№ 28722
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110130909 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от З. Р. Д. срещу „София Комерс Кредит Груп” АД.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба.
По направените доказателствени искания:
Ищеца и ответника са представили допустими, относими и необходими писмени
доказателства, които следва да бъдат приети.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. от 11:30 часа , за
когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки по гр.д. № 15117/2022 г. и гр.д. № 30890/2022 г.
относно страните, предмета и етапа на разглеждане на делото. В справката да се
направи искане, в случай че делото е приключило, да бъде изпратен препис от
постановения краен съдебен акт. Информация е необходима за преценка по реда на чл.
126 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
1
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че съгласно Договор за потребителски микрокредит от
11.05.2021 г., е следвало да върне на ответника сумата в общ размер на 898.74 лева,
при сума на получаване 800.00 лева, при ГПР от 49.89 %, както и ГЛП от 41.16 %, при
срок на кредита от 6 месеца. Сочи, че съгласно §7 от Договор за потребителски
микрокредит от 11.05.2021 г., в случай, че в срок от 3 дни от подписване на договора за
кредит, не предостави едно от изброените обезпечения в §6 от същия договор, дължи
неустойка в размер на 335.64 лева, разсрочена на 6 месечни вноски, всяка в размер на
55.94 лева.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора е заплатила в пълен
размер 3 месечни погасителни всноки, след което на 20.08.2021г., е сключила нов
договор за потребителски микрокредит, по силата на който й е отпусната сумата под
формата на кредит в размер на още 1100 лева. Поддържа, че с договора за
потребителски микрокредит от 20.08.2021г. е рефинансирала Договора за
потребителски микрокредит от 11.05.2021г., като от сумата от 1100 лева, е задържана
сумата от 470 лева, за предсрочно погасяване на Договор за потребителски
микрокредит от 11.05.2021г., за което свидетелства и платежно нареждане от „София
Комер Кредит Груп“ АД от дата 20.08.2021г. за сумата от 630 лева, по Договор за
потребителски микрокредит от 20.08.2021г, вместо цялата сума от 1100 лева. Твърди,
че с оглед изложеното по Договора за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г.,
доверителната е заплатила общо сумата в размер на 1087.19 лева, от който 800 лева-
главница, 98.74 лева-лихва и 188.45 лева-неустойка.
Изложени са подробни доводи, че клаузата на §7 от Договор за потребителски
микрокредит от 11.05.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
335.64 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143,
ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Съобразно изложеното се иска съда да постановите решение, с което да обяви
същата за нищожна на сочените основания и да осъди, основание чл.55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД,
„София Комер Кредит Груп“ АД да заплати на ищеца сума в размер на 188.45 лева,
представляваща недължимо платена по недействителната клауза неустойка по §7 от
Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021г, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор
от ответника, в който заявява, че признава предявените искове. Не оспорва
сключването на процесния договор за кредит от 11.05.2021 г., както и съдържанието на
§ 7 от същия и твърденията, че посочената клауза е нищожна. Не оспорва и
погасяването на задълженията по договора от страна на ищцата, включително
плащането на претендираната сума на основание клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
Изложени са доводи, че впоследствие е установена недействителност и на
договорни клаузи за плащане на неустойка от ищцата по сключени договори за кредит
с нея на 20.08.2021 г. и на 28.10.2021 г. Посочено е, че по договора за кредит от
28.10.2021 г. ищцата е дължала на ответника сума в размер на 412,34 лв. В тази връзка,
ищецът, на основание чл.103 и сл. от ЗЗД, е връчил на ищцата уведомление за
2
извършено прихващане на 06.07.2022 г. чрез ЧСИ Росица Апостолова с изх. №
5011/07.07.2022 г. и изх. № 4948/04.07.2022 г. В обобщение, поддържа се, че
процесното вземане е погасено чрез прихващане. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да отвхърли претенцията на ищеца за присъждане на разноски, тъй като
не е дал повод за образуване на делото.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителен установителен
иск с правно основание чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявения иск с правно основание чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал.
1, вр. чл. 143 ЗЗП:
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, че
неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена §7 от Договор за
потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., противоречи на закона и добрите нрави,
съобразно изложените в исковата молба доводи.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена §7 от Договор за
потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., е индивидуално уговорена, както и че е
равноправна.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
УКАЗВА, че на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи факта
на плащане на процесните суми на основание нищожна договорна клауза от договора
за паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства в негова
доказателствена тежест е да установи, че е налице валидно правно основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
Във връзка с релевираното възражение за извършено извънсъдебно прихващане
на претендираното вземане с вземания на ответника към ищеца по договор за кредит
от 28.10.2021 г. в общ размер на 412,34 лв. към 28.04.2022 г., УКАЗВА на ответника, че
в негова доказателствена тежест е да установи пълно и главно, че вземанията, с които
твърди да е извършено прихващане, са изискуеми и ликвидни, включително достигане
на изявлението за прихващане до ищеца.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за ликвидност и изискуемост на вземането, с което твърди да е
извършено извънсъдебно прихващане.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обявява за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата
на сключен между тях Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г. с
параметри, посочени в исковата молба;
в изпълнение на задълженията си за връщане на суми по процесния договор от
ищеца са извършени плащания в общ размер на 1087,19 лв., както следва: 205,73
3
лв. – на 11.06.2021 г., 205,73 лв. – на 12.07.2021 г. 205,73 лв. на 16.08.2021 г. и 470
лв. – на 20.08.2021 г., като с част от сумите е платена и неустойка, начислена на
основание § 7 от договора, в размер на 188,45 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4