Решение по дело №111/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 3
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20223240200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Каварна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20223240200111 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Булстат: ***,със седалище
гр.София улица „Дякон Игнатий“ № 9,представлявано от В. Т. И.-
Изпълнителен директор обжалва наказателно постановление
№35/16.05.2022г. издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ с което на основание чл.200 ал.1 т.3 от Закона за
водите е наложена „имуществена санкция” на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ Булстат: ***,със седалище гр.София улица „Дякон
Игнатий“ № 9,представлявано от В. Т. И.-Изпълнителен директор в размер на
5000/пет хиляди / лева за административно нарушение по чл. 131 ал.1 от
Закона за водите.
Въззивника моли съда да постанови решение,с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно,като излага подробно доводите си за
това в жалбата.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивника,който
изразява становище в подкрепа на обективираните в жалбата основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна ,а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно.
Контролиращата страна-Районна прокуратура гр.Добрич Териториално
отделение гр.Каварна не взема становище по жалбата.
Настоящия съдебен състав,след като обсъди събраните доказателства по
1
делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Булстат: ***,със
седалище гр.София улица „Дякон Игнатий“ № 9,представлявано от В. Т. И.-
Изпълнителен директор с която се обжалва наказателно постановление
№35/16.05.2022г. издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН,от
лице което има правен интерес,поради което се явява процесуално допустима.
В административнонаказателнтото производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от
ЗАНН.АУАН е бил предявен и връчен по надлежния ред на В. Т. И.-
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Булстат: ***,със седалище гр.София улица „Дякон Игнатий“ №
9,документирано с подписа му,без вписани възражения.В законоустановения
срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН до Директора на БДЧР не е постъпило писмено
възражение по повод съставения и връчен АУАН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34 ал.3 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,съобразно
разпоредбата на чл.201 ал.2 от Закона за водите,съдържа необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В АУАН и в НП,като нарушена е вписана нормата на чл.131 ал.1 от Закона за
водите,съгласно която при аварийни случаи,създаващи предпоставки за
замърсяване на водите,собственикът или лицето експлоатиращо обекта-
източник на замърсяване,включително хвостохранилища,шламохранилища и
насипища,е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или
ликвидиране на последиците от замърсяването,съгласно предварително
изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и
органите на Министерство на вътрешните работи.
Като несъстоятелни и неприемливи съдът намира обективираните в жалбата
твърдения,че както в акта за установяване на административно
нарушение,така и в наказателното постановление,неправилно е
индивидуализиран субектът на административнонаказателна отговорност,тъй
като Изпълнителна агенция „Морска администрация“ не е определена нито по
силата на закон,нито по силата на подзаконов,нито по силата на индивидуален
административен акт като лице,експлоатиращо обекта-източник на
замърсяване.Тези доводи са несъстоятелни,доколкото от събраните по делото
доказателства,а именно Заповед № РД-08-377/26.09.2021г. на Министъра на
транспорта,информационните технологии и съобщенията и Разпореждане №
134/26.09.2021г. на Директора на ИАМА,всички дейности относими към
заседналия кораб „Вера Су“ се ръководят и контролират от ИАМА.В тази
връзка следва да се отбележи,че съгласно III.т.2 от Министъра на
транспорта,информационните технологии и съоръженията и Разпореждане №
134/26.09.2021г. на Директора на ИАМА се пристъпва към незабавно
претоварване на наличния на борда на кораба товар около 3300 тона
2
урея,превозвани насипно и разтоварване в най-близкото пристанище.На
основание чл.362 ал.2 от Кодекса за търговското мореплаване във връзка с
чл.60 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс се допуска
предварително изпълнение на горепосоченото разпореждане с оглед защита
живота и здравето на гражданите,за да се защити особено важен обществен
интерес-предотвратяване замърсяването на морската околна среда и предвид
обстоятелството,че от закъснението на изпълнението може да последва
значителна и трудно поправима вреда.
В разглеждания случай въззивната инстанция приема,че както в АУАН,така и
в НП е налице описание на релевантни обстоятелства,които са достатъчни да
квлафицират извършеното ,като нарушение на чл.131 ал.1 от ЗВ.Както
актосъставителят,така и наказващият орган изрично сочат
обстоятелствата,при които е било извършено нарушението,поради което
оплакванията,наведени пред настоящата инстанция,за липса на реквизити в
АУАН и НП,съобразно чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не следва да се
споделят като основателни,по следните съображения:
На първо място,според настоящия съдебен състав,съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление,съдържат всички
предписани от ЗАНН задължителни реквизити.В акта са описани всички
факти и обстоятелства,които са от значение за ангажиране
адзминистративнонаказателната отговорност на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ в съответствие с разпоредбата на чл.83 от
ЗАНН.Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на
чл.131 ал.1 от ЗВ,като правилна правна квалификация на деянието е посочена
и в процесното наказателно постановление.
Съдебния състав не споделя доводите на жалбоподателя,че липсвали
факти,очертаващи обективните съставомерни признаци на вмененото
нарушение.Според настоящия съдебен състав,както в АУАН,така и в НП е
налице описание на релевантни обстоятелства- дата и място на извършване на
нарушението,обстоятелствата при които е извършено-като е допуснато на
28.09.2021г. от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация“
замърсяване на повърхностен воден обект-Черно море с втечнена
урея/карбамит/,на място до заседналия в скалите,в близост до бреговата
линия,успоредно на сушата плавателен съд „Вера Су“,край местност „Яйлата“
с.Камен бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място с географски координати N
0,0
4325’55.13“ Е 2832’26.23“по време на разтоварване на товара на
заседналия кораб.
Безспорно е,че в случая се касае за извършена на 28.09.2021г. проверка в
района на заседналия в скалите,в близост до бреговата линия,успоредно на
сушата плавателен съд „Вера СУ“,край местност „Яйлата“,с.Камен
бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място с географски координати N
0,0
4325’55.13“ Е 2832’26.23“.Съгласно цитираните по-горе Заповед № РД-08-
377/26.09.2021г. на Министъра на транспорта,информационните технологии и
съоръженията и Разпореждане № 134/26.09.2021г. на Директора на
ИАМА,всички дейности относими към заседналия кораб „Вера Су“ се
3
ръководят и контролират от ИАМА.
При проверката е констатирано извършване на дейности по разтоварване на
товара-урея/карбамит/ на заседналия кораб,чрез кран „Антей“,със загребване
с грайфер,пренасяне над водната повърхност и разтоварване в баржа
„Хидроремот-ИГ“.При разтоварването се установява изтичане на урея от
грайфера във водата.Към момента на проверката има разтоварени около 150
тона урея,по данни от служители на Изпълнителната агенция „Морска
администрация“.При проверката се установява,че не са положени платнища
между заседналия кораб и баржата за ограничаване на излива на урея в
морската вода.
При проверката е извършено пробовземане от Регионална лаболатория-Варна
от водите на Черно море в близост до заседналия плавателен съд „Вера
Су“,находящ се в местност „Яйлата“,с.Камен
бряг,общ.Каварна,обл.Добрич.Съгласно протокол от изпитване № 04-0788-
А/29.09.2021г. са замерени следните показатели: активна реакция на рН-
300
8,28,разтворен О-7,68 mg/dm,наситеност О-79,5%,t-20,2С,соленост-
22
17,8%,азот амониев-0,040 mg/l,азот нитритен –повече от 0,003mg/l по БДС
EN26777: 1997/,азот нитритен-повече от 0,13 mg/l по ВВЛМ
1005/2010/.Стойностите на замерените показатели надвишават допустимите
норми.
Както в АУАН,така и в издаденото въз основа на него Наказателно
постановление се приема,че с констатираното при проверката разтоварване на
урея/карбамит/,чрез изгребване на товара,Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ е допуснала замърсяване на водния обект-Черно море до
заседналия в скалите,в близост до бреговата линия,успоредно на сушата
плавателен съд „Вера Су“ край местност „Яйлата“ с.Камен
бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място с географски координати N
0,0
4325’55.13“ Е 2832’26.23“ и не е взела необходимите мерки за
предотвратяването му.Както в АУАН,така и в издаденото въз основа на него
Наказателно постановление се приема,че с това свое деяние на 28.09.2021г.
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е нарушила чл.131 ал.1 от
Закона за водите.Констатациите от проверката са обективирани в
Констативен протокол № 504в/28.09.2021г./бланка № 009954/ от инж.Ф. Ф.
И.-ст.експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР.С писмо с изх.№ 24-00-
147/А166/24.11.2021г. нарушителя Изпълнителна агенция „Маорска
администрация“ е поканена за съставяне на АУАН в офиса на БДЧР в
гр.Варна,видно от известието за доставка,същото е получено на
25.11.2021г.На 06.12.2021г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 190/06.12.2021г./бланка № 000903/,в
отсъствие на нарушителя,при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.Актът е
връчен на нарушителя на 16.12.2021г. по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН от
служители на Столична община-Район „Средец“,разписан от от
изпълнителния директор на дружеството без вписани възражения.В
законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН до Директора на БДЧР не е
постъпило писмено възражение по повод съставения и връчен АУАН.
4
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,на
16.05.2022г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №
35/16.05.2022г. от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е
възприел описаната в акта фактическа обстановка,като е констатирал, че на
28.09.2021г. е извършена проверка в района на заседналия в скалите,в
близост до бреговата линия,успоредно на сушата плавателен съд „Вера
Су“,край местност „Яйлата“,с.Камен бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място
0,0
с географски координати N 4325’55.13“ Е 2832’26.23“. При проверката е
констатирано извършване на дейности по разтоварване на товара-
урея/карбамит/ на заседналия кораб,чрез кран „Антей“,със загребване с
грайфер,пренасяне над водната повърхност и разтоварване в баржа
„Хидроремот-ИГ“.При разтоварването се установява изтичане на урея от
грайфера във водата.Към момента на проверката има разтоварени около 150
тона урея,по данни от служители на Изпълнителната агенция „Морска
администрация“.При проверката се установява,че не са положени платнища
между заседналия кораб и баржата за ограничаване на излива на урея в
морската вода.
При проверката е извършено пробовземане от Регионална лаболатория-Варна
от водите на Черно море в близост до заседналия плаватаелен съд „Вера
Су“,находящ се в местност „Яйлата“,с.Камен
бряг,общ.Каварна,обл.Добрич.Съгласно протокол от изпитване № 04-0788-
А/29.09.2021г. са замерени следните показатели: активна реакция на рН-
300
8,28,разтворен О-7,68 mg/dm,наситеност О-79,5%,t-20,2С,соленост-
22
17,8%,азот амониев-0,040 mg/l,азот нитритен –повече от 0,003mg/l по БДС
EN26777: 1997/,азот нитритен-повече от 0,13 mg/l по ВВЛМ
1005/2010/.Стойностите на замерените показатели надвишават допустимите
норми.
Административнонаказващият орган приема,че с констатираното при
проверката разтоварване на урея/карбамит/,чрез изгребване на
товара,Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е допуснала
замърсяване на водния обект-Черно море до заседналия в скалите,в близост
до бреговата линия,успоредно на сушата плавателен съд „Вера Су“ край
местност „Яйлата“ с.Камен бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място с
0,0
географски координати N 4325’55.13“ Е 2832’26.23“ и не е взела
необходимите мерки за предотвратяването му.Административнонаказващият
орган приема,че с това свое деяние на 28.09.2021г. Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ е нарушила чл.131 ал.1 от Закона за водите,поради
което и на основание чл.200 ал.1 т.3 от Закона за водите е наложена
„имуществена санкция” на Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Булстат: ***,със седалище гр.София улица „Дякон Игнатий“ №
9,представлявано от В. Т. И.-Изпълнителен директор в размер на 5000/пет
хиляди / лева за административно нарушение по чл. 131 ал.1 от Закона за
водите.
5
Тази фактическа обстановка,съдът приема за установена въз основа на
приложените с преписката писмени доказателства-НП №
35/16.05.2022г.,АУАН № 190/06.12.2021г./бланка сериен № 000903/ по описа
на БДЧР-Варна,Заповед № 192/20.07.2021г. на Директора БДЧР-Варна за
оправомощаване на актосъставителя,писмо с вх.№ 24-00-
147/А170/30.12.2021г. от Столична община,писмо до Столична община с изх.
№ 24-00-147/А167/07.12.2022г.,писмо-покана с изх.№ 24-00-
147/А155/10.11.2021г. за съставяне на акт,Констативен протокол №
504в/28.09.2021г.,/бланка сериен № 009954/,писмо с вх.№ 24-00-
147/А11/29.09.2021г. ведно с протоколи от изпитване ,извадка от ГИС с
географски координати,Заповед № РД-08-377/26.09.2021г. на Министъра на
транспорта,информационните технологии и съобщенията, Разпореждане №
134/26.09.2021г. на Директора на ИАМА ведно с придружително писмо с изх.
№ 1854/27.03.2021г. на ИАМА,електронно писмо с вх.№ 24-00-
147/А84/20.10.2021г.,ведно с писмо с изх.№ В-1816/19.10.2021г. на ИАМА и
план за евакуация.От показанията на актосъставителя Ф. И. се установява,че
Басейнова дирекция е започнала да извършва постоянен контрол,което ще
рече денонощни проверки и вземане на проби от черноморската вода във
връзка с установяване дали има изтичане и замърсяване от кораба.
Актосъставителя Ф. И. твърди в показанията си,че на 28.09.2021г. е била на
мястото при разтоварването на кораба с грайфер при което се е случило
изсипване на голямо количество урея в морската рвода.Доколкото на св.И. е
известно,между двата кораба трябва да има платнища за да не пада уреята във
водата,а на платнището.Свидетелката Ф. И. уточнява в показанията си,че акта
е съставен на ИА“МА“ на база разпореждане на Министерство на
транспорта,че цялата операция трябва да се контролира от ИА“МА“ по
разтоварване и извеждане на кораба.С пробите е установено дали има
действително замърсяване.В показанията си разпитания в съдебно заседание
свидетел Ф. Х. твърди,че не е присъствала на проверката,а е свидетел при
съставянето на акта.Акта е съставен за това,че на 28.09.2021г. при
извършване на разтоварване на товар от „Вера Су“ е имало изтичане на урея
в морската вода,с което е предизвикано замърсяване.От показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Д. Д се установява,че той е
свидетел по акта и не е присъствувал при извършване на нарушението.В
показанията си св.Д. твърди,че е имало замърсяване при разтоварването на
„Вера Су“,поради липса на платнище между двата кораба и уреята е паднала
във водата.От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Н. И.
се установява,че същата работи в лабораторията от където са взети пробите за
„Вера Су“.Нейната задача е била да вземе пробата,да и направи
измерване.Има измерване на място,което е стандартно за повърхностни
води-„РН“,електропроводимост,соленост.След като е била взета пробата
същата е предоставена в лаболатория за последващи анализи.
Съдът счита,че както в АУАН ,така и в НП,нарушението е описано с всички
негови съставомерни признаци и това описание и съответно правна
квалификация,не създават никаква неяснота,за какво точно нарушение е
санкционирано дружеството.В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е описано
6
кога и къде е извършено нарушението-с констатираното при проверката на
28.09.2021г. разтоварване на урея/карбамит/,чрез изгребване на
товара,Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е допуснала
замърсяване на водния обект-Черно море до заседналия в скалите,в близост
до бреговата линия,успоредно на сушата плавателен съд „Вера Су“ край
местност „Яйлата“ с.Камен бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място с
0,0
географски координати N 4325’55.13“ Е 2832’26.23“ и не е взела
необходимите мерки за предотвратяването му.
С оглед изложеното настоящия състав намира,че както в АУАН,така и в
издаденото въз основа на него НП е налице подробно и ясно описание на
нарушението,като описанието му кореспондира с посочените като нарушени
материалноправни норми.
Съдът констатира,че преди да се произнесе по преписката,наказващият орган
е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост,като е
преценил възраженията и събраните доказателства и е оставил без уважение
възраженията на жалбоподателя.В оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства,респективно-посочените в наказателното постановление
документи имат ли доказателствена сила,за да бъде ангажирана наказателната
отговорност на определено лице,явяващо се субект на нарушението,поради
което не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за
неизпълнение от страна на наказващия орган на задълженията му по чл.52
ал.4 от ЗАНН.
С оглед изложеното,имайки предвид обстоятелството,че жалбоподателят се е
възползвал в пълен обем от правото си на защита,сезирайки съда с жалба
срещу наказателното постановление,съдебния състав намира,че за
жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,за какво нарушение
му е бил съставен АУАН,респективно за какво нарушение е бил
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.Наведените в
жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление сочат,че жалбоподателят е инициирал защита именно против
вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосновават извода,че за жалбоподателя не е
настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вмененено,както и кога и къде е извършено същото,та това да рефлектира
върху ефективното реализиране на правото му на защита против
наказателното постановление.
Предвид изложеното,съдът намира,че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон
съдът установи следното:
Според нормата на чл.131 ал.1 от Закона за водите при аварийни
случаи,създаващи предпоставки за замърсяване на водите,собственикът или
лицето експлоатиращо обекта-източник на замърсяване,включително
7
хвостохранилища,шламохранилища и насипища,е длъжно да вземе
необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от
замърсяването,съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да
уведоми басейновите дирекции и органите на Министерство на вътрешните
работи.
Нормата на чл.200 ал.1 т.3 от ЗВ разписва санкциите които се налагат при
нарушение на чл.131 ал.1 от ЗВ,т.е. с констатираното при проверката на
28.09.2021г. разтоварване на урея/карбамит/,чрез изгребване на
товара,Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е допуснала
замърсяване на водния обект-Черно море до заседналия в скалите,в близост
до бреговата линия,успоредно на сушата плавателен съд „Вера Су“ край
местност „Яйлата“ с.Камен бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място с
0,0
географски координати N 4325’55.13“ Е 2832’26.23“ и не е взела
необходимите мерки за предотвратяването му,като санкцията е в размер от
5000 лева до 15000 лева.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка,както актосъставителят
така и наказващият орган приели,че на 28.09.2021г. Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ е извършила административно нарушение,като е
допуснала замърсяване на повърхностен воден обект-Черно море с втечнена
урея/карбамит/,на място до заседналия в скалите,в близост до бреговата
линия,успоредно на сушата плавателен съд „Вера Су“ край местност
„Яйлата“ с.Камен бряг,общ.Каварна,обл.Добрич,на място с географски
0,0,
координати N 4325’55.13“ Е 2832’26.23“,по време на разтоварване на
товара на заседналия кораб и не е взела необходимите мерки за
предотвратяване на замърсяването,с което е нарушила чл.131 ал.1 от Закона
за водите.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ф. И.,Ф. Х.,Н. И. и Д. Д.,като
обективни,последователни и логични,като същите изцяло кореспондират с
писмените доказателства по делото и по конкретно с Констативен протокол
№ 504в/28.09.2021г.,/бланка сериен № 009954/,писмо с вх.№ 24-00-
147/А11/29.09.2021г. ведно с протоколи от изпитване ,извадка от ГИС с
географски координати,Заповед № РД-08-377/26.09.2021г. на Министъра на
транспорта,информационните технологии и съобщенията, Разпореждане №
134/26.09.2021г. на Директора на ИАМА и АУАН № 190/06.12.2021г./бл№
000903.От показанията на горепосочените свидетели се установяват
обстоятелствата около извършването на процесната проверка,резултатите от
нея,установява се от гласните доказателства също така,че не са положени
платнища между заседналия кораб и баржата за ограничаване на излива на
урея в морската вода.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали
писмени доказателства,тъй като същите са относими към предмета на
8
доказване,непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина възприет от съда,включително относно извършените
измервания и резултатите от тях.
Приобщените по делото доказателствени източници,тълкувани поотделно и в
своята взаимовръзка,в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа
обстановка.Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали
съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл.131 ал.1 от ЗВ
за доказано.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон.То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата.Законосъобразно за извършеното нарушение е
санкционирано ЮЛ.Отговорността която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна,безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Относно приложимата санкционна разпоредба:
В случая е безспорно,че субект на нарушението е юридическо лице и
респективно правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на
чл.200 ал.1 т.3 от ЗВ.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл.200 ал.1 т.3 от ЗВ е в размер от
5000лв. до 15000 лв.
В разглеждания случай на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е
наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от
5000 лева,с оглед на което се явява безпредметно обсъждането на основания
за нейното намаляване.
Съдът намира преценката на АНО при индивидуализация на санкцията за
правилна ,адекватна и законосъобразна,в който смисъл процесното НП,следва
да бъде изцяло потвърдено.
Съдът намира,че нарушението не представлява маловажен случай по следните
съображения:
Съгласно чл.93 т.9 от Наказателния кодекс,който се прилага на основание
чл.11 от ЗАНН,маловажен случай е този,при който извършеното
престъпление/респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление/нарушение/ от съответния вид..Т.е
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда,респективно на административнонаказващият
орган,в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид.В случая
9
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опаснот в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В действителност липсват
доказателства,че жалбоподателят е извършил и други нарушения за които да е
бил санкциониран по административен ред,поради което следва да се
приеме,че нарушението е първо по рода си.Изхождайки от това съображение
обаче не може да се говори,че се касае до по-ниска степен на обществена
опасност,налагаща приложението на чл.28 от ЗАНН.При подобно тълкуване
на закона,всяко нарушение на съответния текст от Закона за
водите,респективно всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма,би следвало да е маловажен
случай,което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния.Липсват и други обстоятелства които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид,като например наличието на обективни
причини,довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материалноправна норма обществени отношения,свързани със защита живота
и здравето на гражданите,както и със защита на особено важен обществен
интерес-предотвратяване замърсяването на морската околна среда.Касае се за
стойности на замерените показатели надвишаващи допустимите норми,с
което е допуснато замърсяване на повърхностен воден обект-Черно море с
втечнена урея/карбамит/,като не са взети и необходимите мерки за
предотвратяване на замърсяването,поради което не може да се стигне до
извода за наличие на маловажен случай.
В този смисъл становището на административнонаказващият орган,че не са
налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН е законосъобразно.В
тази насока е и константната съдебна практика.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №35/16.05.2022г.
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ с което
на основание чл.200 ал.1 т.3 от Закона за водите е наложена „имуществена
санкция” на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Булстат: ***,със
седалище гр.София улица „Дякон Игнатий“ № 9,представлявано от В. Т. И.-
Изпълнителен директор в размер на 5000/пет хиляди / лева за
административно нарушение по чл. 131 ал.1 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Добрич,по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.

10




Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
11