Р
Е Ш Е Н И Е № 105
гр.Кюстендил, 01.07.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 111 по описа за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.268 от ДОПК и е образувано по
жалба на Т.Х.Д. ***, против Решение № ПИ-96/18.03.2022г. на директора на ТД на НАП – София в частта, с която
е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С160010-105-0051458/27.09.2016г.
на С.В.на длъжност „старши публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – София. Релевирани
са оплаквания за процесуални нарушения при издаване на решението, които са засегнали
правото на защита на жалбоподателя, поради неяснота относно размера на
присъединените публични задължения, който размер не съответства на този по
разпореждането на публичния изпълнител. Противоречието с материалния закон се свързва
с погасяването по давност на част от присъединените публични вземания. Прави се
искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът - директорът на ТД на
НАП – София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г.
М., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърденията
са процесуална и материална законосъобразност на оспореното решение,
поради съответствие на същото с
приложимите разпоредби на ДОПК и събраните доказателства. Сочи, че към момента
публичните задължения на жалбоподателя
за 2006г. и за 2010г. са отписани от публичния изпълнител като погасени по
давност. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С
оспореното Решение № ПИ-96/18.03.2022г. на директора на ТД на НАП – София, е оставена
без уважение жалбата на Т.Х.Д. срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С160010-105-0051458/27.09.2016г.
на С.В.на
длъжност „главен публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София.
От съдържанието на предявената
жалба е видно, че извън предмета на оспорване по делото е решението на директора на ТД на НАП – София в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Т.Х.Д.
относно наведените доводи за изтекла погасителна давност на задълженията за
осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периода 01.01.2011г.
- 31.12.2012г.
С потвърденото Разпореждане за присъединяване изх. № С160010-105-0051458/27.09.2016г.
на С.В.на длъжност „старши публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София,
на осн. чл.217,ал.2 от ДОПК във връзка
с изпълнително дело № 10020000008/2002г. по
описа на ТД на НАП – София, офис Кюстендил, образувано срещу Т.Х.Д., е
допуснато присъединяване на публичен взискател в
изпълнителното производство както следва:
1. НАП – за вземане за ДОО по
декларация, образец 6 за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г.
в размер на 1445,73лв., от които главница 1073,53лв. и лихва 372,20лв.; 2. НАП
- за вземане за ЗО по декларация,
образец 6 за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. в размер на 543,00лв., от които главница
403,20лв. и лихва 139,80лв.; 3. НАП - за вземане за ДОО по декларация, образец 6 за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. в размер на 1387,31лв., от които
главница 806,40лв. и лихва 580,91лв.; 4.
НАП – за вземане от други данъци по ГДД за облагане с окончателен годишен
(патентен) данък по чл.43 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2006г.-31.12.2006г.
в размер на 265,61лв., от които главница 121,64лв. и лихва 143,97лв. ; 5. НАП – за вземане за ДОО по декларация, образец 6 за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 1359,72лв., от които
главница 897,12лв. и лихва 462,60лв.; 6. НАП - за вземане за ЗО по декларация, образец 6 за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 584,11лв., от които главница
403,20лв. и лихва 180,91лв.; 7. НАП - за вземане за ЗО по декларация, образец 6 за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г.
в размер на 625,78лв., от които главница 403,20лв. и лихва 222,58лв.
В разпореждането е посочен общият
размер на публичните задължения по изпълнителното дело, който е главница - 5912,29лв. и
лихва към 27.09.2016г. – 5037,72лв., както и нелихвоносно вземане
1900,00лв.
Издаденото разпореждане е връчено
на жалбоподателя по електронен път на
02.03.2022г., а жалбата пред директора на ТД на НАП – София е подадена на 09.03.2022год.
За да остави жалбата без
уважение, решаващият орган е приел, че разпореждането
за присъединяване е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в съответствие с правомощията му по чл.12, ал.4, т.1 и чл.226, ал.1 от ДОПК; при наличие на материалноправните предпоставки по чл.217,
ал.1 от ДОПК – образувано изпълнително
производство в етап преди да е изготвено
разпределение на събраните суми;
присъдени са публични взискатели с публични вземания, установени с годен
изпълнителен титул – декларации, образец
6, подадени от длъжника за задължения за ДОО и здравно осигуряване,
съставляващи изпълнителни основания по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК. Сочи се, че
изпълнителното дело срещу длъжника е образувано за принудително събиране на
изискуемо публично задължение, установено с НП № СО-731/27.01.2000г. на КЗП –
София, което не е погасено към датата на издаване на оспореното разпореждане;
че с последното е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на НАП като публичен взискател за
установени по надлежния ред и изискуеми вземания за ДОО и ЗО, които не са
платени от длъжника; че за обезпечаване на публичните задължения е издадено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170010-022-0070857/15.11.2017г., с
което са наложени запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и
суми, предоставени за доверително управление, находящи
се в „Банка ДСК“ АД, Юробанк и „ЕФ ДЖИ България“ АД
за сумата 12 839,88лв.; че във връзка с наложения запор са изпратени запорни съобщения, а ПНОМ е вписано в Централния регистър
на особените залози; че ПНОМ са издадени
на 17.02.2021г. за запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД и на 15.07.2021г. – за запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „ОББ“ АД.
Решението е връчено на
жалбоподателя по електронен път на 31.03.2022г., а жалбата е подадена на
07.04.2022г., т.е. в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК.
Към административната преписка са
приложени: съобщение за доброволно изпълнение
изх. № 0008/2002/000001 от 14.04.2006г. с адресат жалбоподателя, с което
същият се уведомява за образуваното изпълнително дело № 10020000008/2002г. по
описа на ТД на НАП – София, офис Кюстендил, за принудително събиране на
публично вземане по НП № СО-731/27.01.2000г. на Комисията по търговия и защита
на потребителите – глоба в размер на 1100,00лв. ведно с известие за доставяне
от 19.04.2006г. с получател Андрей Косутев; 2 бр. ПНОМ от 15.11.2017г. и ПНОМ от 17.02.2021г. и възражение вх. № 3706/08.10.2021г. на жалбоподателя до ТД
на НАП-София, ведно с издаденото във връзка с него разпореждане изх. №
С210010-137-0007211/09.11.2021г. на
публичния изпълнител. Последните са
обсъдени от решаващия орган, като видно от мотивите към решението, се сочи, че
във връзка с подадено от длъжника възражение с молба вх. № 3706/08.10.2021г. за
изтекла погасителна давност на задълженията, е издадено разпореждане изх. №
С210010-137-0007211/09.11.2021г. на
публичния изпълнител, с което е отказал прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №10020000008/2002г. за събирането на публичните вземания
за ДОО и ЗО по декларации, образец 6 за
периода 01.01.2011г.-31.12.2012г. по изпълнителното
дело по съображения, че с издавеното на ПНОМ на 15.11.2017г., давността е спряна и по арг. от
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК не е изтекла към датата на възражението. Въз основа
на служебна справка в деловодството на Административен
съд – Кюстендил, се установи, че горното разпореждане на публичния изпълнител и решението с № ПИ-353/29.11.2021г.
на директора на ТД на НАП - София, с което
е потвърдено разпореждането / жалбата срещу него е оставена без уважение/ са
предмет на съдебно оспорване от Т.Х.Д., като по жалбата е образувано адм. дело № 409/2021г. по описа на Административен съд –
Кюстендил. С решение от 22.03.2022год., влязло в сила, съдът е отхвърлил
предявената жалба.
Горната фактическа обстановка се установява
и доказва от посочените по-горе доказателства и не е спорна по делото.
Административният
съд, като прецени посочените
доказателства, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ
на оспорване, съгласно чл.267, ал.2, т.5 ДОПК, административен акт, които обстоятелства в своята
съвкупност определят нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като изпълнява
изискванията на чл. 149 вр. с чл.145 ДОПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е Решение № ПИ-96/18.03.2022г. на директора на ТД на НАП – София в частта, с която е оставена без уважение
жалбата на Т.Х.Д. срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С160010-105-0051458/27.09.2016г.
на публичен изпълнител. Проверени изцяло на осн.
чл.168 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК вр.
с §2 от ДР на ДОПК, оспорените актове са
законосъобразни. Съображенията са следните:
Разпореждането за присъединяване е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София съгласно правомощията му по чл.217,
ал.2 от ДОПК, а оспореното решение
- от директора на ТД на НАП – София
съгласно правомощията му по чл.266, ал.1 от ДОПК, т.е. актовете са издадени от материално и териториално
компетентни органи. Страните не спорят по компетентността.
Оспорените актове са в изискуемата писмена форма и съдържат фактически и правни основания за издаването, т.е. същите са надлежно мотивирани съгласно общите изисквания на чл.59 от АПК. Ясно са посочени присъединените публични взискатели, както и вида, размера и периода на задълженията.
Съдът констатира спазване на административнопроизводствените правила при издаване на разпореждането и решението. По отношение на последното се установява и спазване на срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания за нарушено право на защита. Същото се свързва с несъответствието в размера на публичните задължения между разпореждането и решението на директора на ТД на НАП – София. Макар и очевидно различието в сумите в двата акта, за длъжника не е възникнала неяснота за вида и размера на присъединените публични задължения. Последните са подробно описани в разпореждането на публичния изпълнител, а решаващият орган препраща към неговото съдържание като го индивидуализира с номер и дата на издаване. Извън горното, в решението са формирани и мотиви, относими към предвидените в закона предпоставки за присъединяване на кредитори, а именно: установени и изискуеми публични вземания по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК срещу длъжника, във връзка с които образувано посоченото изпълнително дело. Визираните обстоятелства относими към фактическите и правни основания за издаване на оспореното разпореждане обезпечават в пълнота възможността на длъжника да реализира правото си на участие в производството и на защита срещу административния акт, който го засяга.
Оспорените актове са и материалноправно законосъобразни. Присъединяването на взискатели като способ е регламентирано в чл.217, ал.1 - ал.4 от ДОПК. Според законовите норми, в производствата по този дял /за принудително изпълнение/ могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, или особен залог, както и тези, които са упражнили правото си на задържане, като присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
Видно е, че разпоредбата на чл.217, ал.1 ДОПК съдържа правното основание, даващо право на публичен взискател да бъде присъединен към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник, като единствено релевантно обстоятелство, което трябва да бъде изследвано от публичния изпълнител е дали е налице годен изпълнителен титул. От горното следва, че при събиране на публични вземания публичния изпълнител упражнява правомощието си да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице следните предпоставки: новият взискател да е от посочената категория на публичен взискател, т. е. да се касае за публично вземане и да не е изготвено разпределение на събраните суми. При наличие на тези предпоставки преценката, дали да присъедини нов взискател в изпълнителното дело или не, законодателят е предоставил на публичния изпълнител. Следователно релевантните обстоятелства, които публичния изпълнител следва да съобрази при разглеждане на искането за присъединяване, са наличието на висящо изпълнително производство, наличието на установено публично вземане и фазата, в която се намира изпълнителното производство.
В случая, при издаване на процесното разпореждане са осъществени визираните материалноправни и процесуалноправни предпоставки и присъединяването на НАП като публичен взискател е законосъобразно. От процесуална страна, не е спорно по делото, а и от документите към административната преписка се установява, че срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 10020000008/2002г. за принудително събиране на публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.7 от ЗОПК – глоба по влязло в сила наказателно постановление на КЗП /вж. поканата за доброволно изпълнение и ПНОМ/. Безспорно е също, че изпълнителното дело е висящо, тъй като публичните задължения не са погасени от длъжника, като за обезпечаване на същите са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки. Жалбоподателят не твърди, а и няма доказателства да е изготвено разпределение на събрани суми от публичния изпълнител.
Във връзка с материалноправните предпоставки по чл.217 от ДОПК, съдът констатира, че всяко от присъединените с процесното разпореждане, задължения е установено с валиден изпълнителен титул, което сочи на изводи за законосъобразно процедиране на публичния изпълнител, както обосновано и правилно е приел решаващия орган с оспореното решение. Видно е, че присъединените задължения са публични от категорията на визираните в разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, а именно задължения за данъци, осигурителни и здравноосигурителни вноски. Според чл.163, ал.3 от ДОПК, същите се събират от публични изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго, а принудителното изпълнение се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. По аргумент от чл.209, ал.2 от ДОПК принудителното изпълнение се предприема въз основа на изпълнителни основания, подробно посочени в правната норма, каквито в случая са налице.
Видно е, че задължението по т.4 от оспореното разпореждане е за данък по чл. 43 от ЗОДФЛ /отм./, което се установява с годишна данъчна декларация по чл.55 от ЗОДФЛ /отм./. Последната е изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, а размерът на задължението за данък е формиран и деклариран от задълженото лице – подател на декларацията и съотв. длъжник в изпълнителното производство. Задълженията по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.7 от разпореждането на публичния изпълнител са за обществено и здравно осигуряване, а изпълнителното основание са декларации, образец 6 по Наредба № Н-8/2005г., изд. от Министерството на финансите, на задълженото лице, които са от категорията по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, а размерите на задълженията са формирани от декларатора. Изводите от изложеното са за наличие на валидни изпълнителни титули, установяващи подлежащите на изпълнение публични задължения, от което следва, че публичният изпълнител е упражнил надлежно правомощието си за присъединяване по чл.217, ал.1 от ДОПК.
Като е достигнал до идентични правни изводи в обжалваното решение, директорът на ТД на НАП - София е постановил правилен и законосъобразен административен акт.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя за погасяване на задълженията по давност, следва да се посочи, че към момента на издаване на процесното разпореждане за присъединяване, срокът по чл. 171, ал.2 от ДОПК не е бил изтекъл, както правилно е констатирал решаващия орган. От друга страна, видно от приложеното по делото разпореждане изх. № С210010-137-0007211/09.11.2021г. на публичния изпълнител, е уважено подаденото от длъжника възражение и е прекратено събирането на публичните вземания за ДОО и ЗО за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. По отношение на останалите присъединени задължения за периода 01.01.2011г.-31.12.2012г., при изтичане на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК за длъжника съществува правната възможност да предяви искане пред публичния изпълнител за прекратяване на изпълнително производство на основание чл.225, ал.1, т.7 вр. с чл.168, т.3 от ДОПК.
Предвид изложеното, съдът счита
оспорените актове за законосъобразни, а жалбата - за неоснователна и постановява решение за
отхвърлянето й.
При този изход на делото и при
изричното искане на ответника, в негова полза съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от оспорващия.
Водим от горното и на осн. чл.268 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.Д., ЕГН **********,***, против Решение
№ ПИ-96/18.03.2022г. на директора
на ТД на НАП
– София в частта, с която е оставена без уважение жалбата
му срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С160010-105-0051458/27.09.2016г.
на С.В.на
длъжност „старши публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА Т.Х.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ТД на НАП – София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Административен съдия: