Р Е Ш Е Н
И Е
№
2633
гр. Пловдив,
12 декември 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАНД № 2916 по описа
на съда за 2019г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК.
С решение № 1443/30.07.2019г., постановено по АНД № 2522/2019г.
районен съд- Пловдив, ХХI н. състав е отменил НП №
418248-F428589 от 13.03.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „ДУШ ПАЗАР“ ООД, ЕИК: ********* на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018
г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от ЦУ на НАП,
чрез процесуален представител по пълномощие. Искането е да се отмени решението
и с това да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация – „ДУШ ПАЗАР“ ООД,
редовно призован с писмено становище от пълномощник намира депозираната жалба
за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив
дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната
жалба.
Административен съд-Пловдив, ХХ състав,
счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото
във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната
жалба за неоснователна.
С издаденото НП № 418248-F428589 от
13.03.2019 г., на „ДУШ ПАЗАР“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018
г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност. Оспорваното НП е издадено затова, че при проверка на
14.10.2018 г. в обект паркинг, находящ се в гр. Раковски, кв. Секирово и стопанисван от „Душ пазар“ ООД се установило
намиращото се в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство Daisy Expert-01-KL с индивидуален номер DY389087 и ИН на ФП
36503322, което конструктивно притежавало възможността да се извършват
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. В началото на
проверката бил изведен служебен дневен финансов отчет Х, по който била засечена
касовата наличност, регистрирана във фискалното устройство, а именно 141 лева.
След това било извършено преброяване на наличните парични средства в касата,
резултатите от което били обективирани в Опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката. Установено било, че фактическата
наличност възлиза на 143 лева- положителна разлика от 2 лева. Тази промяна на
касовата наличност на ФУ не била регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно
въведени“ суми. Прието било, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредбата-
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност/начална сума,
става чрез регистриране във ФУ чрез операциите ,,служебно изведени‘‘
и ,,служебно въведени‘‘ суми. Бил съставен АУАН № F428589/23.10.2018г.,
въз основа на който било издадено и атакуваното НП.
Въззивният съд е приел, че НП е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, но е намерил основание за
приложение на чл. 28 ЗАНН и е отменил НП.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество е правилно.
Настоящият касационен състав, споделя направените от
въззивния съд правни изводи, които са довели до отмяната на наказателното
постановление.
Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния
случай, с оглед незначителните общественоопасни последици на нарушението –
касова разлика от 2 лева, следва да се квалифицира допуснатото от дружеството
нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН сочи, че в "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по ТД № 1/2005
г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Следователно, ако съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административнонаказващият орган не го е приложил, налице е
основание за отмяна на наказателното постановление. Процесуалното бездействие
на страните или пропуски при повдигането на административнонаказателното
обвинение не могат да бъдат санирани от съда. Като се
има предвид, че преценката за "маловажност" следва да се прави на
база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
степента на обществена опасност и т. н., но следва да се отчита и същността,
както и целите на административнонаказателната
отговорност, то очевидно е, че в конкретната хипотеза ефективно изпълнение на
преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и
специалната превенции при този вид юридическа отговорност биха могли да се
постигнат и посредством предупреждаването на лицето, съответно при даване на
задължителни предписания за отстраняване на нарушението. Предвид характера на
нарушението, като не се установи целенасочено укриване на приходи, степента на
обществената му опасност е по-ниска от тази на обичайните случаи на нарушения.
По тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган
в нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН, която разпоредба задължава последният да
извърши преценка за приложението на чл. 28 ЗАНН, което е достатъчно основание
за отмяната му като незаконосъобразно.
С оглед на горното и предвид обхвата на проверката,
дължима от касационната инстанция, съдът не констатира наличието на касационни
основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което решението на ПРС следва да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХ-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
1443/30.07.2019г., постановено по АНД №
2522/2019г. районен съд- Пловдив, ХХI н. състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: