№ 181
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000333 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена възизвна жалба от Й. С. С. с ЕГН
********** от с.Синдел, общ.Аврен, ул.Дъбрава 3, Г. С. С. с ЕГН
********** от с.Синдел, общ.Аврен, ул.Дъбрава 3 и З. М. Й. с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител М. Й. АНГ.
с ЕГН **********, и двете от с.Синдел, общ.Аврен, ул.Камчия 7 срещу
решение № 260074/29.03.21г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 1174/19г., с което са отхвърлени изцяло
предявените от тях срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.Черни връх 51Д, осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на по 26 000 лева за всеки един,
частични искове от по 200 000 лева, вследствие смъртта на техния брат С С
С., починал при ПТП по пътя I-2 на разклона за гр. Суворово на 28.02.2017
год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на
процесното ПТП. Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно
1
и незаконосъобразно, поради което молят същото да бъде отменено и вместо
него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените от тях
искове бъдат уважени.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.
Безспорно установено от фактическа страна е, че процесното ПТП е
осъществено на на 28.02.2017г. до гр.Девня, на главен път „I-2“, където при
управление на МПС влекач Скания с рег. № Т 0873 МТ с прикачено към него
ремарке с рег. № Т 0211 ЕВ, водачът Д Н М с ЕГН **********, в нарушение
на чл.37, ал.1 от ЗДвП предприел маневра „завой наляво“ за навлизане в път
към гр.Суворово без да пропусне насрещно движещия се в посока към
гр.Девня л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ТХ 1708 КХ, управляван от С Х Ю и
по непредпазливост причинил смъртта на брата на ищците С С С. и средни
телесни повреди на още три лица, за което и съгласно влязлата в сила на
16.06.2020г. присъда № 37/23.05.2019г., постановена по НОХД № 408/ 2019г.
на Окръжен съд Варна на осн.чл.343, ал.4 във вр. ал.3 б.“а“, пр.2 и б.“б“, пр.1,
вр.ал.1 б.“б“, пр.2 и б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 във вр.чл.54 от
НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което наказание на осн.чл.66 от НК е отложено, с изпитателен срок от 5
години. На осн.чл.343г от НК е постановено лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 години.
Не се спори, че ищецът Й. С. С. е брат на починалия, а ищците Г. С. С. и
З. М. Й. са негови сестри, както и че гражданската отговорност на
делинквента е застрахована при ответното дружество.
На първо място спорът е съсредоточен върху наличието на активна
материалноправна легитимация на ищците по предявената застрахователна
претенция и по-конкретно по приложението на критериите за установяването
й, съдържащи се в т. 1 от ТР № 1 по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на
2
ВКС. В тази връзка съдът съобрази следното :
В относимото към спора тълкувателно решение е прието, че
„Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди“.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, които в традиционните за
българското общество семейни отношения са част от най-близкия родствен и
семеен кръг. Връзките помежду им поначало се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в прилаганите досега постановления.
В процесния случай за доказване на претърпените от ищците морални
болки и страдания е прието заключението на КСАТМЕ и са изслушани
показанията на двама свидетели. Според заключението на медицинския
експерт смъртта на С С С. е довела до формирането на нормална
психологична траурна реакция и у тримата ищци, възникваща в резултат на
загубата на близък човек и обикновено преминаваща през няколко етапа :
отричане на загубата, гняв, тъга, приемане на случилото се. Няма обективни
данни при който и да е от тях за наличието на симптоми на Остра стресова
3
реакция, която се формира при негативно събитие с голям интензитет,
настъпващо необичайно внезапно и неочаквано. Острата стресова реакция
(F43.0 по МКБ-10) представлява преходно разстройство със значителна
тежест, което се развива без проява на други психични разстройства, в
отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продължава
от няколко часа до дни. Нито един от тримата ищци не е посещавал и не се е
консултирал с психиатър. Липсва медицинска документация относно
диагностициране или лечение на психично заболяване. При Г и З няма данни
както за актуално психично разстройство, така и за минало такова. При Й, в
резултат на получените травми и трайни увреди, се е развило Разстройство в
адаптацията /F43.2 по МКБ -10/, характеризиращо се с понижено настроение,
чувство за малоценност и за невъзможност за справяне със ситуацията.
Симптомите са се редуцирали по интензитет в рамките на последващите
месеци, като към момента на прегледа в.лице не е установило
психопатологични симптоми. Разстройството в адаптацията при ищеца С. е
отзвучало в рамките на месеци след инцидента и се дължи на преживяната от
него самия тежка травма и нейните последствия.
Според показанията на свидетелите В и И починалият и ищците са били
задружно семейство, живеели са в дома на родителите си. Преди
произшествието всички работели в Гърция при сезонна заетост. Починалият,
като най-голям брат, се грижел за останалите деца, давал им съвети и ги
подпомагал финансово. Братята били много близки, работили заедно. След
смъртта на С цялото семейство не е добре, всеки ден го търсят, мъчно им е за
него, сънуват го, липсва им, трудно им е без него. С времето мъката им не
намалява, не посещават празници и увеселения. Често ходят на гроба му.
Сестра му Г се променила като станала затворена и не се събирала с външни
хора.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът стига до
извода, че семейството на ищците преди загубата е било задружно и
сплотено. Всички живеели в едно домакинство, помагали си, работели заедно.
Безспорно смъртта на С, настъпила внезапно, се е отразило силно негативно
върху всеки един от семейството. Със сигурност 11-дневният престой в
болницата след катастрофата е бил изключително тежък и труден за тях,
както се настоява във въззивната жалба, макар и за този период от време да
няма събрани свидетелски показания. Безспорно е и това, че загубата на
4
толкова близък родственик като брата причинява болка и продължително
страдание. Но въз основа на събрания доказателствен материал по делото
съдът не може да стигне до извода за изключително близка привързаност
между членовете на семейството приживе на починалия, нито до наличието
на морални болки и страдания от неговата смърт, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, т.е. – до наличието на основание за присъждане на застрахователно
обезщетение в полза на ищците съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд за
недоказана активна материалноправна легитимация се споделя, поради което
и предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
застрахователно дружество се присъжда юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260074/29.03.21г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1174/19г.
ОСЪЖДА Й. С. С. с ЕГН ********** , З. М. Й. с ЕГН ********** ,
действаща чрез своята майка и законен представител Марияна с.Синдел,
общ.Аврен, ул.Дъбрава 3, Г. С. С. с ЕГН ********** от с.Синдел,
общ.Аврен, ул.Дъбрава 3 и Й. А. с ЕГН **********, и двете от с.Синдел,
общ.Аврен, ул.Камчия 7 да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.Черни връх 51Д юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв за водене на делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6