от Р.В.К., ЕГН:**********,
адрес: ***, чрез пълномощника му адв. А. Г. Ц.-***, срещу „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която са предявени кумулативно обективно
съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
1548,70 лв, от които 1322,65лв. представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2006г. до 30.04.2007г. сумата от 226,10лв.
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.03.2006г.
до 04.02.2008г., за които има издаден изпълнителен лист от 02.02.2009г. по
ч.гр.д. №****/**г. на ПРС, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се сочи, че
ищецът е длъжник по изп. д. №*** по описа за 2009г. на ЧСИ-Ст. Б. с peг.№*** на
КЧСИ и район на действие ПОС.
Взискател по цитираното изп. дело
е ответното дружество.
Изпълнителното дело е образувано
с молба от 26.03.2009г. на основание издаден изпълнителен лист от 02.02.2009г.
на ПРС по ч.гр.д. №**** по описа на същия съд за 2008г.
С процесния изпълнителен лист
ищецът е осъден, да заплати на ответника сума в размер на 1548,70лв. от които
1322,65лв. представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.01.2006г. до 30.04.2007г. сумата от 226,10лв. представляваща лихва за забава
на месечните плащания за периода от 05.03.2006г. до 04.02.2008г.
От съдържащите се данни по изп.
д. №***/09г. по описа на ЧСИ-С. Б., образувано за удоволетворяване на вземането
на "Топлофикация -Перник" АД е посочено, че в полза на ищецът е
изтекла предвидената в закона погасителна давност и вземанията са се погасили
по давност.
Сочи се, че това е така защото,
от датата на образуване на изпълнителното дело - 28.03.2009г. до 05.02.2014г. когато ответното дружество с молба е
поискало от съдебния изпълнител, да направи проучване и да наложи запор върху
тр. възнаграждение на длъжника или на получавана пенсия, е изтекъл срок
по-голям от две години, през който взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а и съдебният изпълнител не е извършвал такива по своя
инициатива.Тоест процесното изпълнително дело се е прекратило по силата на чл.
433, ал.1, т.8 ГПК на 28.03.2011г. -делничен ден и в условието на действие на
ППВС 3/80г. от 29.03.2011г. е започнала да тече в полза на ищеца предвидената
от закона погасителна давност изтекла на 29.03.2016г.-
делничен ден без взискателят, сега ответник, да предприеме такива действия, с
които да спре изтичането на давностния срок за процесното задължение.
След прекратяване на
изпълнителното дело на 28.03.2011г. взискателят, е описано, че е искал
извършването на изпълнителни действия от съд. изпълнител (запори на парични
вземания, опис на движими вещи), за удоволетворяване на вземането си, дори по
делото има данни, че съпругата на длъжника е депозирала молба за отлагане на
насрочения опис на движими вещи с обещание да плати 100,00лв. но това е
описано, че са в невалидни изпълнителни действия, който не могат да прекъснат
изтичането на предвидения давностен срок за погасяване на вземането защото, са
извършени след „перемиране“ на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и не
пораждат предвидения материално-правен ефект по отношение на института на
давността.
С оглед гореизложеното и в срок,
се прави възражение за изтекла
погасителна давност, за процесните суми изцяло, като се описва, че за ищеца е
налице правен интерес от предяваване
на иска, с който се домогва да докаже,
възникнала промяна в правоотношенията между страните в спора след настъпването
на определен релевантен юридически факт, в случая изтичане на предвидения от
закона давностен срок.
Моли се съдът, да постанови
съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на Р.В.К. с ЕГН:**********,
че същият не дължи на "Топлофикация -Перник" АД с ЕИК:*********
сумата в размер на 1548,70лв. от които 1322,65лв. представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2006г. до 30.04.2007г. сумата от
226,10лв. представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
05.03.2006г. до 04.02.2008г. за които има издаден изпълнителен лист от
02.02.2009г. по ч.гр.д. №****/**г. на ПРС, поради погасяването им по давност.
По делото са били събрани писмени
доказателства, а именно процесните дела- препис от изп. д. №*** по описа за
2009г. на ЧСИ-С. Б., с рег.№*** на КЧСИ и район на действие ПОС за прилагане
като доказателство по делото и служебно изисканото ч. гр.д. №**** по описа на
ПРС за 2008г.
С
исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и
упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, не
е депозирал писмен отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № **** по описа на ПРС за 2008г., която е издадена в полза на
„Топлофикация - Перник” АД срещу Р.В.К., ЕГН:**********, адрес: *** /стр 3 от и.д./, за
следните вземания: сумата от 1548,70 лв, от които 1322,65лв. представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2006г. до 30.04.2007г.
сумата от 226,10лв. представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 05.03.2006г. до 04.02.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.09.2008 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 30, 98 лв държавна такса и 16, 99 лв- юк възнаграждение, за които има
издаден изпълнителен лист от 02.02.2009г. по ч.гр.д. №****/**г. на ПРС /стр.5
от и.д./.
Поради
липса на данни от които да се направи извод за датата на влизане в сила на
заповедта по частното гражданско дело,
като в заповедта за изпълнение е
отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 02.02.2009 г., която е крайната
възможна дата за влизане в сила на обсъжданата заповед. В този смисъл съдът
приема, че заповедта влезнала в сила на 02.02.2009
г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 02251 от 26.03.2009г. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано изпълнително дело № ***/2009
г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани
първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към
принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП,
АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.
От
материалите по изпълнителното дело № ***/2009
г. по описа на ЧСИ Б. се установява, че съдебният изпълнител е изпратил
съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е
изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение НА 24.06.2009 Г..
Установява се още, че взискателят е подал молба вх. № 4929 от 13.02.2014 г. за
налагане на запор върху тредовото възнаграждение на длъжника и за извършване на
опис, който е бил насочен за 18.09.2014 г., като призовката е била връчена на
длъжника на 16.09.2014 г. С молба от съпругата на длъжника от 17.09.2014 г. е
било поискано да се отложи описът, поради болничен отпуск /стр.35 от делото/,
след което по делото няма данни за по-нататъчни действия, като е било
приложено, определението на съда по чл.140 ГПК за нарсочване на настоящото
дело.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение
при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това
не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 02.02.2009 г. (липсват доказателства,
че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 26.03.2009 г. с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ Стилян Б.,
като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. В цитираната
молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се
покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към
принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП,
АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното
дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ Б. се установява, че съдебният изпълнител е
изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е
изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение На 24.06.2009 Г.. Установява
се още, че взискателят е подал молба вх. № 4929 от 13.02.2014 г. за налагане на
запор върху тредовото възнаграждение на длъжника и за извършване на опис, който
е бил насочен за 18.09.2014 г., като призовката е била връчена на длъжника на
16.09.2014 г. С молба от съпругата на длъжника от 17.09.2014 г. е било поискано
да се отложи описът, поради болничен отпуск /стр.35 от делото/, след което по
делото няма данни за по-нататъчни действия, като е било приложено,
определението на съда по чл.140 ГПК за нарсочване на настоящото дело.
Следователно основателни са доводите на ищеца, че за времето от 26.03.2009г.
/като съдът приема, че изписаната дата-28 март е техническа грешка/ до
05.02.2014г. когато ответното дружество с молба е поискало от съдебния изпълнител,
да направи проучване и да наложи запор върху тр. възнаграждение на длъжника или
на получавана пенсия, е изтекъл срок по-голям от две години, през който
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, а и съдебният
изпълнител не е извършвал такива по своя инициатива. Тоест процесното
изпълнително дело се е прекратило по силата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 26.03.2011г. -делничен ден и в
условието на действие на ППВС 3/80г. оттогава
е започнала да тече в полза на ищеца
предвидената от закона погасителна петгодишна давност, която е изтекла на
26.03.2016г.- делничен ден без взискателят, сега ответник, да предприеме такива
действия, с които да спре изтичането на давностния срок за процесното
задължение и именно на тази датта давността е изтекла и всички последващи
действия на ЧСИ слез пермиране на делото не могат на 26.03.2011 г., не могат да
породят действия, като същото е било прекратено по силата на закона, макари да
няма постановление на ЧСИ в посочения смисъл. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът
намира, че в рамките на две години, считано от 26.03.2009г (датата на подаване
на молбата за образуване на изпълнително дело) не са извършени изпълнителни
действия и не е поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в
период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“,
като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен
юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Това води до извод, че на 26.03.2011 г. изпълнителното
производство по изп. д. № ***/2009г. по описа на ЧСИ Б. е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Този
извод не се променя от обстоятелството, че не е било издадено постановление на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо
издаването на акт на съдебния изпълнител.
Горният
извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период
са изпращани писма до НАП,НОИ и др., с цел проучване имуществото на длъжника,
както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Тъй като производството по изпълнително дело № ***/2009г.
по описа на ЧСИ Б. е премирано на 26.03.2011 г.
Горното
налага извод, че започналата да тече давност на 26.03.2011 г. е изтекла на 26.03.2016 г., при
действието на ППВС ОТ 1980 г., а исковата молба е подадена на 12.11.2019 г., т.
е. след изтичане на петгодишния давностен срок.
Това
налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се
уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 63,55
лева - държавна такса, , 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и
450 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 537,55 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.К., ЕГН:**********, адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
- Перник” АД, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 1548,70
лв, от които 1322,65лв. представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода 01.01.2006г. до 30.04.2007г. сумата от 226,10лв. представляваща
лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.03.2006г. до
04.02.2008г., за които има издаден изпълнителен лист от 02.02.2009г. по ч.гр.д.
№****/**г. на ПРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.К.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 537,55 лева –
направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № **** по описа на ПРС за 2009г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: