РЕШЕНИЕ
№ 2011
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330100334 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Д. П. П. против „Вива
Кредит“ ООД кумулативно обективно съединени искове за приемане за
установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
сключеният между тях договор за паричен заем ..... е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, ал. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 а, т. 10, т. 23
ЗПК и на основание чл. 4, чл. 8, ал. 1, т. 3 а, в, г, е,, т. 4 а, чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 11, ал. 2 ЗПФУР, както и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради неспазване
на законоустановената за това форма, сключване на договора в заобикаляне
на закона, морала и добрите търговски практики. В случай на отхвърляне на
главния иск, в условията на евентуалност, е съединен и установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл. 4 от процесния договор е
неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем
......, по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била
предоставена сумата в размер от 1 500 лв. при фиксиран лихвен процент по
заема от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 49 %, със срок за
1
погасяване от 15 месеца на 15 погасителни вноски с размер на първите три
погасителни вноски от 95, 40 лв., а на останалите от 198, 95 лв. Общият
размер на всички плащания бил в размер на сумата от 2 898, 60 лв. Твърди, че
сключеният между страните договор е потребителски по смисъла на ЗПК,
като последният не е изготвен в изискуемата за това форма по чл. 10, ал. 1
ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и разбираме начин. В договора
била установена такса за експресно разглеждане от 900 лв., 15 % от която
платими при сключване на договора, а останалата част – разсрочено, ведно с
месечните вноски по кредита. Сочи, че сборът на вноските не е равен на
заемната сума. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК,
тъй като не е посочен коректно общия размер на кредита, като общата
дължима сума значително надвишава заемната. Счита, че е нарушена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 а ЗПК, защото в договора не е посочено по
какъв начин се определя и изчислява лихвения процент. Твърди, че е
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения в
договора годишен процент на разходите не отговаря на реалния. Счита, че
установената в разпоредбата на чл. 4 от Договора е нищожна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави. Сочи, че при сключване на
договора е допуснато нарушение на ЗПФУР, като е необходимо информация
до потребителя да бъде предоставена в достатъчно време, преди да бъде
обвързан със задълженията по договора. Договорът за кредит бил нищожен и
поради неспазване на предписаната от закона форма, тъй като в последния
били установени неравноправни клаузи, които не са били уговорени
индивидуално между страните. Счита, че договорът е сключен при допуснато
нарушение на добрите нрави, като в последния не се съдържа изложение на
информация досежно задълженията на потребителя по ясен начин. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Вива Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага и
подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
преди сключване на договора по смисъла на ЗПФУР в полза на потребителя
бил изпратен по електронна поща Стандартен европейски формуляр. Твърди,
че при сключване на договора са спазени предписанията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
като последният е написан по ясен и разбираем начин. Сочи, че общо
дължимата сума по кредита няма как да бъде равна на заемната сума, тъй като
2
последният е възмезден и се дължи заплащане на възнаградителна лихва и
такса за експресно разглеждане. Счита, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК е неприложима, тъй като в договора е установен фиксиран лихвен
процент. Твърди, че сключеният договор отговаря на изискванията по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, като в т. 8 е установен годишният процент на разходите, в
който се включва единствено възнаградителната лихва, тъй като таксата за
разглеждане на кредита се дължи за допълнително избрана от потребителя
услуга. В договора бил установен и реда за прекратяването му. Твърди, че в
договора е установена цялата необходима информация, поради което няма
основание за приложение на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Счита, че
установената в договора неустойка не противоречи на добрите нрави.
Поддържа, че при сключване на договора са установени изискванията на
ЗПФУР. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недействителността на договор за паричен заем “Viva Horizon 30” № 5615311
от 10.06.2020 г. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, ал. 11, ал. 1, т.
7, т. 9 а, т. 10, т. 23 ЗПК и на основание чл. 4, чл. 8, ал. 1, т. 3 а, в, г, е,, т. 4 а,
чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 11, ал. 2 ЗПФУР, както и на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД, поради неспазване на законоустановената за това форма, сключване на
договора в заобикаляне на закона, морала и добрите търговски практики. При
условията на евентуалност е предявен установителен иск за установяване, че
клаузата на чл. 4 от процесния договор е неравноправна на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява, като това
обстоятелство е безспорно между страните е сключен договор за паричен
заем ..., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била
предоставена сумата в размер от 1 500 лв. със срок за погасяване от 15 месеца
на 15 погасителни вноски с размер на първите три погасителни вноски от 95,
40 лв., а на останалите от 198, 95 лв.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 3 е установено, че за извършена от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
3
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 900 лв. В чл. 1, ал. 4 от
Договора е установено, че част от таксата за експресно разглеждане, равна на
15 % от главницата по договора следва да се заплати от заемателя при
сключване на договора, а останалата част от таксата се разпределя на равни
части и се включва в размера на всяка погасителна вноска.
Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на
разходите от 49, 49 %, като в договора е посочено, че при така определения
годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът
ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по
договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение.
В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят
поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи
обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на
посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в
размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата
от 1 012, 50 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като в този случай размерът на първите три погасителни вноски е от
162, 90 лв., на следващите от 266, 45 лв., а размерът на задължението по
договора е в размер от 3 911, 10 лв.
Договорът между страните е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия.
Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че
договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен
общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и
договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
4
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора.
В случая договорът за кредит е сключен от разстояние по смисъла на чл.
6 от ЗПФУР, който установява, че договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Следователно в случая следва да се приеме, че е спазена установената форма
на договора, като при сключването му е предоставена преддоговорна
информация чрез представяне на Стандартен европейски формуляр.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, работила с приложените по делото документи на
електронен носител, се установява, че договорът за потребителски кредит е
изготвен на шрифт Times New Roman с големина 13 пункта, Общите условия
са изписани със шрифт Times New Roman с големина 12 пункта, а
Стандартният европейски формуляр е написан със шрифт Times New Roman с
големина 13 пункта.
Следователно установява се, че договорът е съобразен с изискванията на
посочената разпоредба, като е съставен в изискуемата за това форма с шрифт
не по-малък от 12 пункта.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
5
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и
6
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита
е в размер на 49, 49 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Формиране на процентното
съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното
вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
В случая, при съобразяване на клаузите на договора, съдът установи, че
установената в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договора такса за експресно
разглеждане на заявката по кредита, е включена в главницата и е платима,
ведно с погасителните вноски, с изключение на част от тази такса – в размер
на 15 % от сумата на договора, поради което последната не е предвидена като
разход по кредита, какъвто е характера на посоченото парично задължение и
не е включена при формиране на годишния процент на разходите.
По така изложените правни съображения съдът намира, че при
сключване на кредита е било допуснато соченото от ищеца нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК досежно годишния процент на
разходите по кредита.
Съдът намира, че при сключване на договора е допуснато нарушение на
посочената разпоредба, установяваща част от минимално необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит и тъй като в договора макар
да е посочен общия размер на задължението на потребителя, не е налице
яснота относно размерът на отделните задължения, от които е формиран.
В този смисъл това води до нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 7 ЗПК, която установява, че договорът за потребителски кредит следва да
съдържа общият размер на кредита и информация за неговото усвояване.
7
В случая при тълкуване на Закона за потребителския кредит в
светлината на цитираната Директива, при сключване на договора е допуснато
соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК относно
минималното необходимо съдържание, доколкото не е налице яснота от
съответните компоненти на задължението, как последното е формирано,
какъв е размерът на главницата, след включване към нея и на таксата за
експресно разглеждане, като не е определен и размерът на дължимата
възнаградителна лихва.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че
процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК, поради което не следва да
пристъпва към изследване на останалите, сочени от страна на ищеца
основания за недействителност на договора.
С оглед уважаване на главния иск, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски,
съобразно изхода на правния спор. Ищецът е сторил разноски за заплатена
държавна такса в размер на сумата от 156, 44 лв. за заплатена държавна такса,
сумата от 130 лв. – депозит за вещо лице и сумата от 900 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, по отношение на което в преклузивните за това
срокове е релевирано възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен с
оглед цената на иска (стойността на задълженията по договора за кредит от
3 911, 10 лв.) на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата
от 503, 78 лв. С оглед осъществените в производството по делото
процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в пет
съдебни заседания, повод на което е станало поведението на ответника, съдът
намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и
следва да бъде присъдено в пълния му размер от 900 лв. В този смисъл на
ответника се следват разноски от общо 1 186, 44 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин
, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73 Г, по предявения от Д. П. П.,
ЕГН **********, с адрес ...., иск с правно основание чл. 124 ГПК, че
сключеният между страните договор за паричен заем ........е недействителен на
8
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Д. П. П., ЕГН **********, сумата от 1 186, 44
лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 334/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9