Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен
състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Гергана Цветкова и с
участието на прокурор В. Танаицова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВНОХД № 3305 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 25.04.2019 г. по НОХД 1138/2015 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 103 състав е признал подсъдимия Е.В.П. за виновен в това, че
на 30.04.2013г., около 18:30 часа в
гр. София, жк *********, с лявата си ръка хванал трите пръста – показалец, среден
и безименен на дясната ръка на А.М.С. и ги извил около китката навън, с което й
е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на
дясната лъчева кост на десен горен крайник, която травма е реализирала
медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на десен горен
крайник за период по-голям от 30 дни, съставляващо престъпление по чл. 129, ал.
2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Със
същата присъда подсъдимият Е.В.П. e осъден
на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на СДВР направените по
делото разноски в размер на 570.55 /петстотин
и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/
лв.
По
въззивна жалба на защитника на подсъдимия е образувано ВНОХД 3305/2020 г. по
описа на СГС – НО, ІX въззивен състав, с което е атакувана
постановената присъда на СРС с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
превратно алогично тълкуване на доказателствената съвкупност.
В
допълнението към въззивната жалба защитата
конкретизира според виждането си в какво се изразява неправилната преценка на
доказателствената съвкупност като коментира показанията на А.С. и показанията
на свидетелите Н..С.и Д.Т.. Навеждат се доводи за изваждане от
доказателствената маса показанията на
свидетелкатаС., тъй като същата не е разпитана в хода на съдебното производство
и нейните показания не са били приобщени по надлежния начин. Излагат се
твърдения за недостоверност на показанията на свидетеля Т., тъй като е изминал
продължителен период от време, както и се навеждат съмнения относно истинността
на възприятията на Д.Т. за механизма на
нанесеното увреждане на пострадалата. В тезата си защитникът коментира и обясненията
на подсъдимия като отправя критики, свързани с неустановеност на механизма на
причиняването на нараняванията на А.С., като се коментира и заключението на
вещите лица за следи от остеопоротичен вид. Отправят се твърдения и за липса на
субективна страна на деянието.
С
жалбата и допълнението към нея не се депозират искания за събиране на
доказателства.
В
хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция защитата отправя искане
за назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза. Съдът остави без
уважение направеното искане, тъй като доказателствената съвкупност се явява
напълно достатъчна, за да изгради своите изводи относно инкриминираното деяние.
По
време на съдебните прения пред съда защитникът на Е.П. навежда твърдения в
посока изложените във въззивната жалба, като в заключителните си думи моли съда
да отмени изцяло първоинстанционната присъда или алтернативно да не налага
наказание „пробация“ на подсъдимия П..
Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд намира, че инкриминираното деяние е доказано по безспорен
и категоричен начин от събраната доказателствена маса и с оглед на това
присъдата на СРС се явява правилна, законосъобразна,
обоснована и същата следва да бъде потвърдена като такава.
Повереникът
на пострадалата моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт, като
отчита и наложеното към минимума наказание.
Софийски градски съд като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита,
че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите към присъдата.
Въззивният съдебен състав възприема част
от установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното: Подсъдимият П. и свидетелката А.С.
живеели в един и същи блок, находящ се в град София, жк „********като С. живеела
на 2 етаж в 11-ти апартамент. Тя изпълнявала функцията на домоуправител и
касиер на блока от 2011 година. На
30.04.2013 година около 18.00 часа св. А.С. се местонахождавала пред входа на
блока, в който живеела с цел да събира дължимите такси за
поддържането на входа от живущите като в замяна попълвала разписки, с което
изпълнявала задълженията си като домоуправител. Тя била седнала на табуретка на
площадката до входа, а заедно с нея няколко стъпала по-надолу, с гръб към А.С.,
се намирала и св.С.М., която се грижела за възрастна жена от блока. Към 18.30
часа пред входа дошъл подс.Е.П., който се прибирал заедно със семейството си –
съпругата си – св.М.П.и детето си, което носел на ръце. Подсъдимият решил да
поговори със св. А.С. относно таксите, които се събират от живущите в блока за
чистене, осветление, ремонтни дейности и поддръжка на асансьора във входа, тъй
като се е случвало асансьорът да не работи, което затруднявало слизането от
апартамента към входа на М.П., тъй като се налагало често да излиза във връзка
с провеждането на рехабилитация на детето им, както и да пренася постоянно по
стъпалата на блока детската количка. Подобен разговор относно поддържането на
входа бил воден и преди това между Е.П. и А.С. като Е.П. искал да се направи
ревизия на съхраняваните от пострадалата парични средства за входа. На
инкриминираната дата подс. Е.П. отправил упреци към А.С. за неправомерно взети
парични суми от него, след което между двамата и М.П.започнал словесен конфликт
и отправяне на взаимни остри реплики. На конфликтния разговор станала
свидетелка С.М., а на началото на словесния конфликт и свидетелката С.П., която
преди това била на разходка с М.П.заедно с децата им и са имали уговорка след
като М.П.и Е.П. нахранят детето си отново да се видят. С.П.придружила семейство
П. до входа като чула Е.П. да разговаря с А.С. и да й казва да приготви
необходими документи за ревизия, след което свидетелката продължила да се движи
в посока зад блока. Междувременно свидетелката С.М. решила да се прибере до
дома си, тъй като трябвало да си вземе лекарствата за нормализиране на кръвното
налягане. Започналият конфликт между подсъдимия П. и пострадалата С. продължил
и в един момент подсъдимият хванал с лявата си ръка дясната ръка на А.С. докато
държала в ръката си химикалка, в областта на показалеца, средния и безименния
пръст, като ги притиснал един към друг и извил ръката на пострадалата, в
резултат на което дясната ръка на С. изпукала. Същата извикала, че подсъдимият й
е счупил ръката, които думи чул и свидетелят Д.Т., който се намирал на около 13
метра от подсъдимия и пострадалата, възприемайки случилото се. Пострадалата ръка на А.С. се подула и с
помощта на другата си ръка набрала телефон 112 и съобщила за случилото се на
дежурния оператор. На мястото на инцидента дошли и полицейските служители от „Моторизирана
група за бързо реагиране“, отдел „Охрана на обществения ред“ при СДВР – свидетелите
Д.С.и И.И., на които пострадалата разказала, че е имала конфликт с нейния съсед
Е.П., който й е счупил ръката. Полицейските служители забелязали, че ръката на
пострадалата била видимо изкривена и подута в областта на китката.
Междувременно пред блока слязла обратно и С.М., която била посочена като
свидетел от страна на А.С. на посегателството срещу нея на полицейските
служители. С.М. отрекла това и казала, че е била свидетел само на началото на
разразилия се конфликт между подсъдимия и пострадалата. На място след
полицейските служители пристигнал и екип на спешна помощ. По-късно на
инкриминирания адрес пристигнали и полицаите Н.И.и С.Д.от „Охрана на
обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУП – СДВР, които разбрали
от полицейските служители И.И. и Д.С.за разразилия се спор между Е.П. и А.С.,
както и че пострадалата се държала за ръката и твърдяла, че е ударена от
подсъдимия. През това време пострадалата била откарана в ИСУЛ за преглед от
дошлата линейка, а свидетелката С.М. дала обяснение за разразилия се скандал
между съседите, както и че не е видяла физическата разправа между подсъдимия и
пострадалата. Полицейските служители С.и И. докладвали за случилото се на
оперативния дежурен към 05 РУ - СДВР и по негово разпореждане отвели подсъдимия
П. към полицейското управление. В лечебното заведение направили рентгенова
снимка на А.С., от която било установено, че ръката й била счупена, след което тя
била и гипсирана.
На деня след инкриминираното деяние А.С.
била освидетелствена за причиненото й телесно увреждане и й било издадено
съдебномедицинско удостоверение с № V-113/2013г. от Катедра по съдебна медицина и деонтология
при Медицински университет – София. От заключение на съдебномедицинската експертиза
се установило, че на пострадалата С. и е причинено увреждане на десния горен
крайник, изразяващо се в счупване на долния край на дясната лъчева кост, която
травма експертното заключение установило, че добре отговаря да е получена по
начина, който е описан от пострадалата. От назначената съдебномедицинска
експертиза било установено, че от представените рентгенографии на С., направени
на 30.04.2013г. се виждало, че преди поставяне на гипсовата имобилизация имало
промени в спонгиозната и кортикалната части на костта от остеопоротичен тип,
които представляват възрастови промени, улеснили получаването на фрактурата.
Подс. Е.П. не е страдал от психично
заболяване към датата на инкриминираното деяние и към момента на назначената и
изготвена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза,
като същият не е бил и в състояние на физиологичен афект и/или страхов физиологичен афект към момента на
извършване на деянието и психичното му състояние му е позволявало да възприема
фактическата обстановка и да дава обяснения за нея.
От направената техническа експертиза на
цифров аудиофайл се установило, че
същият съдържа подаден сигнал за физическа саморазправа от лице, живущо в кв. „********,
наречено с името Е..
При постановяване на съдебния акт първостепенният
съд е обсъдил задълбочено събраните пред него и на досъдебно производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за
доказаване: обясненията на подсъдимия, показанията на А.С., наЛ.Л./показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1 т.2
пр.2 НПК/, на Д.Т., на М.П.,
на С.М. /показанията на свидетелката, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.1 НПК/, на Д.С., на И.И. /показанията на свидетелитеС.и И., дадени пред орган
в досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.4, пр. 1 НПК/, показанията на К.А., Н.И., С.Д., С.П.,
П.А., П.К., С.Д., Д.А./показанията на тези
свидетели, дадени в хода на досъдебното производство са приобщени по чл. 371,
т. 1 НПК/, писмени доказателства и доказателствени средства –
лист за преглед на пациент в спешно отделение №
001951 /л. 11 от досъдебното производство/, справка АИС „Български документи за самоличност“ /л. 14 от досъдебното производство /, справка /л.15
от досъдебното производство/, протокол за
личен обиск от 30.04.2013 г. /л.20 от досъдебното производство/, протокол
за доброволно предаване от 13.05.2013 г. /л.30 от досъдебното производство/,
съдебномедицинско удостоверение № V- 113/2013 г. /л.32 от досъдебното
производство/, копие от жалба на К.А. /л.34
от досъдебното производство/,копие от жалба
на А.С. /л.35 - 36 от досъдебното производство/, разходи за бл. 150 от м. ноември 2011 г. до м.
април 2012 г. /л.39 - 42 от досъдебното производство/, протокол от Общо събрание /л.43
- 44 от досъдебното производство/, предаден с
протокол за доброволно предаване /л.45 от досъдебното
производство/, протоколи за проведена очна ставка /л.50 - 66 от досъдебното производство/, доклад за резултатите от извършена проверка на
касата /л. 67 от досъдебното производство/, ежедневна ведомост на личния състав /л.119 от досъдебното производство/, справка съдимост /л.122,
154 от досъдебното производство/, способи за
доказване – съдебномедицинска експертиза /л.80
-82 от досъдебното производство/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.87 -89 от досъдебното производство/, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л.91- 97 от досъдебното производство/, протокол № 3/2014
за техническа експертиза, ведно с обект към него /л.105
-110 от досъдебното производство/. Въззивният съд преценява,
че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му. Ключови за процесния случай се явяват
показанията на пострадалата А.С., която дава подробна информация относно деня,
часа на инкриминираното деяние, къде се е случило, както и кои лица са станали
свидетели на разразилия се конфликт между нея и подсъдимия П.. Описва и
конкретния начин, по който е получила увреждането, както и последващите
действия, а именно обаждането на Национален телефон 112, пристигането на
полицейските служители и спешната помощ. Излага сведения, че преди процесния
случай не е имала конфликт с подсъдимия. Настоящата инстанция се присъединява
към доказателствения анализ на първостепенния съд относно показанията на
пострадалата като ги кредитира в цялост. Намира ги за достоверни, конкретни и
последователни като показанията са и подкрепени от останалия доказателствен
материал, включващ гласни доказателствени средства, представените писмени
документи относно провели се прегледи на пострадалата. Механизмът на полученото
увреждане съгласно показанията на пострадалата се доказва и от назначените и извършени
съдебномедицински експертизи. Тук следва да се посочи, че настоящата инстанция
не дава вяра на информацията, че свидетелката С.М. е присъствала при
причиняването на увреждането на А.С., тъй като показанията в тази част не се
подкрепят от доказателствата и по-точно от показанията на свидетелката М.,
която е категорична, че не е присъствала в момента, когато подсъдимият е
извършил действия, с които уврежда физически А.С., с оглед на което съдът реши
да не кредитира показанията на пострадалата в тази им част. В хода на съдебното
производство като свидетел е разпитанЛ.Л., който е асансьорен техник, неговите
показания от досъдебната фаза са приобщени по реда на чл. 281 НПК, тъй като
последният няма ясен спомен за обстоятелството, свързано с това дали асансьора
на блока е работил около майските празници. От показанията, дадени в хода на
досъдебното производство, става ясно, че асансьорът е бил повреден и
не е било получено позвъняване, което да съобщи за повредата. Пред съда
свидетелят излага информация, че познава пострадалата С., която е била касиер
на входа. Съдът кредитира показанията на свидетеля, макар и същите да не
изясняват конкретни факти, свързани с инкриминираното деяние, от тях се потвърждава
казаното от свидетелката М.П., свързано с повредата на асансьора.
Основен
свидетел, разпитан пред предходната съдебна инстанция, се явява и Д.Т.. По
време на съдебното следствие същият разказва, че е бил в процес на търсене на
квартира към момента на датата на инкриминираното деяние и бил насочен да се
обърне към пострадала А.С. за съдействие. Твърди, че се е отправил към блок 150
и чул многократно викове: „Е. ми счупи ръката“ като описва, че е видял
струпване на хора, както и подсъдимият да държи ръката на пострадалата, обстановката
около пострадалата и подсъдимия. Т. излага информация, че непосредствено след
инцидента се е видял с А.С., която е била с гипс и същата му е обяснила, че
ръката й е имобилизирана заради процесния случай. Съдът прецени, че показанията
на свидетеля кореспондират със свидетелските показания на пострадалата досежно
отправените думи: „Е. ми счупи ръката“, както и относно описанието на
фактическата обстановка на инкриминираната дата. Съдът се присъединява към
анализа на предходната инстанция относно това, че не смята за достоверни
твърденията на свидетеля Т., че е бил стъписан от виковете на пострадалата, тъй
като това твърдение не се подкрепя от присъстващите при осъществяване на
инкриминираното деяние, в това число и от А.С.. Правилно първостепенният съд е
отчел и противоречието относно моментът, в който свидетелят Т. се е срещнал с А.С.
след процесния случай, тъй като тук има разминавания с твърденията на
пострадалата. В останалата им част настоящата инстанция счита показанията за
съответстващи с доказателствения материал. Разпитана
е и съпругата на подсъдимия - М.П., която е присъствала при осъществяване на
инкриминираното деяние. Същата дава сведения относно предходни неразбирателства
с домоуправителката С., свързани с поддържането на входа. Свидетелката
разказва, че пострадалата е започнала да я обижда и съпругът й подсъдимият П. е
започнал да се кара с пострадалата, дава сведения, че свидетелката С.М. се е
качила до апартамента си по време на спора. Излага твърдения, че не е виждала
съпругът й да докосва по ръката пострадалата, като вместо това бил издърпал с
лявата си ръка от ръката й химикал, който пострадалата държала, както и че е
нямало свидетели - очевидци на процесния случай. Въззивният съд реши да
кредитира показанията на свидетелката в някои части и по-точно относно
предходните неразбирателства, свързани с проблемите с асансьора, началото на
спора, отсъствието на С.М., както и появата на полицейските служители. Относно изявленията
й, че съпругът й не е докосвал по
ръката пострадалата и не й е нанасял телесна повреда, съдът не счита тези
твърдения за съответстващи на обективната истина, тъй като ги намира за целящи изграждане на защитна теза с оглед и
семейната връзка между свидетелката и подсъдимия. Настоящата инстанция отчита
наличие на заинтересованост в показанията на свидетелката и реши да не дава
вяра на твърденията в тази им част, тъй като последните се оборват и от
показанията на пострадалата, свидетеля Т., както и от съдебномедицинската
експертиза, чието заключение приема, че настъпилото увреждане съответства на описания
от А.С. начин.
С.М.
пред предходната инстанция излага твърдения, че е била свидетел на началото на
спора между пострадалата и подсъдимия като по-късно се е качила да си вземе
лекарствата за кръвно налягане. Навежда твърдения, че не е присъствала в
момента, когато подс. Е.П. е извил ръката на св. А.С., пред първоинстанционния
съд твърди, че не е разговаряла с пострадалата след инкриминираната дата.
Предходната инстанция е приобщила показанията на свидетелката, дадени в хода на
досъдебното производство като от тях се установява противоречие с показанията
пред съда, свързано с обстоятелството дали свидетелката е разговаряла с А.С.
след инцидента. Съдът се доверява на показанията на свидетелката М. в
по-голямата им част с изключение на обстоятелството дали свидетелката е
разговаряла с пострадалата след инцидента, като ги намира за последователни,
еднопосочни и непротиворечащи си взаимно, намиращи опора в показанията на
свидетелите М.П., Н.И., С.Д., Д.С.и И.И.. Единствено показанията на
пострадалата С. се намират в противоречие с казаното от свидетелката М. относно
факта дали М. е присъствала при получаване на травматичното увреждане, но
предвид останалата доказателствена съвкупност, настоящата инстанция реши да се
довери на показанията на С.М. относно това обстоятелство. Свидетелските
показания на полицейските служители Н.И., С.Д., Д.С.и И.И. си кореспондират
взаимно, установяват последователно фактическата обстановка, свързана с
осъществените действия след инкриминираното деяние, пристигане на линейката,
както и твърденията на свидетелката С.М.. Съдът цени гласните доказателствени
средства на полицейските служители като достоверни и ги кредитира изцяло.
За
недобрите взаимоотношения между съседите и А.С. освен от свидетелските
показания на М.П.и обясненията на подсъдимия, се черпи информация и от
показанията на П.А., както и от показанията на сина на А.С. – К.А.. Свидетелката
Андреева в показанията си в досъдебната фаза казва, че според нея пострадалата
говори с „назидателен тон“, който може да бъде сбъркан със заяждане. К.А. в
досъдебното производство излага твърдения, че майка му е била в обтегнати
отношения с друг съсед от входа като се
е стигнало до подаване на жалби от негова страна към кварталния полицай.
Неговите думи се подкрепят и от приобщените като писмени доказателства два броя
жалби. Съдът кредитира показанията на свидетелите като намиращи опора в
доказателствената маса. За нанесеното телесно увреждане на А.С.
се черпи косвена информация и от свидетелските показания на съседите Тодорова, С.Д.,
Д.А.. Съдът кредитира техните показания
като ги счита за достоверни и взаимосвързани. В хода на съдебното следствие
е дал обяснения и подсъдимият. Е.П. излага твърдения, свързани с разразилия се
конфликт пред блока като казва, че не е докосвал пострадалата. Последната била
много афектирана и започнала да обижда съпругата му, като в една от ръцете си
държала предмет, който подсъдимият описва като брава. Според обясненията на
подсъдимия той се опитал да вземе въпросния предмет, за да престане да ръкомаха
с него пострадалата, като излага информация, че по време на скандала между тях
ръката на А.С. била подута. Настоящата инстанция намира, че при анализа на
обясненията на подсъдимия, последните следва да бъдат добре съпоставени с останалия
доказателствен материал, поради двойнствения им характер. Съпоставени с
приобщената доказателствена маса обясненията на подсъдимия намират опора в показанията, дадени от
свидетелката М.П.- съпруга на подсъдимия и се намират в противоречие спрямо
показанията, дадени от пострадалата А.С. и свидетелят Д.Т., както и останалите
приобщени доказателства по делото. В подкрепа на показанията на пострадалата е
и обективираното в извършената съдебно техническа експертиза, която е
изследвала файл с фонетично съдържание на обаждането от страна на А.С. на
телефон 112. Поради това съдът преценява да не кредитира обясненията на
подсъдимия относно твърдението, че не е докосвал пострадалата. Относно
информация, че пострадалата е обиждала съпругата му, използвайки конкретни
обидни изрази, настоящата инстанция счита, че не може да се направи категоричен
извод за достоверността на това твърдение, тъй като не намира опора сред
останалата доказателствена съвкупност, в това число показанията на свидетелката
С.М., която е присъствала на част от конфликта. От
приобщения лист за преглед на пациент в спешно отделение с дата 30.04.2013г.,
както и от съдебномедицинско удостоверение № V-
113/2013 г. се
извличат данни за получената травма непосредствено в деня и следващия ден след деянието,
както и за възможния механизъм на получаването и.
От приобщените в доказателствената
съвкупност жалби на пострадалата А.С. и нейният син – К.А. се установява
наличието на предшестващ конфликт между пострадалата и съсед от блока, както и
между пострадалата и подсъдимият. По отношение на съдебното
минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за
съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни осъждания, с оглед на
което към датата на извършване на престъплението 30.04.2013 г., подсъдимият е с
чисто съдебно минало. Предвид всичко
изложено настоящата
инстанция се присъединява към първостепенния съд относно кредитирането на
писмените доказателства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се
от останалия доказателствен материал по процесния случай. Правилно районният съд е дал вяра и на заключението на
изготвената по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Е.П.. Същата е
изготвена обективно и компетентно и установява, че подсъдимият е психично здрав
към момента на извършване на инкриминираното деяние, както и че последният не
се е намирал в състояние на физиологичен афект. В хода на наказателното
производство са изготвени и две съдебномедицински експертизи на пострадалото
лице – А.С. като от тях с оглед на локализацията на травмата става ясно, че
става въпрос за увреждане, получено в резултат взаимодействие със сила,
откланяща китката в задна позиция едновременно с обръщане на дланта нагоре,
който механизъм експертното заключение приема, че отговаря на начина на получаване,
описан от А.С.. Допълнителната съдебномедицинска експертиза установява, че
получената травма е била улеснена от възрастовите промени, изразяващи се като
промени в спонгиозната и кортикалната части на костта от остеопоротичен тип. Настоящата инстанция кредитира изготвената от
вещото лице експертизи като правилни и обосновани, а и неоспорени от страните.
Важна за настоящото производство се явява и извършената
техническа експертиза, с която е извлечен гласовия запис от разговора на
пострадалата А.С. с оператор на Национален телефон 112 и по-късно с дежурен
служител на 05 РПУ, като според експертното заключение ясно се разграничават и
мъжки глас, който се установява от страната на пострадалата, както и в края на
разговора и друг женски глас, различен от този на А.С.. От обективирането на
провелия разговор на хартиен носител се установява, че А.С. подава сигнал за
физическа саморазправа от лице на име Е., който е съсед на пострадалата като
съществено важно за доказване на осъществяването на инкриминираното деяние се явява
и изразът, намиращ се в края на на разговора, идващ от лице от мъжки пол, а
именно „са ако продължаваш пак ще бия“. Съдът кредитира изготвената техническа
експертиза, подкрепена от наличните доказателства по делото и установяваща
важни за наказателното производство факти.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 НПК
въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията,
изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради
което намира за необходимо да посочи следното: Направени
са възражения във въззивната жалба относно изводите на първостепенния съд за
механизма на настъпилата травма, както и за липсата на субективна страна на
извършеното престъпление. Настоящата инстанция намира
направените възражения за неоснователни поради следите съображения: На първо място съдът счита, че не следва да коментира
показанията на свидетелката НиколинаС., тъй като същата, както правилно защитата
отбелязва пред съда, не е разпитана в съдебно заседание и нейните показания в
досъдебна фаза не са били приобщени, с оглед на което при изграждане на
вътрешното си убеждение относно инкриминираното деяние настоящата инстанция не
се е ползвала от тях. Тук следва да бъде посочено, че първостепенният съд също
не е изградил фактическите си и правни изводи на база на показанията на свидетелката.
Действително той е посочил, че показанията са приобщени, но реално не ги е взел
предвид нито при изграждане на фактическата обстановка, нито при направения
доказателствен анализ. Относно направеното възражение, свързано с механизма на
настъпилото увреждане, съдът го намира за неоснователно, тъй като в назначената
и изготвена съдебномедицинска експертиза относно частта, в която се отговаря на
въпроса какъв е механизмът на получаване на травматичните увреждания, при
посочване на данните, относими за изграждане на експертната оценка, се вижда че
експертите са съобразили факта, че пострадалата е държала предмет в ръката си
към момента на получаване на травматичното увреждане. Относно твърдението за
липса на физическо съприкосновение между пострадалата и подсъдимият и че
подсъдимият е дърпал процесния предмет от ръката на пострадалата като по този
начин е настъпило увреждането, съдът не приема изложената защитна теза, тъй
като тя бива подкрепена единствено от показанията на съпругата на подсъдимия,
които са преценени като заинтересовани предвид специфичната семейна връзка,
както и от обясненията на подсъдимия. Още повече съпоставени помежду си показанията
на М.П.и обясненията на подсъдимия си противоречат относно предмета, който
пострадалата е държала и за който се твърди, че е бил издърпан от подсъдимия. Твърдението
на защитата за липса на субективна страна на инкриминираното деяние също не се
приемат от настоящата инстанция, тъй като за намеренията и отношението към
извършеното деяние на извършителя се преценява съобразно демонстрираното
поведение. В процесния случай прекият умисъл намира потвърждение в данните,
описани в техническата експертиза, от провелия се разговор между пострадалата А.С.
и дежурния служител на телефон 112, от които се чува мъжки глас, който казва „са ако
продължаваш пак ще бия“, с което несъмнено се демонстрира субективното
отношение на подсъдимия към деянието. Като мъжки глас без съмнение настоящата
инстанция приема, че е на подсъдимия Е.П., преценявайки показанията на
свидетели за физически сблъсък между него и А.С. преди обаждането й до
Национален телефон 112.
При така
установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от
правна страна е приела, че подсъдимият е осъществил с действията си обективните
и субективните признаци на състава на престъплението чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 НК. От
обективна страна безспорно се установява, че на
30.04.2013г., около 18.30 часа в гр. София, жк *********, Е.П. с лявата си ръка
хванал трите пръста – показалец, среден и безименен на дясната ръка на А.М.С.,
докато държала в ръката си химикал и ги извил около китката навън, с което й е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на
дясната лъчева кост на десен горен крайник, която травма е реализирала
медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на десен горен
крайник за период по-голям от 30 дни. От обективна страна без
всякакво съмнение се установява датата, времето и мястото на извършеното
деяние, както и авторството му, всички тези обективни признаци на деянието се
установяват безусловно от събрания доказателствен материал - в това число
обясненията на подсъдимия, показанията на А.С., показанията на останалите свидетели
и писмените доказателства, приобщени по делото. По
безспорен начин се установи и вида и характера на получените травми и
увреждания от страна на А.С., които осъществяват признаците на средна телесна
повреда, като безспорно се установи и причинно-следствената връзка между
действието – хващането на ръката, извиването и резултата - счупване на долния
край на дясната лъчева кост. Деянието
е съставомерно и от субективна страна. При установяване на субективната страна
на деянието контролната инстанция изходи от констатираните обективни дадености
като отчете обстоятелството, че по принцип при телесните увреждания умисълът се
характеризира с неконкретизирано съдържание поради сложността на биологичните и
физиологични процеси, протичащи в човешкото тяло вследствие на външни фактори.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си - хванал е със
сила трите пръста на ръката на пострадалата, след което ги е извил около
китката навън, предвиждал е неговите общественоопасни последици, а именно, че
въздействието върху пострадалата е такова, че би довело до причиняване на
разнообразни увреждания предвид и възрастта на пострадалата и е искал настъпването
на уврежданията. Субективната страна на деянието се доказа и от обективираното в
техническата експертиза изказване от страна на подсъдимия, а именно „са ако
продължаваш пак ще бия“. За
извършеното престъпление наказателният закон предвижда да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в
определения от закона диапазон до шест години. При индивидуализация на
наложеното на подсъдимия наказание настоящата инстанция прецени като смекчаващи
обстоятелства – чистото му съдебно минало, конфликтното поведение от страна на
пострадалата, наличието на промени от остеопоротичен тип в костната структура
на пострадалата, семейното положение на подсъдимия и трудовата му ангажираност,
отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха открити. Предвид изключителния
превес от смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на каквито и да е
отегчаващи такива, контролиращият съд счете за необходимо да измени размера на така
наложеното от първостепенния съд наказание - лишаване от свобода за срок от 5
/пет/ месеца на минималния, установен законов размер на наказанието лишаване от
свобода в размер на 3 /три/ месеца. Настоящата
инстанция се присъединява към преценката на предходната инстанция относно
приложението на чл. 66 от НК, като намира, че
са налице материалноправните предпоставки за отлагане на изтърпяването на така
наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години, тъй като в настоящия
случай за постигане на целите на наказанието не е необходимо същото да бъде
изтърпяно ефективно. Поради това и на основание чл. 334,
т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 25.04.2019 г. по НОХД 1138/2015 г. на Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 103 състав в частта, в която на подсъдимия Е.В.П.
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание лишаване от свобода на 3 /три/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.