№ 728
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330200589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш
серия К № 4284907, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на В. В. ЕНЧ.,
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата излагат доводи за
незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш.
Сочи, че за същото деяние бил издаден още един електронен фиш, което
касаело техническа неизправност. Не можело да бъде установено по кой
начин е използвано техническото средство. Не били спазени правилата
визирани в Наредбата. Не била посочена дата на издадените електронни
фишове. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
1
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. От жалбоподателя, чрез адвоката си е представена молба, с
която поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна
подкрепа. Било налице противоречие в часовете на работа на техническото
устройство. Посоката на задействие била различна – приближаващ. Нямало
отбелязване, че има снимка на разположението на уреда, с УИН. Нямало
номер на заснетия автомобил. Нямало протокол за проверка на годността на
техническото средство. Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 02.12.2020г. в 08.13 часа в
гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 16, в населено място, при въведено
ограничение на скоростта 50 км/ч, с пътен знак В 26, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч, в полза на водача, като нарушението е
установено с техническо средство TFR1-M 530, лек автомобил Дачия Лоджи,
с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост от 76 км/ч, а именно
с превишаване на скоростта с 26 км/ч. Собственик на регистрираното моторно
превозно средство е „Аладин транс“ ЕООД, а негов законен представител е
жалбоподателят В. В. ЕНЧ..
Настоящият съдебен състав намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и издаден при нарушения на процесуалния и материалния
2
закон. Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш.
От приложения по делото, електронен фиш Серия К № 4284914 се
установява, че той е издаден срещу абсолютно същото лице за абсолютно
същото нарушение както обжалвания електронен фиш, предмет на
настоящото производство- Серия К № 4284907 . Посоченото противоречи на
фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес
принцип за ne bis in idem, което налага безусловна отмяна на атакувания
електронен фиш. Според чл. 24, ал.1, т.6 НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото. Нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК
съдържа както класическия принцип, така и процесуалната гаранция, че няма
да се стигне до неговото нарушаване, съдържаща се в задължението при две
висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и
също лице да се прекратява тази която е образувана по –късно, макар нито
една от процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт.
Принципът ne bis in idem и процесуалната гаранция за неговото спазване
следва да се прилагат по следния механизъм- когато спрямо едно и също лице
за едно и също деяние са налице две висящи процедури с наказателен
характер, като никоя от тях не е все още приключила с влязъл в сила акт-
следва на основание чл. 24, ал.1, т.6, предл.1 да бъде прекратена по-късно
образуваната процедура, поради наличие на незавършило наказателно
производство. Ако по някаква причина обаче двете производства продължат
паралелното си развитие и едно от тях приключи с влязъл в сила акт, следва
на основание класическия принцип ne bis in idem да бъде прекратено
производството, което все още е висящо, независимо кое производство е
образувано първо /така ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/
От разкрития наказателен характер на процеса по ЗАНН и от изричната
препращаща норма на чл. 84 ЗАНН следва, че в процесите по ЗАНН следва да
намери приложение и нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, доколкото подобно
прекратително основание не е уредено в чл. 34 ЗАНН. Така изрично и
практиката на Административен съд Пловдив- Определение № 860 от
24.04.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 1180 / 2019 г. на XXVI състав на
3
Административен съд - Пловдив,Решение № 382 от 20.02.2018 г. по к. адм. н.
д. № 3696 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Определение № 1965 от 05.10.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 1503 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив,Определение № 1768 от
12.09.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 2490 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 412 от 18.02.2013 г. по н. д. №
3691 / 2012 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Определение № 2149 от 30.10.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 3235 / 2018 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В ТР 3/2015 и ТР 4/2017г. на ОСНК на ВКС е изложено категоричното
виждане на ВКС и на Европейския съд, че отправна точка при преценка дали
е налице повторно наказване за „едно и също деяние“ следва да бъде
„конкретното незаконно поведение”, „идентичността на фактическите
актове”, деянието като „исторически акт“. Преценката дали е налице „същото
деяние“ по двата отделни процеса изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват
от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца. Абсолютно същото важи и относно
разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК. В трайната практика на ВКС се приема,
че понятието „същото престъпление" има свой материалноправен смисъл и
винаги се определя с оглед фактите, включени в обвинението, а не с оглед
неговата правна квалификация. Също така трайно се приема, че при
тълкуване на понятието „същото престъпление“ по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6
НПК следва да се съобразяват задължителните тълкувания на европейския
съд относно понятието „същото деяние“ във връзка с принципа ne bis in idem.
Така изрично Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н. д. № 1958 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 97 от 11.04.2017 г.
по н. д. № 238 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение,
Решение № 145 от 14.04.2014 г. по нак. д. № 322/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 575 от 03.01.2013 г. по нак. д. № 2064/2012 г. на
Върховен касационен съд.
При съпоставка на деянията предмет на двете административно
наказателни производства се установява, че деецът е наказан за една и съща
4
система от телодвижения, извършени по едно и също време на едно и също
място, при една и съща обстановка, с едни и същи средства, при единство на
решението, а именно на 02.12.2020г. в 08.13 часа в гр. Стамболийски, ул.
„Тракия“ № 16, в населено място, при въведено ограничение на скоростта 50
км/ч, с пътен знак В 26, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, в полза на водача, като нарушението е установено с техническо средство
TFR1-M 530, лек автомобил Дачия Лоджи, с рег. № ****, се движел с
установена наказуема скорост от 76 км/ч, а именно с превишаване на
скоростта с 26 км/ч.
Гореизложеното налага извода, че се касае за тъждество на фактите по
двете наказателни производства съответно по двата електронни фиша. В
случая обаче, от номерата на електронните фишове- единият предмет на
разглеждане в настоящото производство е видно, че към момента на издаване
на електронния фиш, за административно наказващия орган е била налице
забраната на чл. 24, ал.1, т.6, предл.1 НПК да го издаде поради наличие на
вече висящо производство за същите факти срещу същото лице, по което вече
е било издаден електронен фиш, предмет на делото. От гореизложеното
следва, че атакуваният пред настоящия състав електронен фиш, се явява
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила- чл. 24, ал.1,
т.6, предл.1 НПК.
Отделно от това, на жалбоподателя са вменени две различни нарушения
извършени по едно и също време, при една и съща обстановки и при едни и
същи факти, съответно му са наложни и две различни санкции. С обжалвания
електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение, че автомобилът се е
движел с установена наказуема скорост от 76 км/ч, съответно и на основание
чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100.00
лева. А с приложения електронен фиш Серия К № 4284914 му е вменено
административно нарушение за това, че автомобилът се е движел с
установена наказуема скорост от 66 км/ч и съответно му е наложено
наказание по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 50.00 лева. Това
обстоятелство е самостоятелно основание за отмяната на обжалвания
електронен фиш, предмет на настоящото производство. Това е така, тъй като
с издаването на два различни електронни фиша за извършени две различни
нарушения, съответно и наложени две различни наказани и то, при едни и
5
същи факти, място, време и начин на извършване на нарушението, то
жалбоподателя бива лишен от възможността да разбере кое точно от двете му
вменени нарушения е извършил и коя от двете му санкции е правилно
наложената. В резултат на това, правото на защита на жалбоподателя е
нарушено, като същият е бил ограничен с възможността си, да не знае точно
срещу кои факти следва да се брани и защитава. Това само по себе си
представлява съществено процесуално нарушение, което пряко се отразява и
рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице и водещо до
ограничаване на процесуалните му права.
Отделно от това, посочените в снимката към електронния фиш
географски координати, като място на заснемане, не кореспондират с мястото
извършване на вмененото нарушение посочено в електронния фиш. При
извършена служебна справка от съда в “Google maps” на посочените
географски координати посочени в статичното изображение се установява, че
същите не съвпадат и се различават съществено от мястото на което е
посочено, че е извършено нарушението в електронния фиш. Посочените
географски координати в статичното изображение са в близост до с.
Радилово, което е на повече от 25 (двадесет и пет) километра от мястото
посочено в електронния фиш- гр. Стамболийски. За да се определи
еднозначно точното местоположение на даден участък от земната
повърхност, следва правилно да бъдат въведени определящите за
извършването на проверката величини – географска ширина и дължина.
Изходните данни са неотносими към мястото на извършване на вмененото
нарушение. При използването на техническото средство липсва човешка
намеса при отчитането на географското местоположение. В тази връзка, съдът
приема, че е извършен незаконосъобразен видеоконтрол на място, различно
от вмененото нарушение, което от своя страна опорочава процедурата по
видеозаснемане на нарушението. Доказателствената сила на протокола по чл.
10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминава
последваща метрологична проверка, е оборена.
Предвид гореизложеното, издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да се отмени. Следва на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
6
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4284907, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на В. В. ЕНЧ., ЕГН: **********, адрес: ****, на основание
чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева, за извършено нарушение по
чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, да заплати
на В. В. ЕНЧ., ЕГН: **********, адрес: ****, сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, за адвокатско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7