№ 6912
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело №
20241100506414 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2026 от 05.02.2024 г., постановено по гр. дело № 65348 по
описа за 2021 г. на СРС, 76 състав е:
1. Допуснато извършването на съдебна делба между С. М. С., В. И. Н., Л.
П. В., П. В. В. и И. В. И. на следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор № 68134.707.280 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-
138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Слатина,
ул. „******** (преименувана с Решение № 26, Протокол № 45 от 28.11.2002г.
на Столичен общински съвет, предишно име - ул. И. Н.-*Ш., № 40), с площ на
имота 282 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор -
няма, номер по предходен план: 280, квартал 31, парцел: I, при съседи:
поземлени имоти: № 68134.707.108, 68134.707.281, 68134.707.279,
68134.707.164, ведно с построените в него:
Сграда с идентификатор 68134.707.280.1 със застроена площ 115 кв.м. ,
на един етаж, с предназначение: сграда със смесено предназначение;
Сграда с идентификатор 68134.707.280.2 със застроена площ 14 кв.м.,
на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване и
Сграда с идентификатор 68134.707.280.4 със застроена площ 9 кв.м., на
един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване,
при следните дялове: 3/9 идеални части за С. М. С., 3/9 идеални части за
1
В. И. Н., 1/9 идеална част за Л. П. В., 1/9 идеална част за П. В. В. и 1/9
идеална част за И. В. И.;
2. Допуснато е извършването на съдебна делба между С. М. С., Л. П. В., П.
В. В. и И. В. И. на следния недвижим имот:
Сграда с идентификатор 68134.707.280.3 със застроена площ 68 кв.м.,
на един етаж, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находяща се
в поземлен имот с идентификатор № 68134.707.280 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-
138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Слатина,
ул. „******** (применувана с Решение № 26, Протокол № 45 от 28.11.2002г.
на Столичен общински съвет, предишно име - ул. И. Н.-*Ш., № 40), с площ на
имота 282 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор -
няма, номер по предходен план: 280, квартал 31, парцел: I, при съседи:
поземлени имоти: № 68134.707.108, 68134.707.281, 68134.707.279,
68134.707.164,
при следните дялове: 18/48 идеални части за С. М. С., 9/48 идеални
части за Л. П. В., 9/48 идеални части за П. В. В. и 12/48 идеални части за И. В.
И.;
3. Оставена е без уважение претенцията на С. М. С. с правно основание чл.
344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците да й заплащат среден
пазарен наем за ползване на делбените имоти в размер на: 600 лв. - за
сграда с идентификатор 68134.707.280.1; 100.00 лева - за сграда с
идентификатор 68134.707.280.2 и 50.00 лева - за сграда с
идентификатор 68134.707.280.4, считано от влизане в сила на
решението за допускане на делбата до влизане на решението за
извършването на делбата по настоящото дело;
4. Оставена е без уважение претенцията на Л. П. В. с правно основание чл.
344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищцата С. М. С. да й заплаща
обезщетение, в размер на 200 лева за невъзможност да ползва нейната
част от поземления имот, ведно със сградата, считано от влизане в
сила на решението за допускане на делбата до влизане на решението за
извършването на делбата по настоящото дело.
5. С решението е оставена без уважение претенцията на П. В. В. с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищцата С. М. С. да му
заплаща обезщетение, в размер на 200 лева за невъзможност да ползва
неговата част от поземления имот, ведно със сградата, считано от
влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане на
решението за извършването на делбата по настоящото дело.
6. С решението е оставена без уважение претенцията на И. В. И. с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищцата С. М. С. да му
заплаща обезщетение, в размер на 250 лева за невъзможност да ползва
неговата част от поземления имот, ведно със сградата, считано от
влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане на
решението за извършването на делбата по настоящото дело.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
2
депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство И. В. И., с твърдения, че в хода на производството пред СРС са
разпитани свидетели, които по категоричен начин установяват, че този
съделител е бил неправомерно лишен от възможността да ползва своята
идеална част от поземления имот.
Поддържа, че от свидетелските показания следва да се формира извод, че
ищцата С. С. е заградила част от общия имот, достъп до която има само тя,
като е поставено и техническо средство за охрана (СОТ), а с оглед
заключението на Съдебно-оценителна експертиза се констатира, че не е
осигурен достъп до частта, ползвана от ищцата, което допълнително доказва
нарушението.
В тази връзка е направено своевременно искане ищцата да бъде осъдена
да заплати обезщетение за неправомерното ползване.
Претендира се, че неправилно районният съд не е съобразил, че И. И. е
единствен собственик на процесната Сграда с идентификатор
68134.707.280.3, с оглед на своевременно релевираното възражение за изтекла
в негова полза придобивна давност.
Отделно от гореизложеното, поддържа, че с Нотариален акт от
10.01.2022г., е придобил от съсобственика В. И. още 1/16 идеална част от
Сграда с идентификатор 68134.707.280.3, ведно с дворното място. Сочи, че
прехвърлителната сделка е извършена по време на брака му със С. М.Б., което
поставяло въпроса за приложението на законовия режим на съпружеска
имуществена общност, с оглед неучастието на С. М.Б. в производството по
делба, което намира, че дори да не води до нищожност, представлява
нарушение на нейните права, особено ако тя има различни интереси от
останалите страни в делото.
Въз основа на гореизложеното се настоява за отмяна на решението на
СРС.
Вместо това се иска съдът да признае И. И. за собственик на сградата с
идентификатор 68134.707.280.3, придобита по наследство и чрез давностно
владение, респективно да не бъде допускан до съдебна делба описания имот.
Обжалва решението и в частта, с която е оставена без уважение
претенцията му с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, в която част решението
е с характер на определение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на
И. В. И. от ищеца в първоинстанционното производство С. М. С.. Поддържа,
че СРС правилно е отхвърлил искането на И. В. И. по чл. 344, ал. 2 ГПК за
присъждане на обезщетение в размер на 250 лева, тъй като ответникът не е
доказал, че не е бил допуснат до спорния имот. Поддържа, че от
доказателствата по делото се установявало, че тя не е имала достъп до общите
имоти, тъй като е била заплашвана, пребита, а имотите са били заключени с
катинари, което я е принудило да престоява в хотел при прибиране си от
Англия.
Намира за правилно и законосъобразно решението на съда, в частта, в
която е оставено без уважение възражението на ответника за изтекла в негова
полза придобивна давност по отношение на сграда № 68134.707.280.3.
Излага доводи, че доколкото прехвърлянето на идеални части от Сграда с
идентификатор 68134.707.280.3 е извършено в течение на производството, то
3
следва да се прилагат правилата на чл. 226 ГПК.
По тези съображения моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното
производство Л. П. В., П. В. В.. Излагат, че СРС е постановил решение,
според което не се признава изтеклата придобивна давност по отношение на
трите сгради – със сграда с идентификатор № 68134.707.280.1, сграда с
идентификатор № 68134.707.280.2 и сграда с идентификатор №
68134.707.280.4. Това решение е критикувано като неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, тъй като не съответства на събраните в
производството доказателства, с оглед на свидетелските показания на Х.в и
А..
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС, тъй като считат, че същата е неприложима в
процесния случай.
Поддържат, че решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, тъй като доказателствата
категорично показват, че ищцата е ограничава достъпа до имота, заключвайки
го, и така нарушава правата на другите съсобственици.
В обобщение, молят за отмяна на решението в обжалваните му части и
постановяване на друго, с което да не бъдат допускани до делба сграда с
идентификатор № 68134.707.280.1, сграда с идентификатор №
68134.707.280.2 и сграда с идентификатор № 68134.707.280.4 и претенциите
им с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъдат уважени. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на
Л. П. В., П. В. В. от ищеца в първоинстанционното производство С. М. С..
Поддържа се, че решението е правилно в частта, в която първоинстанционният
съд е констатирал, че в полза на въззивниците Л. П. В., П. В. В. не са налице
предпоставките на чл. 79 ЗС по отношение трите сгради – със сграда с
идентификатор № 68134.707.280.1, сграда с идентификатор №
68134.707.280.2 и сграда с идентификатор № 68134.707.280.4.
Въззиваемата страна оспорва основателността на съдържащите се във
въззивната жалба доводи, като поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо:
Производството е за делба във фазата по допускане.
4
Производството по иска за делба в първа фаза има за предмет
установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и тези
въпроси се решават в първата фаза на делбата, като постановеното решение се
ползва със сила на присъдено нещо.
Настоящият състав намира, че в проведеното производство СРС не е
изпълнил служебното си задължение да осигури участие в делото на всички
лица, които се легитимират като съсобственици, като задължителни другари
по иска за делба.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с
вписан № 254, том XV, дело № 68838/2021г., с вх. Рег. № 87170/22.11.2021г.,
имотна партида 760062, 760063, подадена от С. М. С., против В. И. Н., Л. П.
В., И. В. И. и П. В. В., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба
на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор №
68134.707.280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрени със Заповед РД-18- 138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. София, район Слатина, ул. „******** (преименувана с Решение №
26, Протокол № 45 от 28.11.2002г. на Столичен общински съвет, предишно
име - ул. И. Н.-*Ш., № 40), с площ на имота 282 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор - няма, номер по предходен
план: 280, квартал 31, парцел: I, при съседи: поземлени имоти: №
68134.707.108, 68134.707.281, 68134.707.279, 68134.707.164.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника В. И. Н. е постъпил отговор на
искова молба, с който се оспорва допустимостта на предявения иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС по отношение на поземления имот, с оглед
наличието на „хоризонтална етажна собственост“, предвид застроените в
имота сгради, представляващи индивидуална собственост на част от
съсобствениците на поземления имот.
Отговор на искова молба е постъпил и от съделителя И. В. И., с който се
сочи, че ищцата го е лишила от възможност да ползва своята част от имота,
поради което моли от съда да му бъде присъдено обезщетение в размер на 250
лв. месечно – до приключване на делбеното производство.
В срока по чл. 131 ГПК – на 24.02.2022г. е постъпил отговор на искова
молба, с вписан № 255, том XVI, дело № 64885/2022г., с вх. Рег. № 84579 от
11.11.2022г. – СВ – София от ответника П. В. В., съдържащ искане с правно
основание чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в в делбеното производство на
недвижим имот с идентификатор 68134.707.280.3 – едноетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ от 68 кв. м, построена в поземления имот,
предмет на исковата молба.
Подадена е и искова молба от С. М. С., с която против Л. П. В., И. В. И. и
П. В. В. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на недвижими имоти,
построени в поземлен имот с идентификатор № 68134.707.280,
представляващи сграда с идентификатор 68134.707.280.1 със застроена
площ 115 кв.м., на един етаж, с предназначение: сграда със смесено
предназначение; сграда с идентификатор 68134.707.280.2 със застроена
площ 14 кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо
застрояване; и сграда с идентификатор 68134.707.280.4 със застроена площ 9
5
кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване.
С доклада по делото в първото о.с.з. на 28.04.2022 г. е отразено внасянето
в предмета на делбата на процесната сграда с идентификатор 68134.707.280.3.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че:
С нотариален акт № 73, том X, дело 1646 от 12.04.1971 г. И. Л.К. е
закупил от ТКЗС „Георги Дамянов“ празно дворно място с площ от 300 кв.м.,
съставляващо парцел XVIII-5 от кв. 15 на м. Х. Ботев. Така описаният в
нотариалния акт имот е процесен по делото, като към момента същият е
нанесен в действащата КККР като ПИ с идентификатор 68134.707.280 с площ
от 282 кв.м., като от материалите по делото е видно, че няма данни относно
спор по идентификацията на имота.
С нотариален акт № 70, том XVIII, дело № 3396 от 22.03.1991 г. И. Л.К. и
съпругата му - Ц.Р.К. продават на сина си - В. И. В. 1/2 идеална част от
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., находяща се в
град София, ул. И. Ш. (сега ул. ********) № 40, заедно с дворното място,
върху което е построена, цялото с площ от 274 кв.м., съставляващо парцел
XVIII-5 от кв. 8 по плана на град София, м. кв. Х. Ботев (л . 6 по делото).
Съгласно удостоверение за наследници № РСЛ20-УГО1-8559/06.10.2020
г. издадено от Столична община, Район „Слатина“ И. Л.К. е починал на
21.06.1992 г. и е оставил за наследници по закон своята съпруга Ц.Р.К. и
децата си Р. И. В., В. И. Н. и В. И. В. (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), като
всичките наследяват при равни квоти – по ¼ .
С прекратяването на брака на основание арг. чл. 26, ал. 1, предл. 1 СК от
1985 г. (отм.) е прекратена и съпружеската имуществена общност. Съгласно
разпоредбата на на основание чл. 27 СК от 1985 г. (отм.) след смъртта на
съпруга си Ц.Р.К. е придобилa поради прекратяването на имуществената
общност ½ от описания по-горе недвижим имот. По силата на посочената
разпоредба дяловете на съпрузите са равни, т.е. преживялата съпруга е станала
носител на ½ ид. част от правото на собственост върху този имотите, а
останалата ½ ид. част, включена в наследството на починалия й съпруг, е
придобита по наследствено правоприемство – поравно между нея и децата им.
Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че Ц.Р.К. след прибавяне
на наследените от съпруга си идеални части е станала собственик на 5/8 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор № 68134.707.280, като следва да се добави
и собствеността на 5/16 ид.ч. от сграда с идентификатор № 68134.707.280.3.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 177, том 1, peг. №
1799, дело № 163 от 12.03.2001 г. Ц.Р.К. продава на дъщеря си Р. И. В.
собствените си 5/16 идеални части от недвижимия имот, представляващ
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., находяща се в
град София, ул. И. Ш. (сега ул. ********) № 40, заедно с дворното място,
върху което е построена, цялото с площ от 274 кв.м., съставляващо парцел
XVIII-5 от кв. 8 по плана на град София, м. кв. Х. Ботев. След
прехвърлителната сделка вече не притежава собственост върху сграда с
идентификатор № 68134.707.280.3.
Съгласно процесното удостоверение за наследници № РСЛ20-УГО1-
8559/06.10.2020 г.:
Ц.Р.К. е починала на 25.08.2004 г. и е оставила за наследници по закон
децата си Р. И. В., В. И. Н. и В. И. В., като всичките наследяват
6
имуществото й при равни квоти – по 1/3;
В. И. В. е починал на 18.01.2007 г. и е оставил за наследници по закон
своята съпруга Л. П. В. и децата си П. И. В. и И. И. В., като всичките
наследяват имуществото й при равни квоти – по 1/3.
Съгласно удостоверение за наследници № РСЛ21-УГО1-5196/19.05.2021
г. издадено от Столична община, Район „Слатина“ се установява, че Р. И. В. е
починала на 05.12.2020 г. и е оставила за наследник по закон своята дъщеря С.
М. С..
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том 1, peг. № 193,
дело № 6 от 10.01.2022 г., вписан Акт № 144, т. I, д. 234/2022, вх. Рег. №
513/10.01.2022г. въззиваемата-ответник по делото В. И. Н. продава на друг от
ответниците – въззивника И. В. И. собствената си 1/16 идеална част от
недвижимия имот, представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 73 кв.м., находяща се в град София, ул. И. Ш. (сега ул. ********) №
40, представляваща сграда с идентификатор от КККР 68134.707.280.3 със
застроена площ от 68 кв. м. заедно с дворното място, върху което е построена ,
цялото с площ от 274 кв.м., съставляващо съгласно документ за собственост
парцел XVIII-5 от кв. 8 по плана на град София, м. кв. Х. Ботев, а съгласно
действащата КККР представляващо ПИ с идентификатор 68134.707.280 с
площ от 282 кв.м.
Изложени са доводи от въззивниците-ответници за недопустимост на
делбата, които съдът намира, че са основателни.
Страни в производството по съдебна делба трябва да бъдат всички
участници в имуществената общност, предмет на делбата, без значение дали
участват в съдебната делба като ищци или като ответници. Всеки съделител,
който не отрича допустимостта на съдебната делба, участва в нея в двойно
качество – на ищец относно своето право на делба и на ответник относно
правото на делба на другите съделители. Всеки сънаследник в производството
по допускане на делбата има качеството на необходим другар, като това
другарство е задължително, а не факултативно. Те се намират в едно и също
материалноправно положение спрямо спорното право и са страни в едно и
също правоотношение, което налага еднакво решение спрямо всички другари.
При задължителното необходимо другарство е налице съвместна процесуална
легитимация и неразделността на делата на отделните другари е така силна, че
общото предявяване на иска от или срещу всички другари или участието на
всички другари е условие за допустимостта на процеса. Ако въпреки това бъде
постановено решение, то е недопустимо.
За да произведе решението по извършване на делбата предвиденото от
закона и целено от страните правно действие по ликвидиране състоянието на
съсобственост, в делбеното производство следва да участват всички
съсобственици, т. е. всички лица, които притежават дял от вещта или вещното
право, предмет на делбата, които имат качеството задължителни другари, в
който смисъл е изразено становище на Пленума на ВС в т. 12, буква „д“ на
Постановление № 1 от 10.11.1985 г. За правилното конституиране на страните
в делбеното производство съдът следи служебно и разполага с правомощието
да конституира съделители или да дава указания за това с оглед изразените от
участващите в делбата лица становища досежно основанието за възникване на
съсобствеността и правата върху съсобствената вещ, които то дава, както и с
оглед установените по делото факти, сочещи на необходимостта в делбеното
7
производство да вземат участие като главни страни и други лица, наред с
първоначално конституираните съделители. В делбеното производство следва
да участват като задължителни необходими другари всички лица, за които е
установено, че притежават идеална част от правото на собственост върху този
недвижим имот. Ако в хода на делбеното производство бъде установено, че
един от съделителите е прехвърлил притежаваните от него права на трето
лице преди завеждането на иска за делба, съдът следва да даде указания
приобретателят на имота да бъде конституиран като съделител, тъй като той е
необходим другар в това съдебно производство.
Съгласно служебно изготвена справка от ЕСГРАОН в НБД „Население“
С. М.Б. и И. В. И. имат сключен брак на 05.08.2015 г., като няма данни същият
да е прекратен.
Във въззивната си жалба И. В. И. твърди, че е придобил още 1/16 идеална
част от сграда с идентификатор 68134.707.280.3 чрез нотариален акт от
10.01.2022 г., сключен със съсобственика и съделител в настоящия процес В.
И. Н., което се установява и от приетия по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 6, том I, peг. № 193, дело № 6/10.01.2022 г.
Сделката е извършена по време на неговия граждански брак със С. М.Б.,
което повдига въпроса за приложението на законовия режим на съпружеска
имуществена общност. Първоинстанционният съд е приел, че съпругата е
лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първа
фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, поради което
прехвърлителят е неин процесуален субституент.
Въззивният съд не споделя този фактически извод. Както е прието в
решение № 37 от 03.09.2019г. по гр. д. №872/2018 г. на ІІ г.о. на ВКС,
разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК регламентира специфичен способ за
обективно съединяване на искове в делбения процес с включване в делбената
маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото. В
хипотеза, когато изхожда от ответник по иска, молбата по чл. 341, ал. 2
ГПК е аналогична на такава за предявяване на насрещен иск, а когато е
депозирана от ищеца е за допълване на исковата молба / арг. - Определение №
102 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1306/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и решение № 173 от 05.12.2013 г. по гр.д.№
3403/2013 г. на ВКС, ІІ г.о./. Това процесуално действие не съставлява
отстраняване на нередовност на исковата молба, поради което извършването
му няма ретроактивно действие, каквото е регламентирано с разпоредбата
на чл. 129, ал. 5 ГПК. По този ред се постига разширяване предмета на делото
с оглед постигане специфичната цел на делбеното производство – да се
прекрати съсобствеността на имотите по някой от предвидените в ГПК
способи, така че всеки съделител да получи дял в натура. Тъй като молбата
по чл. 341, ал. 2 ГПК е средство за последващо обективно съединяване на
искове, то по отношение на всеки от имотите, визирани в такава молба,
искът за делба следва да се счита предявен от деня на нейното подаване.
Това е моментът, в който се поставя началото на „течението на
производството” по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК спрямо последващо
включените в делбата вещи.
По тази причина процесната прехвърлителна сделка в полза на трето за
делбеното производство лице – съпругата на съделителя И. В. И., извършена
по отношение на имота с идентификатор 68134.707.280.3, заявен по реда на
чл. 341, ал. 2 ГПК в момент, предхождащ подаването на молбата по чл.
8
341, ал. 2 ГПК, не съставлява прехвърляне на спорното право в течение на
производството по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. Ето защо подобно
разпоредително действие не представлява предвидено в закона основание,
придаващо на прехвърлителя качеството на процесуален субституент на
приобретателя. В такава хипотеза постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013
г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС не намират приложение. Неучастието
на съпругата в производството по делба води до недопустимост на
постановеното от първоинстанционния съд решение.
Съпругата С. М.Б. има качеството на задължителен необходим другар,
поради което първоинстанционният съд следва да я конституира служебно или
да даде задължителни указания към ищеца да насочи иска за делба и срещу
това лице с изясняване на съответните последици от неизпълнението на тези
указания.
С оглед на тези правни доводи настоящата съдебна инстанция счита, че
първоинстанционното решение е недопустимо, поради което следва да бъде
обезсилено и върнато на СРС за разглеждане от друг състав – при изпълнение
на указанията на въззивния съд, изложени в мотивите на настоящото съдебно
решение.
Предвид този изход на правни спор пред въззивния съд, претендираните
от съделителите разноски, сторени във въззивното производство следва да
бъдат определени спрямо изхода на делото от съда, произнасящ се по
същество на спора.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, възз. II-Д състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 2026 от 05.02.2024 г., постановено по
гр. дело № 65348 по описа за 2021 г. на СРС, 76 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за разглеждане на предявения иск за делба от
друг състав на съда.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9