№ 304
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500014 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 303337/03.12.2021г. от К. СТ. К., ЕГН **********, с
адрес ******** срещу решение №262809/12.11.2021г., постановено по гр.дело
№ 11982/2020г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 дължи следните суми:
сумата от 9939.50 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
кредит № PLUS-17097631 от 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 115.86 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до
08.10.2019г.; сумата от 798.84 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.08.2019г. до 08.07.2020г., за които суми е
1
издадена Заповед № 4077 от 06.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8651/2020г. по описа на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се изложеното в
отговора на исковата молба, че въззивникът не е обвързан с процесния
договор и не е бил информиран за Общите условия на дружеството. Бил
предоставен за подпис готов договор, без индивидуално уговорени условия,
като въззивникът е бил подведен да го подпише с неясен и объркващ текст.
Сочи, че е налице нарушение на чл.5 от ЗПК. Оспорва договор за кредит като
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като не е сключен по ясен и
разбираем начин, като елементите му не са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12 (чл.10, ал.1 ЗПК). Липсва
посочване на методика за изчисляване на референтния лихвен процент в
противоречие с чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК и чл.33а от ЗПК. В договора не се
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска от погасителния план, което е
в противоречие с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, също така не се съдържа
информация за правото на отказ на потребителя от договора. За неясна
въззивника счита и уговорката за заплащане на „надбавка“ по т.3 от Общите
условия. Предвид изложеното настоява договорът да бъде обявен за
недействителен, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита.
На следващо място са изложени възражения за неравноправни и
нищожни клаузи. Аргументира се, че от текстът на договора не е ясно как е
формиран ГПР и лихвения процент. Въззивникът оспорва да е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, поради което не се дължи мораторна
лихва.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове изцяло, в
условие на евентуалност да приеме за установено, че се дължи само чистата
стойност по кредита.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, в
който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
2
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Акцентира се, че
договорът не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност.
Същият отговаря на предвидените форма и съдържание по Закона за
потребителския кредит. Съществува яснота на разписаните клаузи, които са с
разбираемо съдържание. Посочено е, че погасителния план в съответствие с
чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна
вноска. В процесния договор са посочени лихвения процент и ГПР.
Доколкото лихвения процент е фиксиран, не следва да бъде посочвана
методика за неговото изчисляване по чл.11, ал.1, т.9а от Закона за
потребителския кредит.
На следващо място се излага, че на 5 и 6 стр. от договора въззивникът е
декларирал, че се е запознал с общите условия и е получил преддоговорна
информация.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България срещу
К. СТ. К. искове с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 10415.86 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за кредит № PLUS-17097631 от 24.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 115.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.07.2019г. до 08.10.2019г.; сумата от 798.84 лева, представляваща
3
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.08.2019г. до 08.07.2020г.,
за които суми е издадена Заповед № 4077 от 06.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8651/2020г. по описа на
ВРС в условие на евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
процесните суми.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление и за процесните
суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Срещу
издадената заповед е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от
длъжника, поради което за ищецът се е породил правния интерес да предяви
настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед
дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-
17097631 от 24.06.2019г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ е предоставило на К. СТ. К. кредит в размер на 10300.00лв., със
срок за издължаване от 96 месеца или до 20.06.2027г. на 96 анюитетни
вноски по погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателят е
следвало да заплаща лихва и такса ангажимент.
Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски
по погасителен план считано от 20.07.2019г., на основание чл.5 от договора
кредитната институция е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което е изпратено изрично уведомление до
длъжника. Такова уведомление е вписано и в исковата молба.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите
по издадената заповед за изпълнение.
В условие на евентуалност, в случай, че установителните искове бъдат
отхвърлени поради ненастъпила предсрочна изискуемост, ищецът предявява
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника К. СТ. К. в срока по чл.131
от ГПК. Излага се, че предявените искове са неоснователни. Оспорва се
обстоятелството, че е сключен договор за кредит между страните, като
представения такъв не е подписан от ответника, оспорва се и
представителната власт на лицето, представлявало финансовата институция.
Наведени са твърдения, че ответникът не е бил информиран за Общите
условия на дружеството. Бил предоставен за подпис готов договор, без
4
индивидуално уговорени условия, като ответникът е бил подведен да го
подпише с неясен и объркващ текст. Сочи, че е налице нарушение на чл.5 от
ЗПК. Оспорва договор за кредит като недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК, тъй като не е сключен по ясен и разбираем начин, като елементите му не
са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12
(чл.10, ал.1 ЗПК). Липсва посочване на методика за изчисляване на
референтния лихвен процент в противоречие с чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК и
чл.33а от ЗПК. В договора не се съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска от погасителния план, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.12 от
ЗПК, също така не се съдържа информация за правото на отказ на
потребителя от договора. За неясна въззивника счита и уговорката за
заплащане на „надбавка“ по т.3 от Общите условия. Предвид изложеното
настоява договорът да бъде обявен за недействителен, при което съгласно
чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита.
На следващо място са изложени възражения за неравноправни и
нищожни клаузи. Аргументира се, че от текстът на договора не е ясно как е
формиран ГПР и лихвения процент. Оспорва се да е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, поради което не се дължи мораторна лихва.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
Решение №262809/12.11.2021г., постановено по гр.дело № 11982/2020г.
на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД за разликата над 9939.50лв. до пълния предявен размер
10415.86 лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит №
PLUS-17097631 от 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата е влязло в законна сила, като
необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
5
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
договор за потребителски кредит № PLUS-17097631 от 24.06.2019г., по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, в качеството на
кредитодател се е задължило да предостави на К. СТ. К., като кредитоискател
сумата от 10300.00лв. със срок за издължаване до 20.06.2027г. на 96
анюитетни вноски от по 216.96лв. по погасителен план при ГПР 16.13% и
лихвен процент 13.94%. В договора е уговорено, че потребителят заплаща
3707.52лв. застраховка и 360.50лв. такса ангажимент. Подписани са
погасителен план и общите условия към договора за кредит.
Няма оплаквания във въззивната жалба досежно неуспешното
оспорване на авторството на подписа на ответника на мястото за
кредитополучател. Съгласно допусната почеркова експертиза автор на
положените саморъчни подписи в договора и общите условия е ответникът
К..
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че кредитът е усвоен, поради което съдът приема, че е сключен процесния
договор.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема,
че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът, като
физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от
Закона за потребителския кредит, редакцията ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата и
място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация
6
на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В съответствие с
чл.11, ал.1, т.10 е посочен годишния процент на разходите, с описаните
допускания.
Неоснователни са доводите на въззивника, че липсва посочване на
методика за изчисляване на референтния лихвен процент в противоречие с
чл.11, ал.1, т.9а и чл.33а от Закона за потребителския кредит. В случая
цитираните правни норми са неприложими. Съгласно дефиницията дадена в
§1, т.5 „фиксирания лихвен процент“ е постоянен лихвен процент за целия
срок на договора за кредит или за определени негови периоди. Съответно
според правилото на §1, т.5а „променлив лихвен процент“ е този, който се
формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и
фиксирана надбавка. В процесния договор според цитираните дефиниции е
уговорен фиксиран лихвен процент, а не референтен. По тази причина липсва
задължение за кредитодателя да посочва методика за начина на формирането
му по смисъла на чл.33а от закона.
Съдът констатира обаче, че погасителният план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и на допълнителните разходи, което
е в противоречие с чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че анюитетната вноска в общ размер на 216.86лв., включва
погасяване на части от главницата, договорната лихва и застрахователната
премия /например вноска №1 погасява 74.67лв. главница, 103.67лв. договорна
лихва и 38.62лв. застрахователна премия/. Същата такава разбивка се
съдържа и в приетото по делото на л. 23-28 извлечение по кредита, изготвено
от юрисконсулт на ищцовото дружество. Подобна разбивка обаче липсва в
процесния договор, в който е инкорпориран и погасителния план. Там е
посочен само размера на месечната вноска. Следователно оплакванията на
въззивника в тази връзка следва да бъдат счетени за основателни.
Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит е
недействителен и по него ответникът дължи само чистата стойност на кредита
без договорните лихви и такси.
Според заключението на вещото лице кредитополучателят е усвоил
7
сумата от 9939.50лв., след приспадане на 360.50лв. такса, ангажимент.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила. Към датата на
подаване на заявлението са били налице просрочени вноски /всички към
датата на заявлението/, съответно изявлението за предсрочна изискуемост е
било надлежно връчено на особения представител на ответника, факт, който
следва да бъде зачетен по реда на чл.235 от ГПК. За тези си изводи
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение по
реда на чл.272 от ГПК. Липсват и конкретни оплаквания в тази насока във
въззивната жалба.
В хода на съдебното дирене не е проведено доказване, че ответникът е
заплатил дължимата сума от 9939.50лв., поради което предявеният иск за
главницата в този размер се явява основателен.
По отношение на договорната лихва същата не се дължи, като
последица от недействителността на договора за кредит.
Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Категорично от доказателствата може да се
заключи, че ответникът е бил забава за процесния период 20.08.2019г. до
08.10.2020г., като обезщетение за забава се дължи в размер на 816.09лв.,
установен от вещото лице по счетоводната експертиза.
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.33 от Закона за потребителския кредит е основателен в
целия му заявен размер от 798.84лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за
главница и обезщетение за забава следва да бъдат уважени в посочените по –
горе размери, като първоинстанционния акт постановил същият резултат
следва да бъде потвърден в тези му части. Само в частта досежно договорната
лихва атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него
въззивният съд да постанови отхвърляне на така предявения иск.
По разноските:
С оглед изходът от спора на ищеца се следват разноски в размер на
1515.11лв. за първа инстанция, 262.15лв. за заповедното производство
съразмерно уважената част от исковете /въпреки, че са присъдени в размер на
136.38лв./. За въззивна инстанция на въззиваемата страна/ищец следва да бъде
8
присъдена сумата от 94.77лв., съразмерно определено от съда в размер на
100.00лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, след преценка за фактическата и правна
сложност на въведения въззивен спор.
Допълнително ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от още
8.98лв. в полза на Районен съд – Варна съразмерно от сторените разноски за
възнаграждение на вещите лица, заплатени от бюджета на съда на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, а ответникът следва да ги понесе само до размера на
470.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262809/12.11.2021г., постановено по гр.дело №
11982/2020г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че К. СТ. К., ЕГН **********, с
адрес ******** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 по издадената Заповед № 4077 от 06.08.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8651/2020г. по описа на
ВРС сумата от 115.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.07.2019г. до 08.10.2019г. по договор за кредит № PLUS-
17097631 от 24.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата
и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца за разликата над
1515.11лв. до 1531.46лв. за първа инстанция
и в частта, с която ответникът К. СТ. К. е осъден да заплати сумата за
разликата над 470.98лв. до 478.98лв. в полза на бюджета на съда
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
9
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу К. СТ. К., ЕГН **********, с адрес
******** иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.2 от ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи по издадената Заповед № 4077 от 06.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8651/2020г. по описа на
ВРС сумата от 115.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.07.2019г. до 08.10.2019г. по договор за кредит № PLUS-
17097631 от 24.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата
ПОТВЪРЖДАВА решение №262809/12.11.2021г., постановено по
гр.дело № 11982/2020г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието
за установено в отношенията между страните, че К. СТ. К., ЕГН **********,
с адрес ******** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 следните суми: сумата от 9939.50 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за кредит № PLUS-17097631 от 24.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 798.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.08.2019г. до 08.07.2020г., за които суми е издадена Заповед №
4077 от 06.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 8651/2020г. по описа на ВРС,
както и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца в размер
1515.11лв., за първа инстанция, 136.38лв. за заповедно производство, и
същият e осъден да заплати сумата от 21.02лв. на Районен съд - Варна
и в частта, с която ответникът К. СТ. К. е осъден да заплати сумата
470.00лв., в полза на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА К. СТ. К., ЕГН **********, с адрес ******** ДА
10
ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 сумата от 94.77лв./деветдесет и четири лева и седемдесет и
седем стотинки/, представляваща юрискосултско възнаграждение за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 8.98лв. /осем лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща платено възнаграждение за вещи лица на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11