№ 13415
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110122611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба по реда на чл. 422 ГПК от ЗАД „А.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., представлявано от М. П. И. Изпълнителен
директор и К. С. В. - Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Н. К. срещу „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********, представлявана от А. П. Л. и Р. К.
Д., с адрес: С....., чрез юрк. С. П. и с която се иска да бъде признато за установено „ОЗК - З.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С....., представлявано от А. П.
Л. - Изпълнителен директор и Р. К. Д. - Изпълнителен директор, ДЪЛЖИ на ЗАД „А.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от М. П. И. -
Изпълнителен директор и К. С. В. - Изпълнителен директор, сумата от 7637.38 лв. (седем
хиляди шестстотин тридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
главница – неплатен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета №
10019030133403, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2025 г. [дата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение] до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 2797.90 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и
седем лева и деветдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
12.01.2022 г. до 12.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2400/2025 г. по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът тврди, че на 23.12.2019 г. в гр. София, около 11:10 ч., лек автомобил „Хонда
Одисей“ с ДК№ ******** се движи по бул. „Рожен“ и до кръстовището с ул. „Ген. Никола
Жеков“ е ударен в задната си част от товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с ДК№ ********,
водачът на който не е спазил необходимата дистанция и не е преценил правилно пътната
обстановка. Пътно-транспортното произшествие е документирано с Протокол за ПТП с №
1771585/23.12.2019 г.. Увреденият автомобил „Хонда Одисей“ с ДК№ ******** е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в ЗАД „А.“ с полица №
0306X0517418 със срок от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г.. Към датата на застрахователното
събитие, автомобил „Ивеко Тракер“ с ДК № ******** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при Застрахователно акционерно дружество
"ОЗК - З.". След събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка
1
„Каско“ на МПС от 27.12.2019 г., е образувана ликвидационна преписка (щета) №
10019030133403. ЗАД „А.“ е изплатило в полза на застрахованото лице обезщетение по
ликвидационна преписка щета № 10019030133403 за причинените на автомобила
имуществени вреди в размер на 19 459.32 лева, ведно с реализираните разходи по
ликвидационната дейност в размер на 15.00 лева, с плащане на 22.04.2020 г.. На основание
чл. 411 от Кодекса за З.то, ищецът встъпва в правата на увреденото лице против
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
на причинителя на вредата. С регресна покана, получена на 07.05.2020 г., ищецът е предявил
регресна претенция към „ОЗК З.“ АД. „ОЗК З.“ АД е признало задължението си и е
извършило частично плащане на 30.06.2020 г. в размер на 11 821.94 лева, като по този начин
дружеството е признало основанието на отговорността и спорен остава единствено размерът
на изплатеното обезщетение. Тъй като задължението не е изпълнено изцяло, с остатъчна
сума от 7637.38 лв., за ищеца се е породил правен интерес от подаване на настоящото
заявление за останалата част от дължимата сума.
Ответникът „ОЗК - З.“ АД оспорва предявения иск по размер. Отговорността на ЗАД
„ОЗК- З.“ АД се съизмерява със сумата от 11,821.94 лева, представляваща размера на
застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото в размер на
15 лв, която сума е изплатена извънсъдебно на ищцовото дружество. Изрично оспорва, че
размерът на вредите по л.а. „Хонда“, модел „Одисей“ с ДКН ******** е 19 444.32 лева.
Счита, че спорът е само по размер. Искът е предявен в завишен размер и не отговаря на
действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието.
Изплатеното от ЗД „А.“ АД обезщетение в размер на 19 444.32 лева е определено по фактура
на доверен сервиз в България, отговаряща на снимковия материал. Калкулираните части за
подмяна, заложени в разработката на стойност 14 506.00 лв., са поръчка от САЩ и
надвишават значително цените при справка в каталога на специализиран доставчик на
оригинални части за Honda, които след включено мито и доставка възлизат на стойност 10
109.34 лв.. В регресната претенция е представена фактура-копие и следва обезщетението да
бъде изплатено без начислен ДДС. Твърди, че ЗД „А.“ АД, са изплатили необосновано
завишен размер на застрахователното обезщетение. Счита, че с изплащането на цитираното
застрахователно обезщетение ЗАД „ОЗК З.“ АД, изцяло и напълно е възмездило вредите по
процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната
действителна стойност. С последното ответното дружество е изпълнило надлежно
задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Молят да приемете за установено, че по отношение на ЗД
„А.“ АД не дължат сумата от 7 637.38 лв.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена
застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено З., в чийто срок на застрахователното покритие и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С проекта си за доклад по делото обявен за окончателен без възражения от страните
2
съдът е обявил за че моторно превозно средство марка „Ивеко" с ДКН№ ******** е било
застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното
дружество; че е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско" между ищеца и собственика на л. а. „Хонда", модел „Одисей" с ДКН№
********; че е извършено плащане веднъж от страна на ЗД „А." АД на 22.04.2020 г. в размер
19 444,32 лв.; механизма на ПТП и причинно-следствената връзка; и че ответникът получил
Покана за доброволно изпълнение. Не се спори, че ответникът погасил извънсъдебно във
връзка със застрахователната претенция сумата от 11 821,94 лева.
Единственият спорен въпрос в настоящото производство касае размера на
обезщетението.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените
вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400,
ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да
надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.
Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да
отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.
Видно от заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се
установява, че за възстановяване на нанесените с настъпилото ПТП вреди са необходими
19444,32 лева на база пазарни цени.
Доколкото сумата от 11821,94 лева е погасена извънсъдебно то съдът намира, че
искът за сумата от 7622,38 лева се явява установен по основание и размер.
Следва да се уважи и акцесорният иск за мораторна лихва в размер на 2797,90 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът който е представил
доказателства за сторени разноски в размер на 408,80 лева държавна такса и депозит за
възнаграждение на вещо лице в исковото производство и 208,80 лева държавна такса в
заповедното производство.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете
производства.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********, представлявана от А. П. Л. и Р. К. Д., с адрес: С.....,
чрез юрк. С. П. ДЪЛЖИ на ЗАД „А.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
3
управление: гр. С.........., представлявано от М. П. И. Изпълнителен директор и К. С. В. -
Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К., на
основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 7637.38 лв. (седем хиляди шестстотин
тридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща главница – неплатен
остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10019030133403, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2025 г. (дата на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 2797.90 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и деветдесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 12.01.2022 г. до 12.01.2025 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2400/2025 г. по описа на СРС, 168 състав
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *********, представлявана от А. П. Л. и Р. К. Д., с
адрес: С....., чрез юрк. С. П., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С.........., представлявано от М. П. И. Изпълнителен директор и К. С.
В. - Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 408,80лева, представляваща разноски в исковото
производство 208,80 лева разноски в заповедното производство и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение за двете производства.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4