Р Е
Ш Е Н
И Е № 396
гр. Стара Загора, 01.10.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар
Ива Атанасова
и с участието
на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №
437 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. във връзка с §
62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на Правилника за приложение
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).
Образувано е по касационна жалба от Н.Д.А. *** против Решение № 493/23.04.2020г.,
постановено по адм.дело
№ 6332/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради противоречие с
материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост.
Сочи се, че от съдържанието на оспорената заповед се установява, че същата е законосъобразна,
издадена от компетентен орган при спазване на изискуемата от закона форма и
след становище на комисията по реда на §62,ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗВ. В конкретния
случай били налице предпоставките на закона правото му на ползване върху лозе и
овощна градина да се трансформира в право на собственост върху имота. Моли се съда да отмени поставеното от районния съд
решение.
Ответникът по касация –
Кмета на Община Стара Загора, не изпраща представител и не взема становище по
подадената касационна жалба.
Ответникът по касацията Д.И.И.
не се явява, но в писменото си становище релевира доводи, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура Стара Загора, дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да
остави в сила оспореното решение.
Административен
съд – Стара Загора, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението на
Районен съд – Стара Загора, намира за установено следното:
Касационната жалба, като
подадена в срока по чл. 211
от АПК, от процесуално легитимирано лице, страна по делото, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното Решение № 493/23.04.2020г. по
административно- дело № 6332/2019г., в производство по §
62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Районен съд Стара
Загора е отменил като незаконосъобразна Заповед № 10-00-2340/07.12.2018г. на
Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във
вр. с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017г. на комисия,
назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР
към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на Н.Д.А. ЕГН **********
*** правото да придобият собственост върху имот № 279.157, с площ от 399 кв.м.,
местност „Баритна мина”, землище на гр.Стара Загора, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018г., при граници и съседи: имот 279.49512, имот 279.9520 и
имот 279.135 и е върнал преписката на Кмета на община Стара Загора за ново
произнасяне съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението.
Съдът е приел от фактическа страна, че с
решение №50616 от 28.06.1999г. на ПК гр.Стара Загора е било определено за
възстановяване на наследниците на Д.
А.Д. при условията на §4-4л правото
на собственост върху нива от 4,000 дка, находяща се терен по §4 в землището на ГР. Стара Загора,
местност „Баритна мина”, върху част от 202 кв.м. Посочено е, че на 23.06.1992г.
Н.А.Д. е подал заявление с което същият,
на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, е поискал правото на ползване да се
превърне в право на собственост на предоставения му имот от 0.400 кв.м.,
находящ се в местността „Баритна мина“, при граници: имоти на Д. А.Д. път,
канал № 17 отпадни води на „ Баритна мина” като заявителят е посочил, че в
имота, представляващ лозе и овощна градина, е построена сграда с площ от 13,70
кв.м., съгласно строително разрешение 99/22.05.1981 . на ОбНС –“.. Към заявлението
са приложени Решение № 111 „а” на ГНС гр.Стара Загора и Удостоверение №
841/15.10.1980г., като от последното е видно, че в изпълнение Постановление № 76 на МД от
05.12.1977г. и посоченото Решение № 111 „а” на ГНС гр.Стара Загора, на Д. А.Д.
е предоставено право на ползване върху лозе и овощна градина, с площ от 0.400 дка, в м. „Баритна
мина”.
В хода на съдебното производство пред
районния съд, по делото е назначена и изготвена съдебно – техническа
експертиза, от заключението на която е установено, че по неодобрения
кадастрален план от 1992 г., по който е предоставена за ползване на Д. земя от
400 км.м. е била заснета, като част от по-голям имот пл.№ 135, записан в
регистъра на касатора и Д. А.Д.. В частта на процесния имот няма заснета
постройка, а само е отразено, с условен знак, че представлява лозе.
При
тези данни съдът е приел, че в случая, обжалваната заповед е
незаконосъобразна, защото липсват мотиви,
въз основа на които е издадена, а изложените са противоречиви до степен, че не
става ясен нито правопораждащия признатото с нея право фактически състав по §4а,
или по §4б,арл.1 , изр второ то ПЗР на ЗСПЗЗ, нито точната площ или граници на
обекта. Приел е, че протоколът на комисията, въз основа на която е издадена
заповедта е немотивиран , като от негово не ставало ясно в коя от хипотезите на
§4а ли 4б се признава правото на касатора да придобие собственост върху имота.
Настоящият касационен състав намира, че с
обжалваното решение не са допуснати релевираните с жалбата основания по чл.209,
т.3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Констатациите
на съда и правните му изводи са напълно правилни относно това, че действително
както в протокола на комисията по §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и в издадената заповед липсва посочване
на фактическите основания, послужили за издаването им, липсват мотиви и до
известна степен конкретизация на имота по Заповедта на кмета на община Стара
Загора Дори фактическите основания да могат да се извлекат от данните в
преписката, поради което не било налице нарушение, както се твърди в
касационната жалба съдът, не може да бъде споделено. Кметът на общината дължи
установяване на всички релевантни факти, обсъждане на същите и излагане на
мотиви относно фактическите и правни основания за постановяване на акта. В
случая липсва установяване на част от релевантните факти, липсва обсъждането
им, както в протокола на помощния орган, така и в самия акт. Изводите на съда
са правилни, че е налице нарушение на административно-производствените правила
и на изискванията за форма на акта.
В заключение съдът намира, че следва да
изложи съображения и по наведените доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост на съдебното решение, които намира също за
неоснователни, поради следните съображения: районният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства
и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Изводите му са изградени върху правилно
установена фактическа обстановка. Правилно е възприето заключението на вещото
лице, което е обсъдено заедно с останалите доказателства и обстоятелства по
делото. Не са допуснати процесуални нарушения при преценка доказателствената
тежест на събраните неоспорени писмени доказателства по делото. С обжалваното
решение съдът е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и
правилно е приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция
споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги
преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не
основава необоснованост на съдебния акт.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че
оспореното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде
оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2
от АПК.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл.1-во от АПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 493/23.04.2020г.,
постановено по адм.дело № 6332/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.