Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело
№ 768 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по въззивна жалба от И.Д.И., чрез адв. В.К. срещу решение № 87/06.07.2018 г., постановено по
гр.д. № 80/2015г. на РС- Пирдоп, в
частите по извършване на делбата, чрез възлагане първия етаж от жилищната
сграда, заедно с гаража на съделителката П. по реда
на чл. 349, ал. 1 ГПК и разпределяне на втория жилищен етаж на него, както и в
частта, с която са отхвърлени претенциите за присъждане стойността на извършени
подобрения до размер на сумата 15 771 лв. и за платени от него данъци и такси,
дължими от съделителя П. над размера на сумата 195,37
лева до 1038,88 лева.
Твърди, че
решението на съда е нищожно, неправилно и необосновано в обжалваната му част.
Сочи, че първоинстанционния съд е допуснал грешка при
съставяне на дяловете, защото е възприел безкритично заключението на вещото
лице, което съдържа съществен пропуск –не е направило разграничение между
понятието размер на квотата и стойност на реалните дялове. Посочва, че двата
дяла не са на еднаква стойност, защото първият етаж е напълно завършен, а
втория етаж е в груб вид. От решението не ставало ясно дали възлагането на
първия етаж на съделителя П. е резултат от уважаване
на нейната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК или двата етажа съдът е разпределил
на страните по реда на чл. 353 ГПК. След като съдът няма основание да уважи
исканията за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК, единственото резрешение
е да се тегли жребий, а ако се окаже, че съставянето на дяловете и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно, да се извърши разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. Тъй като И. е
владял имота 15 години, ползвайки като свое жилище първия етаж и извършвайки
значителни подобрения, а съделителката П. ***, то
съдът следва да извърши разпределение по чл. 353 ГПК, като първият етаж бъде
поставен в негов дял, а втория етаж в дял на П.. Заявява, че решението е
неправилно и в частта, с която е отхвърлена претенцията за сметки, касаещи
извършени подобрения и ремонти на сградата. Подобренията били извършени в
периода 2013 г. – 2015 г., поради което вземането не е погасено по давност,
била доказана и тяхната стойност /поне до размер от 15 771 лв./. Посочва, че
следва да се уважи и претенцията за заплатени задължения за данъци и такси в
размер на 1038, 88 лв. Моли решението да бъде обявено за нищожно, евентуално за
недопустимо, евентуално да бъде отменено в обжалваните части.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на насрещната страна в
производството. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от Н.С.П., чрез адв.
Б.Б., с която обжалва решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по
извършване на делбата и приложимият способ за това. Счита, че допуснатия до
делба имот е неподеляем, въпреки съдебно-техническата
експертиза и следва да бъде възложен на нея, тъй като са налице предпоставките
на чл. 349, ал. 1 ГПК. Освен това счита, че са необходими значителни
преустройства за обособяването на втория етаж на жилищната сграда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от И.Д.И.,
който изразява становище за неоснователност.
В съдебно
заседание И.Д.И., чрез адв. К. поддържа въззивната жалба, а Н.П., чрез адв.
Б. я оспорва и поддържа насрещната въззивна жалба.
Подадената въззивна
жалба и насрещна въззивна жалба са постъпили в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват
постановеното от Районен съд –Пирдоп решение, поради което същите са
процесуално допустими.
Софийският окръжен съд, за да се
произнесе по основателността им, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
С решение № 175 от 12.12.2015 г.,
постановено по гр. д. № 80/2015 г. на Пирдопски
районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между Н.С.П. и И.Д.И.,
на недвижим имот – дворно място с площ 625 кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв.
158 по регулационния план на гр. Пирдоп, при съседи: от две страни улици, УПИ
V-736 и УПИ VІІ-738, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ 145,30 кв.м. и разгърната застроена площ 290 кв.м.,
масивен гараж с площ 24 кв.м., при равни квоти – по ½ ид.ч. за всяка от страните. С решение № 405/05.08.2016 г.,
постановено по гр.д. № 110/2016 г. по описа на СОС е потвърдено решение № 175
от 12.12.2015 г., постановено по гр. д. № 80/2015 г. на Пирдопски
районен съд. С определение № 219/19.05.2017 г., постановено по гр.д. № 4786 по
описа за 2016 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение №
405/05.08.2016 г., постановено по гр.д. № 110/2016 г. по описа на СОС.
В първото по делото заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителя
Н.С.П. е предявила претенция за възлагане на недвижимия имот по реда на чл.
349, ал. 1 ГПК, за което е представила декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 20.07.2017 г. и удостоверение за декларирани
данни от 28.06.2017 г., издадено от Община Правец. Съделителят
И.Д.И. е предявил претенция за възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349,
ал. 2 ГПК и претенция по сметки по чл. 346 ГПК за извършени подобрения в имота
в периода септември 2013 г. както следва: правене и подмяна на мартаци и летви под циглите, обшивка на целия покрив с
ламарина, подмяна на водосточните тръби, обшивка покрай комините и измазване на
капаците на къщата, боядисване на ламарината покрай обшивката на сачака за сумата от 6 550 лева за труд и материали. В
периода през месец юли 2014 г. на втори етаж и на цялата къща - шпакловка, поставяне
на финна и груба мазилка, откатване,
лепене с мрамор, минерална мазилка, под сачака
направена минерална мазилка, фугиране на мрамор навсякъде, боядисване на цялата
фасада с фасаген, боядисване на сачак
и дограма с безир и лак, правене и разваляне на скеле за работа за сумата от 9
700 лева за труд, без закупуване на материалите. Подобрения извършени през
месец юли 2015 г. - окантване на мрамор и цокал на
първи етаж, лепене на плочки и теракот, лепене на
тапети, правене на висящ таван с лунички, ВИК ремонт, шахти, канализация с
подменени тръби пластмасови, изкопаване на канал за сумата от 5650 лева за труд
без закупуване на материали. Всичките описани подобрения възлизат на стойност
31 900 лв. /тридесет и една хиляда и деветстотин/ лева. Заявена е претенция за
платени данъци и такси за имота в размер на 1038,88 лева /хиляда тридесет и
осем лева и осемдесет и осем стотинки/, за които представя 17 бр. данъчни
квитанции, ведно със законна лихва от заявяване на претенцията 26.10.2017 г. Съделителката Н.П. е оспорила претенцията, прави възражение
за изтекла погасителна давност.
От разпита на свидетеля Т.А.Д. се
установява, че ремонтът на къщата е правен юли месец 2014 г. Ремонтът започнал от тавана, който бил боядисан и
лакиран, стените шпакловани, мрамора поставен и продължил около три месеца.
Свидетелят получил около 9000 лева от И.И..
От разпита на Д. В.Г. се
установява, че през 2002 г. къщата била на груб строеж и след три години И.И.
започнал да прави подобрения.
От разпита на И. А. Н. се
установява, че през 2013 г. работил по ремонта на покрива на къщата, за което
получил 6500 лева.
От разпита на С.С. А. се
установява, че през 2013 -2014 г. бил правен ремонт на къщата и свидетелят
помагал на майстора за ремонта.
От разпита на Д. Н.Д. се
установява, че не е виждал Н.П. да посещава имота. Около 2000 г. къщата била на
груб строеж, след което И. направил ремонт.
По делото е разпитана свидетелката М.Г.
П. /майка на Н.П./. Посочва, че къщата била построена 1997 г., когато я купили
била на един етаж и след това бил правен втори етаж. Свидетелката заявява, че
не виждала да е правен ремонт по къщата.
От разпита на С.К.П.се установява,
че знае за имота от 2000-2001 г., когато имотът е бил построен, в завършен вид.
Няколко пъти е ходил в имота /7,8-10 пъти/ с Н.П., която докарвал лично с
автомобила, тъй като е трябвало да си оправя документи. Когато са се отбивали
не му е правило впечатление да има майстори, да се е ремонтирало.
В първоинстанционното
производство е приета съдебно техническа експертиза на в.л. Н.Н., според която
жилищната сграда е поделяема, а дворното място неподеляемо. От жилищната сграда могат да се обособят две
самостоятелни жилища, съответно първи жилищен етаж, с вход от източната страна
на жилищната сграда, състоящ се от кухня с бокс, две спални, вестибюл, тоалетна
с баня, гараж и мазе и втори жилищен етаж, с вход от западната страна на
жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, предвидени за кухня с бокс, две
спални, хол и тоалетна с баня и складово помещение в западната част на
УПИ.Техническата експертиза няма информация в каква степен на завършеност е
жилищната сграда към 2003 г. и кои СМР са били извършени - оценени са само тези
СМР, за които е допустимо да бъде извършен текущ ремонт за периода 2013-2015 г.
в размер на 15 771,00 лева. Стойността на сградата след извършените СМР е в размер на 40 421, 00
лева, а пазарната стойност към 2003 г. 29 025, 00 лева.
Пред въззивният
съд е изслушана и приета съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвена
от арх. Г.Г., според която процесният УПИ следва да
се третира като неподеляем. Процесната
жилищна сграда е поделяема на два жилищни дяла по
етажи, като гаражът би могъл да съставлява и самостоятелен обект. Експертизата
предлага да се оформят два реални делбени дяла. ДЯЛ
ПЪРВИ съдържа апартамент на първия етаж с обща застроена площ, възлизаща на
105, 08 кв.м., в които се включват застроена площ само на закритите помещения,
възлизаща на 88, 58 кв.м. и застроена площ само на външните тераса и стълбища,
възлизаща сумарно на 16,50 кв.м.; Гаражно помещение на първия етаж със
застроена площ, възлизаща на 29,25 кв.м. Сумарната застроена площ на частта от
жилищната сграда, оставаща в дял първи възлиза общо на 134, 33 кв.м.; ½
идеална част от дворното място, възлизаща на 312,50 кв.м. Предполагаемата
актуална понастоящем справедлива пазарна стойност на дял първи възлиза общо на
45 354 лева, в която се включва апартамента на първия етаж-34 857 лева, гаражно
помещение на първи етаж – 6 528 лева и ½ идеална част от терена в
дворното място – 3969 лева.
ДЯЛ ВТОРИ съдържа апартамент на
втория етаж с обща разгъната застроена площ, възлизаща на 161,17 кв.м., в които
се включват застроена площ само на същинското жилище, възлизаща на 161,17 кв.м.
и застроена площ само на външните и вътрешните стълбища, възлизаща сумарно на
9,80 кв.м., ½ идеална част от дворното място, възлизаща на 312,50
кв.м. Предполагаемата актуална
понастоящем справедлива пазарна стойност на дял втори възлиза общо на 50 329
лева, в която се включват апартамента на втория етаж – 46 263 лева и ½ идеална част от терена в дворното
място – 4066 лева. Дадено е заключение, че стойността на правата на двамата съделители, съставляваща по ½ идеална част от общата
справедлива пазарна стойност на целия делбен имот –
терен и жилищна сграда, възлиза съответно на по 47 842 лева.
С оглед на установената фактическа
обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:
Съсобствеността във втората фаза на
съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл.
348 от ГПК.Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност
всеки от съделителите да получи дял в натура – чл.
69, ал.2 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище,
съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на
останалите съделители с други имоти или с пари.
За да бъде възложен в дял на единия
от съделителите неподеляем
имот жилище, съобразно разпоредбата на чл. 349 ал.1 от ГПК, е необходимо да са
налице кумулативно следните предпоставки: 1) имотът да е неподеляемо
жилище; 2) жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единия съпруг или поради развод; 3) на претендиращия възлагане
съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата от брака и 4) същият не притежава друго жилище. Условията на закона са
изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.
В случая относно поделяемостта на имота съдът кредитира заключението на
вещото лице инж. Н. и на в.л. арх. Г. по назначената СТОЕ от първоинстанционния съд и от въззивния
съд, като обективни и компетентно дадени. Двете експертиза дават категорично
становище, че процесната жилищна сграда е поделяема на два жилищни дяла по етажи, поради което имотът
се явява поделяем и не може да се възложи по реда на
чл. 349 ал. 1 ГПК на съделителката Н.П., независимо,
че другите предпоставки са налице.
Неоснователна е и претенцията на съделителя И.И. за възлагане на жилищната сграда на
основание чл.349, ал.2 ГПК. Възлагане на основание чл.349, ал.2 ГПК се допуска
само на наследствени имоти и то само на наследник, който към откриване на
наследството е живял в имота и не притежава друго жилище. Разпоредбата изключва
от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост,
освен онази, която е възникнала в резултат на наследяване. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС: т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004
г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.
В случая делбените
имоти не са наследствени, а придобити в съсобственост от съделителите
по време на брака им, поради което никой от съделителите-
бивши съпрузи няма право да претендира за възлагане на този имот на основание
чл.349, ал.2 ГПК.
При съществуващата възможност и
обособяването на два дяла, способът за извършване на делбата е теглене на
жребий по чл. 352 ГПК или разпределение по реда на чл. 353 ГПК. Тегленето на
жребий е неудобно тогава, когато преди делбата съделители
са били във владение на имоти от делбената маса и
всеки е направил подобрения, като общия критерий за неудобство от тегленето на
жребий произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени
спорове между съделителите. Макар и неудобството да е
по-относителен критерий, в сравнение с невъзможността да се тегли жребий, за
него също следва да се съди от обективните факти, свързани със самите делбени имоти, от тяхното предназначение и функции.
Тълкуването на понятието "голямо неудобство" по смисъла на чл. 353 от ГПК, е свързано с избягване усложненията преимуществено в имуществените
отношения между съделителите.С оглед установената
фактическа обстановка, окръжният съд приема, че универсалният способ за
извършване на делбата чрез теглене на жребий е неприложим,тъй като са налице
предпоставки изключващи приложението му.
Делбата следва да се извърши по
реда на чл. 353 ГПК, поради наличие в конкретния случай на неудобство за
извършване на делбата чрез разделителен протокол и теглене на жребий. Изборът
на способ за извършване на делбата – теглене на жребий или разпределение на
имотите се обуславя не само от простото съотношение между броя на съделителите и броя на имотите – предмет на делбата, нито
само от съпоставяне стойността на имотите с обема от притежавани от съделителите права /в този смисъл е решение № 173 от 2004
г. по гр. д. № 485-2003 г. на ВКС, I г. о/. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответствува
на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответствува на стойността на
дяловете на съделителите. Посочената хипотеза обхваща
и случаите, когато би се стигнало до нецелесъобразно разпределение на имотите,
до усложняване на отношенията между съделителите, до
неудобства в изравняването на дяловете (така и т. 5 на ППВС № 7/1973 г.).
Доколкото в разпоредбата на чл.353 ГПК не са визирани специални условия за прилагането
й само по отношение на наследствени имоти /каквито правила се съдържат например
в разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК/, предвиденият в тази разпоредба способ за
извършване на делбата /чрез разпределение на допуснатите до делба имоти/ следва
да се прилага съответно и за делбата на имоти, собствеността върху които е
възникнала от факт, различен от наследяването /в този см.Решение №
166/03.12.2018 г. по гр.д. № 28/2018 г. по описа на ВКС/. Следва да се отчете
също обстоятелството, че съделителят И.Д.И. е владял
жилищната сграда, находяща се в УПИ VІ-739 в кв. 158
по регулационния план на гр. Пирдоп и е направил в същата значителни
подобрения.
Поради изложените съображения съдът
намира, че е налице възможност всеки от съделителите
да получи реален обект, с което да се съобрази принципът за получаване на дял
от имотите, предмет на делбата и прекратяването на съсобствеността да се
извърши чрез разпределянето на имотите на съделителите
Н.С.П. и И.Д.И., ведно с идеални части от дворното място, което е неподеляемо. С оглед на това, че съделителят
И.Д.И. ползва и продължава да ползва първият етаж от жилищната сграда, то
следва да му се разпредели в дял първия етаж на жилищната сграда с гаража на
стойност 45 354 лева, а на съделителя Н.П. да се
възложи втория етаж от жилищната сграда на стойност 50 329 лева, като на всеки
от съделителите се възложи в дял по 1/2 ид.ч. от дворното място.
Стойностното уравнение на дяловете
при разпределение на делбените имоти се извършва на
базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и
стойностното изражение на дела от общата делбена
маса, изчислена също в парична стойност /Решение №79 от 05.07.2010 г. по гр. д.
№ 350 от 2009 г. на ВКС, II г. о./. Окръжният съд кредитира заключението на
в.л. арх. Г. по отношение на оценката на двата дяла, тъй като в.л. Н. дава
оценка на делбеното имущество като обща стойност, но
не представя самостоятелна оценка на всеки един от двата формирани дяла по
отделно. Освен това хронологически най- късното
заключение отразява актуалната оценка на имотите и именно то следва да се
използва като основа за извършване на делбата. Тъй като дяловете на двамата съделители са равни, а цената на имотите е различна /съгласно
приетото заключение на вещото лице арх. Г./, съделителката
Н.С.П. получава имуществен дял на обща стойност 50 329 лв., съответно съделителят
И.Д.И.- дял на стойност 45 354 лв. Общата делбена
маса е в размер на 95 683,00 лв. /1/2 ид.ч. възлиза в размер на 47 841,50 лева/ и
следователно Н.П. дължи на съделителя И.И. за
уравнение на нейния дял сума в размер на 2 487,50 лв. С оглед изложеното
решението на РС-Пирдоп в частта относно разпределяне възлагане на дяловете на съделителите следва да се отмени и постанови друго в горния
смисъл.
По
претенцията по сметки
Заявените по реда на чл.346 ГПК
претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с
отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и
използването на съсобственото имущество, което е
предмет на делбата. Целта е да се уредят финансовите отношение между
съсобствениците по повод на съсобствеността. Претенциите следва да бъдат
разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с
оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства.
Поначало в отношенията между
съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или за
недобросъвестност на владението, освен в случаите, когато съсобственикът е
манифестирал намерението си да владее имота само за себе си, какъвто не е
конкретният случай. Единствено в този случай отношенията между съсобствениците
във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС.
Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, т. е. без
да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и
останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици;
съобразно чл. 30, ал.3 ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието на
останалите съсобственици; и съобразно правилата за неоснователното обогатяване
– ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на
подобренията /съобразно ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 6 от 1974 г./.
В настоящата хипотеза извършването
на претендираните строително-монтажни работи,
свързани с ремонта на покрива на жилищната сграда, измазването на стените,
външна мазилка, направа на скеле, лепене на мрамор и др., се установява по
безспорен начин от съдебно-техническата експертиза и събраните гласни
доказателства. Тези работи са извършени без съгласие на съделителката
Н.П., поради което взаимоотношенията между съделителите
следва да се уредят съобразно правилата на водене на чужда работа без
пълномощие– чл. 61 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД. Проявява
се общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е била
предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, поради което
ищецът по начало би бил длъжен да върне на ответника необходимите и полезни
разноски. Но, доколкото последният е действал и в свой интерес, то другият
съсобственик отговаря само до размера на обогатяването си – тоест – за
по-малката сума между направените разходи /стойността на подобренията/ и
увеличената стойност на подобрения имот. В случая по-малката от двете се явява
увеличената стойност /пазарната стойност, с която се е увеличила пазарната цена
на имота в резултат на подобренията/, като съгласно заключението на
експертизата на в.л.Н., тя е в размер на
11 396,00 лв. за целия имот /40 421, 00 лв.-29 025,00 лв.=11 396, 00 лв./
Частта, съответстваща на дяла на всеки един от двамата съсобственици е
съответно в размер на по 5 698 лева -за 1/2 ид.ч.
Изводът на РС-Пирдоп, че претенцията на И.И.
за подобрения е погасена по давност не се споделя от въззивният
съд. Както е посочено в ППВС № 6/1974 г., т. VI, вземането на владелеца за
извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на него са
приложими правилата за погасяването му, поради изтичане на погасителната
давност. Вземането за подобрения се подчинява на общата петгодишна давност по
ЗЗД и става изискуемо от момента, в който владението на подобрителя
бъде смутено.Съгласно т.13 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. №
9/1974 г. на ПВС погасителната давност за вземане на добросъвестния или
недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента
на прекъсване на владението, от превръщанетому в
държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от
собственика с предявяването на иск за имота. В конкретния случай, процесните подобрения са извършени в периода 2013-2014,
което се установява от свидетелските показания на св. И.А.Н., С.С.А. и св. Т.Д.,
които съдът кредитира като обективно дадени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. При това положение, погасителната
давност за претенцията по чл. 346 от ГПК
започва да тече от момента на предявяване на иска за делба и безспорно
не е погасена към 26.10.2017г.- момента на предявяването на претенции по сметки
и приемането за разглеждане от съда.
Искът по чл. 346 ГПК на съделителя И.Д.И. срещу съделителката
Н.С.П. е частично основателен и следва
да бъде уважен съобразно квотите на страните в съсобствеността, като съделителката Н.С.П. следва да заплати на съделителя И.Д.И. сумата от 5 698 лева /пет хиляди
шестстотин деветдесет и осем/ лева.
Относно претенцията по сметки за
заплатени суми за данъци и такси за имота, въззивният
съд споделя изводите на РС-Пирдоп. Правилно и законосъобразно претенцията е
уважена в размер от общо 195, 37 лева /квитанции от 28.03.2014 г., 29.07.2014
г., 24.11.2016 г. и 30.12.2016 г. /, тъй като по другите представени квитанции
/под опис на л. 146 от делото за периода от 2005 г. до 2012 г. вземането е
погасено по давност/.
По разноските
Съгласно съдебната практика
(Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о.,
ГК, Определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о.,
ГК) в производство по въззивно или касационно
обжалване на решение по делбено дело, разноските се
определят по общите правила на чл. 78 от ГПК.
В случая, с оглед частичната
основателност на въззивната жалба на И.И., Н.С.П.
следва да заплати на съделителя И.Д.И. направените от
него разноски във връзка с въззивното обжалване,
съразмерно с уважената част, в размер на 800, 00 лв. /осемстотин/ лева. Страните
заплащат разноски според стойността на дяловете в съсобствеността, определени с
решението по допускане на делбата, а не според стойността на имуществото, което
получават по решението по извършване на делбата.Страните следва да бъдат
осъдени да заплатят допълнително държавна такса върху стойността на дяловете си
по още 616,16 лева /шестстотин и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки/. Съделителката Н.С.П. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 235,73 лв. /двеста тридесет и пет
лева и седемдесет и три стотинки/ върху уважената претенция по сметки.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 87 от 06.07.2018 г.,
на РС –Пирдоп по гр. д. № 80 по описа на същия съд за 2015 г.,
в следните части:
1. в частта, в която е възложен в дял на Н.С.П. с ЕГН:
********** първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда със ЗП от 145, 30 кв.м., РЗП-290 кв.м., масивен гараж на 24
кв.м., построена в дворно място с площ 625 кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв.
158 по регулационния план на гр. Пирдоп, при съседи: от две страни улици, УПИ
V-736 и УПИ VІІ-738,
2. в частта, в която е възложен дял на И.Д.И. с ЕГН: **********
втори жилищен етаж, от двуетажна двуфамилна жилищна
сграда със ЗП от 145, 30 кв.м., РЗП-290 кв.м., масивен гараж на 24 кв.м.,
построена в дворно място с площ 625 кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв. 158 по
регулационния план на гр. Пирдоп, при съседи: от две страни улици, УПИ V-736 и
УПИ VІІ-738;
3. в частта, в която е отхвърлена претенцията по
сметки на И.Д.И. с ЕГН: ********** за горницата над сумата 195, 37 лева /сто
деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ до 5 893, 37 лева /пет
хиляди осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.353 ГПК допуснатите до делба имоти
между съделителите Н.С.П. с ЕГН: ********** *** и И.Д.И.
с ЕГН: ********** *** както следва:
1. На съделителката Н.С.П. с
ЕГН: ********** *** разпределя следния имот: втори жилищен етаж, с вход от
западната страна на жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, предвидени за
кухня с бокс, две спални, хол и тоалетна с баня и складово помещение в
западната част на УПИ, от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда със ЗП от 145, 30 кв.м., РЗП-290 кв.м., построена в дворно място
с площ 625 кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв. 158 по регулационния план на
гр. Пирдоп, при съседи: от две страни улици, УПИ V-736 и УПИ VІІ-738, както и
1/2 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 625
кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв. 158 по регулационния план на гр. Пирдоп, обл. Софийска, утвърден със Заповед № 302/1984 год., при
съседи по скица: от две страни Улици, УПИ V-736 и УПИ VІI-738, с пазарна оценка
50 329 лв. /петдесет хиляди триста
двадесет и девет лева/;
2. На съделителя И.Д.И. с
ЕГН: ********** *** разпределя следния имот: първи жилищен етаж, с вход от
източната страна на жилищната сграда, състоящ се от кухня с бокс, две спални,
вестибюл, тоалетна с баня, гараж и мазе, от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда със ЗП от 145, 30 кв.м., РЗП-290 кв.м., масивен гараж на 24
кв.м., построена в дворно място с площ 625 кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв.
158 по регулационния план на гр. Пирдоп, при съседи: от две страни улици, УПИ
V-736 и УПИ VІІ-738, както и 1/2 ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 625 кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв. 158 по
регулационния план на гр. Пирдоп, обл. Софийска,
утвърден със Заповед № 302/1984 год., при съседи по скица:от две страни Улици,
УПИ V-736 и УПИ VІI-738, с пазарна оценка 45 354 лв. /четиридесет и пет хиляди
триста петдесет и четири лева/;
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН: ********** *** да заплати на Н.С.П. с
ЕГН: ********** *** за уравнение на дела й сумата от 2 487,50 лв. /две хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на И.Д.И. с
ЕГН: ********** *** сумата от още 5 698 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и
осем/ лева /над присъдените 195,37 лева/ -искания по сметки.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН: ********** *** да заплати допълнително
държавна такса от 616,16 лв. /шестстотин и шестнадесет лева и шестнадесет
стотинки/ върху стойността на дела му от допуснатия до делба имот.
ОСЪЖДА Н.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплати допълнително
държавна такса от 616,16 лв. /шестстотин и шестнадесет лева и шестнадесет
стотинки/ върху стойността на дела й от допуснатия до делба имот.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлена претенцията
по сметки на И.Д.И. с ЕГН: ********** ***
срещу Н.С.П. с ЕГН: ********** за разликата над 5 893,37 лв. /пет хиляди
осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ до пълния предявен
размер от 32 938,88 лв. /тридесет и две хиляди деветстотин тридесет и осем лева
и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Н.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд държавна такса в размер на 235,73 лв. /двеста тридесет и пет лева и
седемдесет и три стотинки/ лева за уважената претенция по сметки.
ОСЪЖДА Н.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на И.Д.И. с
ЕГН: ********** *** разноски за въззивното
производство в размер на 800, 00 лв. /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.