№ 1740
гр. Плевен, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
Членове:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500941 по описа за 2021 година
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по
повод ЧАСТНАТА ЖАЛБА, подадена от ЕТ“А. Б. Н.“, представляван от Б. М.
Н., чрез пълномощника адв.Г.Г. от АК-Плевен, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
3383 на Плевенски районен съд, постановено на 10.11.2021г. по гр.д. №
5917/2021г. по описа на същия съд, с което е било прекратено производството
по делото пред Плевенски РС поради недопустимост на предявения иск. В
частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения: Въз основа на заявление на
ЕТ“А. Б. Н.“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против
ответника, в Районен съд Плевен е образувано ч.гр. дело №4053/2021 г. по
описа на същия съд. Заявлението е уважено и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по силата на която длъжникът е осъден
да заплати сумата в размер на 1773.55 лева- главница, ведно със законна
лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в общ размер на 340.50 лева. Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 517/ 2021г. по описа на ЧСИ Ц. Н. –
Плевен, като длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на
30.07.2021г. ЧСИ е наложил запори на банкови сметки на длъжника, в
изпълнение на които на 03.08.2021г. по делото е постъпила общо дължимата
сума, а впоследствие длъжника е заплатил и дължимата такса по сметка на
1
ЧСИ с оглед прекратяване на изп.дело и вдигане на запорите.В двуседмичен
срок от връчване на заповедта е постъпило писмено възражение от ответника,
след което с разпореждане от 16.08.2021 г., съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от уведомлението може да предяви иск за установяване на
вземането от длъжника.
Жалбоподателят счита, че правният интерес от предявяване на
установителният иск е обусловен от това, че срещу издадената заповед за
изпълнение е депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, че не дължи
претендираните от заявителя суми. Макар че задължението е погасено чрез
плащане в хода на изп. дело, правният интерес на ищеца не е отпаднал
предвид постановеното нарочно определение на Районен съд Плевен, с което
е указано предявяването на въпросния установителен иск.Поради това моли
да бъде постановено определение, с който да се отмени обжалваното такова
на Плевенски РС.
Въззивният съд, като обсъди изложените в частната жалба
оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 5917/2021г. на ПРС,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Частната
жалба е допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна.
Производството по гр.д.№ 5917/2021г. по описа на Плевенски РС е
образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК,
предявен от ЕТ „А. Б. Н.“ гр. Плевен срещу В. Г. В. от с. *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена, на основание чл.417 от ГПК Заповед за
изпълнение №2424/22.06.2021г. по ч.гр.д. №4043 по описа на ПлРС за 2021 г.,
IХ състав. Заповедта е получена от длъжника на 30.07.2021 г., като същия е
подал възражение по чл.414 ГПК в срок. Съдът е указал на заявителя и той в
срок е подал исковата молба за установяване на вземането си.С разпореждане
№ 8989 от 22.10.2021г. тази искова молба е оставена без движение, като съдът
е указал на ищеца да уточни заявеното плащане на задължението на
ответника-предмет на установяване по делото, дали е било извършено
доброволно или събирането му е станало принудително чрез действия на ЧСИ
по събирането му, извършени по заведеното изп.дело. С молба от 01.11.2021г.
ищецът е уточнил, че сумата е постъпила по сметка на ЧСИ от ОББ в срока за
доброволно изпълнение, но ищецът не знае дали това плащане е по волята на
2
длъжника или в изпълнение на наложения от ЧСИ запор, т.е. принудително.
Посочено е, че сумата е постъпила преди подаване на възражението от
длъжника.
За да постанови прекратяване на производството по делото поради
липса на правен интерес, съдът е приел, че в срока за доброволно изпълнение,
преди депозиране на възражението длъжникът е изпълнил задължението си,
като е платил процесните суми. Посочил е, че искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК е установителен по своя характер и за неговата допустимост
абсолютна положителна процесуална предпоставка е съществуването на
правен интерес за ищеца. За наличието на тази предпоставка съдът, пред
който е висящо делото, следи служебно във всеки един момент от
производството. По конкретния установителен иск наличието на правен
интерес е обусловено от издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца,
срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. Наред с това е
установил, че въпреки депозираното възражение, е постъпило и плащане,
поради което съдът е приел, че с плащането на процесната сума, вкл. и
разноските към ЧСИ, преди депозирането на възражението длъжникът е
признал съществуването на вземането, поради което за ищеца не е налице
правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането.
Въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е
процедирал неправилно, като без да е установил дали плащането е направено
доброволно или в резултат на принудително изпълнение, е приел, че е
отпаднал правния интерес на ищеца от установяване на вземането му.
Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в
срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правният
интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК, с цел да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране
на вземането срещу длъжника.Правният интерес е абсолютна процесуално
предпоставка, обуславяща допустимостта на иска, за наличието на която
съдът следи служебно. Същата следва да е налице, както към момента на
3
предявяване на иска, така и към момента на постановяване на съдебното
решение.
Към момента на постановяване на прекратителното определение
правният интерес на ищеца-заявител не е бил отпаднал и всички посочени по-
горе предпоставки обуславящи допустимостта на иска по чл.422 ГПК са били
налице. Налице е издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК, от ответника в срока по чл.414 от
ГПК е постъпило писмено възражение, което е породило и правният интерес
от претендираната защита като искът е предявен в преклузивният срок,
регламентиран в чл.415 от ГПК.Ищецът е признал, че сумата, за която е
издадена заповедта е била събрана в рамките на изпълнителното
производство и е била постъпила по сметка на ЧСИ, но след това е подадено и
възражение от длъжника относно нейната дължимост, което обосновава
извода, че той оспорва вземането на кредитора си. Възражението срещу
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК не е оттеглено.
Поради изложеното, въззивният съд приема, че извод за
признаване на вземането, респ. за отпадане на интереса от съдебното му
установяване е преждевременен. Такъв може да се направи ако се установи,
че плащането от страна на длъжника е извършено доброволно и той оттегли
възражението си. В случай, че е събрано по принудителен ред едно
оспореното вземане, не може да се приеме, че правния интерес от водене на
делото е отпаднал, тъй като само при уважаване на иска по чл.422 ГПК, ще
има основание за получаване на събраните от ЧСИ суми. В противен случай
ищецът/взискателят/ би дължал връщане на недължимо събраното. Наличието
на възражение и то подадено/на 06.08.2021/ след превода на сумата от ОББ на
03.08.2021г. говори за спор относно съществуване на вземането.Ето защо е
следвало да се връчи препис от исковата молба и да се вземе становището на
ответника преди да се предприеме прекратяване на производството по делото
и връщане на исковата молба като недопустима поради липса на правен
интерес.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено, а делото-върната на Плевенски РС за последващи процесуални
действия.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3383/10.11.2021г. на Плевенски
районен съд, с което производството по гр.д. № 5917/2021г. по описа на съда е
прекратено, поради липса на правен интерес.
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за последващи
процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5