Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Варна, ………..2020
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в,
в публично съдебно заседание на седми юли 2020г,
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
НАСУФ ИСМАЛ чл.с.
при секретар Дим.Георгиева ,
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 999 по описа на ВОС за
2020г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произовдството
е въззивно, образувано по въззивната
жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ,,ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ на
МВР-гр.София с вх.№ 13538/17.02.2020г срещу
решението на ВРС-VIIс-в №
469/ 3.02.2020г по гр.д.№ 16001/2019г, с което е ОСЪДЕНА
да заплати на А.С.Г. сумата от общо 1833,23лв, представляваща незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 7.10.2016г до 07.10.2019г, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ –
7.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.178 ал.1 т.3
вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, както и сумата от 340лв, представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и да заплати по сметка на ВРС в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 273,33лв
- разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн.78 ал.6
ГПК и чл.1 от ТДТСС по ГПК.
Счита
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата
отмяна и постановяване на друго за отхвърлянето му, като бъдат присъдени
разноски и юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от А.Г. с вх.№30631/26.05.2020г със становище за неоснователност на жалбата. Моли
за потвърждаване решението на ВРС и за присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Производството
е образувано по исковата молба на А.С.Г. срещу ГД"ГП“ при МВР, като
твърди, че за периода от 07.10.2016г до 07.10.2019г ищецът е полагал
труд на длъжност мл.експерт-мл.оперативен дежурен в ГПУ-Варна при РДГП-
Бургас, която е
на структурно подчинение към ГД"Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР.
Съгласно
ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява
директорът на ГДГП по силата на чл.159 ал.1 ЗМВР и Заповед
8121з-140/24.01.2017г на Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.13/2017г.
В периода 7.10.2016г до 07.10.2019г е работил на 24часови
смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил общо 1808часа
нощен труд посочен по отделни месеци.
Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен
с коефициент 1,143, което води до общо 258часа
извънреден труд, който не му е заплатен.
Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния ЗМВР,
то приложение следва да намерят общите правила на КТ и по-специално чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ /НСРОЗ/.
Поради изложеното моли да бъде осъдена ответната страна
да му заплати сумата от 1833,23лв
/след допуснато изменение в размера на претенцията по чл.214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. на 27.01.2020г./, представляваща незаплатено допълнително
възнаграж дение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016г-07.10.2019г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на ИМ-7.10.2019г до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът
в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор със становище за
неоснователност на иска.
Не
оспорва съществувалото служебно правоотношение в процесния период за заеманата от
ищеца длъжност.
Оспорва
иска по неговата основателност с правоизключващото възражение, че е заплатил
всички отработени от ищеца часове нощен труд.
Излага
също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма
как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно
време, на база общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални
норми.
Моли за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Така предявените в
условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че са в служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заема длъжността „мл.експерт-мл.оперативен дежурен“ в
ГПУ-Варна при РДГП-Бургас, която е на структурно подчинение към ГД"Гранична полиция"
/ГДГП/ в МВР, както и че има статут на държавен служител.
Не се спори и че ищецът че за процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд, както и за това, че е работил на 24-часови
работни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи
за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд,
които не са оспорени по констатации от страните по делото и данните от които са
взети при изготвяне заключението по ССчЕ.
От заключението на в.лице по приетата ССчЕ се установява,
че за процесния период нощните часове, отработени от ищеца, и приравнени на
часове дневен труд, след отчитане ползван отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период, възлиза на сумата от 1833,23лв, което не е било заплатено на ищеца. Размерът е определен
при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен
отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г на ОСГК на ВКС. По
отделните периоди същото е, както следва:
127,88лв за периода м.10-м.12.2016г;
123,73лв за периода м.01-м.03.2017г;
129,92лв за периода м.04-м.06.2017г;
173,22лв за периода м.07-м.09.2017г;
142,29лв за периода м.10-м.12.2017г;
155,22лв за периода м.01-м.03.2018г;
96,09лв за
периода м.04-м.06.2018г;
162,61лв за периода м.07-м.09.2018г;
177,40лв за периода м.10-м.12.2018г;
162,65лв за периода м.01-м.03.2019г;
203,31лв за периода м.04- м.06.2019г;
170,78лв за периода м.07-м.09.2019г.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са
доказани твърденията, че за процесния период 7.10.2016г
до 07.10.2019г ищецът е положил извънреден труд в размер на 258часа, получени след преизчисляване
на нощен в дневен труд с
коефициент 1,143, чиято парична равностойност е 1833,23лв
Основният спорен въпрос между страните по заявената
искова претенция е дали нощният труд
следва да бъде преизчислен в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца,
умножавайки го по коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода на исковата претенция 7.10.2016г до 7.10.2019г е действала Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. За структурата на МВР този коефициент е
1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа
дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В
чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за основателна и
затова следва да бъде уважена , на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на ИМ – 7.10.2019г до окончателното погасяване на
задължението.
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане
на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските за дължимата държавна такса от
73,33лв и 200лв - депозит за в.лице, или общо 273,33лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, за които е представил доказателства.
Такива за първата инстанция възлизат на 340лв
– за заплатено адв.възнаграждение.
За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.6 ГПК,
въззивната страна следва да заплати държавна
такса в размер на 2% върху уважената част от претенцията, равно на 36,67лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна не
следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция поради липсата на
искане за това, а също и на своевременно представени доказателства за реално
направени такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VIIс-в №
469/ 3.02.2020г по гр.д.№ 16001/2019г, с което е
ОСЪДЕНА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ,,ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ на
МВР-гр.София да заплати на А.С.Г. сумата от общо 1833,23лв, представляваща незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 7.10.2016г до 07.10.2019г, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на ИМ–7.10.2019г до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР,
както и сумата от 340лв, представляваща
направените по делото съдебно деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както
и да заплати по сметка на ВРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 273,33лв - разноски за дължима държавна
такса и депозит за вещо лице, на осн.78 ал.6 ГПК и чл.1 от ТДТСС по ГПК.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ„ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” при МВР-гр.София да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката на Варненски окръжен съд сумата от 36,67лв, представляваща дължима
държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК
Разноски
за въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3
т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото с-я Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде
установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита
за извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по
делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение, заемайки длъжността „мл.експерт-мл.оперативен дежурен“ в ГД“ГП“,
като е работил на 24-часови смени.
Предвид твърденията на ищеца са, че при даване на 24-часови
смени фактически е полагал труд над нормативно установената продължителност на
служебното време, който не бил компенсиран, спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко
положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез
умножаване с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с
допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения
труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че
ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ.с допълнително
възнаграждение.
За процесния период 7.10.2016г до 7.10.2019г са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142
ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни служители, чийто статус се
урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се
урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът на
служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена и са
обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия
изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР,
заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории
полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението
от една страна, и държавните служители от друга, законодателят продължава да
придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2 ЗМВР статуса, с който се
ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на
чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е
посочено, че „работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради
спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и
6-часова смяна. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00
часа, се явява нощен.
Нормата на
чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на
ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на
по-стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби,
съдържащи се в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон
въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през
деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с работното време за работниците и
служителите по трудови правоотношения, установени по КТ. В последния,
съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното
работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие
се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на
престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред
и пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата
по чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява
обществения ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо
място. Необходимо е да се прави разграничение
между нощен и извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на
чл.187 ал.7 /в редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на
изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия
член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден
труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно,
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и
размерът им е регламентиран в различни нормативни актове.
В нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на вътрешните работи да
определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно
работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На
осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите
в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като
работните часове не следва да надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период,
което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се
остойностява в съответствие със Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т.1, 2
и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол–приложение № 5 към
чл.32 ал.1 и чл.33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките
на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова
се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение
следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на
КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква
– от по 8 часа.
В допълнение
може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което
се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на
трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния
труд /за да не бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко
ТВ от този , който е работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ. Да се мисли противното /като се
преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и получените допълнителни
часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до поставяне в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение
на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния период е
работил на 12-часови смени по утвърдени графици за 12-часови дежурства.
Отработеното време се отчита в часове, което се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца
по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се
заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв за
всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в повече от нормата, тогава
часовете в повече следва да бъдат компенсирани с възнаграждение за извънреден
труд.
От приетото
заключение на в.лице по ССчЕ се установи, че на ищеца са били заплатени всичките часове нощен труд, остойностени
по 0,25лв. Не се установява ищецът да е
положил часове труд над установената норма за процесния период.
Следва да се
посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не
твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а
претендира само преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в
рамките на 24-часовите му дежурства по график.
Изложеното
дотук налага извода за неоснователност на
претенцията на ищеца, тъй като не се
установи да е работил реално извън
установеното за него работно време по график, т.е. да е полагал труд над
установения норматив, който извънреден труд също е лимитиран, съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен период и
280 часа годишно.
Поради
изложеното претенцията се явява неоснователна.
Съдия-докладчик:……………….
Д.Георгиева