№ 1376
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500271 по описа за 2022 година
С решение № 260113 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 219/2020 г., ОС
Кюстендил ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ да заплати на Ц. А. З. сумата 40 000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
ПТП на 07.06.2015 г. в гр. Тетевен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2017 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 282, ал. 3 ГПК за сумата
над 40 000 лв. до 85 000 лв.
С решението Бюрото е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да
заплати на адв. П. К. сумата от 3080 лв. адвокатско възнаграждение, в полза
на Ц. З. - деловодни разноски в размер на 941,17 лв. по съразмерност, а по
сметка на ОС - сумата от 228,23 лв. за вещи лица. На свой ред Ц. З. е осъден
да заплати на Бюрото сумата от 21,23 лева деловодни разноски по
съразмерност.
С определение от 20.10.2021 г. съдът е изменил и допълнил решението
като е намалил възнаграждението по чл. 38 ЗА на 1730 лв., и е осъдил Ц. З. да
заплати 264,70 лв. за вещи лица по съразмерност.
1
Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от Ц. А. З.. Намира, че неправилно е приложен принципа на
чл. 52 ЗЗД. Подчертава, че при ищеца е проведена операция за поставяне на
синтезен материал, респ. още една такава за изваждането му, а след това и
множество козметични операции, вкл. и в чужбина. Сочи, че болките
продължават и понастоящем, че все още има затруднения в походката, че
уврежданията са пожизнени и пречат на работната функция, както и че той
преживява тежки емоционални страдания. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се уважи иска изцяло, като се присъдят разноски.
Срещу решението в частта, в която е присъдена законна лихва е
постъпила въззова жалба от СНББАЗ. Твърди, че такава се дължи върху
главницата, но от 19.05.2018 г., а не както е прието от съда от 28.05.2017 г.
Изтъква, че в случая следва да се приложи специалната уредба на чл. 271, ал.
5 вр. ал. 1 КЗ (отм.) и лихвата да се начисли от изтичането на тримесечния
срок от предявяване на претенцията пред НББАЗ. Претендира разноски.
Срещу определението от 20.10.2021 г. е постъпила частна жалба от
името на процесуалният представител на Ц. З. – адв. К.. Намира, че
възнаграждението по чл. 38 ЗА е неправилно занижено, а разноските за вещи
лица – неправилно изчислени. Отделно намира, че Бюрото няма процесуална
легитимация да иска отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл. 247
ГПК, тъй като това право било преклудирано след края на съдебните прения,
когато страната е можела да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В два писмени отговора СНББАЗ оспорва основната въззивна жалба и
частната жалба. Представя доказателства за плащане на сумата от 40 000 лв.
главница и 12 867 лв. лихви в полза на жалбоподателя.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 282, ал. 3 КЗ (отм).
Ищецът Ц. А. З. твърди, че пострадал при ПТП на 7.06.2015 г., като
инцидентът бил причинен от виновно и противоправно поведение на водач на
автомобил, регистриран в държава членка на системата „Зелена Карта“, който
водач нямал сключена застраховка за гражданската си отговорност. Твърди
2
се, че ищецът претърпял физически болки и душевни страдания, оставащи за
цял живот, поради което се претендира от ответника да му заплати
допълнително обезщетение в размер на 85 000 лв., като няма спор, че в полза
на лицето от Гаранционен фонд и от НББАЗ вече е заплатено обезщетение от
общо 63 000 лв. (Уточнено е в о.з. – л. 330, че не се претендира разлика над
тези суми.) Претендира законна лихва от 28.05.2017 г. и разноски.
Ответникът Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ не оспорва материално правната си легитимация, нито че е
настъпил инцидент, който е увредил ищеца, като обаче подчертава, че З. е
получил обезщетение (от СНББАЗ и Гаранционен фонд) за търпените
неимуществени вреди в общ размер на 63 000 лв. Оспорва характера на
вредите, причинната им връзка с ПТП и размера на обезщетението, което се
претендира. Счита, че лихва се дължи от изтичането на 3-месечния срок от
уведомяването на Бюрото. Въвежда възражение за погасителна давност за
главницата и за лихвите.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че в резултат на
противоправно и виновно поведение на водач, без гражданска отговорност,
управляващ автомобил, регистриран в страна, членка на системата „Зелена
карта“ е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца. Няма спор, че до
момента за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди той е
получил сумата от 63 000 лв.
Във връзка с получените травми по делото са изслушани СМЕ.
Установява се, че лицето е получило счупване на дясна лакътна става,
травматична увреда на десния лакътен нерв, счупване на коленна капачка,
рана на левия палец и контузия на гръдния кош, както и рани по тялото.
Наличните данни сочат, е движенията в десния лакът не са възстановени, в
дясното коляно са се развили артрозни процеси, а в дясна бедрена кост-
асептична некроза. Около 8 месеца след инцидента ищецът е бил
неработоспособен, като и по настоящем се налага периодично лечение и
физиотерапия. Констатирано е ограничение на движението на пръстите на
ръката, което води до 40% намаляване на работоспособността, като е
3
изтъкнато, че трудностите при писане, обличане, ежедневни дейности и пр. са
резултат от увреда и нарушено кръвоснабдяване на нерва на ръката. Посочено
е, че са останали белези.
Втората СМЕ потвърждава, че ищецът е получил фрактура на дясна
капачка на коляното, с оперативно лечение, със затруднение в движенията на
десния крак за период 7-8 месеца, а откритото счупване на дясната лакътна
кост (също лекувано с операция) – за 6-7 месеца. Били провеждани
рехабилитации за раздвижване. За отстраняването на поставените в крака и
ръката остеосинтезни материал били проведени нови операции. Констатирана
е накуцваща походка в дясно, скъсяване на десния долен крайник с 4 см.,
наличие на силна палпаторна болка в областта на дясна тазобедрена става,
болезнени и ограничени движения, наличие на зараснал оперативен
цикатрикс в областта на дясна колянна става, палпаторна болка в областта на
капачката и медиална ставна цепка на същата става, болезнени движения на
дясна колянна става и ограничени в крайните степени, оперативен цикатрикс
в областта на дясна лакътна кост, палпаторна болка в същата област.
Движенията в същата става са болезнени и ограничени в крайните степени,
установена е флексионна контрактура в областта на 4- ти и 5-ти пръсти на
дясна ръка, движенията на ставите на същите пръсти са болезнени и
ограничени, а в областта на мускулатурата на дясното бедро и дясна
предмишница има наличие на хипотрофия. Според вещото лице в първите
няколко месеца ищецът е търпял силни болки в областта на оперираните
дясна колянна и дясна лакътна става, носил е имобилизация на дясната
колянна става, като увредата на дясната лакътна става допълнително е
пречела на самостоятелното му придвижване. Констатирано е усложнение
поради засягане на нервус улнарис на дясната ръка и получената асептична
некроза на главата на дясната бедрена кост. Установено е ограничение на
движенията – напр. не може да се извършва пълен клек, ищецът накуцва и по
мнение на вещото лице следва да ползва помощни средства, а самото
накуцването влияе на всички стави, които са околни, съседни на таза, води до
изкривяване на таза и гръбначният стълб, влияе на цялото тяло, създават се
предпоставки за увреждане на гръбнака. Прогнозата относно накуцването е
неблагоприятна, като същото може да се усложни. Пояснено е, че увредата на
тазобедрената става (свързана с некроза) е установено след време (1-2
години), и вероятно се дължи на увреждането на прекъснати съдове при ПТП.
4
Пред настоящата инстанция е изслушана единична СМЕ. Същата е дала
разяснение на понятието асептична некроза, като е посочила, че то съставлява
смърт на костта и клетките, които я образуват, поради нарушение на
кръвоснабдяването. Това състояние е било установено при дясната
тазобедрена кост на ищеца 1 г. и 4 м. след процесния инцидент.
Консултиращия специалист е посочил към тази дата, че е налице скъсяване на
десния крак с 2,5 см, вътрешна ротация на крака, хипотрофия на
мускулатурата на дясното бедро и болезнена походка. При изследване на
механизма на ПТП и с оглед деформациите на купето в предната му част –
броня, капак, фарове, калници, е дадено заключени от вещото лице, че ударът
е бил интензивен челен, което е довело до внезапно изместване на пътуващия
на предна дясна седалка напред и нагоре, което е причинило
многофрагментна фрактура на дясното капаче на крака. Силата от
интензивния удар се е насочила по хода на бедрената кост и е довела до удар
на главата на бедрената кост в ставната ямка на таза. Този удар е провокирал
малки напуквания и раздробявания на ставната повърхност, което именно е
било последвано от нарушение на кръвоснабдяването на главата на бедрената
кост и последвалата от това некроза. Това състояние (придружено с
прогресивно влошаване) категорично е обусловило необходимостта от
протезиране и поставяне на изкуствена тазобедрена става. По отношение на
периода, в който пострадалият е търпял болки от ПТП, вещото лице е
посочило, че той е продължил в рамките на 6 м, след което са останали само
тези в ингвиналната област – те били силни и постоянни, довели до
ограничение на движението на крака, накуцваща походка, изкривяване на
гръбначния стълб. След операцията болките са били интензивни за срок от 30
дни, а след това са намалили интензивността си с проява при промяна на
времето. При преглед е установено, че ищецът се придвижва самостоятелно, с
накуцваща походка, като използва бастун при неравен терен или
продължителен преход, походката е близка до нормалната. Налице са
трудности при клякане, изкачване на стълби, но ищецът може да води
пълноценен живот. При разпит в о.з. е пояснено, че непосредствено след ПТП
не е било възможно да се установят напукванията в тазобедрената става,
които могат да бъдат открити само при провеждане на ЯМР-изследване и то
поне 12 дни след инцидента, когато започва процесът резорпция. Пояснено е,
че при първоначалното откриване на некрозата е започнало медикаментозно
5
лечение, но подмяната на ставата е станало след близо 6 години.
От СМЕ на вещото лице офталмолог е видно, че няма намаляване на
зрението или увреждане на очната ябълка при ищеца. Оплакванията от „бели
петна“ в зрителното поле са отшумели за месец, като е посочено, че могат да
се дължат на комоцио.
Като свидетел е разпитан К. А. З., който разказва, че състоянието на
ищеца било много лошо след ПТП – той имал наранявания по цялото тяло, в
окото му били влезли стъкла, не можел да се грижи сам за себе си и да се
обслужва, налагало се в болницата да ходи свидетеля и приятели за да му
помагат. Ц. споделял, че след инцидента ежедневието било ад, не можел да
извършва физическа работа, не можел да шофира, има проблеми с ходенето –
и като постои повече на едно място, и като ходи. Единият му крак станал по-
къс с 2 см и казвал, че трябва да сменя тазобедрена става. Психически не бил
добре – не можел да спи, взимал приспивателни и успокоителни. Той бил
половин човек, бизнесът му бил почти пред фалит, не можел да ходи за стока,
наели работници в магазина им. Трудно му било в ежедневието, трябвало да
му се помага с дърва за зимата, които да се качат на 4 етаж където живеел,
трудно му било да пазарува. Избягвал да общува с хора. Ходил на
санаториуми, по лекари, болници, но нямал подобрение. Изнервял се, че не
може нищо да свърши, че не можел да помага на майка си.
Св. М. С. Д., съжителстваща с ищеца на семейни начала, разказва
емоционално за събитията, тъй като тя била водач, на колата, в която
пътували. Сочи, че той бил като труп и се свлякал в колата. В болницата го
оперирали на ръката и крака, като костта на ръката му се виждала. Разказва,
че след инцидента той започнал да се оплаква от светкавици и бели петна в
зрението. Имал проблеми с дясната ръка, която не можел да изпъва, не
усещал три пръста – среден, безименен и малък, спазвал всички предписания,
които лекарите давали за да се възстанови. Все още вадел финни стъкълца от
тялото си, оплаквал се от проблемите с очите, макар и по-рядко, ходел с
бастун, не можел да седи дълго време прав, тъй като изпитвал болки и в двата
крака и в кръста. Разказва, че той бил весел и жизнен човек, животът им бил
хубав и често се събирали с приятели, той работел в магазина им и поемал
цялата дейност. Сега всичко това не било възможно – след ПТП той не можел
да върви дълго, да шофира, да кляка, изпитвал трудности да се обръсне,
6
викали други хора да им помагат в битов план – качване на дърва и газови
бутилки, смяна на сифон, миене на прозорци, чистене и пр., той не можел да
се справя, изпускал, чупел, придвижвал се трудно (особено когато има сняг),
ходел бавно и с почивки, едва минавал 500 м. След изваждането на метала от
двата крайника той продължавал да ходи на прегледи, защото изпитвал болки
и се установило, че ябълката на тазобедрената става е изгнила и трябва да се
сменя. Той трудно се движел по стълби, понякога (вкл. и при качване в кола)
трябвало да си помага с ръце като си вдига сам десния крак. Нощите били
адски трудни, боляло го ръката, викал, стресирал околните. Разказва, че в
магазина им се наложило да вземат магазинерки, но не било същото, както
когато те двамата работели – сега плащали заплати, осигуровки. Ходели в
магазина само да го наглеждат.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че в резултат на
противоправно и виновно поведение на водач, без гражданска отговорност,
управляващ автомобил, регистриран в страна, членка на системата „Зелена
карта“ е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца. Няма спор, че до
момента за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди той е
получил сумата от 63 000 лв. Няма спор, че Бюрото е материално правно
легитимирано да отговаря за обезщетението, но относно размера на същото и
моментът, от който следва да се начисли лихва страните нямат общо
становище.
С оглед събраните в процеса доказателства, съдът приема, че размерът
на дължимата на ищеца обезвреда е правилно определен. Както се посочи
същият е получил плащане на сумата от 63 000 лв., а с решението на ОС
допълнително му е присъдена сума от 40 000 лв. С оглед момента, в който е
настъпил инцидента (2015 г.) и вида на търпените травми, сочения общ
размер от 103 000 лв. добре отговаря на целите на обезщетението. Съдебната
практика по подобен вид дела кореспондира с извода на първоинстанционния
съд. Отчетени са уврежданията по цялото тяло, оперативните интервенции на
горен и долен крайник, в това число за поставяне и изваждане на синтезен
материал, остатъчното увреждане и скъсяването на долния крайник,
трудностите при използване на дясната ръка и ограничения обем на
7
функциите й, увредата на тазобедрената става и нейното влошено състояние,
което е довело до протезиране, настъпилото ограничение на движението й.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за увеличаването на размера на
обезщетението – вярно е, че той е претърпял значими телесни повреди в
горен и долен крайник, но по данни от експертизите времето на търпене на
интензивни болки и страдания е продължило общо до 8 месеца (според СМЕ
пред ОС, а според СМЕ пред САС – 6 месеца). Понастоящем са налични
данни за общо увредено състояние, трайна промяна на ритъма на живот в
личен, социален и професионален план, трудно и емоционално преодоляване
на всички последици от инцидента и провокираните от него травми. В
същото време обаче експертното становище сочи на стабилно и сравнително
възстановено състояние, което позволява нормален и пълноценен живот,
въпреки ограничения обем на движение на горния и на долния крайник.
Вярно е, че събраните доказателства сочат на пряка причинна връзка между
удара при ПТП, предаден по костта в ямката на тазобедрената кост,
настъпилото напукване на повърхността и последвалия във времето болестен
процес, довел до некротизиране на тъканите и ендопротезиране. В същото
време е доказано, че след поставянето на изкуствената става ищецът има
сравнително добър обем от движения (в рамките на технологичните
възможности и естеството на самата протеза), няма постоянна необходимост
от помощни средства, и макар да има нужда от съдействие в битов план, той
не е изгубил или драстично затруднил функциите на долния и горния крайник
до начин, препятстващ обичайното придвижване и обслужване. Безспорно
всички доказателства сочат, че се касае до тежки здравословни последици
(както за горния крайник, така и за долния), но отнесени към 2015 г., същите
са основание за присъждане на посоченото по-горе значително по стойност
обезщетение (при отчитане на обичайната практика, че за типична фрактура
без усложнение съдилищата присъждат суми от порядъка на 15 000 лв.).
Обезщетението е в унисон с други разрешения в практиката на ВКС - така
напр. решение № 60173 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2147/2020 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС, определение № 294 от 11.05.2018 г. по т. д. № 2899/2017 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС. Обезвредата на стойност 103 000 лв. като размер доближава
такива, определяни за в случай на смърт на близък през 2015 г., които поради
естеството си обичайно са в сравнително големи размери. По-големи размери
от процесния са били присъждани в съдебната практика при значително по-
8
тежки телесни увреждания, свързани с трайна загуба на крайник или орган,
пожизнено увреждане на основни функциите (зрение, слух и пр.) – напр.
решение № 161 от 17.01.2020 г. по т. д. № 2783/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
На последно място, сумата от 103 000 лв. съставлява възнаграждение от
минимални работни заплати (за 215 г.) за приблизително 24 години или от
средни работни заплати (за 2015 г.) за приблизително 12 години, което следва
да се счете за още един довод, че обезщетението е съобразено с принципа за
справедливост в чл. 52 ЗЗД.
По отношение на дължимостта на законната лихва, съдът приема, че
същата се дължи от 19.05.2018 г., предвид приложението на нормите на чл.
271, ал. 5 и ал. 1 КЗ (отм.), към които чл. 282, ал. 5 КЗ (отм.) препраща. Няма
спор, че ищецът е заявили претенцията си спрямо Бюрото на 19.02.2018 г.,
поради което след тримесечния срок започва да тече предвидената лихва. (В
този смисъл решение № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3456/2015 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, което е цитирано и от ОС, както и
решение № 207 от 15.01.2016 г. по т. д. № 3234/2014 г., І т. о., ВКС, решение
№ 37 от 19.03.2018 г. по т. д. № 1341/2017 г., ІІ т. о.). Ирелевантно е кога
ищецът е сезирал Гаранционен фонд.
Само за пълнота следва да се посочи, че възражението за изтекла
тригодишна давност се явява неоснователно, с оглед факта, че исковата молба
е подадена на 28.05.2020 г., т.е. в рамките на тригодишния срок.
Що се касае до определението по чл. 248 ГПК, което е обжалвано от
страна на ищеца, съдът приема следното:
Дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА се определя от
стойността на уважената част от искова претенция. В случая тя е на стойност
от 40 000 лв., поради което дължимия адвокатски хонорар възлиза на 1730 лв.
Произнасянето на ОС в тази насока в определението от 20.10.2021 г. е
правилно.
С оглед данните по делото се установява, че за вещи лица НББАЗ е
заплатило общо 285 лв. по списък на л. 411. От тях, предвид отхвърлената
част от иска, 150,88 лв. следва да се възстановят на Бюрото от ищеца. С
основното решение е присъдена само сумата от 21,23 лв. Следователно на
Бюрото се дължи още сумата от 129,65 лв., а не както е присъдено в
определението по чл. 248 ГПК - 264,70 лв. За разликата над 129,65 лв.
9
определението следва да се отмени.
Разсъжденията, относно поправка на очевидна фактическа грешка по
чл. 247 ГПК, изложени в частната жалба, са неотносими, тъй като
производството относно размера на разноските (в това число и относно
тяхното правилно изчисляване) е специално и е уредено в чл. 248 ГПК.
При тези изложени мотиви решението на ОС следва да се отмени само
относно периода на законната лихва, като за осъществената процесуална
защита в тази част на представителя на Бюрото следва да се присъди
минимално възнаграждение от 150 лв. Други разноски не се дължат –
държавна такса относно законната лихва не е била събирана. Разноски на
жалбоподателя-ищец не се следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260113 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 219/2020 г.,
ОС Кюстендил, в частта, в която се ОСЪЖДА Сдружение "Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Ц. А. З.
законна лихва за периода от 28.05.2017 г. до 19.05.2018 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. А. З., ЕГН **********, предявено срещу
Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
ЕИК *********, за заплащане на законна лихва върху главницата от 40 000
лв. за периода от 28.05.2017 г. до 19.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260113 от 20.05.2021 г. по гр. д. №
219/2020 г., ОС Кюстендил, в частта, в която искът на Ц. А. З. срещу
Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до сумата от 85 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определението по чл. 248 ГПК от 20.10.2021 г., по гр. д. №
219/2020 г., ОС Кюстендил, в частта, в която Ц. А. З. е осъден да заплати на
СНББАЗ разноски над сумата от 129, 65 лв. до сумата от 264,70 лв.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц. А. З. срещу
определението по чл. 248 ГПК от 20.10.2021 г., по гр. д. № 219/2020 г., ОС
Кюстендил, в останалата й част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11