№ 148768
гр. София, 26.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20221110113276 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК
Производството е образувано по молба с вх. № 256723/15.09.2023 г. от
„Е М“ ЕООД, ЕИК ....., гр. София, ж.к. ..... чрез адв. П. В. със съдебен адрес:
гр. София, ул. ......... с посочена правна квалификация по чл.247 ГПК за
заповед № 10202/12.04.2022 г.
В молбата са изложени твърдения, че в издадената заповед длъжниците
е следвало да бъдат осъдени да заплатят солидарно, съгласно предоставения
Договор за банков кредит. Посочено е, че в подаването на заявлението е
допусната техническа грешка, като не е отбелязано в т.14, че длъжниците
дължат солидарно претендираните суми. Считат, че навсякъде другаде в
заявлението, включително и петитума са посочени двамата длъжниците, като
не е поискано да заплатят разделно сумите.
Сочи, че в издадената заповед за изпълнение не е посочено, че съдът е
приел вида на поетата от длъжниците отговорност, като същата съгласно
приложените доказателства по делото, следва да бъде тълкуване, съгласно
първоначалните уговорки между банката – кредитор и кредитополучателите.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК длъжниците Т. Д. В. и Г. Д. В. изразяват
становище, че е недопустимо поправянето на искането за осъждане да
заплатят солидарно претендираните суми. Позовават се на диспозитивното
1
начало. Твърди, че в самото заявлението е било така поискано.
СОФИЙСКИ РАЙНОНЕН СЪД, като съобрази изложеното в
молбата, становището към нея и материалите по делото, установи
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно приетото в т.7 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК намират
приложение в заповедното производство. Ето защо молбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
За да бъде налице очевидна фактическа грешка следва да има
противоречие между мотиви и диспозитив на съда, съответно да има
разминаване във волята на съда.
Производството е образувано по реда на чл.410 ГПК, а не чл.417 ГПК,
поради което същото е строго формално и съдът може да проверява
документите по чл.417 ГПК само за наличието на неравноправни клаузи, но
не и за същината на договорките. За да бъде издадена заповед за изпълнение
заявлението по чл.410 ГПК трябва да бъде редовно и да отговаря на
изискванията на исковата молба.
В подаденото заявление, т.5, т.12 и т.14 е написано, че е отпуснат заем
на двамата длъжници. Никъде в заявлението не е упоменато, че заемната сума
следва да се върне от двамата длъжници, както и че отговарят солидарно пред
кредитора. Така волята на заявителят е била да търси сумата от двамата по
равно, а не солидарно. В този смисъл заявлението по чл.410 ГПК е
равносилно на искова молба, доколкото да се провери дали е спорно
вземането. Следователно на общо основание важи принципа за
диспозитивното начало по чл.6 ГПК, каквото е поискано от съда, такова ще се
постанови, при наличие на предпоставките за уважаване на претенцията. В
този смисъл след като волята е ясна на заявителя, че иска двамата да бъдат
осъдени, но не и солидарно, така е постановил и съдът.
Не може чрез института на чл.247 ГПК заявителят да променя волята
си, тъй като наличието на техническа грешка се отстранява до произнасянето
на съда, а не по реда на чл.247 ГПК, защото след произнасянето съдът не
може да знае каква е била волята на заявителя, при положение че издаденият
акт напълно кореспондира със сезиращия документ, в случая заявление по
чл.410 ГПК. Волята на заявителя е такава, каквато е посочено в сезиращия
2
съда документ – заявление и искането в него. Разпоредбата на чл.247 ГПК не
е инструмент страната да коригира свои грешки при нередовност на искова
молба или заявлението, тъй като тя има задължението да заяви търсената
защита. И в този случай важи принципът „който плаща зле, плаща два пъти“,
който важи и за кредитора в обратния смисъл при сгрешена искова защита.
Освен това наличие на техническа грешка в сезиращия съда документ
не е ОФГ по смисъла на чл.247 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по
исканата защита и в нейните предели.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че техническите
грешки се допускат при използване на сламки и при бързане, което намалява
качеството на работа. Ето защо заявителят следва да приложи принципа за
пропорционалност в своята дейност и да потърси ефективността си спрямо
това дали иска защита от съда, който го удовлетворява или се подават
сгрешени заявления по чл.410 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 10202/12.04.2022 г., е неоснователна.
Доколкото заповедта не подлежи на обжалване, то и настоящият акт
също не подлежи на обжалване, на основание чл.247, ал.4 ГПК.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 256723/15.09.2023 г.,
подадена от „Е М“ ЕООД, за поправка на очевидна фактическа грешка на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
10202/12.04.2022 г., като неоснователна, на основание чл.247 ГПК.
ДЕЛОТО да се върне по гр. д. № 3260/2023 г. по описа на СРС, 145.
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.247, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4