Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 04.09.2017 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четвърти септември две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 875 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.4 ал.1, от ЗЗДН, образувано по молба от Директор на Дирекция „ДСП к.. за издаване на на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против П.Г.Б. с ЕГН: ********** ***.
В молбата се твърди, че на 23.06.2017 г. в ОЗД при ДСП - Карлово постъпил сигнал от С.Г.– социален работник в ЦОП – Карлово за това, че при тях бил подаден сигнал от Н.Б., че дъщеря й С. към момента се намирала в дома на родителите си, които заявили, че няма да ѝ върнат детето за събота и неделя. Осъществена била мобилна работа на адреса. Установило се, че С. е в дома на баба си и дядо си от понеделник. Семейство Б. постигнали споразумение с дъщеря си Н.Б. по отношение на режима на свиждане с детето, като от протокол от съдебно заседание ставало ясно, че П. и С.Б. имали право да се виждат с внучката си от 17.00 часа всеки петък от месеца до 17.00 часа на всяка неделя от месеца, съгласно определение по гр. д. № 1231/2016г. на Районен съд – Карлово, но помежду си се разбрали, че детето ще пребивава при баба си и дядо си от понеделник до петък, а събота и неделя ще си е при родителите си. Служители от Дирекцията направили опит да проведат нормален разговор с П.Б., но той крещял неистово през цялото време, като в присъствието на детето сипел обиди и обвинения по отношение на дъщеря си Н.Б.. Започнал да сваля дрехите на внучката си, за да им покаже как била нахапана от бълхи, а С. видимо се стресирала. По-късно на същия ден била проведена среща и направен опит да бъде проведен разговор с П.Б. ***. Тъй като детето било стресирано и плачело, го завели в друга стая. П.Б. се намирал в състояние на афект. Влизал от тема в тема. Разказвал, че баща му убил майка му, а на жена му бащата също убил жена си. Обвинявал Н.Б. за минали неща. Словесната агресия била насочена към нея и се основавала на твърдения за минало време. Всичко това продължило около два часа, като П.Б. през цялото време викал и крещял. Не изслушвал. Когато викал високо, детето от другата стая чувало и започвало отново да плаче. В един момент казвал, че оставя С. да я вземат, като предадат детето на други хора да го гледат. След това заявявал, че я взема и си отиват, а впоследствие отново започвал да говори срещу майката и за своя минал живот. На всички присъстващи направило впечатление, че господин Б. бил във видимо нестабилно психоемоционално състояние.
Впоследствие извикали майката, за да си прибере детето. Когато я видял, той отново избухнал и започнал да сипе обиди по неин адрес. Опитали се да обяснят, че майката към момента е тук, за да си прибере детето и той трябва да си тръгва. Когато С. видяла майка си, видимо се успокоила. Майката изказала притеснения, че господин Б. е възможно да ги посети през почивните дни, за да вземе С., тъй като реалния режим на свиждане бил от петък до неделя.
Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – К.. сочи, че в случая, съгласно разпоредбите на чл. 11, ал.2 от ЗЗДетето и във връзка с чл. 2 от ЗЗДН, съществува риск за здравето и живота на детето С.Н.Б. при осъществяване на режима на свиждане с дядо й П.Б..
Моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, като по отношение на детето С.Н.Б., ЕГН: ********** бъдат взети подходящи мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, спрямо П.Г.Б. с ЕГН: **********,***.
Ответникът П.Г.Б., представляван от съпругата си С.Д.Б., твърди, че бил афектиран при инцидента, тъй като бил предизвикан.
моли съда да не уважава молбата, като му даде възможност да се среща с детето и да полага грижи за него.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното копие на удостоверение за раждане на детето С.Н.Б. се установява, че тя е малолетна, като нейна майка е Н.П.Б.. В удостоверението не е посочен баща на детето.
Представено е удостоверение за родствени връзки на Н.П.Б., от което е видно, че е майка на С., а нейни родители, съответно – дядо и баба на малолетната, са П.Г.Б. и С.Д.Б..
Приложена е справка за съдимост на П.Г.Б., от която е видно, че е неосъждан.
От писмо с вх. №7638/11.07.2017 г. на РУМВР Карлово се установява, че единствените мерки по ЗЗДН, които са налагани до момента по отношение на П.Г.Б. са тези по настоящото дело – Заповед за незабавна защита №17/23.06.2017 г..
Изискана е справка от „ЦПЗ Пловдив“, от които се установява, че няма данни ответникът да е лекуван там.
Приложен е препис от протокол от проведена на 23.06.2017 г. екипна среща между ЦОП К.. и ОЗД К... Повод за срещата е инцидентът с П.Г.Б., описан в молбата, по която е образувано настоящото производство.
По делото е представена като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Н.П.Б., в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната С.Н.Б., в която е заявено, че ответникът П.Г.Б. е извършил спрямо детето С.Б. акт на домашно насилие, изразяващ се в осъществен психически тормоз.
От показанията на свидетеля С.А.Г.се установява, че е служител на Център за обществена подкрепа – гр. К... На 23.06.2017 г. – петък, постъпил сигнал от Н.Б., че детето ѝ С. се намирало при родителите ѝ, а те отказвали да ѝ го върнат за събота и неделя. Служителите на ЦОП Карлово се опитали да се свържат с родителите на Н.Б., но не успели. На същия ден около 09:30 ч. – 10:00 ч. посетили адреса им, който се намирал на ул. „М.д. №. гр.К.. Там бил П.Б. заедно с детето, на когото обяснили, че правят рутинно домашно посещение. Първоначално ответникът бил спокоен и разговорлив и обяснявал какви грижи полага за внучката си. В момента, в който служителите на ЦОП К.. го попитали кога ще върне С. на майка ѝ, П.Б. рязко променил поведението си. Станал агресивен и заядлив. Обяснявал че дъщеря му не се грижела за детето, като в потвърждение на това започнал да разсъблича С., за да покаже, че била нахапана от бълхи при престоя ѝ при майка ѝ. Тъй като детето видимо се стресирало и се разтреперило, служителите на ЦОП предпочели да излязат навън. По-късно на същия ден П.Б. заедно с детето отишъл до сградата на ЦОП Карлово и заплашил, че ще остави С. там. Служителите на Центъра се опитали да го успокоят и да проведат разговор с него, но той станал още по-агресивен и нападателен. Говорел несвързано, крещял на висок глас, обиждал дъщеря си и я обвинявал, че не се грижела за С.. Последната не спирала да плаче и да трепери, поради което била изведена в съседно помещение, но и там се чували виковете на дядо ѝ. След като на място пристигнала Н.Б., агресията му се насочила към нея – обвинявал я, критикувал, отправял обиди на висок глас. Скандалът продължил около два часа, след което П.Б. напуснал сградата на ЦОП.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице – по чл.8, т.4 ЗЗДН, срещу друго такова – по чл.3, т.4 ЗЗДН, в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат детето и ответникът. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен акт на домашно насилие, молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо малолетното дете ответникът е извършил действия, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – удостоверение за раждане на С.Б., удостоверение за родствени връзки, протокол от проведена на 23.06.2017 г. екипна среща между ЦОП Карлово и ОЗД К.., справка за съдимост и справки от РУМВР Карлово и ЦПЗ П., настоящият съдебен състав намира, че по делото по несъмнен начин е установено осъществяването на изложените в депозираната от Директора на ДСП К.. молба актове на домашно насилие под формата на емоционално и психическо насилие спрямо детето С.Н.Б..
Съдът, въз основа на съвкупния доказателствен материал намира за установено, че ответникът е извършил следните актове на домашно насилие:
- на 23.06.2017 г. в дома си в гр. К., ул. М.д. №.крещял и на висок глас отправял обиди по отношение на Н.П.Б. в присъствието на детето С.Н.Б., опитвал се да съблече малолетната пред служители на ЦОП К..;
- на 23.06.2017 г. в сградата на ЦОП К.. крещял и на висок глас отправял обиди по отношение на Н.П.Б. в присъствието на детето С.Н.Б..
С оглед изложеното, съдът намира,че поведението на ответника, е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо и емоционално такова, извършено по отношение на низходяща, т. е. лице по чл.3, т.5 ЗЗДН.
Съдът, след извършена служебна проверка констатира, че с Определение от 12.06.2017 г. по гр. д. №1231/2016 г. по описа на РС Карлово е одобрена спогодба между П.Г.Б. и С.Д.Б., от една страна и Н.П.Б. – от друга, като на осн. чл.128, ал.1 от СК е определен следния режим на лични отношения между бабата и дядото по майчина линия – П.Г.Б. и С.Д.Б. с детето С.Н.Б.: всеки петък от месеца от 17.00 часа до 17.00 часа в неделя с преспиване детето да пребивава при своите баба и дядо по майчина линия, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17.00 часа на 26-ти декември и всяка нечетна година от 17.00 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 3-ти януари.
Вземайки предвид спогодбата и отчитайки заявеното от майката на детето – Н.Б., в проведеното по настоящото дело с. з. от 31.07.2017 г., че има желание да се разбере с баща си и да уредят отношенията си, съдът намира, че предвидената в чл.5, ал.1, т.1, от ЗЗДН мярка се явява адекватна защита по отношение на детето С.. По делото са налице данни, че детето се чувства добре при своите баба и дядо, а и майката има нужда дъщеря ѝ да прекарва повече време с тях – доколкото е постигната договорка помежду им С. да има по-широк режим на лични отношения с П. и С.Б. от този, за който са се спогодили. Съдът счита, че не би било в интерес на детето да бъде лишавана от възможността да се среща с дядо си и евентуална мярка за защита по чл.5, ал.3, т.3 от ЗЗДН би била неподходяща. Ето защо молбата на Директора на ДСП Карлово следва да бъде уважена, като по отношение на детето С.Н. Б.. бъде взета мярка за защита по чл.5, ал.3, т.1 от ЗЗДН спрямо дядо ѝ П.Г.Б..
Разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50 лева
Разноски страните не претендират, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
На осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.2 ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл.15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН по отношение С.. Н.. Б.., с ЕГН: **********, следната мярка за защита:
ЗАПОВЯДВА на П..Г. Б.. с ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо внучката си С.. Н..Б.., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА П.. Г.. Б.. с ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лева) по сметка на РС Карлово, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА П.. Г.. Б.. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ МВР гр. Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.