Решение по дело №1664/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3822
Дата: 24 ноември 2023 г.
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20233110101664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3822
гр. Варна, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110101664 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Я. Р. К. срещу
„Ел.С.“АД иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да предостави мощност от 13 kW за обект сезонна постройка, находяща се в
ПИ с идентификатор ** в с.о. Ален мак, гр.Варна с абонатен №**.
В исковата молба се излага, че страните са в облигационни
правоотношения по договор за продажба на електрическа енергия за
клиентски №**********, абонатен №** за обект сезонна постройка,
находяща се в ПИ с идентификатор ** в с.о. Ален мак, гр.Варна. Твърди се,
че обектът винаги е бил с предоставена мощност 13 kW. Сочи се, че на
09.04.2012г. в обекта бил монтиран нов електромер ADDAX, тип NP71 E и
мощност 63 А, съгласно Протокол за монтаж №**. На 10.02.2022г. ищецът
подал заявление за проучване условията за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа в рамките на съществуваща
мощност в съответствие с чл.4,5 и 6 от Наредба №6 за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и
разпределителните мрежи. Поискал да му бъде издадено удостоверение за
присъединяване на жилищна сграда в рамките на съществуващата мощност
13 kW. На 07.03.2022г. получил удостоверение, с което ЕРП * АД
удостоверявало факта, че обектът е присъединен към
1
електроразпределителната мрежа чрез съществуващ монофазен електромер и
предоставена мощност 13 kW с комутационнна апаратура съобразно
предоставена мощност. В същото време му било предоставено разрешение за
присъединяване на сградата за мощност 6 kW, а не за поисканите 13 kW.
Подал ново заявление, в което изрично поискал издаване на ново
удостоверение за 13 kW, която мощност била съществуващата към момента.
За тази услуга заплатил сумата от 73.44 лева. На 20.05.2022г. получил ново
удостоверение, в което ЕРП * АД удостоверявало факта, че обектът е
присъединен към електроразпределителната мрежа чрез съществуващ
монофазен електромер и предоставена мощност 10 kW с комутационнна
апаратура МАП 1х50 А. от данните в двете удостоверения било видно, че в
периода 07.03.2022г. – 29.05.2022г. била намалена съществуващата мощност
в обекта му от 13 kW на 10 kW, като бил сменен токовият ограничител на
електромера от 63 А на 50 А. на 03.06.2022г. подал писмено искане за
коригиране на издаденото удостоверение като вместо 10 kW да бъде вписано
13 kW. На 06.07.2022г. получил писмо, с което ответникът го уведомил, че на
04.05.2022г. била извършена проверка на място от служители на ответника и
било установено, че съществуващата мощност в обекта е 10 kW. Твърди се,
че мощността в обекта от 13 kW е била намалена едностранно от ответника на
10 kW неправомерно и незаконосъобразно в нарушение на действащите
нормативни актове и общите условия на ЕРП * АД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Излага се, че на 10.02.2022г. ищецът подал искане за проучване на условията
за присъединяване на обекта във връзка с издаване на удостоверение за
съществуваща мощност с посочена предоставена мощност 6 kW. От него
били изискани допълнителни документи за собствеността на целия имот.
След представянето им ЕРП * АД издало удостоверение от 07.03.2022г. за
предоставена мощност 6 kW, която към датата на издаването му
съответствала на мощността, заведена за обекта в информационната система
на ЕРП * АД. Твърди се, че в това удостоверение в първи абзац била
допусната техническа грешка в изписването на предоставената мощност 13
kW, като същата следвало да се чете 6 kW. На 13.04.2022г. ищецът подал ново
искане за издаване на удостоверение с предоставена мощност 13kW. Било
2
установено, че в подадената бланка са попълнени едновременно полетата за
нов електромер и за издаване на удостоверение за съществуваща мощност.
На ищеца било изпратено писмо, с което бил поканен да уточни
инвестиционните си намерения за обекта. На 26.04.2022г. от ищеца било
получено писмо с уточняваща информация за инвестиционните намерения за
обекта, в резултат на което било регистрирано заявление с вх.№**. с цел
уточняване мощността на обекта на 04.05.2022г. била извършена техническа
проверка на място от служители на ЕРП * и било установено, че за
монофазен електромер с фабричен №**, захранващ обекта има монтиран
токов ограничител тип МАП 1х50А, което отговаряло на 10 kW предоставена
мощност. Проверката била документира в Констативен протокол №**.
Съобразно резултатите от проверката в информационната система на
дружеството била извършена корекция на мощността на обекта от 6 kW на 10
kW респ. било издадено удостоверение за предоставена мощност 10kW. На
02.06.2022г. ищецът депозирал искане, в което било изложено несъгласие с
вписаната предоставена мощност в удостоверението и било отправено искане
за корекция на предоставената мощност в обекта от 10kW на 13 kW. На
05.09.2022г. отново била извършена проверка на място, при която отново
било установено, че в обекта има монтиран токов ограничител тип МАП
1х50А, което отговаряло на 10 kW.
Твърди се, че обектът на ищеца никога не е имал предоставена мощност
13 kW и дружеството не е извършвало намаляване на мощността. Изложено е,
че токовият ограничител е бил монтиран още през 2021г. предпазителят 50А
ограничавал предоставената мощност до максимална стойност 11 kW, като
предпазителите не били променяни и към момента били отново от същия тип.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Видно от Протокол за монтаж №** на 09.04.2012г. в обект с абонатен
№** е монтиран електромер с фабричен №** с предпазител 50 А .
С договор за дарение от 16.09.**., обективиран в **-**, дело
№1360/**. на нот.№214-Жана Тикова ищецът е придобил собствеността
върху ПИ с идентификатор ** в гр.Варна, с.о.Ален мак.
Видно от Протокол за монтаж №** на 03.12.2021г. в обект с абонатен
3
№** е извършена подмяна на СТИ като монтиран нов електромер с фабричен
№** с тип на предпазителя автоматичен 63 А .
На 28.02.2022г. е издадено Удостоверение за търпимост на строеж
относно жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и РЗП 119.95 кв.м.,
състояща се от полуподземен, първи и тавански етаж, находяща в УПИ ** по
плана на с.о.Ален мак.
На 10.02.2022г. ищецът е подал искане до ЕРП * за извършване на
проучване и посочване на начина и условията за присъединяване към
електроразпределителната режа на обект сграда в м-ст Ален мак с абонатен
№** с предназначение на обекта за битова дейност, ниво на свързване – ниско
напрежение, брой на фазите монофазно. В графата предоставена мощност е
посочено 6 kw.
На 07.03.2022г. от ЕРП * е издадено удостоверение на ищеца за сезонна
постройка в с.о. Ален мак, ПИ ** като в същото е посочено, че постройката е
присъединена към електроразпределителната мрежа чрез съществуващ
монофазен електромер с абонатен №** и предоставена мощност 13 kw с
комутационна апаратура съобразно предоставената мощност.
На 13.04.2022г. ищецът е подал искане до ЕРП * за извършване на
проучване и посочване на начина и условията за присъединяване към
електроразпределителната режа на обект сграда в м-ст Ален мак с абонатен
№** с предназначение на обекта за битова дейност, ниво на свързване – ниско
напрежение, брой на фазите монофазно. В графата предоставена мощност е
посочено 13 kw. По това искане е изготвен отговор от ЕРП * от 18.04.2022г.,
в който е посочено, че в подадената бланка едновременно е попълнено искане
за нов електромер и удостоверение за съществуваща мощност, като е
отразено, че удостоверението вече е издадено. В отговор ищецът е посочил,
че не е заявявал желание за нов електромер или подмяна на съществуващия,
както и че подаденото от него заявление касае искане за становище за
присъединяване на съществуващата сграда в рамките на съществуващата
мощност 13 kw.
На 04.05.2022г. и 05.09.2022г. е извършено посещение от служители на
ЕРП на обекта на ищеца и е констатирано, че предпазителят монтиран в него
е 50 А.
4
На 20.05.2022г. от ЕРП * е издадено удостоверение на ищеца за сезонна
постройка в с.о. Ален мак, ПИ ** като в същото е посочено, че постройката е
присъединена към електроразпределителната мрежа чрез съществуващ
монофазен електромер с абонатен №** и предоставена мощност 10 kw с
комутационна апаратура съобразно предоставената мощност, във връзка със
заявление от 13.04.2022г.
На 06.07.2022г. е изготвено уведомление от ЕРП * до ищеца, в което е
посочено, че във връзка с отправеното от него искане за коригиране на
мощността на обекта от 10 kw на 13 kw е извършена техническа проверка на
04.05.2022г., при която е установена съществуваща мощност 10 kw.
С Решение №Ж-594/**. на КЕВР е прекратено административното
производство по жалбата на ищеца от 09.09.2022г. с мотиви, че същата е
неоснователна. В решението е посочено, че токовият ограничител в обекта на
ищеца е бил монтиран през 2021г. и този предпазител ограничава мощността
до максимална стойност 11 kw , като твърденията му, че дружеството е
намалило самоволно мощността от 13 kw на 10 kw като е подменило
предпазителите в периода 07.03.20222г. – 29.05.2022г. е неоснователно.
Съгласно заключението на проведената по делото СТЕ главният
предпазител на обекта е бил 63 А, съгласно протокола от 08.04.2012г., като
при монтажа на новия електромер на 03.12.2021г. главният предпазител е бил
50А. Посочено е, че в периода 2012г. до 2021г. е възможно предоставената до
обекта на ищеца мощност да е била 6 kw, като тази мощност не зависи от
типа на предпазителя., а се определя от ЕРП. Към настоящия момент
главният предпазител е 50 А, а определената мощност е 10 kw. Мощността не
се определя от главния предпазител, а от всички електрически съоръжения,
чрез които е изградена ел.инсталацията в обекта. Един от най-определящите
фактори за мощността са проводниците. По поставената допълнителна задача
вещото лице е посочило, че проводниците в обекта на ищеца са със сечение
10 мм2, като през тези проводници е възможно да премине мощност от 13 kw.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието
наличието на договорни правоотношения между страните, произтичащи
договор за доставка на ел.енергия при договорена мощност 13 kw.
5
Съобразно общия принцип в облигационни правоотношения всяко
задължение трябва да бъде изпълнено точно. Неизпълнението в количествено,
качествено или времево отношение обуславя правото на насрещната изправна
страна по облигационната връзка да иска реално и точно изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение, съобразно
разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че между страните по делото е налице договор за
достъп и пренос на електрическа енергия до обекта на ищеца, сключен при
публично известни общи условия /съгласно чл. 97 и сл. ЗЕ/. Съобразно чл.2,
т.2 от ОУ на ЕРП * „Достъп до електроразпределителната мрежа” е правото
на клиента да разполага с предоставената мощност в точката на
присъединяване към електроразпределителната мрежа, както и да ползва
електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени в действащото
законодателство, а съгласно ал.2, т.20 „Предоставена мощност” е онази
договорена максимална активна мощност, за която „ЕРП *” АД осигурява на
крайния клиент възможност за ползване на границата на собственост на
електрическите съоръжения и се характеризира с ниво на номинално
напрежение и брой на фазите, на които се доставя, при фактор на мощността
не по-нисък от 0,9. Съобразно чл.17 ОУ за всички обекти на клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа преди или след
влизането в сила на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, които са сключили договори за
присъединяване, за предоставена мощност на обекта се приема размерът на
предоставената мощност в договора за присъединяване. В случай че
предоставената мощност по договора за присъединяване е била впоследствие
променена по предвидения в закона ред, за размер на предоставената
мощност се приема последната уговорена между страните по надлежния ред.
За обекти на клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на
„ЕРП *” АД, за които няма документи, удостоверяващи искана и
предоставена или договорена мощност, размерът на предоставената мощност
се определя от „ЕРП *” АД съгласно експертна оценка с основен критерий
пропускателната способност на елементите на присъединителните
съоръжения съобразно описаните в ал.2 критерии.
6
Не са налице писмени доказателства, обективиращи волята на двете
страни по правоотношението за размера на договорената мощност, която
следва да се доставя в имота на ищеца.
От събраните по делото доказателства не се установява ответното
дружество да е положило дължимата грижа при липса на достатъчно данни за
уговорената мощност, която е договорена за предоставяне в обекта на ищеца
до 2021г., чрез извършване на действия по определянето й съобразно
критериите чл.17,ал.2 от ОУ. Документираните в Протоколи №** и №**
посещения в обекта на служители на ЕРП от 04.05.2022г. и 05.09.2022г.
отразяват единствено параметрите на главния предпазител без информация за
мощността в обекта.
По първото искане на ищеца от 10.02.2022г. за издаване на
удостоверение за предоставена мощност е факт, че служител на ЕРП е
удостоверил, че в обекта се предоставя мощност 13 kw. Впоследствие в
писмено изявление до ищеца след повторното му искане от 13.04.2022г. е
посочено, че мощността в обекта му е 10 kw.
Безспорно се установява по делото, че в периода 2012г. до 2021г. в
обекта на ищеца е бил монтиран главен предпазител 63 А, като без посочена
причина същият е сменен през 2021г. с предпазител от 50 А, като самият
ответник признава в отговора,че този предпазител ограничава предоставената
мощност на 11 kw. В тази хипотеза едностранното ограничаване на
мощността без съгласието на клиента, при наличие на токов ограничител 63А
в значителен период от време, който допуска консумация с по-висока
мощност от 10 kw, както удостоверяването на неизгоден за ответника факт в
Удостоверение №ПУПРОК-1307/07.03.2022г., сочещ доставяна мощност 13
kw, и големината на проводниците в обекта на ищеца от 10 мм2, допуска
преинаването на по-голяма мощност от сочената от ответника, обосновава
липсата на точно изпълнение в количествено отношение от страна
дружеството доставчик.
Всичко изложено мотивира съда да приема предявената претенция за
реално изпълнение на договорно задължение за основателна, поради и което
същата следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца
7
за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи, като в
полза на същия се следват такива в следните размери : 80 лева за заплатена
д.т.; 300 лева за заплатен депозит за ССчЕ и 1000 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение , заплатено от ищеца е несъстоятелно с оглед в
чл.7, ал.6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.

Воден от горното съдът :

РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска на Я. Р. К., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна
ж.к.“**“ 32, бл.32, вх.Б, ет.8,ап.125, „Ел.С.“АД, ЕИК: ** със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, ** да
предостави мощност от 13 kW за обект сезонна постройка, находяща се в
ПИ с идентификатор ** в с.о. Ален мак, гр.Варна с абонатен №**, на
основание чл.79,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ел.С.“АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, ** да заплати на Я. Р. К., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна ж.к.“**“ 32, бл.32, вх.Б, ет.8,ап.125 сумата от
1380 / хиляда триста и осемдесет/ лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8